Р Е Ш Е Н И Е

 

      №

 

гр.Елин Пелин, 18.11.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           Районен съд  Елин Пелин, Пети състав в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА

 

при секретаря Стефка Славчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 532 по описа  на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:                                                                      

 

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК от „П. К. Б.” ЕООД, ЕИК …….представлявано от  пълномощника юрисконсулт К.К.А. ***, за признаване за установено по отношение на ответника И.Б.С., ЕГН ********** ***, че дължи на ищеца следните суми: сумата  от 11 181,39 лева – главница; сумата от 666,19 лева  неустойка, ведно със законната лихва считано от  датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.04.2019 г., до окончателното й изплащане. Претендират се и сторените в двете производства разноски.

Твърди се, че вземането е възникнало по повод сключен между длъжника - ответник И.Б.С. и кредитора „П. К. Б.” ЕООД Договор за револвиращ заем № **********/17.10.2013 г.. Ищецът кредитор е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като превел на 18.10.2013 г. парична сума в общ размер на 4400.00 лева по посочената от длъжника С. банкова сметка, ***  18.10.2013 г.. Длъжникът – ответник по делото се е задължил да погасява предоставения заем на равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план, който е неразделна част от Договора за револвиращ заем. Изготвен е погасителен план с 48 равни месечни вноски в размер на 278,07 лева всяка една от тях с падежна дата всяко 19-то число на месеца. На 12.02.2014 г. ответникът И.Б.С. е подал заявление за промяна на погасителния план към Договор за револвиращ заем № **********/17.10.2013 г., като е пожелал да бъдат отложени две погасителни вноски, като  в тази връзка на 26.02.2014 г. между ищеца и ответника е сключен Анекс № 1 към Договор за револвиращ заем № **********/17.10.2013 г., с който страните се договарят да бъдат отложени погасителните вноски № 2 и 3 като трябва да бъдат заплатени в края на погасителния план, като е изготвен нов коригиран погасителен план. Длъжникът С. не изпълнил поетите договорни задължения, тъй като направил само 11 пълни месечни погасителни вноски и една частична. Крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план е изтекъл на 19.02.2018 г., от който ден е настъпила и изискуемостта на задължението в пълен размер. Съгласно уговореното в Общите уловия към договора, при прекратяването му поради неизпълнение на поетите задължения, размерът на кредита става изискуем и се начислява еднократно неустойка за обезщетяване на вреди, поради настъпилото разваляне на договора, изискуема в пълен размер. Размерът на неустойката се определя на базата на неизплатената част от задължението на длъжника към датата на прекратяването на договора като процент изрично посочен в Общите условия.

 Поради неизпълнение на договорните задължения, „П.к. Б.“ ЕООД е подал пред Районен съд Елин Пелин заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, в която връзка е образувано ч.гр.д. № 334/2019 г. по описа на съда.  Длъжникът С. е уведомен за издадената заповед за изпълнение и е депозирал възражение срещу нея, в която връзка съдът на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В тази връзка ищецът „П… к. Б.“ ЕООД е депозирал настоящия иск по реда на чл.422 от ГПК.

             Препис от исковата молба и доказателствата към нея са изпратени на  ответника И.Б.С., който в срока по чл.131 от ГПК не депозира писмен отговор на исковата молба и не взема становище по иска. Редовно призован за датата на първото по делото съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

  В съдебно заседание ищецът с писмена молба е поискал да се постанови решение по чл.238 от ГПК при наличието на предпоставките за това.

            Направеното искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК от страна на ищеца е основателно. Налице са предвидените в закона кумулативни предпоставки за постановяването му. На първо място още с връчването на исковата молба, на ответника са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа. Въпреки указанията, ответникът не е депозирал писмен отговор. На второ място, с призовката за съдебното заседание, връчена на ответника на 19.09.2019 г., той отново е предупреден за последиците от неявяването си в съдебно заседание. На проведеното на 31.10.2019 г.  съдебно заседание,  ответникът не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

            На следващо място съдът намира предявения установителен иск за вероятно основателен с оглед преценка на събраните по делото доказателства, поради което следва да постанови неприсъствено решение и  осъди ответника да заплати на ищеца исковите суми в пълен размер, без да е необходимо да излага мотиви за това. Видно от приложеното ч.гр.д. № 334/2019 г. на РС Елин Пелин и представените писмени доказателства в настоящото производство е, че ответникът дължи на ищеца сумата  от 11 181,39 лева – главница; сумата от 666,19 лева  неустойка, ведно със законната лихва считано от  датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.04.2019 г., до окончателното й изплащане.

             На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцовото дружество направените по двете производства разноски: 236.96 лева /двеста тридесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/ заплатена държавна такса и 150.00 лева /сто и петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение сторени в заповедното производство и в настоящото производство и в размер на 260,03 лева /двеста и шестдесет лева и три стотинки/ внесена държавна такса и 300.00 лева /триста лева/ юрисконсултско възнаграждение.                                                     Мотивиран от изложеното и на основание чл.238, ал.2 от ГПК, съдът 

Р  Е  Ш  И:

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че ответникът И.Б.С., ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на „П. К. Б.” ЕООД, ЕИК …… представлявано от  пълномощника юрисконсулт К.К.А. ***, следните вземания по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 283/17.04.2019 г., постановена по ч.гр.д. № 334/2019 г. по описа на РС Елин Пелин –  сумата от 11 181,39 лева /единадесет хиляди сто осемдесет и един лева и тридесет и девет стотинки/ – главница; сумата от 666,19 лева  /шестстотин шестдесет и шест лева и деветнадесет стотинки/ неустойка, ведно със законната лихва считано от  датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.04.2019 г., до окончателното й изплащане във връзка с Договор за револвиращ заем № **********/ 17.10.2013 г..

ОСЪЖДА И.Б.С., ЕГН ********** да заплати на „П. К. Б.” ЕООД, ЕИК ……. направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 560.03 лева /петстотин и шестдесет лева и три стотинки/.

 ОСЪЖДА И.Б.С., ЕГН ********** да заплати на „П. К. Б.” ЕООД, ЕИК …….. сумата от 386.95 лева /триста и осемдесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки/представляваща разноски по заповедното производство.

  Неприсъственото решение не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 от ГПК.

  Препис от решението да се връчи на страните.

  Ч.гр.д. № 334/2019 г. по описа на РС Елин Пелин, да бъде върнато в деловодството на съда, като към същото бъде приложен заверен препис от настоящото решение.

             

        РАЙОНЕН СЪДИЯ: