№ 3732
гр. Варна, 07.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл. с. Ивелина Чавдарова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20223100501943 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби срещу Решение № 507/01.03.2022 год. по гр. дело №
8733/2021 год. по описа на РС-Варна, както следва:
І. Въззивна жалба от „БДЖ - Товарни Превози“ ЕООД, Поделение за товарни превози –
Горна Оряховица, Булсат 00, със седалище и адрес на управление: гр. Горна Оряховица, ул. „Цар
Освободител" № 97 срещу горното решение в частите, с които жалбоподателят е осъден да заплати
на И. А. Ю. от с. Памукчии, община Нови пазар, следните суми: сумата от 69 865 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди – болки и страдания,
вследствие от трудова злополука, станала на 13.11.2018 г. в гр. Варна, при която е настъпила смърт
на съпруга и з.ю Ю. ЕГН **********, на остнование чл. 200 КТ, ведно със законната лихва върху
́
присъдената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 15.06.2021 г. до
окончателното и изплащане; сумата от 18 358, 97 лева, представляваща обезщетение за забава в
́
размер на законната лихва върху присъдената сума от 69 865 лева, за периода от 13.11.2018 г. до
15.06.2021г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
ІІ. Насрещна въззивна жалба от И. А. Ю. от с. Памукчии, община Нови пазар, срещу
горното решение, в частите, с които: е отхвърлен за разликата над присъдените 69 865 лева до
пълния предявен размер от 140000 лева, предявения от И. А. Ю. от с. Памукчии, община Нови
пазар, срещу „БДЖ - Товарни Превози“ ЕООД, Поделение за товарни превози – Горна Оряховица,
Булсат 00, със седалище гр. Горна Оряховица, за заплащане на сумата от 140 000 лева –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие от трудова
злополука, станала на 13.11.2018 г. в гр. Варна, при която е настъпила смърт на съпруга и з.ю Ю.
́
ЕГН **********, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на предявяване
на исковата молба - 15.06.2021 г. до окончателното и изплащане; е отхвърлен за разликата над
́
18358, 97 лева до пълния предявен размер от 36788, 89 лева, предявения от И. А. Ю. от с.
Памукчии, община Нови пазар, срещу „БДЖ - Товарни Превози“ ЕООД, Поделение за товарни
превози – Горна Оряховица, Булсат 00, със седалище гр. Горна Оряховица, за заплащане на сумата
от 36788, 89 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
претендираната сума от 140 000 лева за периода от 13.11.2018 год. до 15.06.2021 год.
В жалбата на ответника по исковете „БДЖ - Товарни Превози“ ЕООД, Поделение за
товарни превози – Горна Оряховица, Булсат 00, със седалище гр. Горна Оряховица, са наведени
оплаквания, че решението в атакуваните от него части е неправилно и незаконосъобразно,
постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните
1
правила, изразяващи се в неправилен анализ и преценка на доказателствата, както и в недопускане
на своевременно поискани от страната доказателства, в резултат на което е и необосновано.
Изводите на съда относно размера на обезщетението за неимуществени вреди и за степента
на съпричиняване от страна на починалия з.ю Ю. са неправилни и в разрез с доказателствата по
делото. При определяне на размера на обезщетението за причинените на ищцата неимуществени
вреди от смъртта на нейния съпруг, настъпила в резултат на трудовата злополука, съдът
безкритично е възприел показанията на ангажираните от ищцата свидетели, като не е обсъдил
възраженията и доводите на ответника в тази насока, игнорирайки обстоятелството, че
свидетелката Т. Григорова (ангажирна от ищцата) е заявила, че няма никакви преки впечатления
относно семейните отношения между ищцата и съпруга и преди смъртта на последния. Не е
́
съобразено също, че ангажираните от ищцата свидетели изнасят факти относно отношенията
между нея и съпруга и, осъществили се назад във времето, преди тяхната раздяла. В нарушение на
́
процесуалните правила са счетени за недостоверни показанията на ангажираните от ответника
свидетели относно установеното от тях, че ищцата и съпруга и са били във фактическа раздяла
́
преди злополуката и не са живели съвместно, което е в опровержение на извода на районния съд за
съществувала силна емоционална връзка между ищцата и съпруга и. В нарушение на
́
процесуалните правила изцяло е кредитирано заключението на СМЕ в психиатричната му част, без
да бъдат обсъдени възраженията и доводите на ответника за неправилност и необоснованост на
определени изводи на вещото лице–психиатър. Поради това и изводът на съда за наличието на
силна емоционална връзка между ищцата и съпруга и и съответно – за степента и интензитета на
́
душевните болки и страдания, търпени от ищцата от смъртта на съпруга и, оттам и изводът за
́
размера на обезщетението за неимуществени вреди, е необоснован. Като последица от това е
нарушен и материалният закон – чл. 52 ЗЗД, относно определянето на справедлив размер на
обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди от трудовата злополука, при
която е починал съпругът и.
́
Твърди се също, че въпреки, че съдът правилно е приел, че е налице съпричиняване от
страна на пострадалия за злополуката, неправилно е определена степента на съпричиняването от
страна на пострадалия Зия Ю. за настъпването на трудовата злополука. Жалбоподателят счита, че с
оглед установеното по делото, приносът на пострадалия за настъпването на злополуката е 3 / 4 (75
на сто) и повече, а не както е приел първоинстанционният съд – 30 на сто.
Отравено е искане за отмяна на решението в обжалваните от ответника части и за
постановяване на друго, с което в съответствие с принципа за справедливо обезщетяване на
неимуществени вреди (чл. 52 ЗЗД) да се определи по-нисък размер на обезщетението, след което
да се намали размера му със степента на съпричиняване на вредите, вследствие проявената груба
небрежност, която, с оглед конкретния принос на пострадалия е 3 / 4 или повече от окончателния
размер на обезщетението.
В жалбата са направени искания за събиране на доказателства във въззивното производство,
а именно:
За допускане на тройна съдебно-психологична експертиза, която да се възложи на вещи
лица от друг съдебен район за да се избегне колегиална обвързаност и влияние, като вещите лица
да дадат отговор на следните въпроси: 1) Страда ли ищцата от „Тревожно-депресивно
разстройство“ ? 2) Ако е налице „Тревожно-депресивно райзстройство, дължи ли се то на
злополуката със съпруга и или е съществувало преди смъртта му на 13.11.2018 год.?;
́
За допускане до разпит в качеството на свидетел при условията на призоваване на Станчо
Тодоров Банчев с адрес: гр. Белослав, ж. к. Младост, бл. 21, вх. А, ет. 4, ап. 29, който да даде
показания за обстоятелствата какви са били съпружеските отношения между ищцата и съпруга и,
́
включително и живели ли са съвместно или поотделно (разделени), с оглед доказване на
наведените от ответника в отговора му на исковата молба твърдения, че ищцата и съпруга и не са
́
живеели заедно, а са били разделени дълго преди смъртта на последния.
Исканията се обосновават с разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ищцата Иксанe Ю., оспорва
подадената от ответника въззивна жалба. Счита, решението в атакуваните от него части за
правилно и настоява да бъде потвърдено в тези части. Излага подробни съображения. Оспорва и
направените с въззивната жалба искания за събиране на доказателства, като счита, че не са налице
основания за събирането им във въззивното производство. В евентуалност, при условие, че
2
въззивният съд допусне до разпит поискания от ответника един свидетел, ищцата отправя искане
за допускане до разпит на един свидетел при условията на довеждане за опровергаване на
твърденията на ответника.
В насрещната въззивна жалба, подадена от ищцата по исковете, са наведени оплаквания, че
решението в атакуваните от нея части е неправилно и необосновано, постановено е в нарушение на
принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД. Счита, че определеното от районния съд
обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди в размер на 100 000 лева е силно
занижено и не съответства на критерия за справедивост по чл. 52 ЗЗД, съобразно и задължителните
указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с ППВС № 4/1968 год. Счита, че с оглед
събраните по делото доказателства, справедливото обезщетение за причинените и неимуществени
́
вреди от настъпилата в резултат на трудовата злополука смърт на съпруга и, е 140 000 лева.
́
Твърди се също, че изводът на първоинстанционния съд за съпричиняване от страна на
пострадалия за настъпването на злополуката е неправилен и необоснован, не се подкрепя от
събраните по делото доказателства, поради което и няма основание за приложението на чл. 201, ал.
2 КТ. Наведени са и оплаквания, че неправилно е намалено от съда присъденото обезщетение за
неимуществени вреди с изплатената парична помощ при смърт на осигурено лице за м.11.2018г. в
размер на 135 лева. Според ищцата обезщетението за неимуществени вреди не следва да бъде
намалявано със сумите, изплатени по КСО, тъй като обезщетяването по КСО е законоустановено
право, което не изключва възможността на наследниците да предявят иск срещу работодателя на
осн. чл. 200 от КТ и с изплатеното съгласно КСО обезщетение не може да се компенсират
претърпени неимуществени вреди.
Отправено е искане за отмяна на ршението в обжалваните от ищцата части и за
постановяване на друго, с което исковете по чл. 200 КТ и по чл. 86 ЗЗД да бъдат в пълните
предявени размери. Претендира се и присъждане на сторените разноски. В насрещната въззивна
жалба не са направени искания за събиране на доказателства във въззивното производство.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 3 ГПК, ответникът по исковете оспорва
подадената насрещна въззивна жалба. Счита решението в обжалваните от ищцата части за
правилно и настоява да бъде потвърдено в тези части, при условие, че подадената от него въззивна
жалба бъде счетена за неоснователна.
Съдът, като се запозна с делото, с жалбите и с подадените писмени отговори, намира, че
направените с въззивната жалба на ответника искания за събиране на доказателства във въззивното
производство са основателни, като съображенията за това са следните:
С исковата си молба ищцата е поискала да и бъдат допуснати до разпит и двама свидетели
́
при условията на довеждане за установяване на обстоятелствата относно душевните болки и
страдания, които е претърпяла по повод смъртта на съпруга и; отношенията помежду им;
́
твърдяната емоционална привързаност между тях.
С отговора си на исковата молба ответникът е поискал да му бъдат допуснати до разпит
двама свидетели при условията на призоваване – Рафи Хасанов Феймов и Станчо Тодоров Банчев
за установяване на наведените от него в отговора му по чл. 131 ГПК твърдения относно
отношенията между ищцата и съпруга и – че същите са живеели разделени и че между тях са
́
липсвали твърдяните от ищцата силна емоционална връзка, сплотеност, привързаност. Другите
двама свидетели – Юзбей Ютямов Юзбеев и Риза Ереджеб Мустафа ответникът е поискал за
установяване на други обстоятелства – за изясняване на механизма на трудовата злополука, за
естеството на работата на участниците в маневрата при която е настъпила злополуката, за
допуснатите от пострадалия Зия Ю. нарушения на нормативните документи и правилата за
безопасност при провеждане на маневрата, с оглед доказване на възражението си по чл. 201, ал. 2
КТ за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпването на трудовата злополука.
В определението си по чл. 140 ГПК съдът е приел, че исканията на страните за допускане на
свидетели за установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди, са основателни и
следва да се допуснат, а вемсто това е допуснал разпит на двама свидетели на ищцата за горните
обстоятелства, а на ответника – един свидетел за установяване на механизма на трудовата
злополука. В проведеното първо открито съдебно заседание на дата 30.11.2021 год. (чл. 143 ГПК)
процесуалният представител на ответника е повторил искането си за разпит на двама свидетели за
установяване на семейните взаимоотношения между ищцата и съпруга и при смъртта на
́
последния, като е заявил, че води в съдебното заседание трима свидетели – един за установяване
3
на механизма на трудовата злополука (допуснат с определението по чл. 140 ГПК) и други двама –
за установяване на взаимоотношенията между ищцата и съпруга и. Съдът, с протоколно
́
определение от същата дата, е отказал допускането до разпит на трети свидетел за ответника.
При това положение настоящият състав намира, че са налице предпоставките по чл. 266, ал. 3
ГПК, поради което и искането, съдържащо се във въззивната жалба за допускане до разпит в
качеството на свидетел при условията на призоваване на лицето Станчо Тодоров Банчев с адрес:
гр. Белослав, ж. к. Младост, бл. 21, вх. А, ет. 4, ап. 29, който да даде показания за обстоятелствата
какви са били съпружеските отношения между ищцата и съпруга и, включително и живели ли са
́
съвместно или поотделно (разделени), е основателно и следва да бъде уважено. В случая след като
е допуснал в полза на ищцата двама свидетели (колкото тя е поискала) за установяване на
обстоятелствата относно душевните болки и страдания, които е претърпяла по повод смъртта на
съпруга и; отношенията помежду им; твърдяната емоционална привързаност между тях и при
́
своевременно направеното от ответника искане за допускане до разпит също на двама свидетели за
опровергаване на тези твърдения и съответно, за установяване на действителните вреди,
претърпени от ищцата от смъртта на съпруга и, съдът не е имал никакво основание да откаже
́
допускане до разпит на втори свидетел на ответника за същите обстоятелства. С отказа си да
допусне втори свидетел за посочените обстоятелства, съдът е нарушил установения в чл. 9 от ГПК
принцип на гражданския процес.
Направеното в евентуалност искане от ищцата в отговора и на въззивната жалба за
́
допускане до разпит на един свидетел за опровергаване на твърденията на ответника при режим на
довеждане е неоснователно. Какко се посочи по горе, на ищцата са допуснати до разпит двама
свидетели при режим на довеждане, които тя е поискала, при което и липсва основание за
допускане на трети свидетел за същите обстоятелства, за които са и били допуснати двамата
́
свидетели, разпитани в производството пред първата инстанция.
Искането на въззивника – ответник по исковете за допускане на съдебна експертиза, по
която вещите лица да дадат заключение по поставените във въззивната му жалба въпроси също е
основателно и следва да бъде уважено при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК. Настоящият състав
счита, че следва да се допусне комплексна съдебно психологична и психиатрична експертиза,
която да даде отговор на поставените в жалбата въпроси, идентични с тези, поставени в съдебното
заседание 01.02.2022 год., при предприетото от ответника оспорване на изслушаната в първата
инстнация КСМПЕ в частта и относно заключението на вещото лице-психиатър.
́
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от „БДЖ - Товарни Превози“ ЕООД, Поделение
за товарни превози – Горна Оряховица, Булсат 00, със седалище и адрес на управление: гр. Горна
Оряховица, ул. „Цар Освободител" № 97, въззивна жалба срещу Решението № 507/01.03.2022 год.
по гр. дело № 8733/2021 год. по описа на РС-Варна в посочените по – горе части;
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от И. А. Ю. от с. Памукчии, община Нови пазар,
насрещна въззивна жалба срещу Решението № 507/01.03.2022 год. по гр. дело № 8733/2021 год. по
описа на РС-Варна в посочените по – горе части;
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ в качеството на свидетел при условията на призоваване лицето
Станчо Тодоров Банчев с адрес: гр. Белослав, ж. к. Младост, бл. 21, вх. А, ет. 4, ап. 29, който да
даде показания за обстоятелствата какви са били съпружеските отношения между ищцата и
съпруга и, включително и живели ли са съвместно или поотделно (разделени);
́
ЗАДЪЛЖАВА въззивника – ответник по исковете „БДЖ - Товарни Превози“ ЕООД,
Поделение за товарни превози – Горна Оряховица, Булсат 00, със седалище и адрес на управление:
гр. Горна Оряховица, ул. „Цар Освободител" № 97 да внесе по сметка на ОС-Варна сумата от 40
лева (четиридесет лева) – за разноски на допуснатия до разпит свидетел;
ДОПУСКА КОМПЛЕКСНА СЪДЕБНО ПСИХОЛОГИЧНА И ПСИХИАТРИЧНА
ЕКСЕРТИЗА с вещи лица психолог и психиатър, по която вещите лица след като се запознаят с
делото, извършат справка с медицинското досие на ищцата при личния и лекар и извършат
́
преглед на ищцата да дадат заключение по следните въпроси: 1) Страда ли ищцата от „Тревожно-
4
депресивно разстройство“? 2) Ако е налице „Тревожно-депресивно райзстройство“ у ищцата,
дължи ли се то на злополуката със съпруга и или е съществувало преди смъртта му на 13.11.2018
́
год.?;
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещите лица в размер на 400 лева (по 200 лева за всяко вещо лице),
вносими от въззивника – ответник по исковете „БДЖ - Товарни Превози“ ЕООД, Поделение за
товарни превози – Горна Оряховица, Булсат 00, със седалище и адрес на управление: гр. Горна
Оряховица, ул. „Цар Освободител" № 97;
ОТХВЪРЛЯ съдържащото се в отговора на въззивната жалба искане на ищцата И. А. Ю. за
допускане до разпит във въззивното производство на един свидетел при условията на довеждане;
НАСРОЧВА делото за 21.11.2022 год. от 14, 30 часа, за която дата и час да се призоват
страните чрез процесуалните им представители, ведно с връчване на препис от настоящото
определение;
След представяне на доказателства за внесен депозит за вещите лица ДЕЛОТО ДА СЕ
ДОКЛАДВА за определяне на състава на експертизата;
След представяне на доказателства за внесен депозит за свидетеля същият ДА СЕ ПРИЗОВЕ
за датата и часа на съдебното заседание на посочения по-горе адрес, като в призовката до
свидетеля да се посочи изрично процесуалното му качество, в което се призовава по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5