Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-А въззивен състав в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря Цветелина Добрева,
като разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов в.гр.д. № 14412/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 24.09.2019 г. на Н.Д. чрез адв. Р.Д. срещу Решение № 188807 от 09.08.2019 г. по гр.д. № 72081/2018 г. на СРС, с което е отхвърлен искът на Н.Д. срещу „Е.Б.Е.“ ЕАД за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 440,84 лв. по фактура № **********/22.06.2018 г., начислена служебно по партида с клиентски ИТН № 3150030 за периода 21.01.2016г. - 20.04.2016 г., при липса на доставка и правно основание за начисляването й за адрес: гр. Белово, ул. „******.
Твърди, че между страните не е действала облигационна връзка с предмет продажба на ел. енергия за процесния имот, което не дава възможност за извършване на корекционна процедура по чл. 48 ПИКЕЕ. Не е доказано реално потребено количество ел. енергия в съответен размер за процесния период. Неправилно е прието, че същата процедура води до реализиране на обективна отговорност на ищеца, както и че енергията е ползвана и заплащана в имота и след 17.07.2012 г. Ищецът не е платил представените фактури, едностранно издадени от ответника. Събрани са доказателства, че В.П.като трето лице неправомерно е възобновила електрозахранването, но тя няма представителна власт по отношение на ищеца и не ползва енергия от негово име. Не е доказано, че данните във фактурите за потребление са действително снети от дисплея на електромера. Действието на договора за продажба на ел. енергия е временно преустановено по взаимно съгласие на страните и не е възобновявано, но е продължил да действа договор за мрежови услуги с мрежовия оператор, който очевидно не е обезопасил собствената си мрежа и не е поддържал собственото си средство за търговско измерване (СТИ) с фабричен № 3633684. Не е спазен 7-дневният срок за изпращане на демонтираното СТИ на БИМ съгласно чл. 47, ал. 5 ПИКЕЕ, което опорочава корекционната процедура. От констативен протокол от 17.11.2017 г. се установява, че СТИ мери в класа си на точност и липсват доказателства за твърдяното от ответника неизмерване на потребената ел. енергия, което се твърди единствено в заключението на СТЕ, което ищецът оспорил като необосновано. В Общите условия на ответното дружество липсва ред за уведомяване съгласно чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. ПИКЕЕ са изцяло отменени и не се прилагат за процесния период. Чл. 47-51 ПИКЕЕ от 2013 г. са нищожни. Иска отмяна на обжалвания акт като неправилен и уважаване на иска.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „Е.Б.Е.“ ЕАД, в който я оспорва като неоснователна по подробно изложени съображения.
Съдът, като прецени
събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е изцяло валидно, а в обжалваната част допустимо (чл. 269 ГПК).
Предявен е иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.
С обжалваното решение е прието, че при реализиране на корекционната процедура по чл. 48 ПИКЕЕ с оглед на осъществен нерегламентиран достъп до вътрешността на средството за търговско измерване процесната сума е дължима от ищеца като правилно и служебно начислена от ответното дружество.
През процесния период - 21.01.2016 г. - 20.04.2016 г. между страните съществува облигационно правоотношение, по което „Е.Б.Е.“ ЕАД е поело задължение да доставя ел. енергия до имота на ищеца. Ищецът изрично заявява в исковата молба, че е собственик на електроснабдения имот. Съгласно разпоредбата на чл. 92 ЗЕ като възможни страни по сделката с електрическа енергия са посочени краен снабдител и краен клиент на електрическа енергия. Ответното дружество е краен снабдител на електрическа енергия по смисъла на т. 28а, б. „а“ от ДР на ЗЕ, а ищецът е краен битов клиент на електрическа енергия по смисъла на т. 27г и т. 2а от ДР на ЗЕ, в които качества страните по делото са и страни по горното облигационно отношение.
Съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено неоспореното от страните заключение на съдебно техническа експертиза (СТЕ) и като правдоподобни като съответстващи на останалите доказателства по делото показанията на свид. Кокаланов.
От констативен протокол от 20.04.2016 г., показанията на свид. К.и Протокол от огледа на средството за измерване от 20.04.2016 г. се установява, че на същата дата служители на „Е.Б.Е.“ ЕАД в присъствието на роднина на ищеца – В.П.са извършили проверка на процесния обект и са демонтирали еднофазен електромер с фабричен № 3633684, монтиран в жилището на ищеца, който електромер е бил подменен с нов електромер с фабричен № ********* (I - 9, 66г, 10). Констатирано е видимо премазване на пломбите на производител, тоест налице е нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера, както е потвърдено и в заключението на СТЕ (I - 27). Според констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване с фабричен № 3633684 от 17.11.2017 г. на Български институт по метрология (БИМ), който протокол се ползва с материална доказателствена сила като официален свидетелстващ документ (арг. чл. 179, ал. 1 ГПК и чл. 10, чл. 57 и чл. 58 ЗИ, където е уредено възлагане на контрол на средствата за измерване и редът за неговото осъществяване) е налице нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера, разместени са ролки на дневна тарифа на броителния механизъм, отчитащи х 100 kWh, пломбите на знака от първоначалната метрологична проверка и на фирмения знак са унищожени (отваряни и притискани). Констатирано е, че електромерът не съответства на метрологичните и техническите изисквания с отчетена грешка в съответни проценти при кратковременно включване с отчитане оборотите на диска съгласно таблица по т. 4.4.1 от протокола, както е потвърдено и в заключението на СТЕ (I - 11, 27). Въз основа на констативния протокол от 20.04.2016 г. е изготвена справка за коригиране на сметката за електроенергия от 17.11.2017 г. за 90-дневен период - 21.01.2016 г. - 20.04.2016 г. с общо количество електроенергия в размер на 3 312 kWh, което изчисление е потвърдено в заключението като математически правилно (I - 12, 28). При тези данни и съгласно одобрени от ДКЕВР цени на ел. енергия за процесния период е издадена фактура от 22.06.2018 г. за 440,84 лв. (I - 56).
През исковия период (21.01.2016 г. - 20.04.2016 г.) се прилага ЗЕ в ред. с ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., действал и след влизането в сила на Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ, обн. ДВ., бр. 98/2013г.). С Решение № 12897 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9462/2014 г., IV о. са отменени чл. 48-51 от ПИКЕЕ, приети с т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР, обн. в ДВ, бр. 98/2013 г. С Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в горепосоченото решение е обезсилено в частта за отмяна на чл. 48-51 ПИКЕЕ и всички разпоредби на ПИКЕЕ с изключение на чл. 48-51 са отменени. С Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017 г., IV о., оставено в сила с Решение № 13691 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4785/2018 г., 5-членен с-в, са отменени чл. 48-51 ПИКЕЕ. Отмяната на горепосочените разпоредби със съответното решение на ВАС няма обратно действие, тъй като ПИКЕЕ са подзаконов нормативен акт (чл. 195, ал. 1 АПК). Към момента на извършване на процесната проверка - 20.04.2016 г., ПИКЕЕ не са били отменени в тяхната цялост и представляват приложим нормативен акт.
С изменението в ЗЕ с ДВ, бр. 54/2012 г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия (Решение № 115 от 20.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1156/2016 г., II т. о.; Решение № 118 от 18.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 961/2016 г., II т. о.; Решение № 203 от 15.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 2605/2014 г., I т. о.; Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/2014 г., II т. о.; Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1650/2014 г., I т. о.).
Сами по себе си, четирите неотменени през спорния период разпоредби на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от раздел IХ на ПИКЕЕ не дават пълната регламентация изискуема от чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ относно принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция в сметките за предоставената електроенергия.
Същевременно, липсват издадени нови общи условия, съобразени с действащата редакция на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, което отново изключва правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при неточно отчитане на потребената от него енергия. В чл.24, ал.2 ОУ, заварени от новата уредба и одобрени с решение № ОУ-061 07.11.2007г. на ДКЕВР се предвижда само задължение на снабдителя за уведомяване, но не и реда за това. В този смисъл са постановени по реда на чл.290 ГПК решение № 111/17.07.2015г., т.д.1650/14г., ВКС, І т.о.; решение № 173/16.12.2015г., т.д.3262/14г., ВКС, ІІ т.о.; решение № 203/15.01.2016г., т.д.2605/14г., ВКС, І т.о. Предвиденият в чл.17, ал.2 ОУ 7-дневен срок за уведомяване не дава необходимата пълна регламентация на посочената процедура, чрез ясно уточняване на начините за редовно уведомяване.
Дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл.183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. От това предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от допуснатото нарушение на чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката. Ако в общите условия в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.
Касае се за договор за продажба /доставка/, при който се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока - чл.183 от ЗЗД. От правилото на чл.183 ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване (Решение № 124 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о.).
В хипотезата на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“, предл. 1 ПИКЕЕ (при липса на точен измерител) е налице грешка при отчитането извън допустимата, чието наличие се доказва с протокол от проверка на СТИ, извършена от компетентния орган за метрологичен надзор, на когото операторът е длъжен да изпрати демонтираното при проверката СТИ. В хипотезата на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“, предл. 2 ПИКЕЕ (при липса на средство за търговско измерване) е налице нерегламентирано вмешателство в измервателната система (Решение № 104 от 16.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 1671/2015 г., I т. о.). Констативният протокол от 20.04.2016 г. касае първата хипотеза, поради което и количеството ел. енергия е изчислено като 1/3 от максималния ток на СТИ в справката за коригиране на сметката за електроенергия от 17.11.2017 г., както се потвърждава и в заключението на СТЕ (I - 12, 28, вж. първа таблица от справката).
Неоснователен е доводът на въззивника за липса на облигационна връзка между него и ответното дружество считано от 17.07.2012 г. От фактура от 30.09.2012 г. за отчетен период 21.08.2012 г. - 18.09.2012 г., справка за издадени и заплатени задължения на ищеца за процесния адрес за периода м. 01.2012 г. - 01.11.2018 г. се установява, че и след твърдяното от него прекъсване на елзахранването в неговия имот е потребявана и заплащана без значение от кого ел. енергия, както се потвърждава и в заключението на СТЕ (I - 35, 34; 29, 31). Така се извежда, че е налице неправомерен достъп до вътрешността на електромера, който не е бил демонтиран при твърдяното прекъсване на захранването, и е бил използван след това твърдяно прекъсване, отчитайки неправилно потребената ел. енергия в имота (I - 29).
Неспазването на 7-дневния срок за изпращане на демонтираното СТИ на БИМ съгласно чл. 47, ал. 5 ПИКЕЕ не опорочава корекционната процедура. Видно от Протокола от огледа на средството за измерване от 20.04.2016 г., когато е извършена проверката в имота на ищеца, СТИ е описано със съответни индивидуализиращи белези и поставено в безшевна торба, пломбирана с пломба с уникален номер. При огледа по време на метрологичната експертиза на СТИ на 17.11.2017 г. е констатирано съответствие на СТИ с описаното в горепосочения протокол (I - 10, 11). Така е спазено изискването на чл. 47, ал. 5, предл. 2 и 3 ПИКЕЕ СТИ да се съхрани в състоянието, в което се намира към момента на неговата проверка, до момента на неговата метрологична експертиза.
Въззивникът твърди, че следва да бъде уточнен размерът на потребената от него ел. енергия, но в корекционната процедура въобще не се проверява реалното количество ел. енергия, тъй като същата се начислява служебно в съответен размер. Неоснователни са доводите за необходимостта от установяване на авторството относно неправомерния достъп до СТИ при реализиране на горната процедура съобразно гореизложените мотиви.
Това, че СТИ мери в класа си на точност с оглед показанията в таблицата по т. 4.6 от протокола на БИМ от 17.11.2017 г. (I - 11г), не опровергава констатацията по т. 5 от протокола на БИМ, че е осъществен нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера с разместени ролки на дневна тарифа на броителния механизъм. На следващо място, в рамките на корекционната процедура по чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ ПИКЕЕ не се използват проценти и клас на точност на електромера (арг. от прот. от чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „а“ in fine ПИКЕЕ, където се касае за наличие на точен измерител).
С оглед на гореизложеното и при съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемото дружество има право на разноски за въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. с оглед и на основателността на възражението за прекомерност на същото възнаграждение, направено в срок от въззивника, при липса на фактическа и правна сложност на делото, обемът на извършените процесуални действия от въззиваемото дружество, както и материалният интерес по делото (чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП), имайки предвид, че съдът може да присъжда възнаграждения и под минималния размер от 100 лв. по чл. 25, ал. 1 НЗПП (Определение № 518 от 3.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4461/2019 г., IV г. о.).
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 188807 от 09.08.2019 г. по гр.д. № 72081/2018 г. на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н.Д.Д., ЕГН: ********** да заплати на „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК: ******сумата в размер на 50 лв. - разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.