РЕШЕНИЕ
Номер 1020 28.05.2019 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ
наказателен състав
На двадесет и осми март две хиляди и
деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: Магдалена Койчева
Като разгледа докладваното от съдията
НАХ дело номер 811 по описа за 2019 г.,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
18-0273-000723 от 29.10.2018г. на Началник РУП към ОД на МВР – Пловдив, РУ
Хисар, с което на основание чл.638, ал.1, т.1, вр.чл.461, т.1 от КЗ на А.И.С. ***,
ЕГН **********, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 250
лева за извършено административно нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава
ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!Й.Т.
МОТИВИ:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 18-0273-000723 от
29.10.2018г. на Началник РУП към ОД на МВР – Пловдив, РУ Хисар, с което на
основание чл.638, ал.1, т.1, вр.чл.461, т.1 от КЗ на А.И.С. ***, ЕГН **********,
е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 250 лева за извършено
административно нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Жалбоподателят А.И.С. обжалва наказателното
постановление, като моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно по съображения изложени в жалбата си и в писмени бележки. В
съдебно заседание, редовно призован, не се явява, а се представлява от
процесуалния си представител адв. П., който поддържа жалбата и прави същото
искане.
Въззиваемата
страна – РУ Хисар при ОД на МВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът,
като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания
административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за
установено следното:
ЖАЛБАТА
Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното
Наказателно постановление е издадено против А.И.С., за това, че на 11.10.2018г.
около 10:20 часа
в с. Дълго поле на ул. „**” № **, като водач на лек автомобил – „Форд Фиеста” с
рег.№ *****, държава България, при обстоятелства: управлява горепосочения лек
автомобил, лична
собственост, като не представя валидна полица за сключена застраховка
„гражданска отговорност” на автомобилистите, няма сключен действащ договор.
АУАН е съставен в момента на нарушението, с което е извършил:
1.
Физическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите.
С
това виновно е нарушил чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН от 11.10.2018г.,
съставен от Н.В.В. – ** *** към ОДМВР - Пловдив, РУ Хисар като отразената в
същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в
АУАН.
Така изложените фактически положения, при които е осъществен съставът на изследваното
нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал,
преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя,
така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като
всички те са обективни, правдиви, неоспорени от страните
и взаимоподкрепящи се.
В тази връзка съдът намира, че несъмнено от събраните и проверени по делото доказателства се доказа, че
жалбоподателят С. е извършил нарушението, за което е бил наказан с обжалваното
наказателно постановление. На първо място той е годен субект на нарушението по
чл.483, ал. 1, т. 1 от КЗ, като се установява, че С. е бил собственик на
процесното МПС към датата на деянието. На следващо място от обективна страна не
се доказа че лекият автомобил – „Форд Фиеста” с рег.№ ***** е бил спрян от
движение към 09.12.2016 г. Представената по делото справка от гаранционен фонд не
променя този извод, тъй като последният няма правомощия да спира от движение
пътни превозни средства. Такива правомощия съгласно чл.574, ал.11 от КЗ
имат органите на МВР, които предприемат
мерки за спиране от движение на моторните превозни средства или на средствата
за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни
наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Мерките пък,
които те предприемат съгласно чл.171, т.2 от ЗДвП във връзка с чл. 40, ал.6 от
Наредба № I-45 от
24.03.2000г. са свързани с издаване на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, която се връчва на собственика на МПС-то, за което той
не е сключил задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. В конкретния казус дори след изрично определение на съда доказателства
за издаване на такава заповед относно
процесното МПС и неговия собственик не са представени, което навежда настоящия
състав до извода, че така заповед не е била издавана. Следователно процесното
МПС не е било спряно от движение към датата на констатиране на нарушението и
спрямо жалбоподателя са се осъществили фактите, предвидени в хипотезиса на
разпоредбата по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, и за него е съществувало
задължението да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. В тази връзка от справка Гаранционен фонд се доказа, че към
датата на проверката – 11.10.2018 г., жалбоподателят С. е нямал сключен и
действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“, като към 02.10.2018г.
лек автомобил – „Форд Фиеста” с рег.№ ***** е бил вече със служебно прекратена
регистрация. Следователно към момента на проверката – 10:20 часа на 11.10.2018
г. жалбоподателят е нямал сключен застрахователен договор. Прекратяването на
регистрацията поради неплатена ГО е видно и от приложената по делото справка за
история на ППС с рег.№ ***** и е станало още на
30.08.2018г., което пък безспорно доказава само по себе си и неизпълнението на
задължението за сключен договор по смисъла на чл. 638, ал. 1 от КЗ . Това е
така, тъй като от датата на прекратяването занапред застрахователят престава да
носи застрахователния риск, което може да доведе до препятстване възможността
за евентуално имуществено удовлетворение на трети, пострадали от ПТП лица.
Именно в това се изразява обществената опасност на нарушението.
В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че не се дължи сключване на
застраховка "Гражданска отговорност" за процесното МПС, тъй като
същото съгласно АУАН с бланков номер 0691927/11.10.2018г. е било спряно от
движение, съответно че нормата на чл. 638, ал. 1 от КЗ визира единствено и само
регистрираните МПС, които не са спрени от движение. Дори по делото действително
да бе доказано, че горепосочения лек автомобил е бил спрян от движение то възприемането
на подобно тълкуване би довело до поставяне в по-неблагоприятно положение на
изрядните собственици, изпълнили законовите изисквания за сключване на регистрация и застраховка"Гражданска отговорност"
на притежаваните от тях превозни средства, съответно лицата, които управляват
такива автомобили, спрямо собствениците и водачите на нерегистрирани или спрени
от движение МПС, които не си плащат и застраховките. В тази връзка чл. 483, ал.
1, т. 1 от КЗ визира МПС-та, които са регистрирани и не са спрени от движение,
тъй като само такива МПС могат да бъдат управлявани по пътищата отворени за
обществено ползване, тоест под спряно от движение МПС законът визира такова,
което изобщо няма възможност да се движи (арг. от чл. 140, ал. 1 и 2 от ЗДвП и
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства). След
като обаче в конкретния казус водачът е управлявал на процесната дата своето
МПС без за същото да е сключил задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, дори да беше
доказано, че поради тази причина то е било служебно спряно от движение към
процесната дата, това обстоятелство категорично не би го освободило от
задължението за сключване на застраховка " Гражданска отговорност "
след като реално той се е движил по републиканската пътна мрежа.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и поради някаква
причина жалбоподателят да не е узнал за прекратяването на застрахователния
договор, то той е могъл и е бил длъжен да стори това, още повече, че от
приложената по делото справка за история на ППС с рег.№ ***** ставя ясно, че
още на 30.09.2018г. жалбоподателят е бил уведомен от Гаранционен фонд за прекратяване на
регистрацията на горепосоченото МПС поради липса на гражданска отговорност,
вследствие което деянието му отново е съставомерно от субективна страна.
За пълнота извършеното деяние не представлява маловажен случай на
административно нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, трябва да се
установи, че то представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Действително по делото не се
установяват предходни нарушения на жалбоподателя на правилата за движение. В
тази връзка следва да се посочи, че липсата на настъпили вредни последици в
резултат от деянието не е обстоятелство, обосноваващо по-нисък интензитет на
обществената опасност. Това е така, защото нарушението, за извършването на
което е наказан жалбоподателят, е формално. Законодателят е предвидил
административнонаказателната отговорност в тези случаи да се реализира след
самия факт на извършване на деянието, без необходимост от настъпване на някакъв
допълнителен резултат. По тези съображения съдът намира, че обстоятелството, че
не са настъпили вредни поледици, не води до маловажност на процесния случай,
тъй като и обикновените случаи на нарушения от този вид разкриват същата степен
на обществена опасност.
Съобразно разпоредбата на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ „На лице по чл. 483, ал.
1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага: глоба от 250
лв. – за физическо лице.”. Тоест законосъобразно е била определена санкцията, а
именно глоба, чийто размер е определен в законоустановения такъв. Същият е
законодателно фиксиран, поради което нито съдът, нито наказващият орган биха
могли да го променят.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на
АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на
нарушителя така, че той да не може да упражни същото в пълен обем. Както АУАН,
така и издаденото въз основа на него НП, съдържат законово определените
реквизити, като са спазени и предвидените в закона срокове досежно тяхното
съставяне, респективно издаване.
Ето защо, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно постановление № 18-0273-000723 от
29.10.2018г. на Началник РУП към ОД на МВР – Пловдив, РУ Хисар, с което на
основание чл.638, ал.1, т.1, вр.чл.461, т.1 от КЗ на А.И.С. ***, ЕГН **********,
е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 250 лева за извършено
административно нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО
като правилно и законосъобразно.
За
горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По
изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!Й.Т.