ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260065
05.02.2021 г.,
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ВАРНА, гражданско отделение, на 05.02.2021 г. в закрито заседание в следния състав:
Председател: Милен Славов
Членове:
Петя Петрова
Мария Маринова
като разгледа
докладваното от с. П. Петрова в.гр.д. № 21 по описа на Апелативен съд Варна за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
в.гр.д. № 21/2021 г. по описа на Варненския апелативен
съд е образувано по две жалби:
-
по въззивна жалба на ЧСИ
М.
Н.
П.,
подадена чрез адв. Л.Ч., против решение № 66/05.03.2020 г. по гр.д. № 254/2018
г. по описа на Добричкия окръжен съд:
В ЧАСТТА, с която М. Н. П. - ЧСИ, с рег. № 851 по регистъра на
КЧСИ, с район на действие СГС е осъден да заплати /при условия на солидарност с
„ АВАТАР ЪФ ДЖЪСТИС” ООД; „ ДЕФЕНДЪР ЪФ ФЕЙТ ” ООД; „ ГАРДИЪН ЪФ ТРУТ” ООД; „ ПРЪТЕКТ ДИ ИНЪСЪНТ
” ООД, „РЕБЪЛ АКТ” ООД, „АНТИМОНОПОЛ ” ООД ,„ АНТИКАРТЕЛ ” ООД, „ ОБЕДИНЕНИ
ПОТРЕБИТЕЛИ СРЕЩУ МОНОПОЛА” ООД,,, АГЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА” ООД, „
ЮЗЪР ФРЕНДЛИ” ООД/ на „ ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ
” АД, град Варна , сумата в размер от 361 200,70 лева, съставляваща обезщетение за имуществени
вреди, причинени от ответника - ЧСИ чрез процесуално незаконосъобразно
изпълнение - събиране от имуществото на длъжника – ищец на суми за разноски и
адвокатски възнаграждения по член 78,ал.8 от ГПК и суми за такси по т.26 от
ТТРЗЧСИ, ведно със законните лихви върху главницата, считано от 4.06.2015 г. до
окончателното й изплащане /вреди, причинени съвместно и от ответните търговски
дружества като взискатели по 105 броя изпълнителни производства: с № 1334/
2013 до № 1339/ 2013 ; с №
1419/2013 до № 1452/2013 ; № 1514/2013 ; с № 1761/ 2013 до № 1793/
2013 ; с № 2078/ 2013 до № 2108/2013 г.
при злоупотреба с права на разноски/;
В ЧАСТТА, с която М. Н. П. - ЧСИ, с рег. № 851 по регистъра на
КЧСИ, с район на действие СГС е осъден да заплати /при условия на солидарност с
"БОРО БЪКС
Решението на окръжния съд е постановено при
участието на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД като
трето лице – помагач на ответника ЧСИ Мариян Николов Петков.
Жалбоподателят е настоявал, че решението е недопустимо като постановено по непредявен иск по чл. 49 ЗЗД, вместо по чл. 45 от ЗЗД, евентуално – неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неспазване на материалния закон и необоснованост, като е молил за обезсилването му, евентуално – за отмяната му и за отхвърляне на исковете срещу него, както и за присъждане на сторените по делото разноски и за присъждане в полза на процесуалния му представител на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.3 ЗАдв. Окръжният съд разгледал непредявен иск по чл. 49 от ЗЗД, вместо по чл. 45 от ЗЗД, предвид твърденията в исковата молба за лични противоправни действия на ЧСИ, а не за противоправни действия на лицата, на които той е възложил работата – помощник ЧСИ Г. С.. Доколкото ЧСИ не е правораздавателен орган и не може да разрешава спорове за материални граждански права, той нямал задължение да превентира злоупотреби съгл. чл. 3 от ГПК, поради което и не е било налице неизпълнение на законно задължение от страна на ПЧСИ С. и действията му са правомерни. Незаконосъобразно бил осъден от окръжния съд да върне: всички главници и законни лихви, обективирани в изпълнителните листове и прехвърлени с договорите за цесия, таксите по т.1 от ТТРЗЧСИ за „образуване на изпълнително дело“ – 183 броя на стойност 4 392 лв., таксите по т.5 от Тарифата „връчване на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа, включително и за връчване на изявление на взискателя по чл. 398 б., ал.2 и 3 ГПК – 183 броя на стойност 4 392 лв., таксите по т.9 от Тарифата – „налагане на запор без извършване на опис, включително върху дял от търговско дружество по чл. 398 б, ал.1 от ГПК – 183 броя на стойност 3 294 лв., както и начислената такса по чл. 26 от Тарифата върху всички събрани суми за прости такси по т.1, 5 и 9 от Тарифата, начисленото юрисконсултско възнаграждение по т.10, ал.2 от Наредба №1/2004 г. /извършено от окръжния съд в разрез с извода на ВКС в решение № 33 от 31.03.2016 г. по гр.д. № 3271/2015 г. на ВКС, 4 г.о. и при нарушение на правото на справедлив процес по чл.6, ал.1 ЕКПЧ във вр. с чл. 5, ал.4 КРБ/, както и таксата по чл. 26 от Тарифата събрана върху него предвид, че събирането на посочените суми било правомерно действие по развити в жалбата съображения. Навел оплаквания за неотчитане от окръжния съд на възражението за съпричиняване на вредите от ищеца чрез необжалване на постановлението за разноските, чрез некомпетентна защита в изпълнителното дело и чрез извършената незаконосъобразна корекция на сметките на потребителите, откъдето произтичат вземанията срещу него. Позовал се е на процесуално нарушение във връзка с доклада, поради неуказване, че носи тежестта да докаже извършването на процесните изпълнителни действия от трето лице – ПЧСИ С..
, но доказателствени искания в тази
връзка няма. За установяване размера на оспорените суми и предвид липсата на
установяване с експертизата по делото, е молил за допускане на три такива с
посочени задачи.
Въззиваемият „ ЕНЕРГО
- ПРО ПРОДАЖБИ ” АД, град Варна, чрез
адв. Н. Б., е подал писмен отговор, с
който е оспорил въззивната жалба и по съображения за неоснователността на всяко
от оплакванията и такива за допустимостта и правилността на обжалваната част от
решението на окръжния съд, е молил за потвърждаването му и за присъждане на
сторените по делото разноски. Противопоставил се е на искането за назначване на
експертизи, предвид липсата на оспорване на изслушаните такива пред първата
инстанция, липсата на процесуално нарушение на окръжния съд в тази връзка и
настъпила преклузия.
-По
частна възивна жалба от М.
Н.
П.
с вх.№ 260149/30.11.2020 г. против определение № 260178
от 16.10.2020 г., постановено по гр.д. № 254/2018 г. по описа на ВОС, с което диспозитивите от решението,
постановяващи осъждането на ответниците за разноските на ищеца са тълкувани по
реда на чл. 251 ГПК в смисъл, че посочените съответници са осъдени да заплатят
посочените суми солидарно. Молил е за отмяна на обжалваното определение като
неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, неспазване на материалния закон и необоснованост и за постановяване на
определение, с което да бъде изменено обжалваното решение в частта му за
разноските като всеки от 11 –те ответници, осъдени за сумите от 17 273 лв.
и 9 750 лв. да плати по 1/11 част от тях, и всеки от 21- те ответници,
осъдени за сумите 28 522 лв. и 16 099 лв. да плати по 1/21 част от
тях. Изложил е съображения по същество за липсата на солидарност в задължението
за разноските. Навел е оплакване и за недопустимост на определението, доколкото
съдът не се е произнесъл по тълкуването с изискуемия от закона акт – решение.
Молил е за присъждане на сторените в настоящото производство разноски за
държавна такса, както и в полза на адвокат Ч. и възнаграждение по чл. 38, ал.2
ЗАдв. в размер на 1 246,44 лв., като е заявил и евентуално възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемият „ ЕНЕРГО
- ПРО ПРОДАЖБИ ” АД, град Варна, чрез
адв. Н.Б., е подал писмен отговор, с който е оспорил частната жалба и по
съображения за правилността на обжалваното определение и по същество за
правилността на извода за солидарната дължимост на разноските е молил за
оставянето й без уважение и за присъждане на сторените в настоящото
производство разноски, а в евентуалност е заявил и възражение по чл. 78, ал.5
от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Въззивната жалба е подадена в срок от лице с
правен интерес от обжалване на решението на първата инстанция като неизгодно за
него, редовна е и допустима.
Частната жалба също е
подадена в срок и е насочена срещу определението по чл. 251 от ГПК, но в същата
са развити съображения по същество против солидарното осъждане за разноските с
решението, като се моли от апелативния съд за изменение на решението на
окръжния съд в частта на разноските и за разделно осъждане в равни части, като
по тълкуването оплаквания срещу определението не са наведени. Предвид това,
съдът намира следното:
С молбата си от
17.07.2020 г. до окръжния съд, ответникът ЧСИ
М.
П. е молил за
изменение на решението в частта за разноските с разделно осъждане на всеки от
ответниците, съответно за 1/11 и за 1/21 част от посочените суми, по развити
съображения за липсата на солидарност и за разделната им дължимост. Настоявал е
в евентуалност и за тълкуване на решението в частта на разноските предвид
неяснота в диспозитива относно условията на разделност или солидарност в
дължимостта на разноските. С тази молба ответникът е заявил две искания в
евентуалност, които следва да се разбират, че при тълкуване в насока на
солидарна дължимост на разноските, то искането е за изменение на решението в
частта на разноските чрез разделното осъждане на ответниците за тях в
посочените квоти, каквито са и по същество развитите съображения. С обжалваното
определение окръжният съд е разгледал искането по чл. 251 ГПК и разтълкувал
решението като за солидарно осъждане, но не се е произнесъл по искането за
изменение на решението в частта на разноските в смисъла на разделното осъждане.
Именно за такова разделно осъждане е настоявал ответникът с неразгледаното от
окръжния съд искане за изменение на решението по реда на чл. 248 от ГПК. Липсата
на произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК и изложените оплаквания в настоящата
частна жалба с искане от апелативния съд за изменение на решението на окръжния
съд в частта на разноските, налагат връщане на делото на окръжния съд за
преценка относно наличието на искане в смисъл на непълнота в определението и
произнасяне по молбата от 17.07.2020 г. по реда на чл. 248 ГПК в искания смисъл
и за отстраняване по реда на чл. 262, ал.1 ГПК на противоречието в частната
въззивна жалба вх.№ 260149/30.11.2020 г. изразяващо се в това, че се обжалва
определение за тълкуване по реда на чл. 251 ГПК, обосновано с аргументи за неправилно
солидарно осъждане за разноските и с искане за изменение на решението в частта
за разноските чрез разделното осъждане на ответниците.
Съвместното
разглеждане на жалбите налага прекратяване на делото пред настоящата инстанция
и връщане на делото на окръжния съд за преценка и евентуално провеждане на
производства съобразно изложените по-горе мотиви.
Предвид изложените
съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по в.гр.д. № 21/2021 г. по описа на Варненския апелативен
съд и ВРЪЩА делото на окръжен съд
–Добрич за преценка и евентуално
провеждане на производства съобразно изложените по-горе мотиви.
Определението не може
да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: