Р Е Ш Е Н И Е № 45
15.01.2018г.,
град Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, VІІ-ми граждански състав
в закрито заседание на 15.01.2018г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
КАТЯ БОЕВА
като изслуша докладваното от съдия Ст.Михова гр.дело № 2975
по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463 ГПК.
Образувано по жалба на А. Д. Б.,
ЕГН **********, в качеството
й на ЕТ „Ади-77-
А. Б.“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул.
„Белград“ №2, и И. Б. ***,
ЕГН **********, против изготвено на 20.10.2017г.
и предявено на 01.11.2017г. разпределение на постъпила сума от публична продан на недвижим имот
по изп.дело №358/2015г. по описа на ЧСИ Петко Илиев, с рег.№.821,с район
на действие ПОС, в частта, с която в полза на взискателя „Райфайзенбанк България“ЕАД
е разпределена сумата от 69 613,06 лева, с която се погасяват частично вземания обезпечени с
втора по ред ипотека посочени под позиции – І, №3, точки 3.1,3.2 и №4, точки 4.1, 4.2. Релевирани са
оплаквания за незаконосъобразност на разпределението в обжалваната част,като се
поддържа от жалбоподателите за липсата на яснота каква парична сума се разпределя по отделните пунктове, което
води до невъзможност да се определи размера на погасеното задължение и
счетоводно отразяване на плащанията на взискателя.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК не са постъпили възражения срещу жалбата.
Постъпили
са писмени обяснения от ЧСИ Петко Илиев по реда на чл.436 ал.3 ГПК,
като е изразено становище относно неоснователността на жалбата.
Пловдивският
окръжен съд , след преценка доводите на
жалбоподателите и материалите по
изпълнителното дело, намира следното:
Жалбата е
процесуално допустима, тъй
като е подадена
от легитимирани лица
срещу подлежащ на обжалване
съгласно разпоредбите на
чл.462, ал.2 и чл.463
от ГПК акт
на съдебния изпълнител
и в срока
по чл.462, ал.2 от
ГПК.
С обжалваното
разпределение , изготвено на 20.10.2017г., предявено на страните на
01.11.2017г., съдебният изпълнител е разпределил сумата от 94 800 лева,
получена от продажбата на недвижим имот, находящ се в град Пловдив, ул.“***“№2,
собственост на длъжника А.Б. и на ипотекарния длъжник И.Б..С процесното
разпределение съдебният изпълнител отделя
суми за вземания по
чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД и по чл.136,ал.1, т.2 от ЗЗД, след което разпределя суми
за вземания от трети ред-с привилегия по чл.136,ал.1,т.3 от ЗЗД и в полза на взискателя „Райфайзенбанк България“ЕАД
разпределя глобално сумата от 69 613,06 лева, за вземания
обезпечени с втора по ред действаща договорна ипотека, посочени в раздел
І, №3, точки 3.1,3.2 и № 4, точки
4.1,4.2 , които се погасяват частично.От мотивите на така посочените в
раздел І от разпределението вземания
става ясно , че с процесната сума от 69 613,06 лева се погасяват частично
вземанията на банката за главница, чиято левова равностойност е 980 045,67
лева, за законна лихва върху главницата
към 20.10.2017г. в размер от 38 929,05 лева , за разноски в
заповедното производство в размер от 19 953,23 лева и за разноски в исковото
производство в размер от 20 274,20 лева.
При тези данни по делото за
основателни настоящата инстанция намира доводите на жалбоподателите за
незаконосъобразност на разпределението в обжалваната част поради неяснота
относно това кои вземания на банката-взискател и в какъв размер се погасяват. В
разпределението е посочено само, че с разпределената сума от 69 613,06
лева се погасява частично обезпечените с договорна ипотека вземания на
взискателя „Райфайзенбанк България“ЕАД по раздел І, №3, точки 3.1,3.2 и №4, точки 4.1,4.2 ,като привилегировани по чл.136,ал.1,т.3 от ЗЗД. Не е посочено обаче, с тази сума до какъв размер се погасяват
вземания на банката по изброените пунктове представляващи съгласно
мотивната част вземания за главница с левова равностойност 980 045,67
лева, за законна лихва върху главницата
към 20.10.2017г. в размер от 38 929,05 лева , за разноски в
заповедното производство в размер от 19 953,23 лева и за разноски в исковото
производство в размер от 20 274,20 лева. При множество вземания на
взискателя спрямо длъжника, какъвто е процесния случай, са приложими правилата
на чл.76 от ЗЗД, за определяне кои от тях и до какъв размер да бъдат погасени.
Това правило обаче, следва да бъде приложено при извършване на самото разпределение,
тъй като то съставлява правен акт с погасителен ефект досежно вземанията и като
такъв изисква конкретика относно индивидуализацията по вид и размер на
подлежащите на удовлетворяване с разпределяемата сума вземания поотделно. В
тази връзка следва да се има предвид, че както за длъжника по изпълнителното
дело,така и за ипотекарния длъжник не е
без значение кои конкретно и до какъв размер вземания на банката се погасяват с
процесното разпределение, доколкото сред множеството такива е налице и лихвоносно
от 980 045,67 лева и не е ясно до какъв размер същото се погасява, при положение, че
върху него или евентуалния му остатък ще продължава да се начислява законна
лихва.Същевременно ипотекарният длъжник И.Б. е реално задължен и отговаря единствено
с имота за обезпеченото с ипотеката вземане, като в случая цената на продадения
такъв не е достатъчна да погаси изцяло вземането на обезпечения ипотекарен
кредитор, при което с частично погасеното от стойността на ипотекирания имот
вземане отговорността на ипотекарния длъжник е реализирана и изчерпана. Липсва
яснота и относно това в какъв размер с глобално разпределената сума от
69 613,06 лева се погасяват посочените в
акта на съдебния изпълнител
вземания на взискателя за направените в
исковото производство и заповедното производство разноски, и които разноски
съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/13 г. на ОСГТК, не се ползват с
право на предпочтително удовлетворение.Те се прихващат от сумата, която се
полага на взискателя по разпределението в удовлетворение на неговото вземане
съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Не е ясно какъв е и непогасеният с процесното разпределение остатък от
вземането на банката, по отношение на който принудителното изпълнение ще продължи, което обстоятелство
препятства както реализиране на правата на страните така и на самото
принудително изпълнение.
Така разпределената глобално
сума от 69 613,06 лева за погасяване
на вземането на взискателя и ипотекарен
кредитор „Райфайзенбанк България“ЕАД, без да е посочено кои точно вземания на
банката се погасяват и в какъв размер, възпрепятства настоящият съден състав от
проверка за законосъобразност на разпределението.
Предвид изложените
съображения и доколкото няма извършено разпределение по отделните вземания в
трети ред, който е предмет на жалбата, а съдът не следва да изземва функциите
на съдебния изпълнител, в чийто правомощия са да разпредели сумата, обжалваният
акт следва да бъде отменен и делото да се върне на съдебния изпълнител, който
да извърши разпределени по трети ред, съгласно чл. 136, ал. 1, т.
3 ЗЗД на сумата от 69 613,06 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на А. Д. Б., ЕГН **********, в
качеството й на ЕТ
„Ади-77- А. Б.“, ЕИК
*********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив,
ул. „***“ №2,
и И. Б. ***,
ЕГН **********, изготвено
на 20.10.2017г. и предявено на 01.11.2017г. разпределение на
постъпила сума от публична продан на
недвижим имот по изп.дело №358/2015г. по описа на ЧСИ Петко Илиев, с
рег.№.821,с район на действие ПОС, в частта, с която в полза на взискателя
„Райфайзенбанк България“ЕАД е разпределена сумата от 69 613,06 лева, с
която се погасяват частично вземания
обезпечени с втора по ред ипотека посочени под позиции – І, №3, точки 3.1,3.2 и №4, точки 4.1,4.2,
като привилегировани по чл.136,ал.1,т.3
от ЗЗД и
ВРЪЩА делото на ЧСИ Петко
Илиев за изготвяне на ново разпределение по чл. 460 ГПК
на сумата от 69 613,06 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.