Р Е Ш Е Н И Е
№ 291
гр.
Перник, 13.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р ОД А
Административен съд –
Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на първи юли
през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Ивайло Иванов
Членове: Слава Георгиева
Силвия Димитрова
при съдебния секретар Наталия Симеонова и
с участието на прокурор Росица Ранкова от Окръжна прокуратура Перник, като
разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 357 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл.
228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на А.А.Д.,***
против решение № 39 от 06.03.2020г., постановено по АНД № 38 по описа на
Районен съд-Р. за 2020 година, с което е потвърдено наказателно постановление
(НП) № 167 от 18.11.2019г., издадено от директора на Регионална дирекция по
горите (РДГ)-Кюстендил, с което на А.А.Д. е наложена „Глоба“ в размер на 300
лева на основание 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите (ЗГ) за нарушение по чл.
257, ал. 1, т. 1 от ЗГ във вр. с чл. 24, ал. 2, т. 2 и ал. 6 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за
контрола и опазването на горските територии.
Касаторът твърди, че решението е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Изразява несъгласие с изводите на
първоинстанционния съд за процесуална законосъобразност на проведеното
производство по налагане на административно наказание. Касаторът моли съда да постанови решение, с
което да отмени решението, предмет на касационна проверка, като по същество
постанови друго, с което да отмени процесното наказателно постановление.
В проведеното съдебно заседание касаторът,
редовно призован не се явява и не се представлява. В депозирана по делото молба
прави искане решението да се отмени.
В проведеното съдебно заседание ответникът
по касационната жалба – Регионална дирекция по горите-Кюстендил, за
представител изпраща главен юрисконсулт А.Е..
Оспорва касационната жалба. Пледира решението на районния съд, като правилно и
законосъобразно да бъде оставено в сила.
В проведеното съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност
на касационната жалба. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в
сила като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Перник, касационен
състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните,
прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба се явява допустима,
като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество касационната жалба
е неоснователна.
За
да постанови обжалваното решение, Районен съд–Р. е приел, че при извършена
проверка на 11.09.2019г., в подотдел ****, имот ****-гори на физическо лице в
землището на с. Р., общ. Р., при която е съставен Констативен протокол серия
ПК07 № 002304 от 11.09.2019 г. от Р. Д.на
длъжност-****при РДГ-Кюстендил като е констатирано, че жалбоподателят като
лицензиран лесовъд /удостоверение за лесовъдска практика ****.2017г./ на
07.09.2019г. е издал позволително за сеч № 0520195 от 07.09.2019г. за имот ****подотдел ****, в землището на с. Р.,
общ. Р. и не е въвел в информационната система на ИАГ/system. iag. bg
разрешително за достъп на работниците, съгласно чл. 24, ал.
2, т. 2 и ал. 4 от
Наредба № 1/2012г. за контрола и опазването на горските територии.
Съставен е срещу А.А.Д. акт за установяване на
административно нарушение. Въз основа на съставения акт за установяване на
административно нарушение е издадено процесното наказателно постановление.
От правна страна първоинстанционният
съд е приел, че безспорно е установено нарушението от наказаното лице и в
посоченото му качество, на посоченото място, в указания период и при вписаните
обстоятелства, като не е спазил изискването на чл. 24, ал.
2, т. 2 и ал. 4 от
Наредба № 1/2012г. за контрола и опазването на горските територии, при което е реализиран състав на нарушението посочено в
АУАН и НП, относно разпоредбата на ЗГ, за което законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Обсъдил е факта, че след установяване на нарушението е въведена
информацията в системата на ИАГ, но е приел неприложимост на чл. 28 от ЗАНН.
Наложеното наказание е в минимален размер. Посочил е, че деянието
правилно е квалифицирано като административно нарушение и на извършителя му е
наложено предвиденото за него в чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ административно
наказание в минимален размер. С тези аргументи наказателното постановление е
потвърдено.
Пред настоящата съдебна инстанция писмени
доказателства за установяване на касационните основания не са представени.
Съобразно чл. 218 от АПК касационният съд
дължи произнасяне само относно наведените в жалбата основания, като за
валидността, допустимостта и съответствие на решението с материалния закон,
следи служебно.
Съобразно чл. 220 от АПК касационната
инстанция възприема установената от районен съд-Р. фактическа обстановка, като
напълно кореспондираща със събраните по делото доказателства.
Първоинстанционният съдебен състав правилно и въз основа на доказателствата,
събрани в хода на съдебното следствие е установил фактическата страна на спора.
Настоящият състав намира обжалваното
решение на районния съд за правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка
по делото е правилно установена при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Събрани са писмени и веществени доказателства,
относими към всички факти, включени в предмета на доказване. Изводите за
осъществяването на правно релевантните факти са направени след обективно,
всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата
съвкупност. В решението е обективирана извършената от съда дейност по оценка на
доказателствата, като са посочени фактите, които са приети за установени и
доказателствата за това. Не са допуснати процесуални нарушения при провеждане
на съдебното производство.
Допуснати нарушения в административнонаказателното производство,
които да се преценят за съществени и на това основание наказателното
постановление да се отмени не се констатират. В тази връзка районният съд
подробно е обсъдил съображенията на наказаното лице и ги е приел за
неоснователни. Актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ и
наказателното постановление /НП/ са издадени при спазване на
административнопроизводствените правила и материалния закон. Съществува пълно
съответствие при описанието на фактическата обстановка в АУАН и в НП, чрез
индивидуализиране на нарушението, което се санкционира и установените
обстоятелства, при които е настъпило и извършено. Не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила по смисъла на чл. 36
- чл. 46 от ЗАНН и чл. 52
- чл. 58 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че предмет на проверка пред
първоинстанционния съд е издаденото НП, в което безспорно са посочени както
описанието на нарушението и обстоятелствата при който е извършено, така и
законните разпоредби, които са нарушени, които факти и обстоятелства от своя
страна недвусмислено определят от обективна и субективна страна пределите на
установеното административно нарушение, съответно не поставят
административнонаказаното лице в положение, в което да не разбере кои законни разпоредби
виновно е нарушил, поради което е спазено и императивното изискване на чл. 57, ал.
1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.
В случая НП е издадено при стриктното спазване на разпоредбата на чл. 53, ал. 2
от ЗАНН, като в АУАН е установено по безспорен начин извършеното
нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Законосъобразен е и изводът на решаващия съд, че
установеното нарушение е правилно квалифицирано от административно-наказващия
орган. В случая е установено извършването на нарушението, неговия автор, вината му и правилното прилагане на
закона. Осъществен е състава на вменено административно нарушение по чл. 257, ал.
1, т. 1 от Закона за горите, във вр. с чл. 24, ал.
2, т. 2 и ал. 6 от
Наредба № 1/2012г. за контрола и опазването на горските територии.
Съгласно чл. 24, ал.
1, т. 2 от Наредба № 1/2012г. за контрола и опазването на горските територии,
ал. 4 и ал. 6 лицето, издало позволителното за сеч, или
регистрирания лесовъд, на чието име е издадено позволителното за сеч въвежда в
информационната система на ИАГ имената на лицата, на които се разрешава достъп,
и постоянните им адреси по лична карта, длъжността, която заемат, или работата,
за която са наети, към съответното позволително за сеч. Разрешителното за
достъп е валидно от момента на въвеждането на данните, а именно имената на
лицата, на които се разрешава достъп, и постоянните им адреси по лична карта,
длъжността, която заемат, или работата, за която са наети в информационната
система на ИАГ. В случая Д., който е
лицензиран лесовъд и на чието име е издадено позволителното за сеч не е
изпълнил точно това си задължение преди започване на сечта.
Административнонаказаното лице е санкционирано със
законоустановения минимален размер:
"глоба" в размер на 300 лева
на основание чл. 257, ал.
1, т. 1 от ЗГ от административнонаказващия орган за извършеното от
него административно нарушение. В случая правилно е и решението в частта, с
която е отхвърлена претенцията по чл. 28 от ЗАНН. Настоящият
касационен състав споделя изцяло тези аргументи и не следва да ги преповтаря.
Предвид гореизложеното посочените
касационни основания са напълно неоснователни. Потвърдил наказателното
постановление районен съд-Р. е постановил правилно и законосъобразно решение,
което ще бъде оставено в сила.
Ответникът по касационната жалба не
претендира разноски, поради което и не се присъждат такива.
Мотивиран от гореизложеното
Административен съд – Перник, касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 39 от 06.03.2020г.,
постановено по АНД № 38 по описа на Районен съд Р. за 2020 година.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/