Р Е Ш Е Н И Е
Номер -260000 10.02.2025 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд, въззивно
гражданско отделение
На двадесет
и първи януари, две хиляди и двадесет и пета година
В
публично заседание в следния
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселка Узунова
ЧЛЕНОВЕ: Кирил
Стоянов
Мила Димова
При участието на секретаря Стойка Вълкова
Като разгледа докладваното от съдията
Кирил Гр.Стоянов
Въззивно
гражданско дело №1234 по описа за 2019 година
И за да се произнесе взе в предвид
следното:
Производството е
образувано по въззивната жалба на „Делфин прим“ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление –
гр.София против Решение №33 от 04.04.2019 г. постановено по гр.д.№414/2016 г.
на Районен съд – гр.Царево в частта , с която е присъдено обезщетение по чл.59
от ЗЗД в полза на „Профилактика , рехабилитация и отдих“ЕАД.
Производството по делото е било спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до разрешаване на спора по гр.д.№1249/2011 г. с влязъл в сила съдебен акт.
Налице е решение №226/21.12.2022 г. по възз. Гр.д.№189/2022 г. на Апелативен
съд – Бургас , недопуснато до касационно обжалване с определение от 31.10.2024
г. по гр.д.№4120/ 23 Г. на ВКС , с което спорът по гр.д.№1249/11 г. е разрешен с влязло в сила решение. С определение от 26.11.2024 г. производството
по делото е възобновено.
Производството е започнало с исковата молба на „Профилактика
, рехабилитация и отдих“ЕАД – гр.София срещу ответника „Делфин прим“ЕООД с
правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗС като втория иск касае заплащането
на обезщетения в общ размер на 5500 лв.за лишаването от правото на собственост
за период от пет години назад преди завеждане на исковата молба – за периода от
21.11.2011 г. до 21.11.2016 г. – а
именно – в размер на 2700 за имота с идентификатор 58356.503.313 по КККР
на гр.Приморско и в размер на 2800 лв. за имот с идентификатор 58356.503.314 по
КККР на гр.Приморско заедно със законната лихва от завеждане на иска до
окончателното изплащане на сумата.
На първо място – съдът е приел за
основателни и доказани исковете по чл.108 от ЗС по отношение на процесните имоти.
По отношение на исковете по чл.59 от ЗЗД Царевският районен съд е изходил
от експертното заключение , прието по
делото за следния годишен пазарен наем –
на имота с идентификатор 58356.503.313 с площ от 492 кв.м за процесния
петгодишен период възлиза на
17 061.48 лв. , а размерът на
средния годишен пазарен наем на имота с
идентификатор 58356.503.314 с площ от 543 кв.м за същия петгодишен
период е 19 363.40 лв. Съдът е изходил от изискуемите предпоставки за уважаване
на иска по чл.59 от ЗЗД – установяване на обогатяване на ответника , съответно
– обедняване на ищеца и установяване
на връзката между тях. Съдът е приел, че ответното дружество е
в имотите без правно основание. Съгласно чл.59 от ЗЗД никой не може да се обогатява за сметка на другиго. По този
начин ответникът като ползвател на чужд имот дължи на собственика имуществената
облага , преминала без законово
основание в неговия патримониум
до размера на обедняване на ищцовото дружество , което за недвижими имоти е съизмеримо със
средния пазарен наем за процесния период. Изхождайки от експертното заключение и установените параметри за двата имота през процесния период съдът е
приел исковите претенции за доказани и основателни – 2700 лв. за имота с номер
58356.503.313 и 2800 лв. за имота с номер 58356.503.314
и по този начин е счел , че същите
следва да бъдат уважени изцяло като основателни и доказани. Съответно - при така установената основателност на
главните искове по чл.59 от ЗЗД за
основателни и доказани са приети и
акцесорните искове за присъждане на законните лихви върху тези суми ,
начиная от подаването на исковата молба
до окончателното изплащане на сумите.
Поради и това ответника „Делфин прим“ ЕООД е осъден да
заплати на „Профилактика , рехабилитация и отдих“ЕАД исковите суми от по 2800 и
2700 лв. за двата имота ведно с присъждане на лихва за съответния посочен период върху общата сума от 5500 лв.
Въззивникът „Делфин прим“ЕООД е изложил възраженията си против
постановеното от районния съд като се е позовал на решенията по преюдициалното гр.д.№1249/2011 г. и подробно
се е аргументирал в искането си за
отмяна на обжалваната част от решението за присъждане на обезщетение по чл.59
от ЗЗД. Въззивната жалба се поддържа пред съда чрез надлежно упълномощен процесуален представите
– адвокат. Депозирано е и подробно писмено становище в което са изложени съображенията на страната във връзка с
постановените решения на съдилищата по гр.д.№1249/2011 г. на ОС – Бургас.
Цитирано подробно е въззивното решение
по гр..№189/2022 г. на Апелативния съд №226/21.12.2022 г. Касае се за приетото
по отношение на имота с идентификатор 58356.503.313 - с необжалвана част от решението на окръжния
съд , че 27 кв.м. от пълната площ на
този имот е собствена на ответника. Това следва да бъде зачетено от съда
и в този смисъл – да се приеме , че
е налице обикновена дялова съсобственост
между страните по делото в УПИ 6-640 в квартал 39К. Съответно – всеки от
съсобствениците на основание чл.31 ал.2 от ЗС може да претендира за
обезщетяване лишаването от правото на ползване, считано от датата на
отправената писмена покана до съсобственика като липсата на такава покана води
до неоснователност на предявения иск. Поради това иска за
обезщетение по отношение на имот №58356.503.313 въззивникът претендира
като неоснователен да бъде отхвърлен изцяло. На следващо място – според
страната неоснователен и недоказан се явява и втория иск за обезщетение по
чл.59 от ЗЗД , тъй като ищецът не
доказва размера на претендираното от него обезщетение. Според изслушаната
експертиза вещото лице сочи , че дава
заключение относно средния пазарен наем на земята въз основа на находящите в същата
сгради нямащи нищо общо с предмета на спора по делото. Вещото лице е посочило,
че ако се игнорират напълно сградите не е в състояние да изчисли наем на терена поради причината че
единствената методика за изчисляване на наем на земи и по Наредба за
земеделските земи. Не е намерен аналог на наем на терен – УПИ. Поради това
според страната наемното обезщетение е
определено неправилно и не представлява действителната цена и затова не
следва да се взема предвид.
Недоказването на елемент от фактическия състав на практика води до недоказаност
и неоснователност на претенцията. Поради това първоинстанционният съд е постановил едно неправилно и
незаконосъобразно решение. Въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение
на ЦРС и да се постанови друго по
съществото на спора , с което двата
предявени от „ ПРО“ЕАД искове срещу „Делфин прим“ЕООД с правно основание чл.59
от ЗЗД да бъдат отхвърлени изцяло.Претендират се разноските за двете инстанции
съобразно списъците по чл.80 от ГПК.
Съобразно
изводите в решението по гр.д.№1249/2011 г. на БОС по преюдициалното
производство 27 кв.м от имот 58356.503.313 са извън неговите очертания ,
поради което иска за собственост на „ПРО“ЕАД по отношение на тази част е отхвърлен. С въззивното решение на Апелативния съд по
гр.д.№189/2022 е констатирано , че
против тази част на решението няма жалба и то е влязло в сила като
следва да се зачете правото на собственост
на ответниците върху тази част от
27 кв.м от УПИ 6-640 в кв.39К по плана на гр.Приморско. поради това както и
Апелативният съд е посочил при наличната собственост върху 27 кв.м от страна
на ответната страна , то по отношение на
процесния имот е налице
обикновена съсобственост , съответно – правата на
обезщетение за лишаването от ползване следва да се регулира от
разпоредбата на чл.31 ал.2 от ЗС. При липса на доказателства
за отправена покана за процесния период
2011 – 2016 г. искът като неоснователен
следва да бъде отхвърлен по отношение на терена на този имот – аналогично на приетото от Апелативен съд – Бургас в решението по гр.д.№189/2022 г. За останалата част от
претенцията касаещ другия имот 58356.503.314 въззивният съд
споделя съображенията , изложени
в обжалваното решение и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях с оглед на
което решението на РС – Царево следва да бъде потвърдено. Касае се за имот с площ от 543 кв.м , за който за същия петгодишен период е 19 363.40 лв. – среден годишен пазарен наем. Претенцията от
2800 лв. е сравнително ниска спрямо доказания основателен среден пазарен
размер на обезщетението по приетата
експертиза. Възраженията на „Делфин прим“ЕООД съдът намира за основателни , но
обективно даденото експертно заключение
според съда обуславя основателността и
доказаността на претенцията , уважена от
районния съд именно заради
сравнително ниския размер на претенцията
спрямо параметрите в експертното заключение. Ето защо жалбата въпреки принципно
правилните възражения касаещи експертното заключение съдът намира за
неоснователна и решението в тази част
следва да бъде потвърдено.
Съобразно уважената част от въззивната
жалба в полза на „Делфин прим“ЕООД следва да бъдат присъдени разноски. Същите
следва да бъдат съобразени с представения списък по чл.80 от ГПК – находящ се на л.71 по делото – заплатена общо държавна такса от 110 лв. и адвокатско възнаграждение по иска по чл.59 от ЗЗД – 726 лв. Таксата е за двата иска – по 108 от ЗС и по чл.59 от ЗЗД , поради
което от същата следва да се присъди като разноски в случая ½ от половината – или 27 лева. От платеното адвокатско възнаграждение - съобразно претенциите за двата имота –
половината от платеното възнаграждение – или 364 лв. – общо
391 лв.
Съобразно отхвърлената част от въззивната жалба в полза на въззиваемия –
„ПРО“ЕАД следва да бъдат присъдени разноски. Според списъка по чл.80 от ГПК –
находящ се на л.67 по делото разноските
общо възлизат на 620.14 лв. – от които 450 лв. – юрисконсултско възнаграждение
и командировъчни 170.14 лв. Пропорционално на отхвърлената част от двете претенции следва да се присъди ¼
от тази сума – или 155 лв.
Мотивиран от горното , Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Решение
по описа на Районен съд – гр.Царево в частта , с която „Делфин
прим“ЕООД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на „Профилактика , рехабилитация и отдих“ ЕАД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София обезщетение за периода от
21.11.2011 г. до 21.11.2016 г. – а
именно – в размер на 2700 за имота с идентификатор 58356.503.313 по КККР
на гр.Приморско ведно със законната лихва върху главницата , начиная от датата на
завеждане на иска в съда – 21.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумите като
вместо него ПОСТЯНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска на „Профилактика , рехабилитация и отдих“ЕАД , ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление – гр.София против „Делфин прим“ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София
да заплати обезщетение за периода от
21.11.2011 г. до 21.11.2016 г. в размер
на 2700 за имота с идентификатор 58356.503.313 по КККР
на гр.Приморско ведно със законната лихва върху главницата , начиная от датата
на завеждане на иска в съда – 21.11.2016 г. до окончателното изплащане на
сумите.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Профилактика , рехабилитация и отдих“ ЕАД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София да заплати на „Делфин
прим“ЕООД, ЕИК ********* сумата от 391 / триста деветдесет и един/ лева –
направени по делото разноски пред инстанцията.
ОСЪЖДА „Делфин прим“ЕООД, ЕИК
********* , със седалище и адрес на
управление – гр.София да заплати на „Профилактика
, рехабилитация и отдих“ ЕАД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София сумата от 155 / сто петдесет и пет/ лева –
разноски по делото пред инстанцията.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от уведомяването му на страните.
Председател: