РЕШЕНИЕ
№
260148
гр.Поморие, 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на четиринадесети
май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: Димитър Димитров
при участието на секретаря Йовка Тодорова, като разгледа докладваното от
районния съдия г.д.N 849 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба от „С. и К.” ООД гр. А.,
чрез пълномощника и съдебен адресат адв. А.Й., против А.Н.М., гражданка на
Руската Федерация, със съдебен адрес ***, която искова молба първоначално е предявена под формата на насрещен
иск по
гр.дело № 718/2019 г. по описа на РС – Поморие, отделен по правилата на чл.211, ал.2 ГПК.
Предявен е иск за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сума в размер 600 евро, представляваща
договорено и незаплатено възнаграждение по сключен между страните договор
Д10-ША2/12.07.2017 г., както и за осъждане на ответницата да заплати на ищеца
сума в размер 168 евро, представляваща договорна неустойка за забава за периода
от 01.02.2019 г. до 07.11.2019 г. Претендират се от ищеца и разноските по
делото.
Правното
основание на предявените искове е чл.79 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Предявен е и евентуален иск за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца сума в размер 1 429.20 лв., дължима за периода от
01.01.2019 г. до 31.10.2019 г., представляваща припадащата се на ответницата
част от извършените от ищеца разходи за извършване на дейностите по
стопанисване и поддържане на изградените в жилищен комплекс „Шато А. 2“ гр.А.,
обекти, комуникации и съоръжения, в съответствие с притежаваната от ответницата
собственост върху общо 101.65 кв.м., от които апартамент № ..., на комплекса, с
площ 86.69 кв.м. и 14.96 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата.
Правното основание на евентуалния иск е чл.61, ал.2 ЗЗД.
Исковата
молба е връчена на ответницата, кояо в срока по чл.131, ал.1 ГПК,
чрез пълномощник, е подала отговор, с който оспорва изцяло предявените искове
като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание страните се
представляват от пълномощниците си адвокати, които поддържат заявените с
исковата молба и отговора претенции, становища и възражения.
За да разреши спора между
страните
съдът се запозна подробно със становищата и исканията им,
както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите
законови разпоредби, прие от фактическа и правна страна следното.
Установява се от представените по делото доказателства,
че на 12.07.2017 г., между ищеца, като изпълнител и ответницата като възложител
е сключен договор за обслужване Д10-ША2/12.07.2017 г., изготвен на български и
руски език, по силата на който изпълнителят е приел да поддържа и организира технически и административно
управлението на собственото на възложителя жилище в комплекс от затворен тип
„Шато А. 2“, срещу задължението на възложителя да заплаща на изпълнителя
годишна такса за покриване на разходите за управление и поддръжка на комплекса
в размер 600 евро, дължима до края на м.януари на съответната година.
Установява се също така, че ответницата е предявила иск
за приемане за установено по отношение на ищеца, че горепосочения договор е
нищожен, на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, поради липса на предписаната от чл.2,
ал.1 от ЗУЕС форма за действителност.
С решение № І-257/02.12.2020 г., по в.гр.дело № 2 366/2020
г., по описа на ОС – Бургас, е отменено решение № 31/21.02.2020 г., по гр.дело
№ 718/2019 г. по описа на РС – Поморие, преписи от които съдебни актове са
приложени по делото и искът на ответницата е отхвърлен.
Несъмнено се установява от доказателствената съвкупност, в това число процесния договор и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 138/30.10.2017 г., нот.дело № 292/2017 г., на нотариус Х.Р., че при сключване на процесния договор ответницата не е била собственик на посочения в него имот, както и че договорът не е сключен в предвидената в чл.2, ал.1 ЗУЕС, писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните, поради което същият не може да бъде квалифициран като такъв по чл. 2, ал. 1 ЗУЕС, което обаче не означава, че договорът не обвързва страните, като валиден такъв по чл.280 ЗЗД, за поръчка.
Не се установява договорът да е развален от ответницата преди процесния период, поради неизпълнение на задълженията на ищеца по него. Съгласно чл. 87 ЗЗД, за развалянето на двустранен писмен договор, какъвто е настоящият, поради неизпълнение задълженията на една от страните е необходимо писмено изявление на изправната страна, а твърдения, че такова е отправено от ответницата до ищеца, съответно е достигнало до последния, не са направени.
От събраните по делото доказателства, както писмени такива –справки и фактури, така и гласни – показанията на св. А.Б.С.и св. М.А.М. служители на ищеца), безспорно се установява, през процесната 2019 г. ищецът е изпълнил задълженията си по договора, конкретизирани в чл.2 от същия, като е осъществявал управлението и поддръжката на комплекса, в това число и на сградата, в която се намира имота на ответницата, като показанията на ангажираните от последната св. В.И.Г. не установяват неизпълнение на задълженията на ищеца, от степен да освободи ответницата от изпълнение.
Неоснователно е възражението на ответницата, че не дължи изпълнение по договора, на основание разпоредбата на чл.51, ал.2, вр.с ал.1 ЗУЕС, съгласно която рзходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост не се заплащат от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, тъй като отговорността на ответницата е ангажирана на база облигационното правоотношение на страните по процесния договор, а не на основание неизпълнение на задължение по чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС, при положение, че не се твърди, а и не се доказва учредяване на ЕС в процесния комплекс от затворен тип.
В съвкупност от изложеното, съдът приема, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, поради което има право на уговореното възнаграждение, което следва да бъде заплатено от ответницата, ето защо искът по чл.79 ЗЗД е основателен и като такъв следва да бъдат уважен изцяло.
По претенцията с правно основание чл.92 ЗЗД съдът намира следното.
Съгласно чл.6, ал.4 от договора в случай, че възложителят не изплати в договорения срок дължимата такса, до изплащане на същата дължи неустойка за забава, в размер на по 0.01% дневно върху дължимата сума.
Безспорно е, че в печатния текст на договора е налице ръкописно зачеркване на цифрата нула след запетаята в числото 0.01, в резултат на което зачеркване числото в договора е 0.1.
Преценяйки зачеркването, на основание чл.178, ал.2 ГПК, съдът приема, че действителната воля на страните е била да уговорят неустойка в размер 0.1 % дневно, т.е. 60 евроцента дневно. Възприемайки обратното, че уговорената неустойка е в размер 0.01% дневно, би се достигнало до определяне на неустойка в размер по-малък от законната лихва върху дължимата сума, което обстоятелство не кореспондира с присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСTK на ВКС, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
При съобразяване на горепосочените критерии,
в това число размерът на задължението, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка, обстоятелството, че по делото не са установява изпълнението на
задълженията на ответницата да е обезпечено с други правни способи, видът на
уговорената неустойка, която е мораторна, както и видът на неизпълнение на
задължението, което е съществено, тъй като ответницата не е изпълнила изцяло
задължението си за процесния период, според съда процесната неустоечна клауза не е
нищожна, на основание чл.26 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави.
По възражението на ответната община за намаляване
размера на неустойката, като прекомерна, до размер от 10 % от дължимата сума за
процесния период, на основание чл.92, ал.2 ЗЗД, съдът намира следното.
Прекомерността
на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне
с вече настъпилите от неизпълнението вреди – горецитираното ТР №
1/15.06.2010 г. на ВКС.
Изцяло в тежест на ответника е да докаже
възражението си по чл. 92, ал. 2 от ЗЗД
за прекомерност на неустойката. Преките и
непосредствени вреди - претърпяна загуба или пропусната полза (чл. 82 от ЗЗД) от неизпълнението, респ. от забавеното и частичното изпълнение на
парично задължение, могат да са, както по-големи, така и по-малки от размера на
законната лихва за съответния период от време (която е 10 пункта над основния
лихвен процент). След като ответникът, направил възражението за прекомерност на
неустойката, съобразно тежестта за доказване в процеса не е ангажирал
доказателства за техния действителен размер, то нито от закона, нито от
правилата на логиката следва предположение, че те се съизмеряват със законната
лихва, респ. че в този случай неустойката следва да бъде намА. от съда до
размера на законната лихва. Възприемането на обратното, би обезсмислило
института на договорната неустойка за забава при неизпълнение на парично
задължение, при положение, че самият закон (чл. 86 от ЗЗД) установява обезщетение в размер на законната лихва за периода на
забавата – Решение № 104/13.03.2012 г. по гр. д.
№ 1745/2010 г., IV г. о., ГК на ВКС.
Ответникът не е представил по делото
доказателства за действителния размер на вредите, въз основа на които да се
направи преценка за съотношението им с претендираната неустойка,
поради което възражението му за намаляване на същата до размер от 60 евро (117
лв.), който е близък до размера на дължимата законна лихва върху сумата – 91
лв., се явява неоснователно.
В съвкупност от изложеното съдът намира и
втората исковата претенция за установена по основание и до предявения размер, поради
което същата следва да се уважи изцяло.
Предвид основателността на главните искове съдът не дължи
произнасяне по предявения евентуален иск.
С оглед изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
тежест на ответницата следва да се възложат сторените от ищеца разноски по
делото в общ размер 700 лв., от които 100
лв., заплатена държавна такса и 1 200 лв., адвокатско възваграждение,
което не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Предвид основателността на иска на ответницата не се
следват разноски, поради което искането й за присъждане на такива следва да
бъде оставено без уважение.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А. Н. М., гражданка на Руската Федерация, род.на *** г., със съдебен адреса***, адв.О.А., да заплати на „С. и К.” ООД, ЕИК..., със седалище и адрес на
управление гр. А., общ.Поморие, ул. ..., представлявано от управителя С.Н.Г.,
чрез пълномощниците и съдебен адреса***, адв. А.Й. и адв.Б.Т., сума в размер
600 евро (шестстотин евро), представляваща договорено и незаплатено
възнаграждение по сключен между страните договор Д10-ША2/12.07.2017 г., както и
сума в размер 168 евро (сто шестдесет и осем евро), представляваща неустойка за
забава по договор Д10-ША2/12.07.2017 г., за периода от 01.02.2019 г. до
07.11.2019 г.
ОСЪЖДА
А. Н. М., гражданка на Руската Федерация, род.на *** г.,
със съдебен адресат адв.О.А., да заплати на „С. и К.” ООД, ЕИК..., сума в размер 700 лв.
(седемстотин лева), представляваща разноски по
делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Н. М., гражданка на Руската Федерация, род.на *** г., със
съдебен адресат адв.О.А., за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :