Р Е Ш Е Н И Е
№260821/9.3.2021г.
Гр.Варна,09.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание,
проведено на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА сложи за разглеждане гр. дело № 11 934 по описа на ВРС за
2020 година, докладвано от съдията М. Жекова, за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството
по делото е образувано по предявен отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК от
ищцата Н.Н.Б.,ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния
представител – адвокат от АК Варна - Е.Ф., със съдебен адрес:*** А срещу ответното дружество „Е. С.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:*** *.
Отправеното до ВРС искане по см. на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК е да бъде постановено Решение по силата на което да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че
ищцата НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество сумата
от общо 5723,06 лева (пет хиляди седемстотин тридесет и два лева и шест
стотинки) - начислена за периода от 27.1.2017
г. до 20.07.2020 г., по партида с
клиентски номер *, абонатен номер *, за адрес на потребление, находящ се в *,
за което е издадена от ответното дружество фактура № 01062016/28.8.2020 г.,
на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищцата твърди в исковата молба, че има
качеството потребител на ел.енергия за битови нужди – ел.енергия, която й била
за обект на потребление находящ се в *, отчитана по партида с клиентски номер *
, абонатен номер *, на база сключен договор с „ Е. П. П.“ АД.По същество ищцата
сочи в исковата си молба, че на дата 20.07.2020 г. в 11,20 ч. била извършена
проверка от служители на „Е. С.“АД за което бил съставен бланков констативен
протокол № 5200522 и извършен демонтаж на СТИ. Сочи се, че СТИ бил разположен в
общо помещение на блока, като уредите за отчитане били заключени и
потребителите на ел.енергия нямали достъп до тях. За извършената проверка
ищцата твърди, че разбрала от писмо с изх.№ 58887 – КП 200522/21.7.2020 г.,
като от получения КП узнала, че липсвала пломба на електромера.Отделно от
горното ищцата сочи, че при справка за сметка за консумирана ел.енергия в сайта
на „Е. П. П.„ установила, че ответното дружество й издало фактура на 28.8.2020
г. на стойност 5,723,06 лв., като след депозиране на жалба до дружеството Б.
получила фактура, КП, Становище и КП за извършена проверка от БИМ. Ищцата
уточнява че от КП на БИМ последният констатирал неправомерно софтуерно
въздействие върху СТИ, част от консумираната енергия в обекта се натрупала в
невидим за отчет регистър. В резултат на КП на БИМ и на осн. чл. 55 ПИКЕ била
издадена фактура № 01062016/28.8.2020 г. за начислено количество измерена, но
неотчетена и незаплатена енергия. По този повод ищцата с подала жалба до Е. С.
АД, с която изразила несъгласието си с така начислената й сума, но и до момента
на сезиране на съда не получила отговор а сумата ако не бъдела платена до
2.10.2020 г. щяло да бъде преустановено ел.захранването на обекта на
потребление.
По същество ищцата счита, че не дължи
исковата сума, т.к.СТИ било постановено на място до което нямала достъп. Освен
това, според ищцата, проверката били извършена в нарушение на ОУ, по силата на
които се съставял КП, който се подписвал от представител на дружеството и от
ползвателя или упълномощено от последния лице. В случая КП за ищцата не бил
редовен от външна страна, т.к. бил подписан само от представител на дружеството
без присъствието на ищцата или упълномощено от нея лице или друг
свидетел.Ищцата счита, че не са налице и договорни отношения с Е. С., поради
което счита на това отделно основание, че не дължи на ответника плащане на
исковата сума.
Оспорва се с исковата молба и периода
за който е начислена ел.енергията, като според ищцата по никакъв начин не
можело да се установи ако има натрупана енергия кога станало това за й бъде
начислена ел.енергия за три години а именно от 27.1.2017 до 20.7.2020 г.
Предвид изложеното по-горе ищцата е
обосновала правния си интерес от избраната форма на искова защита като е навела
и твърдението че въпросния проверяван електромер е собственост на ответника и
ищцата няма нито достъп до него нито вина за вписаното във справката софтуерно
въздействие върху СТИ. Твърди се още, че ищцата не е била и уведомена от
ответника за проверката, че не присъствала на цялата процедура по подмяна на
уредите, но в резултат на това й е начислена исковата сума за три години назад,
въпреки че не била и в договорни отношения с Е. С. АД. В подкрепа на
твърденията и искането си ищцата е направила доказателствени искания.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника „Е.
С.“ АД, чрез процесуалния му представител – адв.В.М.от САК. Ответното дружество намира предявения иск за допустим,
но неоснователен и недоказан. Налице според ответното „Е. С.“ АД било
правно основание възникването на оспорваното материално право - предмет на
отрицателния установителен иск, депозиран от ищеца, а именно вземането на „Е.
С.“ АД към ищеца за потребена електрическа енергия на стойност5723,06 лв.,
конкретизирано по размер с фактура №01062016/28.8.2020. Паричното вземане, застъпва становище ответното дружество, че се дължи
от ищеца на основание чл. 55 ПИКЕЕ, вр. чл.200, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.Спирайки
се на основните фактически твърдения на ищеца изложени в исковата молба,
ответното дружество, чрез адв. М.навежда следните възражения против иска и
обстоятелствата, на които се основават: 1. Относно твърдението на ищеца, че не
дължи тази сума, тъй като устройството е собственост на дружеството и е
поставено в общо помещение на блока, до което същата няма достъп, ответникът
признава факта,че СТИ е собственост на електроразпределителното дружество.На
основание чл. 45 от ПИКЕЕ служителите на „Е. С.“ АД извършвали проверки на
измервателните си системи за съответствието им с изискванията на ПИКЕЕ.
Въведени са защити на СТИ чрез пароли и поставяне на физически пломби. Именно
във връзка с изпълнение на задълженията си по извършване на проверки на СТИ,
служителите на „Е. С.“АД, сочи ответника, че били установили и извършената
манипулация по отношение на електромера, обслужващ обекта на абоната.
Електромерът, който измервал потреблението на процесния обект бил еднофазен
статичен и двутарифен /което било видно и от приложеното копие на констативен
протокол от БИМ./ Същият електромер отчитал по две тарифи, като на абоната била
предоставена възможност за контрол на показанията и по двете тарифи. Заводът
производител параметризирал процесния електромер за двутарифно отчитане на
енергията и поради това единствено тарифи 1.8.2. и 1.8.1. били видими. Този тип
софтуерно вмешателство, обяснява процесуалния представител на ответника, че
имал за цел част от консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в регистър,
който не се визуализира на електромера, но фабрично е наличен в съответния вид
електромер. При ежемесечно отчитане на количеството ел.енергия нямало как да се
установи натрупване на електрическа енергия в невизуализиран регистър, тъй като
това ставало само със специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагали.
С оглед на изложеното, това твърдение ответника намира за неоснователно. 2. Относно
твърдението на ищеца, че проверката била извършена в нарушение на Общите
условия, ответникът сочи следното: Действалите
към момента на проверката на 20.07.2020г. ПИКЕЕ, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019
г. по своята правна същност представлявали подзаконов нормативен акт, като
същият регламентирал правото на електроразпределителните дружества да коригират
едностранно обема и стойността на доставената ел. енергия на потребителя за
минал период от време. Преизчисляването
на количество електрическа енергия се извършвало по реда на ПИКЕЕ, а не на
база Общи условия. Възраженията били направени във връзка с отменените ПИКЕЕ от
2013г., като ответника намира за неотносими към настоящия случай.С оглед на
изложеното, всички твърдения на ищеца ответника счита за неотносими и
неоснователни. Относно твърдението на ищеца, че съставеният констативен
протокол не бил редовен от външна страна, тъй като е подписан единствено от
служители на дружеството, като абонатът не е присъствал и не е уведомен
ответникът цитира чл. 49, ал. 3 от
ПИКЕЕ а именно: „При отсъствие на ползвателя или на негов представител
при съставянето на констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го
подпишат протоколът се подписва от представител на оператора на съответната
мрежа и свидетел, който не е служител на оператора. В констативния протокол се
отбелязват присъстващите на проверката, както и отказът за подписване от страна
на ползвателя или на неговия представител, ако е направен такъв. Цитирайки
горната разпоредба, ответникът сочи, че никъде
няма изискване абонатът задължително да присъства при извършване на
проверката.Техническата проверка на измервателната система в обекта на ищеца се
твърди в отговора, че била извършена от служители на „Е. С.“ АД, в присъствието
на един независим свидетел, който не бил служител на електроразпределителното
дружество, с оглед на което била спазена разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от
ПИКЕЕ.Редът и условията за изготвяне на констативен протокол, вкл. изисквания
за минимално необходимото му съдържание, се съдържали в правилата издадени по
реда на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ. Регламентираните в
ПИКЕЕ изисквания за съставяне на констативен протокол и извършване на самата
проверка,ответника сочи ,че са били спазени.В отговора още ответникът сочи, че
с писмо с изх. № 59230 от 31.08.2020г., ответното дружество в съответствие с
чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ изпратило констативния протокол от техническата проверка
на ищеца, който бил уведомен за извършеното преизчисление за потребена
електрическа енергия. Приложена към писмото била и фактурата от 28.08.2020г.
Видно било от обратната разписка, че уведомителното писмо, ведно с приложените
документи било получено лично от абоната. Поради изложеното, това твърдение на
ищеца за ответника също е неоснователно. 4. По оспорването на ищеца, относно
периода, за който е начислена енергия, становището на ответника е следното:
Към момента на проверката действали приети Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, издадени от председателя на Комисията за енергийно и
водно регулиране, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. Начините за извършване на
преизчисление на количеството електрическа енергия били уредени в ПИКЕЕ (обн.,
ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.) в зависимост от посочените конкретни причини за
неизмерване или неточно измерване на доставената електрическа енергия. Съгласно
чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ: цитира
ответника: „В случаите, в които се установи, че са налице измерени
количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за
търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след
монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в
тези регистри“. Начинът на определяне на периода за ответника е ясно
регламентиран в посочената разпоредба. Началният период бил определен от датата
следваща датата на извършена предходна проверка на измервателната система в
обекта на ищеца, конкретно на процесния електромер с фабр.№1114021666887581. С
оглед на изложеното, това твърдение ответника счита също за неоснователно. 5.
Относно твърдението на ищеца, че е налице софтуерно вмешателство, което не може
да се вмени във вина на абоната, е изразено следното становище: В
конкретния случай твърди ответника, че било установено точното количество
неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър
1.8.3 - 30255 кВТч. Този тип вмешателство имал за цел част от консумираната
ел. енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се визуализирал на
електромера. Неправомерното въздействие върху схемата на измерване не било
необходимо да е пряк резултат от поведение на самия потребител. Фактическият
състав, от който възниквало правото на ответното дружество да извърши корекция в
сметката на абоната, не включвал като елемент наличие на виновно действие или
бездействие от страна на същия, в резултат на което да е налице неточно
измерване на потребеното количество електрическа енергия. Ирелевантно за
настоящия спор било дали действията, довели до неизмерването, са извършени от
абоната или от друго лице. Извършената процедура не представлявала и няма
характер на санкция към потребителя, а конкретизирала цената на доставена и
реално потребена електрическа енергия. Въпреки това, несъмнено за ответника,
единствено потребителят имал интерес от неточното отчитане на реално
консумираната от него електрическа енергия с оглед задължението му за заплащане
на стойността й.Въпреки, че било извършено начисление на измерена в
невизуализиран регистър електрическа енергия на основание чл. 55 от ПИКЕЕ,
електрическата енергия натрупана в невизуализирания регистър ,твърди ответника,
че била преминала през измервателната система на електромера, същата била реално доставена и потребена от потребителя,
но не била заплатена от него. С оглед на изложеното, това твърдение ответника
счита за неоснователно.В раздел II от отговора на искова молба ответникът
сочи, че корекционната процедура има своето законово основание а именно: Към
датата на извършване на проверката действали Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Комисията за
енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. Съгласно чл. 47
от ПИКЕЕ, когато при проверка се установи грешка в измерването извън
допустимата, при неправилно и неточно измерване или неизмерване, или наличие на
измерени количества електрическа енергия в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване, количеството електрическа енергия се
определя съгласно процедура, установена в ПИКЕЕ за оператора на
разпределителната мрежа. Чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ гласял, че: „В случаите на
преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на този раздел
операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на
мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия“.В раздел III от отговора на искова молба ответникът
сочи, че е налице основание за
възникване на вземането на ответното дружество за потребена електрическа
енергия.: Извършено било начисление
на измерено след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в
невизуализиран регистър по смисъла на ПИКЕЕ. Всички предпоставки за възникване
на правото на ответното дружество да извърши тази законосъобразна процедура
били изпълнени като е осъществен правопораждащият фактически състав: Ищецът и
ответното дружество бил страни по облигационно правоотношение по договор за
пренос и достъп на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
„Е. С.“ АД.; Ответното дружество изпълнявало поетите по договора задължения
добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно
да пренася и снабдява с електрическа енергия обект, находящ се в *, с клиентски
№ * и абонатен № *., На 20.07.2020г., в изпълнение на чл. 45 от ПИКЕЕ, била
извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от
служители на „Е. С.“ АД, в присъствието на двама независими свидетели, които не
били служители на електроразпределителното дружество, за което бил съставен
Констативен протокол № 5200522/20.07.2020г. „Е. С.“ АД било дружество с основен
предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа,
чрез която извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена
територия, при наличие на валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г.,
издадена от КЕВР. Дружеството било и оператор на разпределителна мрежа по
смисъла на § 1, т. 346, б.“а“ от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за
търговско измерване в според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и съобразно чл. 45 от ПИКЕЕ
имало право да извършва технически проверки на място на измервателната система
и на средствата за търговско измерване. Дружеството следяло за техническото
състояние на измервателните уреди като резултат на такава проверка е и
констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа
енергия от абоната. „Е. С.“ АД изпълнявало договорните си задължения
добросъвестно, съобразно изискването на чл. 63 ЗЗД., При проверката били
извършени замервания с еталонен калибриран уред и установено, че в
невизуализиран регистър има показания. В регистър 1.8.1. били отчетени 003655
кВТч, в регистър 1.8.2. - 007513 кВТч, в регистър 1.8.3. - 030255 кВТч, в скрит
регистър 1.8.4. - 000000 кВТч., а в сумарен регистър 1.8.0. - 041424 кВТч.
Процесният електромер бил демонтиран, подменен с нов такъв, поставен е в
индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 689913 и предоставен за
метрологична експертиза в БИМ.Констативният протокол за техническа проверка
отразявал действителното фактическо положение, бил съставен в съответствие с
разпоредбите на чл. 49 от ПИКЕЕ. Извършената проверка на електромера, на неговата
цялост и функционалност, притежавала за ответника съответната юридическа
стойност, а съставеният протокол с обективираните в него констатации, се явявал
годно основание за изготвяне на справка за корекция на електрическа енергия.
Безспорно в имота на ищеца , възразява ответника,че била консумирана
електрическа енергия, която не е заплатена., Експертизата била извършена от
Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“,
Регионален отдел - Русе. За извършената експертиза бил съставен Констативен
протокол №611/27.08.2020г. Съгласно констатациите в протокола: цитат „При софтуерно четене е установена
външна намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия на
тарифа 1.8.3 - 030255.742 kWh, която не е визуализирана на дисплея„.Констативният
протокол на Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди“, Регионален отдел – Русе, сочи ответника, че е официален свидетелстващ документ, който
съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с материална, обвързваща съда
доказателствена сила., На 28.08.2020г. „Е. С.“ АД съставило Становище за
начисляване на електрическа енергия и конкретизира размера на оспореното
вземане. Установено било точното количество неотчетена ел. енергия след
прочитане на регистър 1.8.3 -30255 кВТч. Съгласно разпоредбата на чл.
55, ал. 1 от ПИКЕЕ: цитира ответника : „В случаите, в които се установи, че
са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри
на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява
измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество
електрическа енергия в тези регистри“, като обяснява отново целта на
вмешателството. На 28.08.2020 г. „Е. С.“ АД не отрича ответника,
че издало издава фактура
№**********/28.08.2020г. на стойност 5723.06 лв. за периода от 27.01.2017г. до
20.07.2020г., като с уведомително писмо ответното дружество изпратило констативния протокол от
техническата проверка и фактурата, в изпълнение на чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ,
ищецът бил уведомен за извършената корекция на сметка за потребена електрическа
енергия в резултат на констатираното неизмерване. Въпреки, че било извършено
начисление на измерена в невизуализиран регистър електрическа енергия на
основание чл. 55 от ПИКЕЕ, електрическата енергия натрупана в невизуализирания
регистър, обобщава ответника, че била
реално доставена и потребена от потребителя, но същата не била заплатена
от него. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, купувачът
на стока бил длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече
била получена чрез направената доставка на електрическа енергия. Потребителят
бил длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия.
Процесната сума се дължала от ищеца, твърди ответника ,на основание чл. 55 от
ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
В
условията на евентуалност,
ако съда приеме, че чл. 55 от ПИКЕЕ е неприложим към конкретната хипотеза,
ответникът желае РС Варна да отхвърли иска на основание чл. 183 ЗЗД, доколкото
в случая се касаело за установено точно количество реално потребена енергия,
чието заплащане се дължало от абоната по силата на установена между страните
облигация по покупко-продажба на ел. енергия, в който смисъл било и Решение №
150/26.06.2019г., постановено по гр. дело № 4160/2018г. по описа на ВКС, III
г.о.При тези правни и фактически доводи ответната страна желае съда да отхвърли
иска, като неоснователен и недоказан и в полза на ответника да бъдат
присъдени сторените в производството съдебно - деловодни разноски,включително
и тези за адвокатско възнаграждение. В случай, че възнаграждението на
процесуалния представител на ищеца надхвърля
минимума определен в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
процесуалният представител на ответника е направил възражение за прекомерност.В подкрепа на изложеното в отговора на
искова молба ответникът е направил доказателствени искания.
В проведеното по делото открито съдебно
заседание ищцата, представлявана от адв.Ф. желае съда да уважи предявения иск
като основателен и доказан ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
В същото съдебно заседание ответната страна, чрез
адв.М.поддържа становището си за неоснователност и недоказаност на иска, поради което и желае искът
да бъде отхвърлен ведно с присъждане на разноските по делото в полза на
ответника.
Двете
страни са направили възражения по реда на чл. 78, ал.5 ГПК .
Съобразявайки
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения,съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На
първо място следва да бъде посочено, че и двете страни независимо една от друга
са ангажирали идентични писмени доказателства : заверени за вярност с
оригинала копия на документи, приобщени по делото както следва : Констативен протокол № 5200522/20.07.2020 г.;
Констативен протокол №
611/27.08.2020 г. от метрологична експертиза на електромер на БИМ; становище от 28.08.2020 г. за
начисление на електрическа енергия относно Констативен протокол №
611/27.08.2020 г., абонатен № *, клиентски № * и извършена техническа проверка;
писмо изх. № 59230_КП5200522_2/31.08.2020 г. от „Е. С.” АД.Представено е от
ищцата с исковата молба заверено за вярност с оригинала копие на писмо изх. №
58887_КП5200522_1/21.07.2020 г. от „Е. С.” АД а от ответника са ангажирани с
отговора на искова молба и заверени за вярност с оригинала копия на : фактура № **********/28.08.2020 г.;
приложение А към фактура № **********/28.08.2020 г.; известие за доставяне от
04.09.2020 г.; справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към
дата 02.10.2020 г. за клиент с клиентски № *; извлечение за фактури и плащания
към дата 01.10.2020 г. за клиент с клиентски № *; извлечение от лична сметка № *
към дата 01.10.2020 г.; Констативен
протокол № 11202440/26.01.2017 г.; товарителница.
Съвкупния анализ на
цитираните писмени доказателства води до извод, че ответникът е издал към ищцата
- потребител на ел.енергия данъчна фактура
№ **********/28.08.2020 г./л.33 и сл./ за периода от 27.1.2017 г. до 20.07.2020 г. за
исковата сума от 5 723,06 лв. - сума начислена от ответника за ел.енергия за
минал период от време по посочените абонатен
и клиентски номера.
Този факт обосновава и
извода за наличието на правен интерес у ищцата за водене на отрицателния
установителен иск. Фактът, че ищцата и ответното дружество се намират в
договорна връзка с предмет доставка на ел.енергия се установя по еднозначен
начин на база писмените доказателства ангажирани и от двете страни.
На следващо място, от
фактическа страна ,съдът намира за необходимо да посочи че с проекта за доклад
по делото, обявен и за окончателен, съдът съгласно разпоредбата на чл. 146,
ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване:че процесната сума е начислена от
ответника под формата на корекция на сметка за потребена ел.енергия за минал
период от време, за което е издадена от ответника към ищцата фактура №
**********/28.08.2020г. на стойност 5 723,06 лв. за минал период от време,
която сума не е платена от ищцата на ответника,че проверката на СТИ е извършена
без участието на абоната или упълномощен негов представител и без предварително
известяване (уведомяване) на абоната за провеждането й.
Отделените за безспорни
факти и обстоятелства и събраните писмени доказателства обосновават извода от
фактическа страна, че страните по спора се намират във валидна облигационна връзка
с предмет доставка на ел.енергия от ответника към ищеца,през ЕРМ на „Е. С.“ АД.
Спорът между страните се свежда до въпроса дължима ли е исковата сума от ищцата
към ответника и ако „ да“ на какво основание?
За пълното изясняване на
фактическата страна по спора по делото е допуснато провеждането на съдебно - електротехническа експертиза,
заключението по която е изготвено от вещото лице инж.Н.В..
От приобщеното по делото на л.62 -
65 заключение на в. л. инж. Н.В. по допусната СЕТЕ се установяват и изясняват следните правно релевантни факти и
обстоятелства:
От констативно - съобразителната част на съдебната - електротехническа
експертиза е видно, че в.л.инж. Н. В. е изготвило заключението си на база приобщените
по делото писмени доказателства.Въз основа на приобщения по делото в
заверено за вярност с оригнала копие на Констативен
протокол на „Е. С.“ АД № 5200 522
/20.07.2020 г. в.л. е установило, че провереният електромер е с фабр. № 1114
0216 6688 7581, тип МЕ – 162 , с ток 5/85
А,произведен 2016 г., монофазен, статичен.
Както и вещото лице е констатирало, в обстоятелствената част на
СЕТЕ,служителите съставили протокола снели показания по отделните тарифи на СТИ
по тарифа 1.8.1 - 003 655 кВТч, по 1.8.2 - 007 513 кВТч, по 1.8.3 -
030 255 кВТч, по 1.8.4 - 000 000 кВТч и по 1.8.0 - 041 424 кВТч.
След проверката СТИ било демонтирано и предоставено за експертиза в БИМ.В БИМ –
МИУ РУСЕ е била проведена метрологична експертиза на същото СТИ, резултатите от
която са обективирани в КП № 611 от 27.08.2020г. Установява се и от СЕТЕ и от
КП на БИМ, че служителите на БИМ са констатирали и вписали в КП, че е
осъществена външна намеса в софтуера на
електромера – в тарифната схема, наличие на преминала ел.енергия по тарифа 1.8.3– 30 255 кВТч, която
не е била визуализирана на дисплея а действително потребената ел.енергия се
разпределя и върху невизуализирания регистър 1.8.3.
В.л. инж.В. сочи в обстоятелствената част на СЕТЕ, че електромерът
не съответства на техническите изисквания.Установено е и в обстоятелствената и
в заключителната част на СТИ, че е налице софтуерно претарифиране по отделните
регистри, като е въздействано през инфрачервения порт на електромера, без да
има данни в КП на БИМ за нарушаване на целостта на ведомствена и метрологична
пломби.Горното количество ел.енергия от 30
255 кВТч сочи вещото лице, че е
отразено в приложената по делото фактура №
**********/28.08.2020 г. на стойност 5 723,06 лв. От т.3 на заключението на в.л.В. /л.
64 / се изяснява,че процесния електромер е произведен с фабрични настройки да показва потребяваната ел.енергия по двата
визуализиращи се на екрана регистри 1.8.1 и 1.8.2 , че натрупаното количество
ел.енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено там само след човешка
намеса чрез софтуерно проникване в паметта на електромера; че вмешателството е
извършено чрез софтуерно претарифиране по отделните регистри, като е
въздействано през инфрачервения порт на електромера. Манипулацията, сочи в.л.,
че цели неотчитане в пълен обем на количествата нощна и дневна тарифни зони,
като препрограмирането осъществява прехвърляне на ел.енергия в скрития регистър
1.8.3, който не се визуализира на дисплея на електромера при редовен отчет и
реално не се заплаща . От т.4 и т.5 на СЕТЕ е видно,че ел.енергията в регистър
1.8.3 правилно е остойностена за исковия период по цени за технологични разходи
и че процесната измервателна система,измерваща ел.енергия на процесния обект,
присъединен към мрежа НН е с мощност 18,7 кВТч , което много под 100 кВТч.
Обяснено е още от вещото лице, при проведения разпит / л. 79 /,че
процесния СТИ не е смарт, както и че не може да се определи с точност началния
момент от който СТИ е започнало да отчита в срития регистър ,нито може да се
установи в кой часови диапозан е станало това. На конкретно поставени от съда
въпроси в.л. ясно отговоря,че не само IT специалист, но и специалист от НАСА не може да установи кога е
започнало претарифирането .
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ :
Предявеният
от ищцата Н.Б. отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е процесуално допустим, тъй като с него цели да установи със СПН
несъществуването в полза на ответното дружество – „ Е. С. „ АД на претендираното
от последното вземане в размер на 5723,06 лв.
При
предявеният отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, с доклада на делото съдът е разпределил доказателствената тежест между
страните, като е указал и на двете страни ,че съгласно общото
правило на чл. 154 ГПК
всяка страна в процеса следва да установи и докаже фактите и/или
обстоятелствата на които се позовава и от които черпи положителни за себе си
права. В тежест на ищцата съдът е
възложил да докаже твърдението си за наличие на правен интерес от избраната
форма на искова защита, както и че се намирал в исковия период от време в
облигационна връзка с Е. П. П. АД, вкл.и че процесната сума му е била начислена
като корекция на сметката за ел. енергия точно от ответника, че се претендира
за заплащане от Е. С. АД а не от друго дружество.В тежест на ответника – доставчик, в условията на
пълно и главно доказване е било възложено
да установи дължимостта на сумата посочена в данъчната
фактура по основание и размер, като докаже, че в резултат на извършената
проверка законосъобразно е начислена на ищеца исковата сума като цена на
доставена от ответника и потребена от абоната ел. енергия и то за исковия
период от време. В тежест на ответното дружество е било и да установи не само
основанието и размера на вземането си, но и твърденията си че по надлежния ред
е било установено че СТИ обслужващо обекта на потребление не е отчитало цялата
потребена ел.енергия, вкл. и че по законосъобразен начин е било констатирано
точното количество ел.енергия преминало през СТИ за исковия период от време, но
неплатено като цена от ищеца.
При
така разпределената тежест на доказване, ВРС приема, че е изяснено по делото
въз основа на писмените доказателства и заключението по допуснатата СЕТЕ (която
съдът кредитира напълно и като обективна и като компетентно проведена), че
електромерът обслужващ адреса на потребление на ел.енергия е бил обект на
проверка извършена на дата 20.07.2020г./
л. 28/.Не е спорно по делото, че на посочената дата служители „Е. С.“ АД / дружество
с предходно наименование „Е. П. М.” АД / са извършили проверката на обекта на
потребление на ел.енергия, като са констатирали, че СТИ, обслужващо обекта на
потребление на ел.енергия отчита с грешка от минус 00,16 % поради което СТИ е
било подменено с ново изправно.Подмененото СТИ е вписано че е демонтирано за
експертизата, като е отбелязано,че не е съставен снимков материал а срещу реквизитите
в същия протокол „ поставен в индивидуална опаковка с № „ и „запечатана и пломбирана
с пломба № „ са поставени черти, след което срещу пломба са записани цифрите689913
, което мотивира ВРС да се извода, че или служителите на Е. С. АД не са
попълнили прецизно протокола или че СТИ при демонтажа не е било поставено по
надлежния ред в индивидуална опаковка.На втора страница на същия протокол са
записани показанията на СТИ по всички тарифи
кщато е положен и подпис на един свидетел / лице за което е посочено че
е съсед /.
В
протокола на БИМ /л. 30 / е вписано,че СТИ е предадено за експертиза на база
Заявление № 000029 -34880/23.07.2020 г. , като в раздел 3 е посочено, че
електромерът е предоставен в запечатан найлонов плик, пломбиран с пломба №
689913. .
Безспорно
за съда е установено неточно мерене от страна на СТИ обслужващо обекта на
потребление на ел.енергия ползван от ищцата, както и че на база КП от
проверката и КП от метрологичната експертиза „Е. С.“ АД са съставили становище
за начисление на ел.енергия /л.32/ с
която на ищцата –потребител на ел.енергия е било определено служебно количество
ел.енергия от 30 255 кВТч за
периода от 27.01.2017 г. до 27.08.2020
г.В самата справка за корекция е вписано основанието - чл. 55 ПИКЕЕ.
На
база справката за корекция и ответникът е издал данъчната фактура в която за
исковия период от три години назад, считано от датата на проверката и е начислил
на ищцата исковата сума от 5 723,06
лв. със срок на плащане 28.8.2020 г./л.34/.
При
така изложеното по – горе се извежда извод, че корекцията на сметката на
абоната е направена на основание чл. 55 от ПИКЕЕ и е ясен крайния момент от
исковия период – датата на която е извършена проверката на електромера .
Спорът
между страните е дали е спазена цялата процедура по ПИКЕЕ/ ЗЕ от „Е. С.” АД за
да се приеме, че именно количеството посочено в издадената от ответника фактура
и то за периода от 27.01.2017 г. до
27.08.2020г.е било реално доставено от ответника на потребителя на
ел.енергия и каква е доказателствената сила на констативния протокол.От
съвкупния анализ на събраните в хода на настоящото производство доказателства
съдът прави извод, че ответникът по делото не установи и доказа, че точно количеството ел.енергия, предмет
на исковата претенция е било доставено на ищеца именно за периода от 27.01.2017 г. до 27.08.2020г. Установяването
на това обстоятелство бе необходимо, защото ел. енергията е движима вещ,
в тази връзка и нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за
продажба и в частност на договора за търговска продажба, доколкото ответникът е
търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В
тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално
предоставена стока съгл.чл.327, ал.1 ТЗ . Настоящият състав сравнявайки писмените
доказателства по делото представената фактура, заключението на вещото лице В., намира,
че по делото не е установено от
ответното дружество наличието на всички материално правни предпоставки за
дължимост на исковата сума.На първо
място от самия Констативен протокол се вижда, че същият не носи подпис на потребителя,
поради което съдът приема, че този частен
документ не обвързва ищцата с констатациите на служителите на „ Е. С.” АД. На следващо място видно и
от материалите по делото, включително и от СЕТЕ, заключението по която
съдът възприема изцяло и намира и за обективно и компетентно дадено, се извежда
извод, че исковата сума е била определена съгласно действалите към датата на проверката ПИКЕЕ и в частност
нормата на чл. 55 ПИКЕЕ. Действалите към датата на проверката ПИКЕЕ
могат да бъдат прочетени онлайн на страницата на ответника ПРАВИЛА ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА КОЛИЧЕСТВОТО
ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ, издадени от
Комисията за енергийно и водно регулиране- Обн. ДВ. бр.35 от 30 Април
2019г.Съгласно чл. 55,ал.1 : В
случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско
измерване,операторът на съответната мрежа начислява
измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество
електрическа енергия в тези регистри.Съгласно ал.2
на чл.55 - Преизчисляването по ал.1 се извършва въз основа на
метрологична проверка и констативен
протокол, съставен по реда на чл. 49.
При действието на известните нови ПИКЕЕ съдът, намира, че ответникът не
е установил при условията на пълно и главно доказване наличието на всички
материално правни предпоставки за да възникне потестативното му право служебно
и едностранно да коригира сметката на ищцата, като се спира само на два факта.На първо място нормата на чл. 49, ал.5 ПИКЕЕ повелява, че когато при
проверката се установи несъответствие на метрологичните и/или техническите
характеристики на средството за търговско измерване с нормираните, нарушения в целостта
и/или функционалността на средството за търговско измерване, съмнения за
добавяне на чужд за средството за търговско измерване елемент, същото се демонтира и се поставя в безшевен
чувал, който се затваря с пломба със знака на оператора на съответната мрежа и уникален
номер. Номерът на пломбата и уникалният номер се записват в констативния
протокол. Операторът на съответната мрежа изпраща демонтираното средство за търговско измерване на компетентния
орган за метрологичен контрол в срок до 14 дни от датата на проверката.Прочита
на относимата в случая норма на чл.49, ал.5 ПИКЕЕ и вписаното в КП от
проверката и КП на БИМ налагат извод, че след демонтажа процесното СТИ не е
било поставено по предвидения в правилата на ответника ред в „безшевен чувал,
който се затваря с пломба със знака на оператора на съответната мрежа и уникален
номер.“ Този извод се налага и от вписаното в протокола на БИМ,където е
отразено че СТИ е предадено „ в найлонов плик пломбиран с пломба „ .Това
нарушение допуснато от ответника, ВРС намира, че е достатъчно основание за
извеждане на извод за неправилно проведена проверка на процесното СТИ, което
опорочава и последвалите предприети от ответника действия по определяне на
количеството неотчетена ел.енергия от СТИ.На
второ място в случая независимо от основанието на което ответното Е. С. АД едностранно
е извършило корекция на сметката на ищцата, по делото е останал напълно недоказан началния период от който СТИ е
започнало да отклонява ел.енергия от видимите два регистъра към тарифа 1.8.3 а от там е и останал недоказан
целия исков тригодишен период за който ответникът претендира ищцата да му
заплати количество ел.енергия от 30 255 кВТч.
Тези правни доводи по същество мотивират ВРС да приеме,че
отрицателния установителен иск е доказан и основателен , т.к. ответникът не е
провел пълно и главно доказване по делото . На последно място съдът отчита
факта, че налице практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, създадена наскоро
според която е необходимо изследване на СТИ и от специалист в областта на
софтуера за да се установи началния момент на претарифирането и целта, като и,
че налице и противоречивата практика на съдилищата относно възможността енергийните
дружества да коригират едностранно сметките на абонатите за ел.енергия за минал
период от време.Настоящият съдебен състав ,счита че в случаи като настоящия –
при СТИ което е от типа смарт дори и да бъде проведена допълнителна експертиза,
фактическата обстановка не би се изяснила в повече.Това е и становището на в.л.
инж.В., изложено в разпита му в о.с.з.Отделно от горното практика макар и
противоречива следва да бъде съобразена с правния принцип, че никой не може да
извлича права от неизпълнението на собствените си задължения.Ето защо,след като
СТИ са собственост на Е. С. АД именно ответното дружество е имало задълженията
да следи за изправността йм .При установено и доказано бездействие от страна на
Е. С. АД за период от три години – датата на първоначално монтиране на СТИ на
обекта на ищцата до датата на проверката, настоящият първоинстанционен състав
приема, че отговорността затова не следва да бъде на потребителя . И на
последно място и по същество ВРС счита, че след като не е доказано нито
виновното поведение на ищцата за претарифирането /макар и вече да е ирелевантно
/ нито началния момент от който е започнало софтуерното вмешателство, исковата
сума е недължима т.к. от една страна няма данни ищцата сама да може да е
извършила /или възложила / претарифирането а от друга страна правилното
математическо пресмятане на количество ел.енергия за три години назад не
означава несъмнено,че точно в този период от време през ЕРМ на Е. С. АД е било
доставено и потребено цялото количество ел.енергия на стойност от 5 723,06
лв.
Приемайки
предявения отрицателен установителен иск за допустим, основателен и доказан,
съдът на осн. чл. 78, ал.1 ГПК
присъжда в полза на ищцата реално сторените разноски по делото, за които са
ангажирани доказателства.
Видно
от приобщения по делото на лист 67 -ми списък по чл. 80 ГПК ищцата претендира разноски от 235 лв. за заплатена държавна
такса и 700,00 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение. Приложените
по делото писмени доказателства като преводно нареждане към бюджета на РС Варна
и договор за правна защита и съдействие /имащ характера на разписка/ удостоверяват
и доказват плащането на съдебните разноски, поради което и съдът приема, че
разходите са доказани и по основание и по размер и ги присъжда в пълнота в
полза на ищцата. Отчитайки факта, че ответникът е направил възражение на чл. 78, ал.5 ГПК, съдът констатира, че претендирания от ищцата
адвокатски хонорар е 700 лв., а от ответника 1476 лв. Въпреки
тази очевидна разлика в размерите на адвокатските хонорари на двете страни, ВРС
пресмята минимума на дължимото се адвокатско възнаграждение при материален
интерес от 5723,06 лв. съгл. чл. 7 , ал.2, т.3 от Наредба 1/ 2004 г. именно : 580,00
лв.+36,16 лв.= 616,16 лв. Т.е. вписания като платен в договора за правна защита
от 3.2.2021 г. адвокатски хонорар от 700 лв. не се явява прекомерен за разлика
от адвокатския хонорар претендиран от ответника , поради което и съдът присъжда
в пълнота сторените от ищцата съдебно - деловодни разноски общо 935,00 лева (деветстотин
тридесет и пет лева ).
Мотивиран от гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните – ищцата
Н.Н.Б.,ЕГН **********, с адрес: *** и ответното дружество „Е. С.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:*** *, представлявано от Н. Й. Н., Р. Г. Л. и И. Г. Г., че ищцата Н.Н.Б., ЕГН **********
НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество „Е. С.“ АД, ЕИК * СУМАТА от общо 5723,06 лева (пет хиляди седемстотин тридесет и два
лева и шест стотинки) - начислена за периода от 27.1.2017 г. до 20.07.2020 г., по партида с клиентски номер *,
абонатен номер *, за адрес на потребление, находящ се в *, за което е издадена
от ответното дружество фактура № 01062016/28.8.2020 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.
С.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** *, представлявано от Н. Й. Н., Р.
Г. Л. и И. Г. Г. ДА ЗАПЛАТИ на Н.Н.Б.,ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от общо 935,00 лева (деветстотин
тридесет и пет лева ) сторените от ищцата съдебно - деловодни разноски, пред
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред
Варненски окръжен съд от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез процесуалните
им представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :