Р Е Ш
Е Н И Е
№ II- 11 04.02.2019 година град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в публичното си заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица
Темелкова
ЧЛЕНОВЕ: Таня
Русева -Маркова
Елеонора Кралева
При секретаря ……….Вълкова………….като разгледа
докладваното от съдията Темелкова въззивно гражданско дело № 1570 по описа за
2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 177 от 10.08.2018г., постановено по
гражданско дело № 1298/2017г. по описа на Карнобатския районен съд са уважени
предявените от С.З.С., ЕГН **********, с адрес: *** искове против ответниците Г.Р.С.,
ЕГН ********** и С.А.С., ЕГН ********** *** за приемане на установено по
отношение на ищеца, че ответниците му дължат сума в размер на 1 104,90
лева, всеки от тях, представляваща припадаща се част от разноските за извършен
ремонт на покрив, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.09.2017 г. до окончателно
плащане на вземането, за което в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1096/2017 г. на КРС. С горецитираното
решение ответниците Г.С. и С.С. са осъдени да заплатят поравно на С.З.С. сумата
от 757,30 лева, направени разноски в производството и сумата от 236,54 лева, направените разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 1096/2017 г. на КРС.
Против
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Г.Р.С., ЕГН **********
и С.А.С., ЕГН ********** и двамата със
съдебен адрес: *** , офис 3. Твърди се, че обжалваното решение е недопустимо, а
при условията на евентуалност е неправилно, постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон и необосновано. Въззивниците излагат
съображения за недопустимост на първоинстанционния акт, поради недопустимост на
исковата молба, тъй като в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, ищецът е предявил
осъдителен, а не установителен иск, каквото е изискването на закона. Сочи се, че предявяването на установителен иск при
условията на чл. 422 от ГПК е ограничено с едномесечен преклузивен срок.
Намират, че в случая са неприложими правилата за измененение на иска по чл. 214
от ГПК, а и изменението на иска от осъдителен в установителен е извършено след
едномесечния преклузивен срок. Излагат съображения и за липса на идентичност
между обстоятелствата, посочени в заявлението по заповедното производство и
тези, изложени в исковата молба и уточняващата искова молба. Твърдят, че в
последните са описани СМР, които липсват в заявлението по заповедното производство
и има разлика в размера на претенцията. Изложеното прави производството пред
първоинстанционния съд недопустимо, поради което решението следва да бъде обезсилено, а делото
прекратено.
На следващо място считат, че първоинстанционният съд
неправилно е приложил материалния закон, с оглед участието на съсобствениците в
разноските за общите части. Оспорена е приетата от съда правна квалификация на
предявените искове- чл.41 от ЗС. Считат,
че вярната квалификация е чл.61,ал.2 ЗЗД, в който случай се присъжда по-ниската
стойност измежду увеличената стойност на имота и разходите за подобренията.
Според въззивниците не са налице доказателства за увеличената стойност на
имота, вследствие на подобренията, като вещото лице е дало заключение само за
размера на разходите. Съдът е следвало да вземе предвид възражението на
ответниците, че не са давали съгласие за извършване на процесния ремонт, както
и за подобренията, извършени в него, и е следвало да разреши спора при квалификация по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД. Твърди
се, че извършването на ремонта, въпреки противопоставянето на въззивниците, ги
уврежда, тъй като са извършени ненужни и скъпи разходи, без посочените от ищеца
СМР да се явяват основен и необходим ремонт. Заявяват, че в резултат на
некачествено извършените дейности по ремонт на покрива се е появил теч в
кухнята им, за което е изготвен констативен протокол за оглед по щета № ***542/13.06.2018 г. от застрахователна компания GENERALI. Не на последно място се твърди, че
първоинстанционното решение е неправилно, тъй като ищецът не е заплатил цялата
сума в размер на 4 419,60 лева по фактура № **/09.08.2017
г. Сумата е заплатена от ищеца и неговата майка, поради което за С. не е налице
активна легитимация да предявява иск за ½ ид. ч. от цялата сума по фактурата.
Представят и молят да бъде прието като ново доказателство банково извлечение за
платена сума от застрахователя за ремонт на теча в кухнята им.
Искат от съда
първоинстанционното решение да бъде обезсилено и производството по делото да
бъде прекратено, евентуално първоинстанционното решение да бъде отменено и
исковата претенция да бъде отхвърлена.
В законоустановения срок е постъпил отговор на жабата
от ответната страна – С.З.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния
му представител адв. Минка Колева. В отговора са изложени съображения за
неоснователност на въззивната жалба и се иска от съда тя да бъде оставена без
уважение. По отношение на допустимостта на иска, съответно на
първоинстанционното решение, се излагат съображения за неоснователност. Сочи
се, че допуснатото в първоначалната искова молба противоречие между
обстоятелствената част и петитума е нередовност, която е отстранена още преди
съда да е определил срок за това, поради което исковата молба е приета за
редовна. Като неоснователни са посочени и твърденията на въззивниците за липса
на идентичност между обстоятелствата, посочени в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и исковата молба. Твърди се, че и в двете производства
едни и същи са както страните, така и размера на вземането и обстоятелствата,
от които то произтича. Излагат се доводи
за неоснователност на твърденията на въззивниците за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение. Счита, че
първоинстанционният съд правилно е определил правната квалификация на иска, а
ответниците не са имали възражения по доклада на съда в тази връзка. С
процесните СМР не са извършвани подобрения в имота, които не са били необходими
за запазването и съхраняването на общата вещ. Улуците на сградата са
задължителни покривни компоненти, които трябва да присъстват върху всяка
покривна конструкция. Сочи, че именно той е заплатил сумата, посочена във
фактурата за ремонт на покрива, поради което е активно легитимиран да предяви
иск за ½ ид. ч. от цялата сума. Намира за неоснователни и недоказани
твърденията на въззивниците за лошо качество на извършения ремонт, както и
връзка между него и появилият се през 2018 г. теч в жилището на ответниците.
Счита представеното с въззивната жалба доказателство за неотносимо.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното: съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Настоящият състав, след служебната проверка по чл.269 ГПК счита, че атакуваното решение е валидно и допустимо по следните
съображения:
Производството
е по чл.415 ГПК и чл.61,ал.2 ЗЗД.
Не е спорно по делото, че ответниците са
собственици на първия жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда в град К.,
находяща се на ул.“И.“ № *, ведно с ½ ид.ч. от общите части , а ищецът,
заедно с майка си и брат си са собственици
на втори жилищен етаж от същата сграда ( нотариален акт № 89, том II, дело № 568/1968 за дарение на недвижим имот и
учредяване право на строеж; договор за доброволна делба на наследствен недвижим
имот от 02.08.1989г и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
162, том V, дело № 640/2013г. ), ведно с ½ ид.ч.
от общите части на сградата. Ч.гр.д.№ 1096/2017г на районен съд –Карнобат е образувано по
подадено от ищеца заявление по чл.410 ГПК против двамата ответници за сумата от 2209,80лв .По
делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение ,с която са
осъдени ответниците да заплатят на ищеца
претендираната сума,
представляваща половината от стойността на извършения ремонт на покрива на сградата в
етажна собственост, заплатен изцяло от заявителя.С определение от 03.12.2018г въззивната инстанция е
оставила исковата молба без движение ,с указания за отстраняване на
противоречието между обстоятелствената част и петитума.В отговор на това,ищецът
е уточнил ,че претендира да бъде установено, че всеки от ответниците му
дължи сумата от 1104,90лв.
На първо място във въззивната жалба са наведени
оплаквания за недопустимост на претенциите, които са предявени като осъдителни и впоследствие исковете са изменени в
установителни, което е сторено извън преклузивния срок по чл.415 ГПК. Това, според въззивниците,
води до недопустимост и на съдебното решение. Настоящият състав намира тези
оплаквания за неоснователни. След като
по заповедното производство са постъпили от страна на длъжниците възражения по
чл.414 ГПК, съдът е указал на заявителя, на основание чл.415, ал.1 ГПК, да
предяви иск за вземането си. В изпълнение на указанията, заявителят е депозирал
в срок настоящата искова молба, в която действително предявените искове са
осъдителени. С последваща молба, ищецът е уточнил, че е допуснал техническа
грешка и предявява установителни искове за признаване за установено, че Г.Р.С.
и С.А.С. дължат, всеки поотделно, сумата
от 1104,90 лв., представляваща припадащата
се част от разноските за извършен ремонт на покривна конструкция. Няма спор ,
че искът по чл.415 ГПК е установителен по своя характер. В обстоятелствената
част на исковата молба ищецът подробно е изложил обстоятелствата и фактите, от
които произтича вземането му, като е посочил и наличието на издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, направено от длъжниците възражение по реда на чл.414 ГПК и указания на съда за предявяване на искова претенция на основание чл.415 ГПК. Всичко изложено недвусмислено сочи, че спорът е за установяване
съществуването на оспорените вземания по заповедта по чл.410 ГПК, докато
петитумът съдържа искане за тяхното присъждане. Това по своята същност
представлява противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата
молба, тъй като безспорно кредиторът-ищец по отношение на вземането вече
разполага с изпълнително основание /заповед за изпълнение/, макар и неговата
изпълнителна сила да е блокирана в резултат на писменото възражение на
длъжниците – така в Решение № 88 от 27.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 598/2010
г., II т. о., ТК. Противоречието между обстоятелствената част на исковата
молба, сочеща на предявен иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, и несъвместимото с това искане
за осъждане на ответниците да заплатят сумите, предмет на издадената заповед за
изпълнение, представлява нередовност на исковата молба, която е следвало да
бъде отстранена по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК и за която първоинстанционният
съд не е дал указания, но впоследствие с допълнителна молба, ищецът сам е уточнил,
че предявява установителни искове. Тази молба не се явява искане за изменение
на иска, а всъщност е уточнение, с което депозираната искова молба се превръща
в редовна такава, поради и което предявените искове се явява допустими. Трайна и еднозначна е практиката на ВКС, че при
несъответствие между обстоятелствената част на исковата молба, сочеща, че се
предявява установителен иск за
установяване на съществуване на вземане по заповед за изпълнение и петитум, в
който се иска осъждане на ответниците да заплатят сумите, предмет на заповедта, се касае за
нередовност на исковата молба и следва да се дадат указания за нейното
отстраняване. Съобразно разпоредбата на чл.129,ал.5 ГПК поправената
исковата молба се смята за редовна от
деня на подаването й, т.е. възражението, че
уточнението е станало след
изтичане на преклузивния срок за предявяване на иска по чл.415 ГПК, е
неоснователно.
Неоснователно е и второто възражение за недопустимост
на предявената претенция поради липса на идентичност на обстоятелствата и
размера на претенцията в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
исковата молба. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е посочено, че вземането е на стойност 2209,80 лв. и представлява
половината от стойността на извършен и
заплатен от ищеца ремонт на покрива на сградата в етажна собственост.Претенцията по
исковата молба е в същия размер,като от всеки от ответниците се претендира по
1104,90лв/след направено уточнение на исковете с молба,вх№ 18566/27.12.2018г/ .
Недопустим би бил установителен иск за вземане, в размер по-по-голям от този, за който е издадена
заповедта, поради липса на правен интерес. Във въззивната жалба също се твърди, че липсва идентичност на
обстоятелствата ,от които произтича вземането, посочени в заявлението и в исковата
молба - конкретно се сочи ,че в заявлението не са включени демонтаж и монтаж на
водосточни тръби и улуци ,които се
заявяват за първи път в исковата молба. По принцип, предмет на делото по установителния
иск по чл.415,ал.1 ГПК е съществуването
на вземането по заповедта за изпълнение. Именно
поради това следва да има идентичност между посоченото в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и посоченото в исковата молба, както по
отношение на основанието, от което произтича вземането, така и по отношение на
размера на претенцията. В конкретния случай, в заявлението по чл.410 ГПК е посочено ,че предмет на искането за
издаване на заповед против ответниците са половината от разходите за необходим
ремонт на покрива на сграда, в която страните притежават обекти в етажна
собственост и са съсобственици –по
½ ид.ч., на общите части на
сградата. Посочено е също, че вследствие на естествена износеност на покрива,
същият има течове ,което е наложило
ремонт, извършен от фирма „Ера -5“ЕООД ,за който има издадена фактура на
стойност 4419,60лв.Твърди се,че тази
сума е платена изцяло от ищеца, а
ответниците са отказали да заплатят половината от нея. В исковата
молба се твърдят същите обстоятелства,
конкретизират се ремонтните дейности, извършени по покрива, като конкретно подмяната на улуци и водосточни тръби са изброени и в цитирана фактура, издадена от фирмата изпълнител
„Ера-5“ ЕООД, приложена към исковата молба. Поради това неоснователно е
твърдението на въззивниците, че в исковата молба се твърдят нови
обстоятелства/нови ремонтни дейности ,които не са посочени в заявлението и
заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК/.Освен това ремонтът на покрива
включва в себе си и ремонт на
улуци, а също и на водосточни тръби - последните са продължение на улуците, които обират водата от покрива и тя чрез тях достига до канализацията.
Съдът, с оглед
на горните мотиви, намира изложените във въззивната жалба възражения за недопустимост на съдебното
решение за неоснователни.
Следващото
възражение във въззивната жалба се
отнася до това,че няма доказателства ищецът да е заплатил цялата сума по
ремонта на покрива.Твърди се ,че сумата е заплатена от него и от майка му, с
която са съсобственици на втория жилищен етаж на сградата и на дворното място.Това
възражение е неоснователно – от
представената по делото фактура № ***/09.08.2017г
е видно, че цялата стойност на ремонта е
заплатена от ищеца С.З.. Доказателства в подкрепа на тезата, че сумата е
платена и от другия съсобственик не са ангажирани, а освен това те касаят
вътрешните отношения между него и ищеца.
Във
въззивната жалба е въведено твърдение за неправилна правна квалификация на
исковите претенции от страна на районния съд. Районният съд в решението си е
квалифицирал претенциите против ответниците по чл.30,ал.3 от ЗС, във вр.чл.41
от ЗС. Според въззивниците вярната квалификация е чл.61,ал.2 от ЗЗД. Няма спор
по делото ,че се касае за сграда в етажна собственост, като двата отделни етажа
принадлежат на различни собственици. В практиката си ВКС приема ,че отношенията
между етажните собственици във връзка с поддържането, възстановяването и
подобряването на общите части на сградата се урежда, на първо място, от нормата
на чл.41 ЗС ,уреждаща задължението на
всеки съсобственик, съразмерно на дела си в общите части, да участва в
разноските, необходими за поддържането и възстановяването им, и в полезните
разноски , за извършването на които е взето решение от общото събрание. Тази
правна уредба се различава от уредбата на отношенията между съсобствениците,
които съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС са длъжни да участват в ползите и тежестите на
общата вещ, съразмерно с частта си, като съгласно чл. 32 ЗС общата вещ се
използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече
от половината от общата вещ, а когато не може да се образува мнозинство или ако
решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на
който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако
е нужно, назначава управител на общата вещ. Разликата между двата режима се
свежда до това, че съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата
вещ не могат да задължат останалите да участват в нейното подобряване. Ако
някой от съсобствениците подобри общата вещ, без съгласието на останалите
съсобственици, съгласно чл. 61, ал. 2 ЗЗД той може да претендира от тях само
съответната част от направените разноски до размера на обогатяването им и то
ако работата е била предприета уместно. Ако общата вещ е подобрена против
волята на останалите съсобственици, те отговарят по правилата на чл. 59 ЗЗД,
които съвпадат с тези по чл. 61, ал. 2 ЗЗД. Общото събрание на етажните
собственици може да задължи всички да участват в разходите по подобряването на
общите части, но това не изключва възможността някой от тях да извърши
подобренията и без решение на общото събрание, при което той ще има правата по
чл. 61, ал. 2 ЗС. В това положение са поставени етажните собственици, когато
съгласно чл. 3 ЗУЕС те нямат общо събрание. От значение е също така да се
прецени дали извършеното в конкретния случай представлява необходим ремонт или
подобрение. Необходимите разноски са свързаните с неотложни /аварийни/ ремонтни
дейности за поддържането и /или възстановяването на общите части,
предизвикани от непредвидено, неочаквано
събитие, или се свързват с необходимостта от текущи или основни ремонтни
дейности, наложени от износване и овехтяване на сградата, като се цели
привеждане на общите части в състояние, годно за тяхното предназначение.
Полезните разноски ,от своя страна, са тези, които увеличават стойността на
сградата и имат характер на подобрения. Необходимите разноски и подобренията са
различни фактически състави. При необходимите разноски ,изразходвани за
запазване на вещта се присъждат
действително изразходваните средства, съобразно частта на съсобственика -
решение № 532/17.06.1994г. по гр. д. № 382/94 г., І г.о. Твърдяната във
въззивната жалба правна квалификация на претенцията –чл.61,ал.2 ЗЗД урежда
случай, когато подобренията са извършени без съгласието на останалите
съсобственици и тогава се дължи по-ниската стойност между увеличената стойност
на имота и разходите, направени за подобренията. На първо място, в исковата
молба не се твърди да са извършвани подобрения, а необходим ремонт. След като
липсват такива твърдения ,не би могло да се изисква и установяване на
увеличената стойност на имота ,още повече, че
при необходим ремонт на общите части
не се стига да увеличение на стойността на сградата. Той се налага за
запазването й. Съобразно разпоредбата на чл.38 ,ал.1 ЗС покривът на сградата
–етажна собственост е обща част. В
исковата молба се твърди ,че при разговор с ответниците ,те са изразили съгласие с извършването на
ремонта на
покрива, но впоследствие са
отказали да заплатят половина от неговата стойност, съответстваща на тяхната
идеална част от общите части на сградата. В отговора на исковата молба,а и във
въззивната жалба, е оспорена както необходимостта от ремонта на покрива ,така и
твърдението,че ответниците са били съгласни с този ремонт. Те изрично заявяват ,че не само не са били съгласни, но
и са се противопоставили на извършването му. Фактът ,че са били известени за
ремонта се потвърждава и от твърденията им в отговора на исковата молба – ищецът ги е информирал за необходимостта от
ремонт на покрива, те са поискали да се направи и изолация на сградата, но след
неговия отказ са заявили ,че отказват да
се прави ремонт и на покрива. Убедителни
доказателства в подкрепа на двете тези на страните/за наличие на съгласие или
на противопоставяне/ липсват, поради което съдът приема, че ремонтът е извършен
без съгласие на ответниците .При това правното основание на претенциите е
чл.61,ал.2 ЗЗД./решение № 238/19.08.2013г по гр.д.№1012/2012г ,ІV г.о. на ВКС и
др/. По принцип, при грешна правна квалификация, дадена от районния съд, ако това е довело до неточни
указания на страните относно подлежащите
на доказване факти, въззивният съд следва да даде указания в тази връзка и да
попълни делото с относимите доказателства. В случая обаче не се налага даване
на нови указания, тъй като по делото са събрани всички относими към спора
доказателства и е разгледан предявеният иск, независимо от неточната правна
квалификация.
Във
връзка с установяването на
необходимостта от ремонт на покрива по делото са разпитани двама свидетели и е
назначена съдебно-техническа експертиза. Свид.С. установява, че покривът е бил
в недобро състояние, имало е течове на много места ,гредите са изгнили и
покривът е пропадал. Вещото лице в заключението си също констатира ,че
през предходен на огледа му период е имало продължителни течове по дървената конструкция и обливане
на тухлени зидове, с нарушена вароциментова мазилка по странични
надзидове и комини.В заключението е
посочено,че извършените строително-ремонтни дейности са свързани със запазване
на конструкцията на сградата,т.е. касае е се за необходим ремонт.В съдебно
заседание вещото лице също обяснява, че
ако не се отстранят констатираните течове
сградата ще продължи да се наводнява, а гаранционните срокове на
ремонтните дейности са 5 години и след този срок трябва да се извършат нови
строително-ремонтни работи,за да се съхрани сградата. Показанията на другия
свидетел А. не опровергават установеното от показанията на свид. С. и заключението на
вещото лице.Това означава ,че покривът
се е нуждаел от ремонт, наложителен за
запазването на същия ,като в противен случай състоянието му би се влошило
съществено или би се разрушил. Извършената дейност покрива определението за
необходим ремонт ,дадено в пар.1,т.8 от ДР на ЗУТ. Това означава ,че вложените
за ремонта средства имат характер на необходими разноски,изразходвани за
запазването на веща и следва да се присъдят действително изразходваните
средства съобразно частта на съсобственика, без да се изследва увеличена
стойност на имота.
По отношение
твърденията в жалбата ,че извършеният
ремонт е некачествен и на завишени цени,съдът намира следното:вещото лице
установява,че посочените в исковата молба и приложената към нея
количествено-стойностна сметка ремонтни дейности са извършени в посочения обем.
Вещото лице е определило цена на ремонтните дейности по осреднени пазарни цени
към м.август 2017г в размер на 4131,07лв, с ДДС и минимални пазарни цени към същия момент -3255,20лв, с ДДС.Вещото лице
е посочило ,че средната пазарна цена е определена на база на
проучване на пазара в строителството през 2017г за труд и материали в района, отстояния от складови бази, транспортна
схема на превоз и депо за строителни
отпадъци. Разликата между средните
пазарни цени и минималните цени идва основно от стойността на труда /по-ниска
стойност вещото лице е дало само на капаците ,като разликата е
незначителна/.При определяне на минималните цени вещото лице е взело предвид минималните
осигурителни прагове в строителството за
2017г, но според съда това не може да бъде основа за определяне на
цената на труда. Съобразно константната
практика на ВКС дължимата сума следва да
се определи на база средни пазарни цени
за материали и труд- цитираното по – горе решение. Според вещото лице работата
е могла да бъде извършена за средна пазарна цена от 4131,07лв и при това положение ответниците дължат по
1032,76лв , всеки от тях .
Възражение за некачествен ремонт не е направено в
отговора на исковата молба- напротив, твърди се ,че покривът няма нужда от
ремонт. Такова е направено в съдебно заседание на 10.07.2018г, във връзка с
нововъзникнало обстоятелство – според ответниците през м.април 2018г е протекло
в кухнята им и това е вследствие на
некачествения ремонт на покрива. Представя се констативен протокол за оглед, извършен
от представител на застрахователя „Дженерали” , в който е посочено, че при проливен дъжд вода навлиза в и около
комина и нанася вреди в кухненския бокс и антрето в жилището на ответниците. В
тази връзка е разпитано и вещото лице ,което в съдебно заседание изрично
заявява, че не може категорично
да се каже дали течът е от комина, като
самият комин не е бил предмет на ремонтните дейности, а, за да се отговори на
въпроса трябва да се извърши обследване от конструктор. Доказателствени искания
в тази насока от страна на ответниците не са направени. При липсата на категорични доказателства, че течът в кухнята
на ответниците е причинен от направения ремонт и липсата на други твърдения за
лошо качество на извършените дейности по покрива, съдът намира това възражение
за неоснователно.Това ,че ремонтът е могъл да се извърши и с по-качествени
материали, но и на по-висока цена ,не означава, че извършеното е с лошо
качество.Освен това, при безспорно установеното,че тялото на комина не е било
предмет на ремонт,няма как от некачествен ремонт на същото да е причинена
вредата на имота на ответниците.
По отношение
на възражението за увреждане на ответниците – въззивници от действията на ищеца
по ремонта на покрива ,във връзка с наличната застраховка на тяхното жилище,
съдът намира следното – от твърденията на въззивниците е видно,че те са
били уведомени за намеренията на ищеца
да извърши ремонт на покрива. Настоящият състав не споделя възражението им, че стойността на ремонта е могла да се
покрие от застрахователя , ако в сроковете по договора е бил уведомен и е
направил оглед , преди реалното извършване на ремонтите дейности. Ако
ответниците са считали ,че ремонтът е можел да се заплати от застрахователя по имуществената застраховка на жилището ,при
знанието за него, е следвало сами да предложат на ищеца да се извърши предварителен оглед и да се заплати съответно от
застрахователя стойността на ремонта. Отделно, предмет на застраховката, видно
от приложената по делото застрахователна полица № ***4033
не е цялата сграда ,а само жилището на ответниците на първия етаж, а и ремонтът на покрива поради
овехтяване не представлява
застрахователно събитие – покрит риск по
договора за застраховка.
По отношение
на възраженията ,че ищецът е причина за
ремонта на покрива ,тъй като само той ползва подпокривното пространство ,следва
да се отбележи ,че ползването на последното няма общо със задължението на всеки
етажен собственик да заплаща съответната част от необходимите разноски за ремонта
на покрива, като обща част на сградата –етажна собственост. Страните могат да
решат споровете си по ползването на подпокривното пространство по друг ред, още
повече, че то не е предмет на извършения
ремонт. Липсата на приемо-предавателен протокол също не се отразява на
дължимостта на исковите суми, тъй като е
безспорно доказано, че ремонтите дейности са били извършени в посочения във
фактурата и количествено-стойностната
сметка обем - в този смисъл е
заключението на вещото лице.
С оглед на
гореизложените мотиви атакуваното
решение следва да се отмени в частта ,в
която е прието за установено ,че двамата ответници дължат на ищеца сума над 1032,76лв , всеки от тях, до уважения
размер от 1104,90 лв, исковете за тази разлика да се отхвърлят ,а в останалата
част решението да се потвърди ,с горните мотиви.
По разноските :
С оглед изхода на въззивното производство се дължат
разноски на въззиваемия С.З., съобразно отхвърлената част от жалбата.Той, от
своя страна, дължи разноски,съобразно
уважената част от въззивната жалба. Направено е от въззивниците , в срок възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в размер на 400лв, за което има доказателства ,че е платено ,видно
от представения договор за правна помощ.
Съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения следва да се намали възнаграждението до размер от 371лв.С оглед
изхода от въззивното производство, на въззивниците се дължи сумата 35,91лв –разноски, съобразно уважената
част от въззивната жалба ,а на въззиваемия се дължи сумата 346,78лв – разноски ,съобразно отхвърлената част на въззивната
жалба.Разноските пред първата инстанция следва да се разпределят както следва:
ответниците да заплатят на ищеца сумата 707,86лв
–разноски, съобразно уважената част от претенцията,а ищецът следва да заплати
разноски на ответниците в размер на 45,70лв
,съобразно отхвърлената част от претенцията.Ответниците дължат разноски в
заповедното производство, с оглед изхода от спора, в размер на 307,34лв,с оглед направеното възражение
за прекомерност на адв.възнаграждение в заповедното производство и разпоредбата
на чл.7,ал.7,вр.с ал.2 от Наредба №1/2004г.
С оглед на
гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА
решение №177/10.08.2018г по
гр.д.№1298/2017г на районен съд Карнобат ,в частта ,в която е прието за установено,че Г.Р.С. и С.А.С.
дължат на С.З.С. сумата над
1032,76лв, всеки от тях, до уважения размер от 1104,90 лв и в частта за
разноските и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове от С.З.С.,*** против Г.Р.С.
и С.А.С. ,двамата с адрес ***, с правно основание чл.415 ГПК, да се
приеме за установено,че ищецът има вземане против всеки от
ответниците за сумата над
1032,76лв до предявения размер от 1104,90лв ,ведно със законната лихва считано
от 13.09.2017г до окончателното изплащане,
за което е издадена заповед за изпълнение № 752/14.09.2017г по
ч.гр.д.№1096/2017г на КРС.
ПОТВЪРЖДАВА решение №177/10.08.2018г по гр.д.№1298/2017г
на районен съд Карнобат в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Г.Р.С.,
ЕГН ********** и С.А.С., ЕГН **********, двамата с адрес: *** да заплатят на С.З.С.,
ЕГН ********** сумата 1054,64 лв, разноски по делото пред двете инстанции и сумата 307,34лв,разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА С.З.С., ЕГН ********** да заплати на Г.Р.С., ЕГН ********** и С.А.С.,
ЕГН **********, двамата с адрес: *** сумата 81,61лв –разноски пред двете инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: