Решение по дело №545/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145-178 АПК.

Образувано по жалба, подадена от М. А. В., от [населено място], с [ЕГН], чрез адв. Д. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1077/25.02.2025 г., издадена от Началник на Областен отдел "Автомобилна администрация" – Варна към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ с която на осн. чл. 107, ал.1 вр. чл. 106а, ал.1, т.1, б.“б“, пр.1, ал.1 т.4, б.“б“, ал.2, т.1 и .3, ал.6 и ал.7 от Закона за автомобилните певози /ЗАвП/ са приложени следните принудителни административни мерки: временно спиране от движение на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне на табела с регистрационен номер ****** и СРМПС № ******* на МПС – лек автомобил [Марка], кат.М1 и временно отнемане на свидетелството за управление с МПС № ******* на М. В. до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност, поради противоречие с материалноправните разпоредби и поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Жалбоподателят поддържа, че не са налице фактическите основания за издаване на заповедта. В депозирани писмени възражения В. е заявил, че не е извършил таксиметров превоз, нито е взел пари за това. Оспорени акт не съдържа реквизитите посочени в чл. 59, ал.1 и ал.2 от АПК, издаден е в нарушение на изискванията за форма. Недопустимо при налагане на ПАМ са изложени мотивите посочени от административнонаказващия орган. Двете производства са отделни. Заповедта не е мотивирана Претендира се отмяната на атакувания административен акт, като незаконосъобразен.

Ответникът – Началник на Областен отдел "Автомобилна администрация" – Варна към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в писмо вх.док. № 4490/2025 г. моли да се потвърди оспорената заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В депозирано писмено становище ответника поддържа, че констатациите в АУАН служат за установяване на административно нарушение и същите са ползват с доказателствена сила до доказване на противното. От събраните по преписката доказателства се установява, че е налице заплащане на превоза от [населено място] до [населено място], налице е извършено нарушение на чл. 93, ал.1 от ЗАвП. Моли да се потвърди заповедта и да се присъдят разноски за осъществено процесуално представителство.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото писмени доказателства, и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 345939/25.02.2025 г., издаден от инспектор при Областен отдел "Автомобилна администрация" – Варна е ангажирана административната отговорност на жалбоподателя за това, че на 25.02.2025 г. в [населено място] управлява л.а. „Форд“ с рег. № ******* и СРМПС № ******* на МПС – лек автомобил [Марка] с двама пътници. По време на проверката единият от пътниците – И. е превозен срещу заплащане. Преценено е, че водачът е извършил обществен превоз на един пътник срещу заплащане на сумата от 2 лв., без МПС, с което е извършен превоза да е включено в Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. В акта е посочено, че В. е нарушил разпоредбите на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП. Акта е връчен на В. на 25.02.2025 г., като същия е отразил че не е съгласен, не работи като таксиметров шофьор.

С протокол от 25.02.2025 г. са свалени и отнети табелите на МПС, управлявано от В..

На 4.03.2025 г. от В. е депозирано възражение против съставения АУАН.

Представен е протокол от извършена проверка от 25.02.2025 г., в който е отразено, че е извършена съвместна проверка със служители на РУ – Аксаково и НАП, относно организиране на превоз на пътници. Посочено е, че М. И., служител на НАП изчаквал на спирка „Градина“ в [населено място]. Бил качен от М. В. в л.а. с №******, по маршрут до [населено място] – Поликлиника. При слизане от автомобила е заплатена сумата от 2 лв., приета от В.. Автомобилът нямал табела „такси“. При проверка в СУП е установено, че лицето водач е назначено на трудов договор в „Моко Строй“ ЕООД.

Депозирана е декларация от 25.02.2025 г., в която М. В. е посочил, че е тръгнал с роднина от дома си, към [населено място], като по пътя подминал спирката, роднината му помислил, че е видял приятел и го помолил да се върне. Като се върнали, установили, че това не е техния приятел. Времето било студено и приятелката на В. му казала да качат човека на спирката. Лицето се качило и дало на В. 2 лв. за горивото.

По делото е представена заповед № РД-01-67/29.02.2024 г. издадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която са упълномощени Началниците на областните отдели в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да издават заповеди за ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП. Представена е заповед № 138/2024 г., с която Г. е назначен на длъжност ******* в Областен отдел „Автомобилна администрация“ към ГД „Автомобилна администрация“

Въз основа на съставения АУАН № 345939/25.02.2025 г., Началник на Областен отдел "Автомобилна администрация" – Варна е издал оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1077/25.02.2025 г., с която на осн. чл. 107, ал.1 вр. чл. 106а, ал.1, т.1, б.“б“, пр.1, ал.1 т.4, б.“б“, ал.2, т.1 и .3, ал.6 и ал.7 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ са приложени следните принудителни административни мерки: временно спиране от движение на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне на табела с регистрационен номер ******* и СРМПС № ******** на МПС – лек автомобил [Марка], кат.М1 и временно отнемане на свидетелството за управление с МПС № ******** на М. В. до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Заповедта е връчена на В. на 26.02.2025 г.

В хода на съдебното производство е разпитан свид. И.. Видно от показанията му на 25.02.2025 г. той бил извикан в РУ – Аксаково, където било разяснено, че ще се извършва операция за нерегламентиран превоз на пътници. Свидетелят бил оставен на спирка „Градина“ в [населено място]. Малко след това минал водач, който попитал И. дали е към [населено място], той потвърдил и се качил в МПС. Като стигнали до поликлиниката, пътника попитал колко струва превоза, водача – В. му казал 2 лв. И. дал монета от 2 лв., която била приета лично от жалбоподателя. В последствие започнала проверкато.

Жалбата срещу заповедта е подадена в Административен съд Варна, чрез административния орган на 4.03.2025 г.

Административен съд – Варна намира жалбата за процесуално допустима, като подадена при надлежно упражнено право на оспорване от лице с правен интерес и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. чл. 107, ал. 2 ЗАвтП.

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган въз основа на надлежно оправомощаване със заповед № РД-01-67/29.02.2024 г. т. I. 4 на изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация", с която са делегирани на осн чл. 107, ал. 1 от ЗАвП, правомощия за прилагане на принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а от ЗАвП на Началниците на Областни отдели "Автомобилна администрация" в Главна дирекция "Автомобилна инспекция". По арг. от чл. 107, ал. 1 от ЗАвП изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" може да упълномощава длъжностни лица да издават ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвП. Заповедта е издадена в предвидената в чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП писмена форма.

Оспореният индивидуален административен акт е в предвидената от закона писмена форма и е съобразен с изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК – съдържа наименования на органа и на акта, адресата на акта, фактически и правни основания, разпоредителна част, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, дата на издаване и подпис на орган, поради което е валиден акт. Не е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

В развилото се административно производство по издаването на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съставен е АУАН, изготвен е протокол за извършена проверка от 25.02.2025 г., депозирана е декларация от М. В., които са обсъдени в заповедта.

Не може да се сподели твърдението на оспорващата страна, че заповедта е немотивирана и неясна по съдържание, тъй като в акта е посочено ясно административното нарушение, за което е наложена въпросната ПАМ.

Заповедта е мотивирана, включително и чрез препращане в съдържанието й към приложения АУАН. Съгласно Тълкувателно решение (ТР) № 16/31.03.1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд (ОСГК на ВС) не е необходимо издаването на административния акт да съвпада по време с излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт или да бъдат изложени допълнително, когато с това се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране. Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат определени като съществени и да мотивират неговата отмяна. В случая се съдържат мотиви, както в атакуваната заповед, така и в преписката и по-точно в горепосочения АУАН, който е бил връчен лично на жалбоподателя. Не е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.

Неоснователен е доводът на оспорващия, че оспорената заповед е в противоречие с материалноправни разпоредби.

Настоящият съдебен състав не споделя твърдението на жалбоподателя, че не са налице фактическите основания за издаването на заповедта, както и че посочената от органа фактическа обстановка не отговаря на действителната такава.

Съгласно чл. 106а, ал. 1 от ЗАвП, за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:

т. 1 – временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца: а) с което се извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността; б) което не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община; в) с което се извършва превоз за собствена сметка на пътници или товари, без да са изпълнени изискванията по чл. 12б, ал. 1, 10 и 11;

т. 4 – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който: б) извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

Като предпоставка за издаването на заповед на основание цитираните разпоредби от ЗАвП, законодателят е предвидил с определено моторно превозно средство да се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадени някои от алтернативно посочените документи.

В настоящия случай административният орган е приел за осъществени хипотезите на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗАвП и чл. 106, ал. 1, т. 4, б. "б" от ЗАвП, а именно – че В. на 25.02.2025 г. в [населено място], управлявал л.а. „Форд“ с рег. № ******** с двама пътници. По време на проверката единият от пътниците – И. е превозен срещу заплащане. Преценено е, че водачът е извършил обществен превоз на един пътник срещу заплащане на сумата от 2 лв., без МПС, с което е извършен превоза да е включено в Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници

Изложените в процесната заповед фактически обстоятелства съдът намира за напълно достатъчни да обосноват налагането на принудителните административни мерки по смисъла на приложените правни норми, а оспореният административен акт за надлежно мотивиран.

Безспорно от съдържанието на оспорената заповед се установява както вида на извършвания превоз – обществен превоз на пътници, така и изискуемите от закона, но липсващи към момента на извършването на този превоз документи и неспазените изисквания, на които е следвало да отговаря този превоз. Липсата на който и да е от изброените документи алтернативно в хипотезите на посочените букви от нормата, е достатъчна за прилагането на ПАМ "временно спиране от движение на моторно превозно средство", като за водача не е останало неясно, че му е вменено да е извършвал обществен превоз на пътници при липсата на изискуемото удостоверение за регистрация. Описаната фактическа обстановка в заповедта се подкрепя и от събраните писмени и гласни доказателства - както от АУАН, протокол за извършена проверка, протокол за отнемане на табели, така и от свидетелските показания на М. И., дадени в съдебното производство.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАвП, "обществен превоз" е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство. Съгласно т.2 от ДР на ЗАвП, "превоз на пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. Нормата на т.56 от ДР на ЗАвП, сочи, че "икономическа облага" е всяка икономическа изгода, която лицето не би получило при нормални пазарни условия или обратно – ще избегне разходите, които обичайно се отчисляват от собствените му финансови ресурси, като по този начин се попречи на последиците от безпрепятственото действие на пазарните механизми.

От приетите по делото доказателства се установява, че към момента на издаване на оспорената заповед, жалбоподателят е осъществявал обществен превоз на пътници по смисъла на § 1, т. 1, т. 2 и т. 56 от ДР на ЗАвП с посочения лек автомобил, без да притежава изискуемите за това документи. При така установеното, и двете приложени принудителни административни мерки са наложени при наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки за това.

Следва да се посочи, че определеният от закона 12-месечен краен срок на мярката е предвиден именно за да се гарантира, че последната няма да засегне нарушителя в степен, по-голяма от необходимото, тъй като с настъпването на този срок се прекратява неблагоприятното въздействие на мярката върху нейния адресат, независимо от отстраняване на нарушението (вж. Решение № 8282/03.07.2024 г., постановено по адм. дело № 2899/2024 г. на ВАС). Приема се също, че при предсрочно изпълнение на така предвиденото предписание, ще настъпи и прекратяване действието на приложените ПАМ, като по начина, по който е формулирана, разпоредбата не предоставя на органа възможност за преценка, а при проявлението на юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на визираната норма, органът е длъжен да приложи предвидената в диспозицията ПАМ, и то за посочения в нея срок. В посоченото по-горе решение на ВАС е изложена и тезата, която настоящият съдебен състав напълно споделя, че преследваната от законодателя превантивна цел се отразява и на начина, по който е определен срокът на действие на процесната ПАМ. Продължителността на неблагоприятното засягане на правната сфера на адресата всъщност ще зависи единствено и само от предприемането на необходимите действия по отстраняване на нарушението, т. е. с предприемането на действия по привеждане на превозвача в съответствие с приложимата нормативна регламентация. Ето защо, е предвиден и относително определен срок, който съдържа прекратително условие, състоящо се в отстраняване на нарушението.

Издавайки оспорената заповед, административният орган е приложил правилно материалния закон. Не е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.

Не се споделя доводът на оспорващата страна, че атакуваната заповед е в несъответствие с целта на закона.

Мерките по чл. 106а, ал. 1 от ЗАвП имат преустановителен и превантивен характер. С приложените с процесната заповед ПАМ се преустановява факта на извършване на нарушението от страна на водача и с конкретното моторно превозно средство. Следва да се има предвид, че освен преустановителната цел на мерките спрямо извършването на нарушение, мерките имат и качествените характеристики на превантивни, с оглед обществената значимост на законосъобразното извършване на автомобилните превози, която се намира в правопропорционална зависимост с реалната и непосредствена опасност за живота и здравето на българските граждани, в случай на нарушение, засягащо тези законови изисквания. Ето защо, с кумулативното прилагане на двете мерки – едната отнасяща се до временно спиране от движение на моторното превозно средство, с което е извършван превоза, а другата, изразяваща се в отнемане на Свидетелството за управление на МПС на водача, с което се препятства за определен период възможността същият да извършва нарушението с друго превозно средство, също не се нарушава целта на закона или принципа на съразмерност, защото административната принуда в двете хипотези има различен предмет. Правният резултат, който законът цели с прилагането на конкретната ПАМ, не е санкциониране на извършителя, а преустановяване на административното нарушение и недопускане осъществяването на обществен превоз с превозно средство без притежаване на изискваните от закона документи. Не е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК.

По изложените съображения съдът счита, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като не е налице нито едно от отменителните основания по чл. 146 от АПК, а подадената жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

От страните са претендирани разноски. С оглед изхода от спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски. Такива са претендирани в с. з. така и в представено писмено становище на процесуален представител – служител с юридическо образование В. К. - ****** в ОО "АА" - [населено място]. Към становището е приложено удостоверение за юридическа правоспособност и пълномощно, с което К. е упълномощена от административния орган да го представлява по делото. При тези факти на ответника се дължи възнаграждение в размер на 100лв., определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК, Административен съд – Варна

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А. В., от [населено място], с [ЕГН], чрез адв. Д. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1077/25.02.2025 г., издадена от Началник на Областен отдел "Автомобилна администрация" – Варна към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ с която на осн. чл. 107, ал.1 вр. чл. 106а, ал.1, т.1, б.“б“, пр.1, ал.1 т.4, б.“б“, ал.2, т.1 и .3, ал.6 и ал.7 от Закона за автомобилните певози /ЗАвт.П/ са приложени следните принудителни административни мерки: временно спиране от движение на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне на табела с регистрационен номер ******* и СРМПС № ******* на МПС – лек автомобил [Марка], кат.М1 и временно отнемане на свидетелството за управление с МПС № ******* на М. В. до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

ОСЪЖДА М. А. В., от [населено място], с [ЕГН] да заплати на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд – гр. София, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.