Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Костинброд, 20.05.2019 г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Районен съд-Костинброд, четвърти състав, в
публично заседание на осми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ИВАЙЛО РОДОПСКИ
при секретаря Мария Гергинова, като
разгледа докладваното от съдията РОДОПСКИ гр.д.№ 111, по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид:
Производството е
по реда на чл.422, ал.1 от ГПК.
Ищецът „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Димитър
Хаджикоцев” № 52 – 54, чрез юрисконсулт Т.П. е сезирал съда с иск за
установяване на съществуване на вземането срещу солидарните длъжници: Земеделски производител К.И.К.,
ЕГН ********** ***
(кредитополучател), К.И.К., ЕГН ********** *** (солидарен длъжник), И.К.И., ЕГН ********** *** (солидарен длъжник) и „СИТИГОД“ ЕООД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : гр. Годеч, пл. „Свобода“ № 10,
представлявано от И.К.И. – управител (солидарен длъжник), в размер на сумите
от: 1800.00 / хиляда и осемстотин / лева
– просрочена такса управление, сумата от
4 259.31 / четири хиляди двеста петдесет и девет лева и тридесет и една
стотинки / лева – просрочена такса
ангажимент, ведно със законната лихва от 15.10.2018 година – датата на подаване
на заявлението пред съда до окончателното изплащане на вземането.
Молят присъждане
на направените съдебни разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, за настоящото и заповедното производство по чл.410 ГПК, по ч.гр.д.№ 883/2018
г., по описа на КРС в общ размер на 792,38 лева (521,19 лева по настоящото и 271,19
лева по заповедното), съгл.представен списък за разноски по чл.80 от ГПК.
Ответниците
са представили отговор на исковата молба, с който оспорват иска като
неоснователен, излагат подробни съображения в тази насока. Считат от една страна,
че кредитът не бил усвоен, съответно не се дължали такси и разноски, а от друга
- не била настъпила предсрочна изискуемост на вземанията, поради ненадлежно
уведомяване на длъжниците.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъждайки ги във връзка с
доводите на страните и приетата по делото ССчЕ, приема за установено от
фактическа и правна страна следното :
Предявен
е иск, с правно основание: чл.422, ал.1 ГПК.
От представените
с исковата претенция и отговора доказателства, безспорно се установява, че
ответниците – първият като кредитополучател, в качеството си на земеделски
производител, а останалите трима ответници – солидарни длъжници са поели солидарно
задължение по договор за инвестиционен, целеви кредит №
1449/16 от 25.04.2016 година.
В т.II. 2.10 от договора е уговорена такса управление за
първата година от срока на кредита в размер на 1% годишно върху размера на
кредита 180 000,00 лева по 1%, което се равнява на 1 800,00 лева.
Според т. II. 2.12 от Договора е уговорена комисионна ангажимент
в размер на 1% годишно върху разрешената и неусвоена част от кредита.
Комисионната се заплаща ежемесечно, на всяко 5-то число от съответния месец. От
25.04.2016 г. до 20.02.2019 г. кредитът не е усвоен. За периода от 02.05.2016
г. до 05.10.2018 г.е начислена комисионна за ангажимент върху целия кредит 180 000,00 лв. на обща стойност
4 259,31 лева, по силата на договора.
Поради неплащане
на горепосочените суми и на основание
Извлечение от счетоводните книги на „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД към 12.10.2018 г., на
26.10.2018 г. е издадена Заповед № 761/26.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417
от ГПК и Изпълнителен лист № 461 по ч. гр.д.№ 883/2018 г. по описа на РС
Костинброд, с който били присъдени горните суми от 6 059,31 лева – за
такса управление и просрочена такса ангажимент, и 271,19 лева - за съдебни
разноски.
Претендираните
дължими комисионни за агажимент, съгласно договора за кредит в размер на 4259,31 лева са за
периода от 25.04.2016 г. до 05.10.2018г., като са с падежирали вноски.
Начислената и
претендирана такса управление за първата година от срока на кредита, в размер
на 1% годишно върху размера на кредита от 180 000,00 лева се равнява на
1 800,00 лева и е била платима на датата на първата вноска, независимо
дали кредитът е бил фактически усвоен.
От представеното
извлечение от счетоводните книги на банката таксата управление от 1800,00 лева е била начислена още
на 05.06.2016 година.
Ето защо съдът
приема, че исковите суми се явяват изискуеми и дължими, поради което е
неоснователно възражението на ответниците, че кредиторът не бил надлежно обявил
кредита за предсрочно изискуем, защото в
настоящия казус процесните задължения са вече падежирали.
След завеждане
на настоящото исково производство (20.02.2019 г.) длъжникът е заплатил част от
претендираните суми за комисионни за ангажимент, като по сметка на ищеца на
05.03.2019 година са постъпили с платежно нареждане за ЗП К.К. 2 614,31 лева,
което е видно и от представения в последното съдебно заседание банков документ.
Макар и частично
заплатени от кредитополучателя, това е реализирано по реда на принудителното
изпълнение въз основа на издадения по заповедното производство изпълнителен
лист по заповедта за незабавно изпълнение, а частичното изпълнение на паричната
престация е извършена след завеждане на настоящото производство. Ето защо и по
силата на т.9 от Тълкувателно решение № 4/2013 година, на ОСГТК на ВКС, в
производството по чл.422 от ГПК нормата на чл.235, ал.3 от ГПК не е относима в
случая, поради което съдът следва да уважи исковите претенции така, както са
предявени.
Воден от горното, съдът приема за доказани
претендираните от ищеца твърдения и обстоятелства, и следва да отхвърли, като
недоказани отричаните от ответниците факти и доводи.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да признае
за установено съществуването на вземането на ищеца към ответниците така, както
е предявено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски по двете производства, в общ размер на 792,38 лева (521,19 лева по настоящото
и 271,19 лева по заповедното), съгл.надлежно и своевременно представен списък
за разноски по чл.80 от ГПК.
Воден
от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по
отношение на солидарните длъжници: Земеделски производител К.И.К.,
ЕГН ********** ***
(кредитополучател), К.И.К., ЕГН ********** *** (солидарен длъжник), И.К.И., ЕГН ********** *** (солидарен длъжник) и „СИТИГОД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
: гр. Годеч, пл. „Свобода“ № 10, представлявано от И.К.И. – управител
(солидарен длъжник) съществуването на
вземането на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52 – 54, в размер на сумите от: 1800.00 / хиляда и осемстотин / лева –
просрочена такса управление, сумата от
4 259.31 / четири хиляди двеста петдесет и девет лева и тридесет и една
стотинки / лева – просрочена такса
ангажимент, ведно със законната лихва от 15.10.2018 година – датата на подаване
на заявлението пред съда до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Земеделски производител К.И.К., ЕГН ********** *** (кредитополучател), К.И.К., ЕГН ********** *** (солидарен длъжник), И.К.И., ЕГН ********** *** (солидарен
длъжник) и „СИТИГОД“ ЕООД, ЕИК ********* да заплатят
солидарно на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД
направените разноски по двете производства, в общ размер на 792,38 лева (521,19 лева по настоящото
и 271,19 лева по заповедното производсто по ч.гр.д.№ 883/2018 г., по описа на
КРС).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-София, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
` РАЙОНЕН
СЪДИЯ
: