Решение по дело №930/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

град София, 23.06.2020 г.

                                                                                                                         

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията Георгиева

търг. дело №  930 по описа на съда за 2020 година, взе предвид

следното:

 

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, вр. с Глава ХХI ГПК.

Образувано е по жалба на адвокат И.П.Т., като пълномощник на Еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „Ф.Н.П.” ЕООД, ЕИК*********срещу отказ № 20200511150903/12.05.2020 г., постановен от длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията по заявени за вписване промени на обстоятелства по партидата на „Ф.Н.П.” ЕООД, ЕИК*********.

Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на отказа, вкл. като посочва, че е представил всички необходими и изискуеми документи, удостоверяващи подлежащите на вписване обстоятелства. Поддържа, че в регистърно производство въобще не са дадени указания, съгласно чл. 22 ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, на заявителя да отстрани нередовности - декларация по чл. 73 от ТЗ отговаряща на изискванията на длъжностното лице по регистрацията) и документ за довнасяне на допълнително 15 лева държавна такса, което е основание за незаконосъобразност на постановения отказ.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Със заявление образец приложение А4 от Наредба №1 от 14.02.2017 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на ЮЛНЦ е поискано вписване на промени в обстоятелства по партидата на „Ф.Н.П.” ЕООД, ЕИК*********. Със заявлението са представени документите, доказващи настъпилите промени в обстоятелствата съгласно чл.21, ал.3, т.1, 2, 3 и т.10 и за увеличение на капитала, изискуеми по чл. 21, ал. 4, т. 1, 2, 3, 4 и т.6 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър - решение на общото събрание на съдружниците на жалбоподателя; препис от устава, съдържащ промяната; заключението на вещите лица по чл. 72, ал. 2 от Търговския закон, доказателства, че вносителят е носител на правата - предмет на непаричната вноска (при увеличаване на капитала), на правото на собственост върху недвижимия имот, удостоверение по чл.264, ал.1 ДОП, нотариално заверено съгласие по чл.73 ТЗ с апостил, удостоверено от нотариус с per. № 602, ведно с пълномощно, удостоверено от Д.М.Т., публичен нотариус, упражняващ нотариална дейност съгласно законодателството на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, на 13.03.2020 г., с апостил № АРО-1882118; квитанция за внесена ДТ в размер на 15 лв. декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, пълномощно.

 Отказът № 20200511150903/12.05.2020 г. на АВ е мотивиран с приетото от длъжностното лице обстоятелство, че не е представено писмено съгласие на вносителя на непаричната вноска по чл.73, ал.5 от ТЗ в изискуемата се форма с нотариална заверка на подписа, считайки за неудостоверен подписа на Т.К.и е изложил мотиви, че чуждестранния нотариус не може да извърши нотариална заверка на подписа на вносителя, защото не може да извършва проверка на правата му, съгласно изискването на чл.73, ал.5 от ТЗ.

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

При подаване на заявление за вписване на промяна в подлежащи на вписване обстоятелства, длъжностното лице дължи проверката по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ. Когато при извършване на тази проверка се установи, че към заявлението не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията, на основание чл. 22, ал. 5 ЗТР, е длъжно да даде указания на заявителя за отстраняване на нередовността и се произнася по заявлението едва след като те бъдат отстранени или след изтичане на срока за това, който е определен в цитираната законова разпоредба.

В случая проверката, която следва да извърши длъжностното лице включва и това дали заявителят е представил документи, от които да се установява, че апортът е извършен: волеизявление на титуляра на имущественото право за това, че е съгласен да извърши непарична вноска в капитала на едно търговско дружество като му прехвърли това свое право, което съгласие трябва да е изразено в предвидената в чл. 73 ТЗ форма и формиране на воля и от самото търговско дружество да приеме апортираното имуществено право, което в случаите на последващ апорт става с вземане на решение от общото събрание, което е волеобразуващия орган на юридическото лице, за увеличаване на капитала. Документи, установяващи тези факти са представени със заявлението. Съдът намира, че с оглед разпоредбата на чл.61 от КМЧП и Хагската конвенция от 1961 г., представеното съгласие с нотариално заверен подпис от чуждестранен нотариус и апостил изпълняват изискванията на чл.73 от ТЗ. Съгласно цитираната конвенция, единствената процедура, която може да се изисква за удостоверяване истинността на подписа, на качеството, в което е действало лицето, подписало документа, и при необходимост достоверността на печата, поставен върху документа, е удостоверението, наречено "Аpostille" в чл. 4 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранните публични актове- чл. 3, 4, 5 от същата Конвенция, какъвто е представен по делото с превод на български език, заверен от заклет преводач. Специалните разпоредби на чл.590, ал.1 и ал.2 от ГПК не могат да намерят приложение и следва да се прилагат международноправните актове, по които РБ е страна, които имат приоритет по отношение на публичните актове, изготвени на територията на една от договарящите държави и трябва да се представят на територията на друга договаряща държава. Превес има правото на държавата, в която протича нотариалното удостоверяване като процедура, а не това на държавата, в която ще се ползва документът. В този см. и съдебната практика Решение № 11 от 11.02.2008 г. на БАС по т. д. № 9/2008 г., ТО; Решение № 101 от 5.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2009 г., IV г. о., ГК). Освен това нотариалното удостоверяване на подписа на вносителя е от действията, посочени в разпоредбата на чл. 570, ал.2 от ГПК, доколкото това не представлява нотариален акт за прехвърляне на собственост или за учредяване на вещно право върху недвижим имот и за удостоверяване на собственост върху имот, които са изрично изброени в чл. 570, ал.1 от ГПК, респ. то не е определящо за неговата местна компетентност и длъжностното лице незаконосъобразно е отказало вписване с такива мотиви. Съгласно разясненията дадени в т.5 на ТР №7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, проверката на правата на вносителя се извършва от съдията по вписванията и ако доказателства за тези права не бъдат представени, той е длъжен да откаже вписването. Дружеството обаче придобива вещното право върху предмета на вноската от момента на възникването му - т. е. когато бъде вписано в търговския регистър (арг. от чл. 73, ал. 4 ТЗ) и в случай че лицето е бил действителен собственик вещното право преминава от момента на вписване в търговския регистър на нотариално заверено извлечение от дружествения договор или устава, за гарантирането на което законът изисква представянето на доказателства, че вносителят е носител на правата - предмет на непаричната вноска, и писменото съгласие на вносителя на непаричната вноска с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му (при извършване на непарична вноска на права, за учредяването или за прехвърлянето на които се изисква нотариална форма). В случая такива доказателства са представени със заявлението, поради което съдът намира за доказано, че апортът е извършен, той е породил правни последици и съответно всички заявени за вписване обстоятелства са настъпили и подлежат на вписване в търговския регистър по партидата му.

В регистърното производство въобще не са дадени указания, съгласно чл. 22 ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, на заявителя да отстрани констатирани нередовности, поради което отказът основат на тяхното неизпълнение е незаконосъобразен. Следва да се отмени отказа и да се върне преписката на длъжностно лице по регистрацията за даване на указания за внасяне на дължимата се държавна такса за вписване.

Така мотивиран,  съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба  на адвокат И.П.Т., като пълномощник на Еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „Ф.Н.П.” ЕООД, ЕИК*********отказ № 20200511150903/12.05.2020 г., постановен от длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията по заявени за вписване промени на обстоятелства по партидата на „Ф.Н.П.” ЕООД, ЕИК*********.

ВРЪЩА преписката на Агенцията по вписванията за даване на указания за внасяне на дължимата се такса за вписване.

Решението е окончателно.

 

 

СЪДИЯ: