Решение по дело №1097/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на пар.4к, ал.13, т.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба на Е.П.П., против заповед № 18-1763/13.02.**3 г. на Началника на СГКК- Варна , с която на основание чл. 27, ал.2, т.3 от АПК - поради недопустимост на искането /наличие на въпрос от компетентност на друг орган, когато актът не може да бъде издаден без предварителното решаване на този въпрос/ , се отказва изменение на одобрената със заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК кадастралната карта и кадастрален регистър по отношение на имот с идентификатор ** , по заявление на П. с вх. № АУ-02-**04/АС/ 15.03.**1 год. С развити в жалбата доводи за постановяване на обжалваната заповед при неправилно приложение на материалния закон – пар.4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ , състоящо се в неотчетена от адм. орган грешка в регистъра относно лицата вписани като собственици на ПИ ** , се иска отмяна на обжалваната заповед и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат Н. Х..

Ответникът - началника на СГКК-Варна, с внасяне на преписката в съда изразява писмено становище за неоснователност на жалбата, а в условията на евентуалност отправя искане за редуциране адвокатското възнаграждение на противната страна до минималния предвиден размер.

Заинтересованите страни А.К.М. и Д.Ч.Г. не се явяват в съдебно заседание и не изразяват становище по жалбата.

Заинтересованите страни Г.Н.Г. и Т.Ч.Г. изразяват становище за неоснователност на жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства , съдът намира за установено от фактическа страна следното :

Съгласно приложените на л.67-72 от преписката удостоверения за наследници, жалбоподателят Е.П.П. се явява наследник по закон на Г.И. П. , а съгласно приложеното на л. 64 от делото удостоверение за наследници, заинтересованите страни Г.Н.Г. , Д.Ч.Г. и Т.Ч.Г. се явяват наследници на Ч.К. Г.. С решение от 13.10.1994 год. по гр. дело № ** г. по описа на ВРС е прието на основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за установено по отношение на Община Варна, че Л.С.П. и С.Г.П. като наследници на Г.И. П. , починал на **.12.1986 г., имат право да възстановят при условията на чл.10а, ал.2 от ЗСПЗЗ правото си на собственост върху земеделски имоти намиращи се в землището на с. Галата, сред които нива от 3,**0 дка в м. ** и нива от 3,600 дка в м. **, придобити от наследодателя с договор за покупко-продажба по нотариален акт № **, том **, регистър **, дело № **от **.**год. Въз основа на това съдебно решение е издадено решение № 510/27.05.1998 г. на ПК-Варна, с т.2 от което е възстановено правото на собственост на наследниците на Г.И. П.  върху нива от 3, 756 дка, находяща се в терен по пар.4 на Галата в местност **, представляваща имот пл. № ** по плана на стари имотни граници на м. „**“. С писмо изход. № 992/8.08.2009 г. на ОСЗ - Варна е отказано допускане на поправка на очевидна фактическа грешка относно номера на имота възстановен с т. 2 от решение № 510/27.05.1998 год. Отказът е обжалван от Е.П., в резултат на което е обявен за нищожен с решение № 1501/11.04.**1 год. по гр. дело № */** г. по описа на ВРС , като преписката е върната на ОСЗ-Варна за постановяване на решение по искането за допускане на поправка на явна фактическа грешка. След връщането е постановено от ОСЗ-Варна второ решение с № ** г. , с което е признато на наследниците на Г.И. П.  правото на собственост в стари реални граници върху нива от 3,756 дка, шеста категория, находяща се в терен по пар.4 на Галата, местност **, представляваща имоти пл. № ** и ** по помощния кадастрален план /ПКП/ на м. „**, попадаща върху части от стари имоти с пл. № **, * и *. Съгласно заключението на вещото лице Ж. Б. по т.1 от служебно назначената съдебно-техническа експертиза приета по делото със с.д. № 12614/5.09.**3 г., нивата от 3,756 дка предмет на решение № 1774/7.07.**1 год., попада върху следните части от стари имоти по плана на старите имотни граници : 63 кв.м. от стар имот № **, целият с площ 3756 кв.м., записан в регистъра като собственост на Г.И. П.  ; част от ** кв.м. и от 15 кв.м. от стар имот № ** , целият с площ 4193 кв.м. , записан в регистъра на неидентифициран собственик ; 329 кв.м. от стар имот № *, целият с площ 8994 кв.м. , записан в регистъра на неидентифициран собственик ; 849 кв.м. от стар имот № *, целият с площ 1540 кв.м. , записан в регистъра като собственост на Й.М.Ф.. В съставения през м.11.1997 г. ПКП, имот пл. № ** е нанесен с площ от 2079 кв.м. и записан в регистъра като собственост на Д. Г. и Ч.К. Г., а имот пл. № ** е нанесен с площ от 1193 кв.м. и записан в регистъра като собственост на В.С.М. . Със заповеди № РД-1-7706-467/4.12.2002 г. и № РД-1-7706-68/11.03.2003 г. на Областен управител - Варна е одобрен план на новообразуваните имоти /ПНИ/ на С.О. „**“, в който имот № ** е нанесен така както е бил отразен в ПКП, а именно със същата площ и вписване в регистъра като собственост на Д. Г. за  ид. част съгласно нотариален акт № 124/1972 г. и Ч.К. Г. за  ид. част съгласно нотариален акт № ** год. В одобрения ПНИ границите на имот № ** са отразени както следва : имот 33 с неустановен собственик , имот **собственост на наследниците на Е.Н.С. , имот 29 собственост на наследниците на Г.И. П. , имот *- път , имот * с неустановен собственик и имот * също с неустановен собственик. След одобряването на КККР на гр. Варна с издадената от ИД на АГКК заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. , имот № ** по ПНИ е нанесен в КК като ПИ с идентификатор ** и площ от 2079 кв.м. , а в кадастралния регистър е записан като собственост на Ч.К. Г. за  ид. част съгласно н.а. № 5/1975 г. и А.К.М. за ид. част от 1000 кв.м. съгласно н.а. № *, том *, рег. № *, дело * от * год. на Служба по вписванията - Варна. Въз основа на предявен от Е.П. отрицателен установителен иск срещу А.К.М. и Ч.К. Г. е постановено решение № 2570/23.06.**7 г. по гр. дело № 10**0/**6 г. по описа на ВРС, с което е признато за установено, че двамата ответници не са собственици на ПИ с идентификатор ** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК. След подадена от Ч.К. Г. въззивна жалба, решението е потвърдено с решение № 1880/13.12.**7 г. по въззивно гр. дело № 1947/**7 год. по описа на ВОС. В мотивите на първоинстанционното решение е възпроизведено твърдение на ищеца, че след предявен от С. Д.П.и И.Д.К.  установителен иск срещу наследниците на Г.П. са установени правата на тези лица върху ПИ 29, който се явява съседен на ПИ ** по ПНИ. Въз основа на влязлото в сила решение 2570/23.06.**7 г. е подадено от Е.П. заявление с рег. № АУ02**04АС/15.03.**1 г. , с което е поискано изменение в регистъра на ПНИ за ПИ **, съгласно което като собственици на този имот да бъдат записани наследниците на Г.И. П. . За започналото по заявлението адм. производство са изпратени от директора на дирекция „ОСИСД“ при Община Варна уведомителни писма с рег. № АУ02**04АС-009ВН/24.03.**2 г. и рег. № АУ02**04АС-008ВН/28.02.**2 г. , съответно до Ч.К. Г. и А.К.М., като второто е получено от М. на **. След констатация за липсата на подадени от заинтересованите лица възражения, директорът на дирекция „ОСИСД“ изисква с писмо рег. № АУ02**04АС-010ВН/13.05.**2 г. от директора на дирекция „ПНО“ писмено правно становище относно правото на собственост на наследниците на Г.И. П. , съгласно представеното решение № 1774/7.07.**1 г. на ОСЗ-Варна. Писмено становище е дадено и е прието в дирекция „ОСИСД“ с рег. № АУ02**04АС-01ВН/15.07.**2 г. /л.18-21 от преписката/. Преписката със заявлението на П. и становището на дирекция „ПНО“ са представени на назначената със заповед № 2854/10.09.**1 г. на кмета на община Варна Комисия по пар.4к, ал.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Въз основа на мотивите изложени в писменото становище на дирекция „ПНО“, Комисията приема решение по т.3 от протокол № 18/14.09.**2 г. , с което предлага на Началника на СГКК-Варна да издаде заповед за отказ за изменение на ПНИ на С.О. „**“ в частта за имот **, тъй като на основание чл.27, ал.2, т.3 от АПК искането на П. се явявало недопустимо, поради наличието на въпрос от компетентност на друг орган, когато актът не може да бъде издаден без предварителното решаване на този въпрос. Протоколът е изпратен на Н-ка на СГКК- Варна с писмо на Община Варна с рег. № ОСИСД22005512ВН/2.12.**2 г. , след което от Н-ка на СГКК-варна е издадена заповед № 18-1763/13.02.**3 г. , с която поисканото от Е.П. със заявление с вх. № АУ02**04АС/15.03.**1 г. изменение на КККР за ПИ ** е отказано с изложени в диспозитива на заповедта същите приети от Комисията аргументи по чл.27, ал.2, т.3 от АПК за недопустимост на искането. В мотивите на заповедта е възпроизведено постъпилото в Комисията становище на дирекция „ПНО“ , според което искането на П. било преждевременно и в този смисъл недопустимо, поради липсата на предявен от него и съответно уважен иск за собственост по чл.108 от ЗС. Заповедта е връчена на П. чрез неговият пълномощник И.К.И.  на 21.02.**3 г. , след което на 6.03.**3 г. той подава чрез пощенски оператор жалба до АС-Варна, която е приета в СГКК-Варна с вх. № 29-78/8.03.**3 год. След образуване на делото, с горепосочената съдебно-техническа експертиза /л.90-98 от делото/ е дадено заключение по т.1.5/в, според което имотът предмет на решение № 1774/7.07.**1 г. на ОСЗ-Варна попада върху следните части от новообразуваните имоти по одобрения през 2003 г. ПНИ : върху цялата площ от 2079 кв.м. на новообразуван имот № **, записан в регистъра като собственост на Д. Г. и Ч.К. Г. ; върху цялата площ от 597 кв.м. на новообразуван имот № **, записан в регистъра като собственост на К.С.Д. ; върху част от 597 кв.м. от имот № **, целият с площ от **3 кв.м. , записан в регистъра като собственост на В.Д.М. . В т.3.3 от същата експертиза са дадени следните заключения : по б. “а“ – между новообразуван имот № ** по ПНИ целият с площ от 2079 кв.м. и имотът по решение № 1774/7.07.**1 г. на ОСЗ-Варна целият с площ от 3272 кв.м. е налице частична идентичност само за площ от 2079 кв.м. ; по б. „б“ - между новообразувания имот № ** по ПНИ и имотът по нотариален акт № **/1942 г., целият с площ от 3,600 дка е налице частична идентичност само за площ от 2079 кв.м. ; по б. „в“ – между имота по решение № ** г. на ОСЗ-Варна целият с площ от 3272 кв.м. и имотът по НА-**/* г. целият с площ от 3,600 дка , съществува препокриване за площ от 2079 кв.м. и площ от 1193 кв.м. , съответно на имоти № ** и № ** по ПКП от м.** год.

При така установените обстоятелства , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК от лице със засегнати права от подлежащ на съдебен контрол ИАА , за който е налице правен интерес от съдебното му оспорване.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентния адм. орган съгласно разпоредбата на пар.4к, ал.13,т.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Спазена е формата на адм. акт – подробно са изложени фактическите и правните основания за издаването му.

С жалбата не са релевирани доводи за допуснати от адм. орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съответно наличието на такива не са установи от съда - спазена е процедурата по пар.4к, ал.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а липсата на данни за връчено на Ч.К. Г. уведомление по чл. 26, ал.1 от АПК за началото на адм. производство, представлява процесуално нарушение което не е съществено, тъй като няма за последица различно приложение на материалния закон.

Независимо от гореизложеното, съдът намира, че е налице основанието по чл.146, т.4 от АПК за отмяна на обжалваната заповед - противоречие с материалния закон.

Основанието за исканото от П. изменение на влезлия в сила ПНИ е по пар.4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ – наличие на допусната в ПКП грешка в регистъра за ПИ № **, получил при интегрирането на ПНИ в одобрената кадастрална карта идентификатор ** , поради това, че вписаните там лица Д. Г. и по-късно /след интегрирането на ПНИ в КК/ нейният правоприемник А.К.М., както и Ч.К. Г., не притежават правото на собственост върху този имот съгласно влязлото в сила решение № ** г. по гр. дело № ** г. по описа на ВРС.

Неправилна според съда е преценката на адм. орган, че въпреки наличието на това съдебно решение поисканото изменение било недопустимо по смисъла на чл.27, ал.2, т.3 от АПК, тъй като съществувал въпрос от компетентност на друг орган, когато актът не може да бъде издаден без предварителното разрешаване на този въпрос. Съгласно изложените в обжалваната заповед мотиви, възпроизвеждащи решението на Комисията по т.3 от протокол № 18/14.09.**2 г. , неразрешеният от компетентността на друг орган въпрос е възприет от адм. орган като липсата на разрешен между наследниците на Г.И. П.  от една страна и от друга А.К.М. и Ч.К. Г. спор за материално право по реда на чл. 108 от ЗС. Предявяването от наследниците на Петличков на такъв иск или на положителен установителен иск е било правно невъзможно както преди завеждането на горецитираното гр. дело № 10**0/**6 г. по описа на ВРС, така и след приключването му с влязлото в сила решение № 2570/23.06.**7 год. Причината е тази, че въпросните искове дават защита на вече възникнало за ищеца право на собственост , т.е. когато владението върху вещта обект на правото е неправомерно отнето в случаите на иск по чл.108 от ЗС или претендираното от ищеца право на собственост е оспорено в случаите на положителен установителен иск по чл.124, ал.1, пр. ІІ от ГПК. В случая, правото на собственост върху ПИ № ** не е било възникнало за наследниците на Г.И. П.  поради двуфазния характер на производството за възстановяване правото на собственост върху земи попадащи в терени по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ – в този смисъл, издаденото от ОСЗ- Варна решение № 1774/7.07.**1 г. няма конститутивен характер, съответно такъв има заповедта по пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на кмета на общината, но издаването на такава е било невъзможно именно защото в регистъра на ПНИ собствеността върху новообразуван имот № ** вече е била записана на Д. Г. /праводател на А.К.М. след интегрирането на ПНИ в КК/ и Ч. Г.. При тези обстоятелства, единственият възможен за разрешаването на спора за материално право по смисъла на пар.4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е отрицателния установителен иск в хипотезата на т.1 от тълкувателно решение №8/27.11.**3 г. по тълкувателно дело №8/**2 г. на ОСГТК на ВКС – когато ищецът има възможност да придобие права ако отрече правата на ответника. Този спор е разрешен именно с предоставеното от П. на адм. орган влязло в сила решение №2570/23.06.**7 г. по гр. дело № 10**0/**6 г. по описа на ВРС, поради което искането на П. за изменение на влезлия в сила ПНИ не е преждевременно, съответно не е недопустимо съгласно чл.27, ал.2, т.3 от АПК. Влязлото в сила съдебно решение установява допуснатата грешка по смисъла на пар.4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ в регистъра на ПКП въз основа на който е извършено вписването в регистъра на влезлия в сила ПНИ за новообразуван имот № **, състояща се в това, че там като собственици на имота са вписани лица, чието право на собственост е отречено със същото решение. Съобразно тези обстоятелства и при положение , че решението на Комисията в качеството й на помощен орган няма обвързващо действие за решаващия адм. орган, последният за да провери съществуването в полза на наследниците на Г.П. на правото на собственост върху ПИ **, единствено е следвало да установи идентичност между този имот и имота предмет на решение № 1774/7.07.**1 г. на ОСЗ- Варна. Липсата на извършена такава проверка се явява пряка последица за неправилното прилагане на материалния закон при постановяването на обжалваният отказ за изменение на КР. Идентичността е установена в хода на съдебния процес с неоспорената от ответника и заинтересованите страни съдебно-техническа експертиза с.д. 12614/5.09.**3 г., заключенията по която съдът намира за правилни и обосновани - произхода на имота по решение № 1774/7.07.**1 г. е свързан с придобиването му от наследодателя Петличков чрез сделката по нотариален акт № **/** г., като заключението по т.3 установява идентичност за цялата площ от 2079 кв.м. на новообразуван имот **.** по ПНИ с част в размер на същата площ от имота предмет на решение № ** г., целият с площ от ** кв.м. и имота предмет на н.а.**/** г., целият с площ от 3,600 дка. Съгласно тази установеност и при положение , че след влизането в сила на ПНИ е одобрена КККР, то правилното прилагане на материалния закон предполага отстраняване на допуснатата грешка в регистъра на ПНИ по отношение на новообразуван имот № **, чрез изменение на КР за ПИ с идентификатор **.**, предполагащо вписване на наследниците на Г.И. П.  като негови собственици.

Що се касае до идентичността на оставащата над размера от 2079 кв.м. площ от имота предмет на решение № 1774/7.07.**1 г. на ОСЗ-Варна с цялата площ на новообразувани имоти № ** и № ** по ПНИ, както и относно правилността на регистъра за ПИ № ** по ПНИ, то тези въпроси остават извън предмета на това дело.

По тези съображения, постановеният с обжалваната заповед отказ за изменение следва да бъде отменен като материално незаконосъобразен и тъй като въпросът не може да бъде решен по същество от съда, то съгласно чл. 173, ал.2 от АПК преписката следва да бъде върната на адм. орган за правилното в гореизложеният смисъл прилагане по реда на пар.4к, ал.13, т.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ на разпоредбата на пар.4к, ал.8, т.1 от същият закон.

При този изход от делото, основателна съгласно чл. 143, ал.1 от АПК се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски, които според представените доказателства са в общ размер на **0 лв. – платени 10 лв. държавна такса, 1500 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие приложен на л.126 и 500 лв. възнаграждение на вещо лице. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователно – минималният размер съгласно чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 1250 лв. , а платеното такова в размер на 1500 лв. съдът намира за съответно на фактическата и правна сложност на делото.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ издадената от Началника на СГКК-Варна заповед № 18-1763/13.02.**3 г. и ВРЪЩА преписката на същият адм. орган за ново разглеждане при спазване на дадените в мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Агенция по геодезия, картография и кадастър - София да заплати на Е.П.П., ЕГН **********, адрес *** за разноски по делото сумата от **0 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

	Съдия: