№ 79
гр. Бургас, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело №
20252001000155 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
С Решение № 227 от 10.07.2025 г. по търговско дело №
20242100900180 по описа за 2024 г. на Окръжен съд – Бургас е уважен искът
на „ДФК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, ул. „Пробуда“ № 79-81 за осъждане на ответника „Камекс Комерс”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.
„Кооператор“ № 54 да му заплати сумата 50000 лева, представляваща
невърната главница по договор за заем, ведно със законна лихва от
завеждането на делото до окончателно изплащане. Претенциите за
присъждане на възнаградителни лихви и неустойки по договора са били
отхвърлени.
Ответникът „Камекс Комерс” ЕООД е подал въззивна жалба, с
която моли решението да бъде отменено в осъдителната му част като
неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени
процесуални нарушения и необоснованост.
Погрешни били изводите, че между страните съществувало заемно
1
правоотношение. Те се основавали на експертиза, извършена след проверка
само в счетоводството на ищеца. Невъзможността на ответника да възстанови
счетоводните си записи, необосновано била ценена в негов ущърб. Вярно
било, че по сметка на ответника постъпила определена сума, наредена от
ищеца, но не било установено, че тя е предоставена в заем. Съществуването на
такъв договор не можело да се предполага. Преводът бил с посочено
основание „финансова помощ“, което указвало наличие на друго
правоотношение. Ответникът не бил поел задължение да върне сумата.
Ищецът „ДФК“ АД е оспорил жалбата с нарочен писмен отговор, в
който е изложил съображения в подкрепа на обжалваното решение. По делото
били събрани доказателства, че в утвърдената си търговска практика
управителят на ответника „Камекс Комерс“ ЕООД се подписвал чрез полагане
на печат, изработен като саморъчен подпис. Така било оформено и
волеизявлението му по представения с исковата молба писмен договор за
заем. Установено било предаването на сумата по заема по банков път.
Предоставянето на заема било отразено при ищеца. Ответникът не водел
редовно счетоводство и не можел да се позовава на обективна невъзможност
за това.
Бургаският апелативен се е произнесъл по допустимостта на жалбата
с определение от 01.10.2025 г.
По основателността й съдът съобразява следното:
Първоинстанционният съд е уважил иск на „ДФК“ АД по чл. 79, ал. 1
вр. чл. 240 от Закона за задълженията и договорите за осъждане на ответника
„Камекс Комерс” ЕООД да върне сумата от 50000 лева, предоставена в заем по
банков път 20-ти и 21-ви февруари 2024 г. (на два равни транша) ведно със
законната лихва от завеждането на делото.
Ищецът се е позовал на писмен договор от 20.02.2024 г., в който е
посочено, че заемът е ограничен със срок до 31.03.2024 г.
Въз основа на заключението по изслушаната графическа експертиза
първоинстанционният съд е приел, че писменият договор е неавтентичен,
понеже вместо подпис на управителя на ответното дружество - В.К., имало
само положен тампонен печат във формата на саморъчен подпис. Въпреки
това съдът е отбелязал, че заемът е реално предоставен по банков път на два
2
транша от по 25000 лева съгласно приложените към исковата молба платежни
извлечения от 20.02.2024 г. и 21.02.2024 г.. Затова е осъдил ответника да върне
дирената главница от 50000 ведно с лихвата от завеждането на делото.
Решението е правилно в обжалваната част.
Въззивният съд не споделя тезата в жалбата на ответника, че
банковите преводи били безвъзмездни, понеже платежните нареждания имали
едно и също основание – „финансова помощ“.
Преводите са направени във връзка с представения от ищеца договор
за паричен заем (л. 9-10 от делото на ОС). Вярно е, че документът не е
подписан саморъчно от управителя на ответното дружество и носи само печат
във формата на саморъчен подпис (факсимиле). Подобно „подписване“ обаче е
било обичайна практика. От изслушаната графическа експертиза се става
ясно, че по този начин ответникът е оформял множество документи и до
Агенцията по вписванията за отразяване на промени в обстоятелства в
търговския регистър.
Заемът е бил усвоен по банков път. Преведените суми не са били
веднага върнати обратно, което означава, че ответната страна не се е
противопоставила на сделката (арг. от чл. 292 от ТЗ).
Съгласно чл. 293, ал. 3 от ТЗ не може да се позовава на нищожност
на договора търговец от чието поведение може да се заключи, че не е
оспорвал постигнатото съгласие. Това правило има за цел да гарантира
правната сигурност и е насочено към предотвратяване на недобросъвестно
поведение. То е израз на правния принцип, че „никой не може да черпи права
от собственото си неправомерно поведение“ (venire contra factum proprium).
Дори и да не се кредитира представеният писмен договор, банковите
преводи са достатъчни, за да се обоснове извод за наличие на заемно
правоотношение. Посочването на основание „финансова помощ“ в
платежните нареждания не означава „дарение“. Безвъзмездността в
търговското право не може да се предполага. Търговските сделки се
извършват с цел печалба. Именно защото възмездността е правило, а не
изключение, особено при паричните престации, в разпоредбата на чл. 294 от
ТЗ е въведена презумпцията, че между търговци лихва се дължи, освен ако
друго не е уговорено.
3
От заключението по изслушаната икономическа експертиза става
ясно, че заемът е надлежно осчетоводен при ищеца. Ответникът не е оказал
съдействие на вещото лице. Не е въвел своевременно възражения, че е
затруднен да осигури достъп до счетоводството си. Въпреки това
първоинстанционния съд му е дал възможност за съответните справки, но без
резултат.
Изложеното обосновава извод, че предоставената в заем сума
подлежи на връщане към датата на предявяването на иска. Затова решението,
с което тя е присъдена ведно със законната лихва от завеждането на делото, е
правилно и следва да се потвърди.
В полза на въззивавемия ищец се присъждат разноски пред
настоящата инстанция в размер на 4300 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 227 от 10.07.2025 г. по търговско дело
№ 20242100900180 по описа за 2024 г. на Окръжен съд – Бургас в обжалваната
част.
ОСЪЖДА „Камекс Комерс” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. „Кооператор“ № 54 да заплати
на „ДФК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, ул. „Пробуда“ № 79-81 деловодни разноски в размер на 4300 (четири
хиляди и триста) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4