№ 2687
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петя Попова
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело №
20221100503288 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 1521 от 28.02.2022 г., постановено по гр. д. № 49915/2021 г. по описа
на СРС, ГО 126-ти състав, са отхвърлени изцяло предявените от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД предявени срещу Е. К., Н. К. и С. К..
Съобразно изхода от спора и по правилата на чл. 78 ГПК първоинстанционният съд е
разпределил и отговорността за разноски по делото, като е възложил същите в тежест на
ищеца.
Решението е постановено при участието на привлеченото в хода на
първоинстанционното производство от ищеца трето лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът по исковете, предвид
което и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК депозирал въззивна жалба срещу съдебния акт.
Оспорва изводите на районния съд, че ищцовото дружество разполага с друг иск, с който да
защити интересите си. Твърди, че процесният топлоснабден имоот е ателие и същият се
използвал за задоволяване на стопански, а не на битови нужди. Поради това поддържа, че
ответниците са небитови клиенти и поради липса на писмен договор в съответствие с чл.
149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, то отношенията следва да се уредят на плоскостта на извъндоговорната
отговорност. Твърди, че по делото е доказана реално доставена топлинна енергия, цената на
която не е заплатена. С тези доводи моли решението на районния съд да бъде отменено
1
изцяло и исковите претенции да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответниците Е. К., Н. К. и С. К., с който се оспорват отправените до въззивния съд искания.
Излагат се доводи за правилност на решението. Поддържа се, че процесният имот е
използван за жилищни нужди, поради което е налице облигационна връзка между ищцовото
дружество и ответника Е. К.. В подкрепа на този довод сочат, че са издавани фактури на
името на Е. К.. Твърдят още, че въззиваемите С. К. и Н. К. не са ползвали имота в исковия
период, тъй като живеят извън пределите на Република България. Оправят искане към
въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди решението на
районния съд. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД не изразява становище по въззивната
жалба на ищеца.
Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Производството по гр. д. № 49915/2021 г. по описа на СРС, 126-ти състав е
образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, с която са предявени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на парично задължение на
ответниците, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр. д. №
22175/2021 по описа на СРС, 126-ти състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците Е. К., Н. К. и С. К. са
потребители на топлинна енергия за стопански нужди на топлоснабден имот – ателие № 8,
находящо се на адрес гр. София, ул. ****, с абонатен № 349038. Въззивникът ищец във
фактическите си твърдения е посочил, че между страните не е сключен писмен договор за
продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Въпреки това
през процесния период ответниците са потребявали енергия в имота, поради което са се
обогатили неоснователно, а ищецът се е обеднил със стойността , както и със стойността на
услугата дялово разпределение, която ищецът е заплатил на третото лице помагач.
Излагат се твърдения, че ответниците са използвал топлинна енергия в периода –
01.10.2018 г.-30.04.2020 г., доставяна до процесния адрес, без същите да е заплатила
съответната дължимата за това цена, както следва: Е. С. К. не била заплатила сумата в
размер на 31,97 лева, представляваща стойност на топлинна енергия за сумата 11,13 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
предоставяне на услуга дялово разпределение. Н. Д. К. и С. Д. К. не заплатили следните
суми /по отделно за всеки/: 140,24 лева, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия през процесния периода, 15,77 лева, представляваща стойност на заплатена такса за
предоставяне на услуга дялово разпределение за периода май 2018 г. - април 2020 г., с които
суми ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, заедно със законната
2
лихва от 19.4.2021 г. до погасяване на задълженията, както и сума в размер на 21,21 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
стойност на доставена топлинна енергия за периода 31.12.2018 г. - 06.4.2021 г. и сума в
размер на 2,78 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 01.7.2018 г.
- 06.4.2021 г..
Твърди, че по гр. д. № 50505/2020 по описа на СРС, 50 състав е издадена заповед за
изпълнение на описаните и претендирани в исковата молба суми.
В срока по чл. 131 от ГПК са постъпил отговори на исковата молба от Е. К., Н. К. и
С. К.. Ответниците оспорват липсата на договорно отношение с ищеца, като твърдят, че е
налице облигационна връзка между „Топлофикация София“ ЕАД и Е. К.. Твърдят, че
имотът се използва за жилищни нужди.
Към първоинстанционното производство е приложено гр. д. № 22175/2021 по описа
на СРС, 126-ти състав. По заявление от 19.10.2020 г., подадено от „Топлофикация София“
АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, която е била връчена на
длъжниците. Е. К. в срока в възразила частично по чл. 414а от ГПК, а С. и Н. К.и с
възразили по реда на чл. 414 ГПК.
С писмо от 12.06.2018 г., изпратено от „Топлофикация София“ ЕАД до Е. К., Н. К. и
С. К. ищецът е уведомил, че в партидата за процесния имот като титуляр е вписана Е. К..
От нотариален акт от 27.02.2008 г. с № 26, т. I, рег. № 1144, н.дело 30 от 2007 г. се
установява, че Д.Н. К. е придобил правото на собственост върху имот ателие № 8, на две
нива, находящо се на адрес гр. София, ул. ****-****, разположено на пети и мансарден етаж
с обща площ 203, 89 кв.м..
В обяснителна записка за промяна функцията на ателиетата в сграда ЖСК, ул. **** е
записано, че промяната на функцията на ателиетата е по искане на Управителния съвет на
ЖСК „Надежда”. Записано е, че ателиетата в сградата – 9 на брой, са проектирани в
изпълнение на всички изискващи се за жилище елементи. Отразено е, че се променя
номерацията на ателиетата съответно в номера на апартаменти, като ателие № 8 става
апартамент 31.
С констативен протокол № 1104/17.05.2010 г.,, изготвен от представители на
„Топлофикация София“ ЕАД и председателя на ЕС на ул. ****, е констатирана промяната
на статута на ателиетата в апартаменти, както и идентичността на същите с базата данни на
„Топлофикация София“ ЕАД. В протокола е отбелязано, че ателие № 8 е със сменен статут
съответстващ на ап. 31, който фигурира в базата данни на „Топлофикация“ като ап. ****, аб.
2, с аб. № 349038.
По делото са приети две изравнителни фактури за процесния период, в които за аб. №
349038 като клиент е посочена Е. С. К..
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
3
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните.
При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав намира, че
атакуваното решението е валидно.
По отношение допустимостта на решението въззивният съд намира, че искът е бил
предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. Налице е правен интерес от
завеждане на установителен иск предвид издадената заповед за изпълнение за
претендираните в исковата молба суми в развилото се заповедно производство.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща
към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаване на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е необходимо да са налице кумулативно
следните елементи от фактическия му състав: 1) обогатяване на ответника; 2) обедняване на
ищеца; 3) липса на правно основание за обогатяването на ответника, съответно
обедняването на ищеца; 4) наличие на връзка между обедняването и обогатяването - същите
да произтичат от един и същ факт или фактически състав, като тази връзка не е причинна
(ППВС № 1/1979 г.); 5) липса на друг иск за защита на обеднелия.
Съгласно чл. 149, ал.1, т. 3 от ЗЕ отношенията меджу топлопреносното предприятие
и небитовите клиенти се уреждат въз основа на писмен договор съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3
от ЗЕ, а при липса на такъв и при реално доставена и използвана топлинна енергия
топлопреносното предприятие разполага с правната възможност да защити интересите си по
реда на чл. 59 ЗЗД. В последната хипотеза, за да се позове на неоснователно обогатяване, в
тежест на топлопреносното предприятие е да докаже, че клиентите са небитови такива.
В конкретния случай е безспорно, че въззиваемите ответници като съпруга /Е. К./ и
деца /Н. и С. К./ се явяват наследници на Д. К.. Пред въззивния съд основен спорен въпрос
са именно нуждите, за които е била използвана топлинната енергия в процесния имот,
респективно ответниците битови или небитови клиенти са, респективно възникнало ли е
между тях и ищцовото дружество облигационно отношение.
Въззивният съд намира, че предвид събрания от първоинстанционния съд
доказателствен материал ищецът не е доказал при условия на пълно и главно доказване, че
ответниците са небитови клиенти. В § 1, т. 2а и т. 33а от ДР на ЗЕ са дадени легални
дефиниции за „битов клиент“ и „небитов клиент“, при анализа на които се налага извод, че
4
водещ критерии за разграничаване на двете понятия са нуждите, за които се купува,
респективно ползва топлинната енергия. Небитов е този клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови, т.е. за
стопански нужди. Въззивникът ищец поддържа твърдението, че ответниците са небитови
клиенти единствено с оглед твърдението си, че процесният имот представлява ателие. В
действителност в нотариалния акт е записано, че праводателят на ответниците е придобил
право на собственост върху ателие, което по своята дефиниця представлява помещение за
индивидуална творческа дейност.
По делото са приобщени и писмени документи, представени от ищеца, от които се
установява, че функциите на ателието са сменени и същото е със статут на апартамент.
Видно от обяснителна записка, находяща се на л. 36 от първоинстанционното производство,
както и от констативен протокол № 1104/17.05.2010 г.,, изготвен от представители на
„Топлофикация София“ ЕАД и председателя на ЕС на ул. **** – писмени документи
представени от ищеца, се установява, че процесният топлоснабден имот ателие № 8 е със
сменен статут и се третира като апартамент, т.е. като жилище. При това положение
твърденията, че имотът се използва за стопански нужди не се доказва. Напротив, установява
се, че ателието се използва за жилищни нужди, в каквато насока са възраженията и на
ответниците. Правилно районният съд се е позовал и на влязло в сила решение между
същите страни със сходен предмет, но за друг период, с което решение са били уважени
предявени от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 150 ЗЕ. Последното сочи, че въззивникът ищец е третирал ответниците като битови
клиенти в предходен момент.
Предвид горното неоснователни са доводите на въззивника, че имотът е бил
използван за стопански нужди. В процесния случай не се установи топлинната енергия да е
използвана за небитови нужди. Напротив, събраните по делото доказателства установяват,
че в процесния период страните са били битови потребители по смисъла на § 1, т. 2а ДР ЗЕ и
са били обвързани от действително неформално договорно правоотношение за доставка на
топлинна енергия за битови нужди, поради което отговорността на ответниците за
процесните суми е договорна и ищецът е следвало да претендира установяване на вземането
си за тях на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а не на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Предвид гореизложеното правилни се явяват изводите на районния съд, че в
конкретния случай не е налице последната предпоставка от фактическия състав на чл. 59,
ал. 1 ЗЗД, а именно липсата на друг иск за защита на обеднелия, поради което възраженията
на въззивника в тази насока са неоснователни.
Във въззивната жалба не са изложени други възражения и оплаквания за
неправилност на решението на районния съд, по които въззивната инстанция да дължи
произнасяне. С оглед ограничената проверка за правилност на решението и предвид
неоснователност на наведените във въззивната жалба доводи, въззивният съд намира
решението на контролираната инстанция за правилно и като такова същото следва да бъде
5
потвърдено.
По разноските:
По отношение разноските във въззивното производство настоящият съдебен състав
намира, че право на такива има въззиваемите. Същите своевременно са предявили
претенциите си за разноски. По силата на договор за правна помощ и съдействие между
въззиваемата Е. К. и адв. Д. последният е предоставил безвъзмездно оказаната правна
помощ на осн. чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. С представен списък по реда на чл. 80 ГПК се
претендират разноски в размер на 400 лева, които да бъдат присъдени в полза на адв. Д.,
представляващи адвокатско възнаграждение за оказано процесуално представителство на
въззиваемата К. във въззивното производство. Въззиваемите Н. и С. К.и претендират по 400
лева разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния им
представител адв. А.. Направените от въззиваемите Н. и С. К.и разноски са действително
направени, доколкото в договора за правна помощ и съдействие е записано, че сумата общо
от 800 лева, от които по 400 лева за всеки един от тях е заплатена в брой при подписване на
договора и в тази си част същият има характер на разписка. Въззивникът не е направил
възражение за прекомерност, поради което разноските, направени от въззиваемите
ответници, в претендираните размери следва да бъдат възложени в тежест на въззивника.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1521 от 28.02.2022 г., постановено по гр. д. №
49915/2021 г. по описа на СРС, ГО 126-ти състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ****, да заплати на Н. Д. К., с ЕГН ********** на осн. чл. 78, ал.
3 ГПК сумата в размер на 400 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ****, да заплати на С. Д. К., с ЕГН ********** на осн. чл. 78, ал.
3 ГПК сумата в размер на 400 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ****, да заплати на адв. Р. Д., САК, л. № ********** на осн. чл.
78, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 400 лева, представляваща възнаграждение за
процесуално представителство на въззиваемия Е. К. в производство пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Техем Сървисис“
6
ЕООД на страната на въззивника „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7