Решение по дело №786/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 421
Дата: 19 октомври 2021 г. (в сила от 19 октомври 2021 г.)
Съдия: Гюлфие Яхова
Дело: 20211200500786
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 421
гр. Благоевград, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седми октомври, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова

Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20211200500786 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от адв. Л.П.,
пълномощник на В. Л. А.., срещу решение № 905018/06.07.2021г., постановено по гр.
дело № 492/2021г. по описа на Районен съд – Благоевград, в частта с която искът за
издръжка за разликата над 200 лв. до 500 лв. е отхвърлен. Сочи се, че атакуваният акт в
посочената част е неправилен и необоснован. Районният съд не е обсъдил правилно
всички представени по делото доказателства и неправилно е разместил
доказателствената тежест. Твърди се, че така определената месечна издръжка в размер
на 200 лв. е занижена, поради което атакуваният акт следва да се отмени и да се
присъди месечна издръжка в размер на 500 лв., считано от подаване на исковата молба.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор от другата страна.
В о.с.з пред настоящата съдебна инстанция страните не се явяват и не се
представляват.
След запознаване с материалите по делото, въззивният съд констатира следното
от фактическа и правна страна:
Жалбоподателката В. Л. А.., ищца пред първата инстанция, е дъщеря на
ответника Л. А. А.. Към датата на подаване на исковата молба ищцата е навършила 19
години. За учебната 2020г.-2021г. е ученичка в 12 клас. Живее заедно с майка си и
сестра си А.ея, последната на 14 години, дете на въззиваемия.
1
Представени са доказателства от които е видно, че жалбоподателката посещава
курсове по биология и химия, за които плаща съответни такси /100 лв. месечно за
курсове по биология и 200 лв. месечно за курсове по химия/. Майката В.С.Д. получава
месечен доход в размер на около 2000 лв. Тя се грижи за друго свое непълнолетно дете
/А.ея/, на което видно от представеното бракоразводно решение ответникът е осъден
да плаща месечна издръжка в размер на 200 лв.
За ответника също се ангажират доказателства за възможностите, с които
разполага. Представени са годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019г.
и 2020г., както и доказателства за получавани трудови възнаграждения. От същите се
установява, че реализира доходи от трудово правоотношение размер на около 1700 лв.
месечно, както и доходи от друга стопанска дейност в размер на около 243 лв. месечно.
Представени са писмени документи, от които се установява, че въззиваемият
притежава недвижими имоти – земя и три сгради /в гр. Благоевград и в гр. Банско/,
както и две МПС – БМВ Х 5 /видно от бракоразводното решение ползвано от майката
на ищцата/ и Воксхол корса. През 2020г. е продал свое недвижимо имущество на цена
в размер на 9000 лв. – земя и сграда, което имущество по силата на бракоразводно
решение са ползвали ищцата, както и нейната майка и сестра.
От страна на въззиваемия са представени писмени документи, от които се
установява, че същият заплаща месечен наем за ползване на недвижим имот в размер
на 250 лв., има задължения във връзка с отпуснати кредити с размер на месечните
вноски и по двата кредита – 464 лв., плаща месечна издръжка за друго свое
непълнолетно дете в размер на 200 лв.
По делото са ангажирани и гласни доказателства, разпитани са Д.Д., М.Д. /живее
на семейни начала с въззиваемия/ и Е.Д. /сестра на въззиваемия и леля на
жалбоподателката/.
Свидетелят Д. установява, че В. завършила средното си образование и иска да
учи медицина. Същата спортува, ходи на тренировки и частни уроци. Не знае дали тя
разполага с имущество, не работи. Грижите за нея са поети изцяло от майка й.
Свидетелите Д. и Д. посочват, че бащата винаги е полагал грижи за децата си и
ги е подпомагал финансово. Насреща обаче не получавал никакво отношение.
Пълнолетната му вече дъщеря избягвала срещи с него.
Районният съд е присъдил месечна издръжка, считано от предявяване на
исковата молба – 24.02.2021г., до завършване на средното образование на ищцата в
размер на 200 лв. За разликата над 200 лв. до претеднираните 500 лв. искът е
отхвърлен. В отхвърлителната част искът за издръжка за бъдеще време /от подаване на
исковата молба/ е предмет на настоящата въззивна проверка.
Настоящата съдебна инстанция намира, че съдебното решение в атакуваната му
част се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди,
предвид следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 144 СК родителите дължат издръжка на
пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за
предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при
обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно
заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото
си и родителите могат да я дават без особени затруднения.
2
Постоянна и категорична е практиката на ВКС, че издръжката по чл. 144 СК не е
безусловна. По делото следва да се установи не само нуждата от издръжка, но и
обстоятелството, че даването на издръжка не създава особени затруднения за родителя,
от когото се иска такава. Това означава, че пред съда следва да се съберат
доказателства, че ответникът притежава средства над собствената си необходима
издръжка и след приспадане на средствата, които безусловно дължи за други
ненавършили пълнолетие свои деца, може без особено затруднение да отделя средства
за навършилото пълнолетие дете в претендирания размер. Районният съд, с оглед
всички събрани доказателства по делото е преценил, че бащата може без особени
затруднения да дава по 200 лв. Преценката е правилна. Няма спор, че към датата на
подаване на исковата молба ищцата е била ученичка в 12 клас. Установи се, че
претендиращата издръжка не притежава свое имущество и доходи, от които да се
издържа, както и не работи.
По отношение на бащата се установява, че същият реализира месечен доход в
размер на около 2000 лв., както и притежава движимо имущество /2 МПС/ и
недвижимо такова /земя и сгради/. Същевременно обаче заплаща издръжка на друго
свое ненавършило пълнолетие дете, има задължения по кредити, както и заплаща наем.
Осъден е да плаща издръжка на пълнолетната си дъщеря В. в размер на 200 лв. Чистата
сума, която му остава е в размер на около 900 лв. месечно. При това положение
заплащането на издръжка в по-висок размер от 200 лв. за пълнолетната В. би
представлявало за него особено затруднение.
Липсва легална дефиниция на понятието “без особени затруднения”, но във
всеки конкретен случай следва да се преценяват възможностите на родителя за
задоволяване на неговите елементарни ежедневни нужди, като се отчетат и всички
негови задължения. Заплащането от родителя на издръжка на пълнолетно му дете
предвид изискванията на чл. 144 от СК предпоставя материални възможности на този
родител, които следва да са реални и обективно да съществуват, не да са преценени с
оглед на неговата трудоспособност, възраст и професия, а само с оглед на
действително реализираните доходи и материално състояние, така че доставянето на
издръжка на пълнолетното дете да не поставя родителя в невъзможност да осигурява
собствената си издръжка за нормално съществуване.
С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че издръжка над 200 лв.
/присъдена от районния съд/ би била непосилна за родителя, поради което и такава не
следва да се присъжда. При това положение решението на първата инстанция в
атакуваната му част следва да се потвърди.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че изръжката е дължима до
завършване на средното образование на ищцата /както е присъдил районният съд/. Ако
жалбоподателката продължи образованието си като студентка, това е нов факт, който
следва да се прецени в ново производство.
Разноски за настоящето съдебно производство не следва да се присъждат,
доколкото такива не са поискани.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРДЖАВА решение № 905018/06.07.2021г., постановено по гр. дело №
3
492/2021г. по описа на Районен съд - Благоевград в обжалваната му част.
Решението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4