МОТИВИ ПО НОХД № 259/2019 година

                       РП гр. Мездра е внесла обвинителен акт по реда на чл. 247 ал.1 т.1 НПК срещу

                                                                   М.И.А.

роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, пенсионер по болест,

ЕГН: **********

ЗА ТОВА, ЧЕ:

При условията на продължавано престъпление за времето от м. юни 2018 г. до м. ноември 2018 г. в с. Камено поле, общ. Роман, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у А.С.М., М.В.А. и А.Г.Д. ***, и с това им е причинил имотна вреда, в размер на общо 300 лева – престъпление по чл.209 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК. 

В РЗ  от 17.10.2019 г. страните направиха искане за съкратено съдебно следствие  при хипотеза  на чл.371 т.2 НПК . Делото е разгледано незабавно на основание чл.252  ал.1 НПК  по този ред след провеждане на разпоредителното заседание.

В съдебно заседание  РП гр. Мездра поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителния акт.  Пледира подсъдимият  да бъде признат за виновен  по предявеното обвинение. При определяне на наказанието се иска приложение на чл. 373 ал.2 НПК, поради факта на проведено съкратено съдебно следствие ,като размерът на предвиденото наказание “Лишаване от свобода” бъде към минимума   с приложение на чл.66 НК за неговото отлагане поради чистото съдебно минало.

Защитникът адв.Н. ***  поддържа изложеното от представителя на прокуратурата .Пледира за налагане на условно наказание лишаване от  свобода.

Подсъдимия  по реда на чл. 372 ал.1  вр. чл. 371 т.2 НПК признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти .  Съжалява за извършеното.

    Съдът на основание чл. 370 ал.1 НПК запозна  подсъдимия    с реда  за разглеждане на делото по глава 27 НПК при хипотеза на чл. 371 т.2 НПК , при което той   направи  самопризнания,   съобразно  разпоредбата на 372 ал.1  вр.чл.371 т.2 НПК. Разяснено му  бе   , че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното самопризнание ще се ползват при постановяване на присъдата .

 По реда на чл. 372 ал.4 НПК, се  установи, че  така даденото  самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, като съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще се ползва самопризнанието ,   без да се събират доказателства за фактите  изложени в обстоятелствената част на обвинителният  акт.

Съгласно чл. 373 ал.3 НПК в случаите по чл. 372 ал.4 НПК,  съдът в мотивите си на присъдата  приема за установени обстоятелствата  изложени  в обвинителния акт, като  се позовава  на направеното самопризнание и на доказателствата събрани в досъдебното   производство, които  го подкрепят и установяват следната фактическа обстановка:  

                  През 2017 г. подс. М.И.А. *** закупил от св. Б. Б.М.от с. село крава, за сумата от 1200 лева. Уговорката им била да я изплаща на вноски от по 200 лева. Още преди да я изплати, закупил от същия свидетел също и кон, каруца и агне, на обща стойност 1000 лева, отново на изплащане, с уговорката да изпълни задълженията си до 2020 г. Малко по-късно спрял за кратко да изплаща вноските, като заявил на свидетеля, че не разполага с пари. Към края на годината ги възобновил.  През м. юни 2018 г. св. А.С.М. *** закупил от непознати нему лица, за сумата от 200 лева, едно малко конче – мъжко, на възраст около пет месеца, тъмнокафяво на цвят. Продавачите били доведени в дома му от св. А. С.Б. от посоченото село. Малко по-късно С. решил да продаде кончето за същата цена. Скоро след това разговарял с подс. А., и му съобщил намерението си. Последният заявил, че ще закупи животното за горепосочената сума. Уточнили се тя да бъде заплатена до 10.07.2018 г. Същия ден извел кончето от двора на свидетеля, с помощта на свой братовчед, тъй като подсъдимия  бил инвалид. В разговор със св. Б., М. му споделил тази информация. А. обаче нямал намерение да изпълнява задълженията си по договора за продажба, а нямал и обективната възможност за това. Той се издържал от инвалидната пенсия, която получавал, а освен това изпълнявал ежемесечно задълженията си към св.Монов, чрез вноски от по 200 лева. Междувременно, още в деня на придобиването му, той продал животното на последния, за сумата от 110 лева. След като настъпил падежът на плащането по неговата сделка, св. М. неколко кратно подканял подсъдимия да изпълни задължението си, дори му давал пари за транспорт до градовете, където имало банкови клонове, за да може да изтегли пари от там. В крайна сметка обаче получавал уклончиви обещания от А., че ще му заплати дължимото по-нататък. След като се убедил, че контрагента му е недобросъвестен, свидетелят решил да пусне жалба за случая в РУ МВР – Роман. Когато узнал за това, подсъдимия  му се обадил по телефона и го заплашил, че ако намеси полицията, няма да получи нищо. Независимо от това М. пуснал жалбата; в хода на проверката А. не отрекъл, че дължи парите по сделката; твърдял обаче, че уговорката му с тъжителя е била задължението да се изпълни до края на 2018 г. Преписката по случая била заведена под № 1805/2018 г. При наличните към момента данни наблюдаващия прокурор преценил, че липсват данни за престъпление, а се касае за гражданскоправен спор между страните, като падежът на договора между тях е края на 2018 г. Ето защо, с постановление от 11.10.2018 г. отказал да образува досъдебно производство и прекратил преписката. И в началото на следващата година обаче подсъдимия  не предприел никакви мерки да заплати дължимата сума, което принудило М. да пусне нова жалба.

            Свидетелят М.В.А. ***, се занимавал с отглеждане на домашни животни, включително кози. През м. август 2018 г. подс. А. го посетил в дома му, и пожелал да закупи от него две ярета. Свидетелят разполагал с такива – мъжко и женско, с тегло от по12-15 кг. След преговори за цената се споразумели обвиняемия да ги закупи за сумата от общо 60.00 лева. Той обаче заявил, че в момента не разполага с парите. Обещал, че ще ги заплати след около месец, когато получи парите от ваучери за дърва, които му се полагат. Още същия ден откарал животните с каруцата си. При сключване на сделката присъствал св. В. Д. А. – баща на св. М. А.. През есента на същата година подсъдимия  предложил за продан едно от яретата на св. М.. Последният заявил, че не разполага с пари, и предложил в замяна една конска юзда, на стойност около 30.00 лева; А. се съгласил. В началото на 2019 г. св. М. А. го потърсил за дължимата сума от продажбата на яретата. Подсъдимия  го помолил да изчака една седмица, „за да получи пари от пътни, които му се полагат като инвалид“. След изтичането и на този срок, двамата се срещнали в дома на св. В. Б. В.в с. Камено поле. Там присъствал и св. А.Г.Д. ***. Когато А. попитал подсъдимия  кога ще си получи парите, той отвърнал, че няма да му ги даде. Двамата се скарали. Първоначално А. твърдял, че няма пари, но на въпроса кога все пак ще заплати яретата отвърнал, че никога няма да го стори. Тогава пострадалият свидетел подал жалба в РУ – Роман. В хода на извършената проверка подсъдимия заявил, че в действителност е получил животните като възнаграждение за услугата, която е направил на свидетеля – да му намери купувачи за козите, които той е продал в предходен период. Установено е обаче, че такава уговорка между тях не е имало; въпросните контрагенти в действителност са били намерени от св. Д. О. Д. от с. Крапец, а подс. А. единствено ги завел до дома на св. А., когато те го попитали къде се намира.

През есента на 2018 г. св. Д. Г.Д.от с. Камено поле, закупил на промоция мобилен телефон, марка „Х – Тремер“, черен на цвят, с копчета /не сензорен/, за сумата от 50.00 лева. Скоро след това – в края на м. октомври-началото на м. ноември решил, че не му е нужен, и го подарил на св. А.Г.Д.. Последният работел при него и му помагал да отглежда животни. Д. ползвал телефона известно време, след което на свой ред решил да го продаде за сумата от 40 лева, тъй като се снабдил с друг такъв. Все през м. ноември 2018 г., той разговарял с подс. А. и му споделил намерението си. Последният изразил желание да закупи вещта; заявил, че в момента няма пари и ще я заплати след 2-3 дена. Свидетелят се колебаел, но накрая се съгласил, тъй като А. бил много настоятелен. След изтичане на уговорения срок, подсъдимия  не заплатил дължимата сума. Д. многократно го подканял да изпълни задължението си; първоначално получил отговор, че това ще стане след 10 дена, а след изтичането и на този срок – че ще плати „по-натам във времето, тъй като сега няма пари“. Това продължило месеци наред, докато свидетелят се убедил, че контрагента му няма намерение да плаща. В крайна сметка А. не заплатил и тази вещ.

                                   Разпитан в качеството на обвиняем в хода на досъдебното производство и в съдебното следствие подсъдимият  А.  се признава за виновен. Вината му се установява по безспорен начин от събраните на фаза ДП  доказателства: показания на свидетелите М. /л.53-54/, Б. /л.55/, М. А./л.57-58/, В. А. /л.59/, М. /л.61-62/, Д. л./63-64/, В. /л.67-68/, Д. /л.69-70/, Д. /л.71-72/, и К. /л.73/, справки от Служба по вписванията – гр. Мездра /л.80/, Община Роман /л.82-83/, ТД НАП – гр. Велико Търново офис Враца /л.84-85/, АСП – ДСП – Мездра /л.86/,  справка за съдимост /л.91/, характеристика /л.93/, данни за семейно положение и имотно състояние /л.88/.

Всички тези гласни и писмени доказателства и доказателствени средства са логични , последователни и взаимно допълващи се ,поради което в съвкупност по един категоричен начин подкрепят обвинението и не го разколебават дори в минимална степен . Подсъдимият се признава за виновен  и не оспорва обвинението и доказателствата върху който се базира ,поради което не следва да се анализират в детайли именно поради еднородност и насоченост към несъмнено подкрепяне на обвинителната теза,още повече , че анализ се прави при противоречие на доказателствената маса по аргумент на чл.305 ал.3 НПК , а такова противоречие не е налице .

От изложената фактическа обстановка е видно, че подсъдимия  М.И.А. ***, е извършил престъпление против собствеността – измама. За времето от м. юни 2018 г. до м. ноември 2018 г. в с. Камено поле, общ. Роман, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у А.С.М., М.В.А. и А.Г.Д. ***, и с това им е причинил имотна вреда, в размер на общо 300 лева. Престъплението е продължавано. Налице са три отделни деяния, всяко от които е измама, извършени през непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка и еднородност на вината, при което всяко последващо деяние от обективна и субективна страни съставлява продължение на предхождащото го. Действал е умишлено.Възбуждал и поддържал последователно заблуждения в лицата А.М. , М.А. и А.Д. , че ще им заплати закупени от него вещи / малко конче , две ярета и мобилен телефон/ ,без да е имал намерение това да стори . От обективна и субективна страни е осъществил състава на чл.209 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК.

   Причина за извършване  на престъплението  са ниското правно съзнание на подсъдимия , свързано с  не зачитане нормите охраняващи  чуждата собственост. Мотив за извършеното съдът намира в желанието неправомерно да се облагодетелства за сметка на чужд труд.

 Деянието е извършено виновно, с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2  пр.1 НК – подсъдимият  е съзнавала обществен опасният му  характер, предвиждал е неговите обществен опасни последици и е искал тяхното настъпване. 

 Субектът на престъплението е лице на млада  възраст  , със средно  образование, безработен, не женен , не   осъждан   , криминално проявен,  не се ползва се  с добро име по местоживеене , разполага с нисък месечен доход под форма на  инвалидна пенсия , не притежава движимо и недвижимо имущество .

При тези съображения на основание чл.303 ал.2 НК, съдът намери подсъдимият   за виновен    в извършеното  престъпление по чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК   , като на основание чл.373 ал.2 НПК постанови осъдителна присъда при императивното приложение на чл. 58а НК.  Разпоредбата указва  определяне на наказание  в законните предели , като  същото следва да се  намали с една трета и се наложи остатъка от две трети. За това престъпление   е налице рамка на  наказанието от една до шест   години “Лишаване от свобода “    , предвид което бе определено наказание лишаване от свобода  за срок от една година и шест месеца   и  същото бе намалено по реда на чл. 58а ал.1 НК с 1/3, като по този начин   бе наложено наказание в размер на  една година   лишаване от свобода. Видът на наказанието  бе определен при условията на чл. 54 НК без да са налице   многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства , когато и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко  .  Размерът  на определеното преди редукцията наказание “лишаване от свобода”  е в  долния праг на законоустановеното  и бе съобразен с  дадените самопризнания във всички фази на процеса / т.7 от ТР № 1/2009 г. по т.д № 1/2008 г на ВКС –ОСНК/ , съдействие на разследващите органи и съда,  съжаление за извършеното, които наред с липсата на доходи  и  чистото съдебно определят превес на    смекчаващите отговорността обстоятелства пред отегчаващите такива съобразно негативните характеристични данни .

Изпълнението на наказанието  бе отложено  на основание чл. 66 ал.1   НК  за минимално предвиденият от закона срок в размер на три години, тъй като   подсъдимия    не е осъждан и за постигане целите на наказанието  и преди всичко за  поправянето му  не е наложително това наказание да се изтърпи   ефективно.

Така определеното по вид и размер  наказание  е съответно на извършеното престъпление , като е съобразено с обществената опасност на  деянието и дееца  и като такова ще  постигне целите  посочени в чл. 36 НК.

По делото не са  направени разноски и не са налице ВД .

Воден от изложените мотиви , съдът постанови  присъдата си.

                                                                       Районен съдия: