Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 435/03.07.2023г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател:
Соня Камарашка
Членове: Огнян Евгениев
Бисерка
Бойчева
при секретаря Антоанета Лазарова и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 384 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе предвид
следното
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по
депозирана в законния срок жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално
тол управление, подадена чрез пълномощника
юрисконсулт И.Й. против Решение №111 от 12.04.2023г., постановено по АНД № 20231630200080
по описа на Районен съд – Монтана, с което е отменено Наказателно постановление
/НП/ № BG 16062022/5800/Р8-1186 от 09.12.2022 г. на Директор НТУ към Агенция "Пътна
инфраструктура" гр. София. В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на решението при неправилно приложение на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.
1 и т. 2 от НПК
във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния
съд извод за приложение на разпоредбата на чл.11 от ЗАНН във вр. чл.9, ал.2 от НК. Направено е искане обжалваното
решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде
потвърдено издаденото Наказателно постановление.
В съдебно заседание касатора чрез
процесуалния си представител юрисконсулт И.Й. поддържа жалбата си по доводи изложени в нея.
Моли се за отмяна на въззивното решение и потвърждаване
на издаденото НП. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответника по
касационната жалба Т.Н.М. чрез надлежно упълномощения адвокат А.С. *** в
отговор по касационната жалба оспорва същата, като отрича наличието на
касационните основания за отмяна на постановеното решение. Твърди редица пороци
при издаване на АУАН и НП, оспорва авторството на извършеното административно
нарушение, несъответствие между описанието на нарушението в НП и приложената за
него материално правна и санкционна разпоредба, както и неспазване на принципа
за пропорционалност визиран в чл.9а от Директива 1999/62 при определяне на
наказанието. Моли за потвърждаване на решението на РС – Монтана, като правилно и законосъобразно. Претендира сторените
разноски за адвокатско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си
в съдебно заседание, дава
мотивирано заключение, че жалбата е основателна. Извършеното нарушение е
доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което атакуваното решение
следва да се отмени и да се потвърди издаденото НП.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която
обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.
С касационната жалба не са представени доказателства
свързани с касационните основания.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Районния съд е приел за установена пред
него следната фактическа обстановка: на 16.06.2022г. в 07:41 часа в направление
излизане от територията на Република България, на ГКПП Кулата пристигнало пътно
превозно средство с рег. № Е 4885 КН, вид Влекач, марка ДАФ ХФ 105.460, с обща
техническа допустима максимална маса на пътния състав над 12 тона, управлявано
от Т.Н.М.. След извършена проверка от
страна контролните органи е установено, че на 15.06.2022г., в 08:24 часа,
горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с регистрационен № Е 4885 КН,
попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата (ЗП). Цитираното
превозно средство е засечено на 16.06.2022г., в 08:24 часа, по път І-1, отсечка
110+539, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не
е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата (ЗП). Място на нарушението е посочен път І-1, км 110+539, за който се
събира такса за изминато разстояние - тол такса,
съгласно Приложение към т.1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20
февруари 2020г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се
събира такса за изминато разстояние - тол такса. За
ППС-то е получена валидна маршрутна карта № 22061444245985, но в тази маршрутна
карта няма получено плащане за преминаване през сегмент на рамка, в границите,
на който се намира контролно устройство с идентификатор № 10211. Въведеният
маршрут е със следните точки : ГКПП Видин (І-1), Арчар (ІІ-11, ІІІ-1102),
Монтана (І-1, ІІІ-102), Ботевград (А-2, ІІ-17), София, АМ Струма – СОП (А-3,
ІІ-18, ІІІ-189), Петрич ( ІІІ-198), което задължава водача да слезе от път І-1
на пътен възел и да поеме по стария околовръстен път на Монтана, който е част
от път ІІ-81. Поради избраните точки в тази маршрутна карта няма получено
плащане за преминаване през сегмент на контролно устройство (рамка) с № 10211, находящ се на път І-1, км 110+539, обход Монтана, община
Монтана. При тази фактическа обстановка е прието, че ответника е осъществил
състава на извършеното административно нарушение по чл.10, ал.1,т.2 от ЗП,
поради което правилно и законосъобразно е приложена санкционната разпоредба на чл.179,
ал.3а от ЗДвП.
За да отмени НП въззивния
съд е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК през
призмата на чл.11 от ЗАНН, поради което предвид степента обществена опасност,
която е приета за явно незначителна е отменил издаденото НП.
Тези доводи не се споделят от касационния
състав, тъй като уредбата на маловажен случай е предвидена изрично в чл.28 от ЗАНН, а определението се съдържа в &1, т.4 от ДР на ЗАНН
поради което не са налице основанията за препращане към чл.11 от ЗАНН във вр. чл.9, ал.2 от НК, което би се приложило както е отразил
и законодателя „…доколкото в този закон не се предвижда друго…“. В същото време
както правилно е отразил в мотивите си въззивния съд
съгласно чл. 189з ЗДвП
за нарушенията по този закон чл. 28
и чл. 58 г ЗАНН
не се прилагат, поради което неприложима в случая е и нормата на чл. 9,
ал. 2 НК.
С оглед събраните по делото доказателства,
следва да се посочи, че Т.М. не е имал възражения при съставяне на АУАН, в т.ч.
и че не е автор на нарушението, напротив собственоръчно е посочил, че
„доброволно е избрал да му бъде съставен АУАН”. Доказателствената
сила на съставения АУАН не е оборена и се подкрепя от надлежно събраните
писмени и гласни доказателства, а поради не заплащане на компенсаторна такса,
не са налице условията за приложение на чл.189е, ал.3 и ал.6 от ЗДвП.
Настоящият съд не споделя преобладаващата част от доводите изложени и в
писмените бележки от процесуалния представител на ответника, тъй като
касационния състав не установява допуснати нарушения по чл.40, чл.42 и чл.57 от ЗАНН, за които се твърди в тях. Правилно е бил определен субекта на
административно наказателната отговорност (АНО), имайки предвид чл.179, ал.3а
от ЗДвП, която разпоредба, освен, че предвижда АНО именно за водача на ППС от
категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, но и при обстоятелства изрично посочени в процесните АУАН и НП, напълно съвпадащи със законните
изисквания на чл.179, ал.3а от ЗДвП – „Водач, който управлява пътно превозно
средство от 5 категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата по път, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на
Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата,
съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер
1800 лв.” Съгласно чл.139, ал.7 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство
от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за
участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на
дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата , освен когато тези
задължения са изпълнени от трето лице”. Разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП
предвижда при какви условия и какви по вид и размер санкции ще понесе именно
собственика или ползвателя на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя –
водач, е ангажирана правилно на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП, защото макар и
да не е собственик или ползвател на процесното пътно
превозно средство, отговарящи за заплащане на дължимата тол
такса съгласно чл.10б, ал.3 от ЗП, има качеството на водач, не оспорено по
надлежен ред, както в рамките на АНП, така и в хода на съдебното следствие пред
въззивния съд. С твърдението, че не било доказано
дали жалбоподателят е бил водач на процесното ППС, по
време на извършване на нарушението, не се оборва доказателствената
сила на съставения АУАН. По делото не са представени от ответника каквито и да
е доказателства в полза на тези му твърдения. В рамките на АНП нарушителя Т.М.,
не е имал възражения, в т.ч., че не е бил водач на процесното
ППС на 15.06.2022г., 08:24 часа, за да бъдат проверявани от АНО съгласно чл.52,
ал.4 от ЗАНН. Според настоящият съд неприложим е бил реда на чл.187а, ал.1 и
сл. от ЗДвП вр. с чл.189ж, ал.1 и сл. от ЗДвП, защото
не е било налице отсъствие на нарушителя, макар и да е бил генериран запис от
системата и да е бил изготвен доклад съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП, защото
такъв доклад се създава за всяко установено нарушение по чл.179, ал.3 – 3в от ЗДвП. Липсва нарушение на закона и при посочване на мястото на нарушението път
І-1, км 110 + 539 – обходен път на гр.Монтана, съгласно приетата от въззивния съд справка и заповед № РД – 11 –
141/08.07.2022г. на ОПУ - София.
Като се имат предвид чл.179, ал.3а от ЗДвП и
чл.10б, ал.3 от ЗП, правилно е бил определен и субекта на административно наказателната
отговорност в лицето на водача.
Касационния състав не установява
административно наказателното производство да се е развило в разрез с
„европейските източници на правото”, като в тази насока следва да се имат
предвид изложените по–горе доводи и тълкуването на действащото законодателство
на РБ, която е съобразила Директивите и Регламентите на ЕС преди да въведе тол системата за отчитане.
В закупената валидна маршрутна карта не е
включвала преминаване през сегмента, което е безспорно установено от
представеното писмено доказателство неопровергано от останалите по делото, като
заплатената в подобни случай такса по чл.10б, ал.5 от ЗП не е относима към предвидената административно – наказателна
отговорност вменена на ответника. Още повече, че по отношение на този водач са
установени и други идентични административни нарушения, което води на извода за
системност при извършването им, видно от л.29 от въззивното
производство.
Предвид изложеното оспорената решение следва
да се отмени и да се потвърди издаденото НП.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза
на касатора, съгласно чл.63д, ал.4 във вр. ал.5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от
100.00лева /сто/, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ
(ЗПП), респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ (НЗПП), както и 5,00лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН и чл.63д
от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №111 от 12.04.2023г.,
постановено по АНД № 20231630200080 по описа на Районен съд – Монтана, вместо което ПОСТАНОВЯВА
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № BG16062022/5800/Р8-1186 от 09.12.2022 г. на
Директор НТУ към Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София
ОСЪЖДА Т.Н.М. с ЕГН ********** *** да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ сумата от 100,00лв. /сто/ представляваща сторените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение пред
касационната инстанция и 5,00лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: