РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. К., 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно
гражданско дело № 20225100500023 по описа за 2022 година
С решение № 114/06.12.2021 г., постановено по гр.д. № 92/2021 г. по
описа на Районен съд – К., е отхвърлен предявения от М. М. Д. от гр. К.
против Х. О. Ч. от гр. К. иск за заплащане на сумата в размер на 3500 лева -
главница, представляваща обезщетение за причинените му на 07.02.2020 г. в
гр. К. неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на престижа,
авторитета и достойнството му, влошаване на здравословното му и психично
състояние, социално дистанциране на него и семейството му от съседи,
колеги и близки, от приписаните му от Х. О. Ч. извършени от него
престъпления в подаден от нея на 07.02.2020 г. сигнал до ЕЕН 112, препратен
до РУ - К., че се занимава с лихварство, както и че е давал пари на колеги и
други лица, след което ги е изнудвал да му плащат лихви, включително, че е
изнудвал Х. О. Ч., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането 07.02.2020 год. до окончателното й изплащане, като
неоснователен и недоказан. С решението М. М. Д. е осъден да заплати на Х.
О. Ч. сумата в размер 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът М. М.
Д., който чрез представител по пълномощие го обжалва изцяло като
необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния
закон. Иска се решението да се отмени, вместо което да се уважи предявеният
за разглеждане иск по чл. 45 ЗЗД в претендирания размер на обезщетението
1
за неимуществени вреди. Моли се за присъждане на направените в съдебните
инстанции разноски.
В съдебно заседание жалбодателят се явява лично и с пълномощника си
адв. Н.М. от АК – К., който поддържа жалбата по изложените в нея
съображения.
Постъпил е отговор по реда на чл.263, ал.1 от ГПК, в който от
въззиваемата Х. О. Ч. чрез пълномощника адв. Р.Х. от АК – К. се излагат
съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли се обжалваното
решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира се присъждане на
направените във въззивната инстанция разноски.
В съдебно заседание въззиваемата се явява лично и с пълномощника си
адв. Х., който оспорва изцяло въззивната жалба.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от
въззивника, приема следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок и от лице, имащо интерес от
обжалването, поради което следва да се разгледа по същество.
Обжалваното изцяло първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, като не са налице основания за обезсилването му като
недопустимо или обявяването му за нищожно. По останалите въпроси съдът е
ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен за разглеждане от М. М. Д. против Х. О. Ч. е осъдителен иск
по чл. 45 във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на
3500 лв. за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане,
изразяващо се в уронване на престижа, авторитета и достойнството,
влошаване на здравословното и психично състояние на ищеца, социалното му
дистанциране и на семейството му от съседи, колеги и близки, от
приписаните му от ответницата извършени престъпления в подаден на
07.02.2020 г. сигнал до ЕЕН 112, препратен до РУ - К., че се занимава с
лихварство, както и че е давал пари на колеги и други лица, след което ги е
изнудвал да му плащат лихви, включително че е изнудвал ответницата, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането
07.02.2020 год. до окончателното й изплащане.
Не е спорно по делото, че на 07.02.2020 год. около 15.50 часа отв. Х. О.
Ч. е подала сигнал до ЕЕН 112 срещу ищеца М.Д., с който съобщила, че
същият се занимава с лихварство, както и че дава пари на негови колеги и
други лица, след което ги изнудва да му плащат лихви, вкл. че изнудва и
ответницата за
същото.
Установено е по делото, че по повод на така подадения сигнал е
образувана преписка вх.№110/2020 год. по описа на Районна прокуратура –
2
К., по която е извършена проверка с оглед данни за извършено престъпление
от общ характер. С постановление от 27.02.2020 г. на Районна прокуратура –
К. е отказано да се образува наказателно производство по повод на подадения
от Х.Ч. сигнал срещу ищеца М.Д., като е прието, че в хода на проверката не
се установяват данни за отправени заплахи и осъществено изнудване на отв.
Ч. от страна на ищеца.
Установено е по делото, че досъдебно производство № 15/2021 г. по
описа на ОСО в ОП – К. е образувано с постановление на прокурора от
17.06.2021 г. за това, че в периода от м. април 2015 г. до м. февруари 2018 г. в
гр. К., без съответно разрешение по ЗКИ, са извършвани по занятие банкови
сделки, като са предоставяни парични преводи на Х. О. Ч. общо в размер на
45 000 лева – престъпление по чл. 252 НК. Разследването е проведено срещу
ищеца по повод предоставяни от негова страна на ответницата парични заеми
и възникналите във връзка с връщането им усложнения в отношенията между
двамата. С постановление от 07.03.2022 г. на зам.окръжния прокурор на ОП-
К. е прекратено наказателното производство по ДП № 15/2021 г. по описа на
ОСО в ОП-К., водено за престъпление по чл. 252 НПК, като е прието, че
липсват достатъчно доказателствени източници, въз основа на които да бъде
изведен несъмнен извод за съставомерност на деянието по чл. 252, ал. 1 НК;
не са събрани доказателства за наличието на поне три сделки, сключени от
М.Д., с предмет предоставяне на кредити срещу задължението за заплащане
на лихви.
От показанията на свидетелите М. М. С., С. Д. С. и В. Г. С. се
установява, че проведеното разследване спрямо ищеца Д. по повод подадения
сигнал от отв. Ч. се е отразило негативно върху престижа, авторитета и
достойнството му, върху здравословното и психично му състояние, които
били влошени, както и на начина му на живот и общуване с колеги, съседи и
приятели, които се дистанцирали.
При така установената фактическа обстановка следва да се приеме, че с
приписването на престъпление в подадения на 07.02.2020 г. сигнал до ЕЕН
112 за осъществявана от ищеца лихварска дейност и изнудване, отв. Ч. му е
причинила непозволено увреждане, в резултат на което е претърпял
неимуществени вреди, които следва да бъдат възмездени. Предвид
негативните последици от деликта и по справедливост на ищеца се следва
обезщетение в размер на сумата от 1500 лв., в какъвто размер е основателен и
доказан предявения иск по чл. 45 ЗЗД. В останалата му част над 1500 лв. до
пълния му предявен размер от 3500 лв., искът е неоснователен и недоказан и
следва да се отхвърли. Върху обезщетението в размер на 1500 лв. се дължи
законна лихва, считано от датата на увреждането 07.02.2020 г. до
окончателното му изплащане.
Като е достигнал до изводи, различни от направените и е отхвърлил
изцяло предявения за разглеждане иск по чл. 45 ЗЗД, първоинстанционният
съд е постановил необосновано и в нарушение на материалния закон
3
решение, което следва да се отмени в частта, с която искът за обезщетение на
неимуществени вреди ведно със законната лихва е отхвърлен до размера на
сумата от 1500 лв., както следва да се отмени и в частта, с която ищецът е
осъден да заплати на ответницата направените по делото разноски в размер на
400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. В останалата му
обжалвана част решението следва да се потвърди като правилно.
По разноските: съобразно уважената част на иска, на ищеца се следват
разноски, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение,
платени за всяка от съдебните инстанции общо в размер на 642,85 лв. /304,78
лв. за първоинстанционното производство и 338,57 лв. за въззивното
производство). На ответницата, съобразно отхвърлената част на иска се
следват разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение за
всяка от инстанциите общо в размер на 571,42 лв. /342,85 лв. за
първоинстанционното производство и 228,57 лв. за въззивното производство/.
По компенсация на ищеца се дължат от ответницата направените в
инстанциите разноски в размер на 71,43 лв.
Мотивиран от горното Окръжен съд – К.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 114/06.12.2021 г., постановено по гр.д. №
92/2021 г. по описа на Районен съд – К. в частта, с която е отхвърлен
предявения от М. М. Д. против Х. О. Ч., двамата от гр. К., иск по чл. 45 във
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 3500 лева,
представляваща обезщетение за причинените му на 07.02.2020 г. в гр. К.
неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на увреждането 07.02.2020 год. до
окончателното й изплащане, до размера на сумата от 1500 лв.; както и в
частта, с която М. М. Д. е осъден да заплати на Х. О. Ч. разноски по делото в
размер на 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Х. О. Ч., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Х., ул. Г.
№*, ет.*, ап.*, със съдебен адрес за призоваване: гр. М., ул. Г. №*, ет.*, офис
*, адв. Р.Х. да заплати на М. М. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
К., пл. Б. № *, вх.*, ет.*, ап.*, обл.К., със съдебен адрес за призоваване: гр. К.,
бул. Б., бл. *., ап. *, адв. Н.М. сумата в размер на 1500 лв., представляваща
обезщетение за причинените му на 07.02.2020 г. в гр. К. неимуществени
вреди, изразяващи се в уронване на престижа, авторитета и достойнството му,
влошаване на здравословното и психичното му състояние, социално
дистанциране на него и семейството му от съседи, колеги и близки, от
приписаните му от Х. О. Ч. престъпления в подаден на 07.02.2020 г. сигнал до
ЕЕН 112, препратен до РУ - К., че се занимава с лихварство, че е давал пари
4
на колеги и други лица, след което ги е изнудвал да му плащат лихви,
включително, че е изнудвал Х. О. Ч., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането 07.02.2020 год. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 45 във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД; както и сумата в
размер на 71,43 лв., представляваща направените разноски в съдебните
инстанции, по компенсация.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останала му обжалвана част извън
отменената.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата
на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5