Решение по дело №2788/2022 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…………

гр. Варна,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми март, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

с участието на секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2788 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл. 62, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), образувано е по жалба на И.А.Д., ЕГН: **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Варна, срещу Заповед № Л-5039/ 25.11.2022г. на Заместник главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, с която на основание чл. 58 от ЗИНЗС е наредено лишеният от свобода да бъде настанен в Затвора гр. Белене за доизтърпяване на наложеното наказание.

Жалбоподателят излага аргументи за неправилност и незаконосъобразност на заповедта като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон, а именно: не са налице предпоставките на чл. 58 ЗИНЗС, не е съобразена и целта на закона. Сочи, че настоящият му адрес е в гр. Добрич, като преместването му в ОЗ гр. Белене предпоставя пречка за близките му да го посещават. Отделно от последното, твърди че работи в ОЗ Варна, като по този начин намалява присъдата си. В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата. Отправя искане да изтърпи остатъка от наказанието си в Затвора в гр. Варна.

Ответникът - Заместник главен директор на ГД „Изпълнение наказания“, в депозиран чрез процесуален представител, депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата, като намира същата за неоснователна и недоказана. Твърди, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и материалния закон, при спазване изискванията на последния и в изпълнение на Заповед № Л-919/ 08.03.2017г. на Главния Директор на ГДИН, доколкото към момента на влизането на присъдата, жалбоподателят е с постоянен адрес ***. Отправя искане за отхвърляне на жалбата.

Съдът, след преценка възраженията и становищата на страните, събраните по делото доказателства и действащата и приложима нормативна уредба, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

 

Със Заповед № Л-5039/ 25.11.2022 г. на Зам. главният директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ е разпоредено И.А.Д. да бъде преместен в Затвора - гр. Белене за доизтърпяване на наложеното наказание „доживотен затвор“ по НОХД № 549/ 2022 г. по описа на Районен съд – гр. Добрич. Според заповедта, към момента на издаването и, жалбоподателят изтърпява наказанието си в Затвора Варна, където е постъпва на 16.03.2022 г. Осъденият е с постоянен адрес ***, поради което следва да се приведе в Затвора – гр. Белене, в изпълнение разпоредбата на чл.58 от ЗИНС и на основание т. 4.1 от Заповед № Л-919/08.03.2017г. на Главния директор на ГДИН.

Видно от Заповед № Л-4743/2 от 08.11.2022 г. на старши комисар Цв. Тр.– зам. Главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, е възложено да премества лишени от свобода от един затвор в друг в случаите по чл. 58 ЗИНЗС, във връзка със Заповед № Л-919/ 08.03.2017 г., изменена със Заповед № Л – 4037 от 13.09.2018 г. на главния директор на ГДИН

Заповед № Л-919/ 08.03.2017г. на Главния Директор на ГДИН е издадена във връзка с разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития. Съобразно т. 4.1 осъдените, лишени от свобода лица от областите Русе, Разград, Добрич и Силистра, се настаняват в Затвора – гр. Белене.

Видно от приобщеното разпределение съгласно Заповед № Л – 4037 от 13.09.2018 г., лишени от свобода лица от област Добрич се настаняват в Затвора – гр. Белене.

Приобщено към доказателствения материал по делото е удостоверение за постоянен адрес, видно от което считано от 15.03.2023 г., И.А.Д. е със заявен постоянен адрес ***, СО „Кочмар“ № 223.

 

Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Жалбата е депозирана пред надлежния съд, от легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в законоустановения срок, поради което се явява допустима за разглеждане.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - Заместник главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, оправомощен със Заповед № Л-4743/2 от 08.11.2022 г. на Главния директор на ГДИН по т. 6, и съобразно чл. 58 от ЗИНЗС, в установената от закона писмена форма по чл. 59 от АПК, поради което не страда от пороци обуславящи нейната нищожност.

При издаване на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения. В случая производството се развива по реда на чл.58 от ЗИНЗС-   касае се за първоначално настаняване на лишения от свобода съобразно Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на главния директор на ГДИН. Разглежданата процедура е различна от производството по чл. 62 от ЗИНЗС, което се инициира от лишения от свобода и/ или негови близки, които са променили постоянните си адреси и с които той поддържа контакти, и който ред следва първоначалното настаняване, конкретни мотиви за което съдът ще изложи по-долу. 

Оспорената Заповед е издадена и при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

По силата на чл. 57 от ЗИНЗС съдът с осъдителния акт определя първоначалния режим за изтърпяване на наложеното наказание.

Като правно основание за издаване на заповедта е посочена нормата на чл. 58 от ЗИНЗС. Съгласно същата осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес. Комплексният анализ на цитираната разпоредба налага извода, под „разпределяне“ се има предвид първоначално настаняване на осъдените на лишаване от свобода, какъвто именно е и настоящия случай.  

Със Заповед № Л-919/ 08.03.2017 г. е определен териториалния принцип, въз основа на който се разпределят осъдените за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Целта на нормата на чл. 58 от ЗИНЗС и териториалното разпределение, заложено в цитираната заповед е равномерното разпределение на осъдените лица за изтърпяване на наложеното им наказание в затворите в страната, както и запазване на връзките на лишения от свобода и неговите близки, поради което същите следва да бъдат разпределени в затвор, близък до постоянния адрес. Това е общо правило на ЗИНЗС и касае първоначалното разпределение и настаняване на лишените от свобода в пенитенциарните заведения. В случая, между страните липсва спор, че към момента на издаване на процесната заповед, жалбоподателя е с постоянен адрес ***.

Същевременно, установено по делото е, че след издаване на оспорената заповед и преди приключване на устните състезания, считано от 15.03.2023 г., жалбоподателят е с регистриран постоянен адрес ***. На основание чл. 142, ал. 2 от АПК, този новонастъпил факт от значение за решаване на правния спор следва да се съобрази от решаващия състав, тъй като именно постоянния адрес на лишения от свобода е мотивирал административния орган да издаде заповед с такова съдържание. С оглед постоянния адрес на оспорващия към момента на приключване на устните състезания по делото, посоченото в заповедта правно основание – т.4.1. от заповед № Л-919/ 08.03.2017 г. на главния директор на ГДИН е неприложимо, доколкото същото касае осъдените лишени от свобода с постоянен адрес в областите Русе, Разград, Добрич и Силистра. Съобразно приложимия териториален принцип, в предвид актуалната регистрация по постоянен адрес, жалбоподателя следва да изтърпи наказанието в Затвора в гр. Варна.

По изложените съображения, налага се извод за наличие на основания по чл. 146, т.4 и т.5 от АПК за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна – издадена в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, а именно да се гарантира в максимална степен правото на лишения от свобода да осъществява контакт със семейството и близките си.

Независимо от изхода на спора, разноски не следва да се присъждат, в предвид липсата на отправено искане от оспорващия в тази насока.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на И.А.Д., ЕГН: **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Варна, Заповед № Л- 5039/ 25.11.2022г. на Заместник главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, с която на основание чл. 58 от ЗИНЗС е наредено лишеният от свобода да бъде настанен в Затвора гр. Белене за доизтърпяване на наложеното наказание.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ: