08.06.2021г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII – ми граждански състав
На 31.03.2021г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА
ЧИПОВА
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Ст.Михова в.гр.дело № 3178 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 354 от 20.08.2020
г. по гр.д.№ 2763/2018г., РС –Асеновград е отхвърлен предявения иск от
К. Т. И., ЕГН **********, починала в хода на процеса и заместена от И.Н.И., ЕГН ********** *** и Н.И.И.,
ЕГН ********** ***, за признаване на установено по отношение на Община
Асеновград с адрес гр. Асеновград, пл.“Акад. Николай Хайтов“ №9, че е
собственик на поземлен имот №06029.502.428 по КККР на с. Б., община Асеновград,
адрес: с. Б., ул.“***“, площ: 1773 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), съседи:
06029.110.1, 06029.110.2, 06029.502.422, 06029.502.489, 06029.502.420 и
06029.502.419.
Недоволни от
първоинстанционното решение са останали жалбоподателите И.Н.И., ЕГН ********** и Н.И.И., ЕГН **********,
които с подадената въззивна жалба релевират доводи за неговата неправилност и
необоснованост с искане до въззивния съд за отмяната му и уважаване на
предявения иск.
Постъпил е
писмен отговор от въззиваемата Община
Асеновград, в който се оспорва основателността на въззивната жалба с искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК
намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от
обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част.
По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо.
При проверка за неговата правилност
съдът констатира следното:
Производството пред Асеновградския
районен съд е образувано по иск с правна квалификация чл. 124 ГПК, предявен
от ищцата К. Т. И., ЕГН **********,
починала в хода на процеса и заместена от наследниците си по закон И.Н.И., ЕГН **********
и Н.И.И., ЕГН **********, за признаване за установено по отношение на ответника Община Асеновград,
че е собственик на поземлен имот №06029.502.428 по КККР на с. Б., община
Асеновград, адрес: с. Б., ул.“***“, площ: 1773 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10м), съседи: 06029.110.1, 06029.110.2, 06029.502.422, 06029.502.489,
06029.502.420 и 06029.502.419.
В исковата молба са изложени
съображения, че К. Т. И. е наследник по
закон на Г. К. П.,нейн дядо,
починал на 08.11.1980г. През 1939г. дядо
й и неговият брат Б. П., закупили земеделска земя - 5050 кв.м. от нива в Катърлийското землище, местността
„Исака“-зад аязмото , цялата от 44,8 дка. През 90-те години част от закупената от братята земеделска земя
била включена в регулационния план на
населено място и от нея били обособени два имота:
процесният с идентификатор №06029.502.428 и имот с идентификатор 06029.502.420, който
бил възстановен на наследници на Б. П.. Частта от земеделска земя, която
останала извън регулационния план на
населено място била реституирана на наследниците на двамата братя.Ищцата
поддържа в исковата си молба, че в продължение на 50 години обработва поземлен имот №06029.502.428 и когато през 2016г. предприела необходимите
действия, за да се снабди с нотариален акт за собственост установила, че
ответната община счита същия за свой. Въз основа на така изложените съображения
настоява за постановяване на решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответника, че като наследник по закон на Г. П. е собственик на
имота.
Ответната Община Асеновград оспорва предявения иск и настоява за отхвърлянето му
като неоснователен.Твърди, че процесният
имот представлява бивша земеделска земя, собственост на АПК, поради което
правото на собственост върху нея следва да бъде възстановено по реда на ЗСПЗЗ.
По отношение на него е съставен акт за частна общинска собственост при спазване
на законоустановения ред за това на основание §42 от ПЗРЗИЗД на ЗОС – в
разписната книга на регулационния план на с. Б., одобрен през 1989г., УПИ ІХ-общински и УПИ Х-общински и
част от УПИ ХІІІ-общински в кв. 31, на които съответства ПИ 006029.52.428 по
КККР на с. Б., са отредени за жилищно застрояване и по силата на цитираната
правна норма са станали собственост на Община Асеновград.
От фактическа страна e безспорно между страните и
документално установено по делото, че К. Т. е наследник по закон, внучка на Г.
К. П., починал на 08.11.1980г. На
23.03.1939г. братята Г. и Б. П. са закупили 5050
кв.м. от нива в Катърлийското землище в местността „Исака“ зад аязмото, цялата
с площ от 44,8 ара, при граници: от три страни път, П.П.Ц., канал, манастирска
нива и общинска мера, а на продаваемата част – път, мера, К. Г. и И. К. Г.,
съгласно нотариален акт №87, том І, дело №105/1939г.
От заключението приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническата
експертиза се установява, че така закупеният от братята имот по КРП на с. Б. от 1956г. е заснет с пл.№405 и
406. Имот пл.№ 406 е извън регулацията
на с.Б. , с площ от 1790 кв.м. и в разписната книга към плана е записан
на името на Г. К. П.. В следващия план,одобрен
със Заповед №А-480/1989г. от 1989г. имот
пл.№ 406
е включен в регулацията на селото,
заснет е като част от имот пл.№421, , записан в разписния лист към плана като собственост на АПК. По КККР на селото от 2004г. същият
съставлява ПИ 06029.502.428 с площ от 1773 кв.м. За частта от имота на Г. П.,
която попада в регулацията на с. Б., са отредени парцели VІІІ-общински,
ХІ-общински и Х-общински. По отношение на него е съставен акт за частна общинска
собственост през 2016г.Части от стария имот-нива от 5050 кв.м. , попадащи извън
регулацията на селото са възстановени по
ЗСПЗЗ и съставляват по действащата
кадастрална карта на с.Б. ПИ с
идентификатор 06029.110.1 – на наследници на
Б. П. и ПИ с идентификатор
06029.110.2-на наследници на Г. П..
При така установената фактическа
обстановка ,съдът намира предявеният иск за неоснователен.
По делото е безспорно установено, че
процесният недвижим имот е бил земеделска земя, включена впоследствие /1989
год./ в регулационния план на село Б.. В съдебната практика, вкл. и
задължителна такава, се приема, че на възстановяване по ЗСПЗЗ подлежат
земеделските земи, включени по-късно в регулацията, ако не са застроени или
няма друга нормативно предвидена пречка за това, като е без значение и обстоятелството дали имотът е
реално включен в блок на ТКЗС или не. Характерът на имота като земеделски, т.е. подлежащ на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ или като селищен се определя нормативно от чл.
2 от ЗСПЗЗ Съгласно този текст земеделски имоти са тези, които са предназначени
за земеделско ползване и (кумулативно) не се намират в границите на насени
места и селищни образувания, определени с подробен устройствен план, или
околовръстен полигон, не са включени в горски фонд и не са застроени със сгради
на промишлени предприятия, почивни, или здравни заведения, религиозни общности,
или други обществени организации, нито представляват дворове, или складови
помещения към тях. Дали конкретен имот е имал земеделски характер следва да се
определи по тези признаци, като се изследва конкретното му местонахождение и
съседни имоти.
Ищцата твърди,че процесната земеделска
земя не е била внасяна в ТКЗС и не подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ,
което се опровергава и от подаденото на
22.04.1992г. от наследници на Г. П. заявление, по приложената във въззивното
производство преписка, за
възстановяване на собствеността върху земята по нотариален акт №87/1939г.,
насилствено отнета им от ТКЗС. Освен горното съгласно чл. 8 от Примерния устав на ТКЗС (приет
през 1950 г., с последващи изменения и допълнения, отм., ДВ, бр. 83 от
25.10.1968 г.) всички членове на кооперативното стопанство са длъжни да внесат
в кооператива своята собствена земя, земята на членовете на техните домакинства
и земята, която те стопанисват заедно с другите сънаследници и съсобственици, а
така също и земята, придобита впоследствие от тях и членовете на домакинствата
им. В кооперативното стопанство се внасят както земите, които се намират вън от
регулационния план на селището, така и тези, които се намират в регулационния
план на населеното място.
Безспорно процесният имот е незастроен,
а след като е включен в регулацията на населеното място през 1989г. , това
според въззивният съд е достатъчно ,за да позволи извода ,че се касае за имот
по отношение на който следва да намери приложение специалната процедура по
възстановяване на собствеността,предвидена в ЗСПЗЗ.Обстоятелството, че ищцата
ползва и обработва земята, не променят
статута на имота като бивша земеделска земя, както и че възстановяването му
следва да се извърши по реда на ЗСПЗЗ, независимо на кого е бил предоставен за
ползване след включването му в регулационния план и отреждането за обществено
мероприятие.Следователно, спорът между страните е за собствеността на този
поземлен имот към настоящия момент, към който ищецът, за да установи
твърдението си, че е собственик, следва да се легитимира с решение на
административния орган, натоварен по закон с възстановяване на собствеността
върху земеделските земи .ЗСПЗЗ регламентира изрична процедура по възстановяване
на собствеността при наличие на определени предпоставки и предвижда различни
способи за възстановяване на собствеността, но във всички случаи
компетентността за признаване правото на възстановяване е на този
административен орган, който решава въпроса за реституцията на земеделската
земя на бившия собственик или на наследниците му.
Ищецът твърди, че не е проведена
специалната процедура за възстановяване на имота като земеделска земя по реда
на ЗСПЗЗ , поради което същият не може да се легитимира като неин собственик
.Да се приема нещо по-различно в настоящата хипотеза означава да се допусне
обезсмисляне и заобикаляне на ЗСПЗЗ,който предвиди сериозна
процедура и достатъчен срок за реализиране на всички права и да се застраши
правната сигурност.
По изложените съображения ,съдът
намира,че така предявения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Като е
достигнал да същите изводи , районният
съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде
потвърдено.
Водим от горните съображения,
Пловдивският окръжен съд:
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 354 , постановено на 20.08.2020 г.
по гр.д.№ 2763/2018г. по описа на
РС –Асеновград.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните по реда и условията на чл.280 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.