№ 58
гр. Варна, 15.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
Сложи за разглеждане докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно
търговско дело № 20213001000569 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:40 часа се явиха:
Въззивникът „Еврокапитал-България“ ЕАД, редовно призован чрез адв. О. Ш., САК,
редовно упълномощена и приета от съда от днес
Въззиваемите страни:
„Юробанк България“ АД гр. София, „М Лизинг“ ЕАД гр. София и „И Ар Би Лизинг
България“ ЕАД, редовно призовани, представляват се от адв. М.Р. и адв. З.Ж., редовно
упълномощени и приети от съда от преди.
Адв. Ш.: Да се даде ход на делото.
Адв. Р.: Да се даде ход на делото.
Адв. Ж.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира че в списъка на лицата за призоваване неправилно е вписано като
страна дружеството „И Ар Би Лизинг България“ ЕАД, същото следва да бъде заличено като
участник в процеса, съобразно определение № 470/24.11.2022 г., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАЛИЧАВА от списъка на лицата за призоваване дружеството „И Ар Би Лизинг
България“ ЕАД.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира процесуални пречки
по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА И ЧАСТНАТА ЖАЛБИ И ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР
1
в съответствие с постановеното определение по чл. 267 ГПК с № 470/24.11.21г..
Адв. Ш.: Не ми е връчвано определението на съда.
Съдът уточнява, че определението е връчено на 21.12.21 г. с призовката за насрочване
на делото на синдика Н.Г..
Съдът предоставя на адв. Ш. копие от отговора на въззивната жалба, депозиран
от „Юробанк България“ АД, намиращ се в делото.
Адв. Ш.: Поддържам въззивната жалба, както и частната жалба в частта за разноските
присъдени с решението. Доказателствени искания нямам.
Адв. Р. : Запознат съм с определението на съда, заедно със съобщението за
насрочване, нямам възражения. Оспорваме въззивната жалба. Поддържаме становището си
по частната жалба. Считаме, че определението на първоинстанционния съд по молбата по
чл.248 ГПК е правилна.
Адв. Ж.: Оспорваме въззивната жалба, оспорваме и частната жалба и поддържаме
депозираното от нас становище. Нямаме доказателствени искания. Представяме на съда
списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Адв.Ш.: Няма да представям списък на разноските. Правя възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение от списъка с разноски на „Юробанк
България“ АД.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв. Ш.: Моля да приемете, първостепенният съд недопустимо е приложил
разширително тълкуване на императивни правни норми в разрез с установените по делото
факти и обстоятелства, което е довело до изграждане на погрешни правни изводи и до
отхвърляне на предявените претенции, поради което моля да отмените
първоиннстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно. Не претендираме
разноски за производството.
Адв. Р. : Моля, да постановите решение, с което да оставите в сила решението на
Варненския окръжен съд от 07.05.21 г. по т.д. № 861/2019 г. Считаме, че същото е правилно.
Считаме, че Варненският окръжен съд правилно е приел, че процесният договор за лизинг
представлява разновидност на договора за финансов лизинг, а именно договор за обратен
лизинг и като такъв при него е допустимо лизингополучателят и доставчикът на вещта да
бъдат едно и също лице. По въпроса за действителността на договора за обратен лизинг има
регулация на национално и европейско равнище, цитирана в отговора и в писмените
бележки, които ще представим днес. Има вече изградена трайна и еднообразна съдебна
практика, че договорът за обратен лизинг е действителен съгласно българското право. От
практиката бих искал да цитирам решение № 102/25.02.21 г. на Софийски апелативен съд,
постановено по аналогичен казус, което решение казва, че именно в това се състои
2
разликата между договора за финансов лизинг и договора за заем и кредит - при всеки един
от тях е винаги уговорено финансиране, но при договорите за кредит собствеността се
придобива от длъжника, а не от лизингодателя. Считаме, че правилно Варненският окръжен
съд тълкува разпоредбата на чл. 152 ЗЗД, в съвкупност с нормите на Търговския закон и по
специално чл. 333. Противно на соченото от колегата във въззивната жалба,
първоинстанционният съд не е приел, че е приложим чл. 333, а по аналогия е приел, че в
търговското право при търговските сделки е допустимо обратното изкупуване. Съответно
първоинстанционният съд правилно е приел, че разпоредбата на чл. 152 ЗЗД се намира в
Раздел обезпечения на вземанията, докато в ТЗ в Глава пета има специално уреден раздел
Раздел пети търговски взаимоотношения, който урежда обезпеченията по търговските
сделки, като разликата в уредбата в Раздел седми на ЗЗД и Раздел пети на ТЗ е правото
възможността на кредитора по една търговска сделка да придобие даденото му обезпечение.
Бих искал да обърна внимание на съда по наведените от ищцовата страна с молба
след първото по делото заседание, т.е. след двойната размяна на книжа и след провеждане
на първото заседание, което е последният момент за сочене на нови фактически твърдения и
представяне на нови доказателства, нови твърдения обуславящи нова конструкция, а
именно, че с договора за лизинг между ищеца и „И Ар Би Лизинг България“ ЕАД. По
недопустим или забранен от закона начин се е уреждало удовлетворяването на „Юробанк
България“ АД, тогава „Българска пощенска банка“ по вземанията и по договорите за кредит
с друго лице, а именно „Петрол Холдинг“ АД, което вземане било обезпечено с ипотека и,
че договорът за лизинг респ. договора за покупко-продажба на недвижим имот замествало
тази ипотека. Считаме, че тези твърдения са неправилни след изтичане на за предвидената
законова преклузия и не би трябвало да бъдат взети предвид от съда при постановяване на
решението. Първоинстанционният съд е постъпил великодушно според мен и ги е обсъдил.
Считаме, че независимо от това, че са обсъдени доказателствата по делото, тълкуването на
договора водят до извода, че липсва уговорка между страните, която би могла да се тълкува
като предварително постигнато съглашение по чл. 152 ЗЗД, ако приемем, че същият е
индиректно приложим. Считаме, че първоинстанционният съд правилно е отхвърлил иска за
нищожност на договора на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 4 – симулативна сделка или ннищожност
поради това, че договорът за лизинг прикривал договор за кредит. Вън от липсата на
каквито и да е доказателства, в нашето право е въведен принципа на т.нар. обратно писмо,
т.е. трябва да има изрична воля да страните за това, че те желаят или по-скоро не желаят
последиците по сключваната от тях сделка, а желаят постигането на последици от друга
сделка. Самата конструкция на сделките не може да доведе до такъв извод, тъй като става
дума и при договора за лизинг и при договора за кредит за вид финансиране, което една
страна предоставя на своя съкронтрахент. Считаме също така за правилно решението на
съда по иска по чл. 17 ал. 2 ЗЗД, като последица от отхвърлянето на исковете по чл. 26, ал. 1
и чл. 26, ал.2 предл. 4 ЗЗД, така както и на основание това, че „И Ар Би Лизинг България“
ЕАД, със сегашно наименование „М Лизинг“ е придобило процесния имот не с договора, а
на едностранна сделка решение на едноличния си собственик, участващото в процеса
3
чуждестранно юридическо лице Юробанк Ергасиас С.А.
Представяме на съда писмени бележки.
Адв. Ж.: Моля, да оставите въззивната жалба без уважение, да потвърдите решението
на първоинстанционния съд като правилно. Съображенията сме ги изложили в отговора на
въззивната жалба и в днес представената писмена защита.
Адв. Ш.: Бих искала да направя една реплика във връзка с пледоарията на адв. Р..
Моля, да обърнете внимание досежно доказателствата, за които колегата твърди, че са
представени извън двустранната размяна на книжа и по отношение на които е настъпила
преклузия - същите са представени във връзка с уважено доказателствено искане от
първостепенния съд и са представени именно по указания на съда за изясняване на
конкретни и релевантни по спора факти. Т.е. не са представени по наша инициатива извън
преклузивните срокове за това.
Отделно от това, моля да уважите и частната жалба в частта за разноските.
Адв. Р. : Доказателствата в нашия процес се представят за доказване на някакви
фактически твърдения. Фактическите твърдения за съществуването на договор за кредит
между „Българска пощенска банка“ и „Петрол Холдинг“ АД и от там за това, че договорът
за лизинг по забранен от закона начин преуреждало отношенията между участниците в
процеса „Българска пощенска банка“ и „Петрол Холдинг“ АД, са направени след двойната
размяна на книжата, след първото по делото заседание, което се състоя на 14 октомври 2020
г. мисля, а именно тези фактически твърдения са направени с една писмена молба внесена
преди съдебно заседание, състояло се на 4 февруари 2021 г., т.е. след изтичане на
преклузивния срок. Доказателствата се представят за доказване на някакви фактически
твърдения. Такива не са били направени до този момент.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в определения от закона
срок.
Дава възможност на процесуалния представител на въззивника да представи писмени
бележки в 10-дневен срок, считано от днес.
Разглеждането на делото приключи в 14:00 часа.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4