Р Е Ш Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 12.09.2023 год.
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен
съд, ..........… в
публично заседание ……..…..…
на двадесет
и трети август .........................................................................……….…….……..………
през
2023/две
хиляди двадесет
и трета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР
АТАНАСОВ
при секретаря ……………………………………………….
Павлина Петрова, …..………………….….…...
като
разгледа докладваното от .....……………..…. съдията
Виктор Атанасов .........................
административно
дело №218 .... по описа за ....................... 2023 година
.........................
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
административно, по реда на чл.118, ал.1 от КСО, във вр.
с Раздел І/Първи/ на Глава Х/десета - чл.145 и следв./
от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано
е по жалба, подадена от И.Т.С., ЕГН **********, с посочен адрес:
***, против Решение №2153-08-130 от 10.05.2023 год., издадено от директора на
ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му
против Разпореждане №О-08-999-00-********** от 14.03.2023 год. на ръководителя
по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, с което
разпореждане, на И.Т.С. е отказано отпускането на парично обезщетение за
временна неработоспособност, поради общо заболяване, по болничен лист №***, издаден на 06.02.2023 год. от МЦ „***” ЕООД ***.
Жалбоподателят
заявява в жалбата, че Решение №2153-08-130/10.05.2023 год. на директора на ТП
на НОИ - Кърджали е незаконосъобразно, като постановено при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила,
в противоречие с материалноправните разпоредби и
несъответствие с целта на закона - основания за оспорване на административните
актове по см. на чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
Оспорва, като необосновани и незаконосъобразни, изводите в обжалваното
решение на административния орган, че считано от 29.12.2022 год. не бил в кръга
на осигурените за общо заболяване и майчинство лица, тъй като не се бил явил на
работа и нямало документи, които да оправдават отсъствието му, като към датата
на настъпване на неработоспособността - 17.01.2023 год., този факт не се бил
променил.
В
жалбата най-напред се излагат съображения, че в хода на административното
производство по издаване на оспореното решение са допуснати съществени
процесуални нарушения, тъй като не били изяснени всички правнорелевантни
факти. Според жалбоподателя, в обжалваното решение се съдържал повърхностен и
едностранчив преглед на представените при проверката по повод на неговата жалба
документи, без същите да са анализирани във връзка с оплаквания му, като
твърди, че в решението формално са маркирани обстоятелства от проверката, без
да е извършена преценка на няколко основни въпроса - законосъобразно ли е
прекратено осигуряването му от страна на работодателя и на какво правно
основание, както и дали действително е налице самоотлъчка от негова страна, и
защо обстоятелството, че не е уведомен за прекъсване на осигуряването му, няма
никакво значение. Счита, че без да са изяснени тези въпроси се оказва, че всеки
работодател своеволно и произволно може да прекрати осигуряването на служител,
докато е в отпуск поради заболяване, без той да знае и след това служителят да
се окаже в „самотлъчка”, за която може да му бъде
прекратен договорът.
На
следващо място, жалбоподателят излага съображения, че прекъсването на
осигуряването му е незаконосъобразно и произволно, като счита направения от административния
орган извод, че осигуряването е прекъснато още на 29.12.2022 год., за абсурден,
тъй като органа се позовавал на протокол от 19.01.2023 год. на Комисия по трудовоправни въпроси към работодателя, с който той не бил
запознат, нито е имал възможност да изрази становище. Жалбоподателят твърди, че
отговаря на условията за изплащане на парично обезщетение за временна
неработоспособност, тъй като имал действащ трудов договор с работодателя ОУ „***“
***, пред който предоставил болничен лист, с което оправдал отсъствието си от
работа за посочения период на временна неработоспособност. Счита, че ако
осигурителят е прекъснал осигуряването му по някаква причина, той не бил
уведомен за това, поради което и не е имал възможност да представи обяснения
или възражения. Според жалбоподателя, в случая, нямало законова причина, която
да оправдава прекъсване на осигуряването му както към 17.01.2023 год., така и към 29.12.2022 година.
На
последно място, жалбоподателят счита, че при издаване на оспореното решение не
е съобразена и целта на закона - да има право на заместващо обезщетение от
фондовете на ДОО при временна неработоспособност, за което е осигуряван, в
случаите, когато действително не упражнява трудова дейност, за която да получава
възнаграждение от работодателя си.
Въз
основа на изложеното, жалбоподателя моли съда да постанови решение, с което да
отмени, като незаконосъобразно, Решение №2153-08-130 от 10.05.2023 год. на директора
на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане
№О-08-999-00-********** от 14.03.2023 год., както и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В
съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят И.Т.С. от ***, не се явява, представлява се от редовно
упълномощения си процесуален представител – адв.Т.Б. от АК-***, която заявява,
че поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Моли съда да приеме, че
анализът на всички събрани доказателства по делото обосновават извода за
незаконосъобразност на оспореното решение, постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и най-вече при неизяснени факти и
обстоятелства, които са от значение за спора, изразяващо се в неспазване на
разпоредбата на чл.35 от АПК. Освен това твърди, че в оспореното решение,
неправилно е определен и предмета на спора - административният орган сочи, че
спорният въпрос е, дали жалбоподателят е имал качеството на осигурено лице към
17.01.2023 год., като според пълномощника на последния, спорният въпрос бил,
дали лицето е имало това качество към 03.01.2023 год. и това било така, защото
за процесния болничен лист осигурителят е подал
удостоверение, в което е отбелязал, че осигуряването е прекъснато на 03.01.2023
год. Счита, че в оспореното решение липсва анализ и изясняване на това
обстоятелство, както и че не е изяснено, дали към 29.12.2022 год. и към
17.01.2023 год., И.С. е бил осигурен и че в тази връзка, според процесуалния
представител на жалбоподателя, административният орган се е предоверил
на факти и доказателства, представени му при извършената проверка на
осигурителя - протоколи от комисия по трудово-правни въпроси към ОУ „***“ ***,
от които се установявало, че И.С. не се е явил на работа в периода от
29.12.2022 год. до 18.01.2023 год. и тези протоколи били посочени като
основание за издаване на процесното решение. Сочи, че
тези протоколи въобще не са били връчвани на жалбоподателя, съответно, той не е
запознат с тях, поради което и нямало как да организира защитата си и да
представи доказателства за твърдението си, че е бил на работа на тези дати или
ако не е бил, за оправдание да представи болнични листове. Твърди, че този факт не е бил изследван нито при проверката, нито
при постановяване на обжалваното решение, а той е релевантен, доколкото
административният орган се позовава на обстоятелството, че нямало доказателства
жалбоподателят да е бил на работа. Излага съображения за необоснованост на
приетото в оспореното решение, че осигуряването на жалбоподателя е прекъснато
още на 29.12.2022 год., поради самоотлъчка, като сочи, че по делото няма
никакви доказателства, че срещу жалбоподателя е образувано дисциплинарно
производство за посочените обстоятелства, нито пък да му е налагано дисциплинарно
наказание, като на същия дори не са му връчвани и протоколите, от които се
установява „неявяването му на работа“. Поддържа доводите в жалбата, че
жалбоподателят е имал качеството на осигурено лице както към 29.12.2022 год.,
така и към 03.01.2023 год. и към 17.01.2023 год. - имал е действащ трудов
договор и към трите дати, представил е болнични листове при работодателя, които
оправдават неговото отсъствие от работа, респективно, нямало е никакво законово
основание работодателят своеволно и произволно да посочва в удостоверението към
процесния болничен лист, че осигуряването му е било
прекъснато, тъй като това обстоятелство е недоказано. Сочи освен това, че в
удостоверенията към болничните листове, самият осигурител е декларирал
противоречиви данни относно датата, на която е настъпило прекъсване на
осигуряването на лицето - в единия
случай е отразено, че осигуряването е прекъснато на 29.12.2022 год., а в другия
- на 03.01.2023 год. Развива и доводи за липса на обосновано основание за
анулиране на болничния лист, издаден от *** на 03.01.2023 год. По тези
съображения, моли съда да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и
необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуални закон,
както и на принципа на съразмерност.
Ответникът
по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за
съдебните заседания, не се явява, представлява се редовно упълномощен
процесуален представител – гл.юрк.З. Б., която
оспорва жалбата и я намира за неоснователна.
Счита, че в процеса е останал недоказан фактът, че жалбоподателят е имал качеството на осигурено лице по
смисъла на §1, ал.1, т.3 от КСО. Твърди, че осигуряването на жалбоподателя е
било прекъснато, като по този начин лицето е загубило качеството си на
осигурено лице за съответния риск и следователно е липсвало основание за
изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност. Твърди също,
че периодът от 29.12.2022 год. до 17.01.2023 год., през който жалбоподателят И.С.
не се е явил на работа, е отразен от работодателя като самоотлъчка в първичните
си счетоводни документи – фишове, с начислени удръжки, като сочи, че в този
смисъл е и практиката на АдмС – Кърджали, а именно -
Решение №220 от 22.06.2023 год., постановено по адм.
дело №155/2023 год. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
жалбата като неоснователна, както и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника.
В предоставен от съда срок депозира и писмена защита,
в която развива подробни доводи и съображения в подкрепа на обжалваното решение
на директора на ТП на НОИ – Кърджали.
Административният съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз
основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1, от КСО,
решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва
в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния
съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение,
който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в
съда.
В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на
жалбоподателя И.Т.С. по пощата, с препоръчана пощенска пратка, като видно от отразеното
в приложеното към административната преписка заверено копие от известие за
доставяне/обратна разписка/, обр.243, с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/на л.9/,
същото е получено на датата 12.05.2023 год., лично от адресата му, срещу
подпис. Жалбата против решението е била подадена по законоустановения
ред, т.е. чрез административния орган, чийто акт се оспорва, до Административен
съд – Кърджали, регистрирана в ТП на НОИ – Кърджали с Вх.№2153-08-130#1/25.05.2023 год., видно от положения върху същата и
попълнен щемпел/л.2/. От това следва, че жалбата е подадена на 13-ия/тринадесетия/ ден след
получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 КСО, респ.
в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването на акта.
Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима и следва да бъде
разгледана по същество, т.к. е подадена в срок, по предвидения в закона ред, в
предвидената от закона писмена форма, с необходимото съдържание и от лице -
надлежна страна, която е адресат на административния акт, с който се засягат
негови законни права и интереси и която, с оглед на гореизложеното, има право и
интерес от оспорването.
От фактическа страна, от събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Административното производство, в което е постановено
оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, е започнало по повод
представено в ТП на НОИ – Кърджали, от ОУ „***“ ***, Удостоверение
/приложение №9 към чл.8, ал.1 и чл.11,
ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите по ДОО/, с Вх.№Р14-08-000-00-**********
от 01.03.2023 год./л.34/, съдържащо
данни относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност поради
общо заболяване, за периода от 31.01.2023 год. до 01.03.2023 год., на жалбоподателя
И.Т.С., по болничен лист №***, издаден на
06.02.2023 год. Видно от цитираното удостоверение, в т.8 от същото осигурителя
е декларирал, че осигуряването на лицето е прекъсната считано от 03.01.2023
год. Към административната преписка е приложено извлечение /от Регистъра на
болничните листове и решенията по обжалването им по чл.33, ал.5, т.12 от КСО/
на цитирания болничен лист №*** за
временна неработоспособност, издаден на 06.02.2023 год. от *** ЛКК към МЦ „***”
ЕООД ***, на жалбоподателя
И.Т.С., с период на временната
неработоспособност от 31.01.2023 год. до 01.03.2023 год., общо за 30 календарни
дни, като е отразено, че болничния лист е продължение/л.35/.
При така установените данни, ръководителят по
изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Кърджали е постановил
Разпореждане №О-08-999-00-********** от 14.03.2023 год./л.14/, с
което, на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване/НПОПДОО/, на
жалбоподателя И.Т.С. е отказано отпускане на парично обезщетение за временна
неработоспособност за общо заболяване, по болничен лист №***, представено
удостоверение – приложение №9, с Вх.№Р14-08-000-********** от 01.03.2023 год.,
с мотив, че според подаденото от осигурителя удостоверение, към датата на
временната неработоспособност – 31.01.2023 год., лицето е с прекъснато
осигуряване. Предвид това и по аргумент на разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО,
е изведен извод, че лицето не е осигурено за общо заболяване и майчинство по
смисъла на чл.40, ал.1 от КСО и същото няма право на заявеното парично
обезщетение за временна неработоспособност.
Против това Разпореждане №О-08-999-00-********** от
14.03.2023 год., издадено от ръководителя по изплащане на обезщетенията и
помощите в ТП на НОИ – Кърджали, е подадена в законоустановения
срок жалба от И.Т.С., до директора на ТП на НОИ – Кърджали, регистрирана с
Вх.№1012-08-190 от 10.04.2023 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.11-л.13/,
в която са развити доводи и съображения, почти идентични с тези, развити в
жалбата, задвижила настоящото съдебно производство.
Така, по повод тази жалба с Вх.№
1012-08-190 от 10.04.2023 год. на ТП на НОИ – Кърджали, е постановено и
оспореното в настоящото производство Решение №2153-08-130 от 10.05.2023 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.6-л.8/,
с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата, подадена от И.Т.С. срещу Разпореждане № О-08-999-00-********** от 14.03.2023 год. на
ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали.
В мотивите към това решение,
административният орган е възпроизвел установените от контролен орган, в хода
на предходно контролно производство, факти и обстоятелства, описани в
Констативен протокол №КП-5-08-01316096 от 02.03.2023 год. на главен инспектор
по осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали, като в решението са изложени подробни
мотиви от фактическа страна. В мотивите са изведени и правни изводи, като е
посочено, че според чл.40, ал.1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване и
майчинство лица имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за
времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако
имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Посочено
е също, че качество „осигурено лице” по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО
има физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски, както и че
според чл.10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени
или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Предвид тази
законова регламентация, в решението е направено заключение, че необходимо
условие за възникване на осигуряването е лицето да е упражнявало трудова
дейност (да е полагало труд), за която да подлежи на осигуряване по чл.4 или чл.4а
от КСО.
В мотивите е прието, че оспореното
разпореждане касае правото на парично обезщетение за временна неработоспобност на И.Т.С., по болничен лист №***, издаден
за периода от 31.01.2023 год. до 01.03.2023 год., който се явява продължение на
болничен лист №***, издаден за периода от 17.01.2023 год. до 30.01.2023 год. и
че спорният в настоящето производство въпрос е, дали жалбоподателят е осигурено
лице към началото на отпуска за временна неработоспособност, т.е. към 17.01.2023
година.
Според административният орган, от всички
установени факти при извършената проверка, обективирана
в Протокол №КП-5-08-01316096 от 02.03.2023 год., не се установявало И.Т.С. да е
осигурено лице нито към 03.01.2023 год., нито към 17.01.2023 год., нито към
31.01.2023 год. Прието е, че предвид липсата на доказателства, установяващи, че
жалбоподателят е бил на работа на 29.12.2022 год. и на 30.12.2022 год., както и
такива, оправдаващи неговото отсъствие, то осигуряването му било прекъснато още
на 29.12.2022 год. и не е било възобновявано към датата на настъпване на
осигурителния риск - 17.01.2023 год. Твърденията на жалбоподателя, че
прекъсването на осигуряването му е незаконосъобразно и произволно не е
подкрепено с никакви мотиви и доказателства. Няма друга информация, а и не се
твърди от лицето, че същият е работил на 29 и 30 декември 2022 год. По
отношение на твърденията в жалбата, че прекъсването на осигуряването е
произволно, в решението са изложени мотиви, че липсват доказателства лицето да
е работила на 29 и 30 декември 2022 год. и с оглед наличните при работодателя
ОУ „***“ *** данни, се установявало по безспорен начин, че подадената от
осигурителя информация в удостоверение - приложение №9, с Вх.№Р14-08-000-00-**********
от 01.03.2023 год., че И.Т.С. не е осигурено лице към деня на настъпване на
временна неработоспособност, е вярна.
С оглед всичко изложено дотук, директорът
на ТП на НОИ – Кърджали е извел и крайния си извод, че Разпореждане
№О-08-999-00-********** от 14.03.2023 год. на ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали е правилно и законосъобразно,
издадено при стриктно спазване на материалния и процесуалния закон, както и при съобразяване с наличните писмени
доказателства, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
По преписката е представен и е приет като
доказателство Констативен протокол №КП-5-08-01316096/02.03.2023 год., съставен
от главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали/л.19-л.20/,
за извършена проверка по разходите на ДОО на ОУ „***“ ***, в който е отразено,
че проверката е извършена на основание чл.108, ал.1 от КСО и Заповед
№ЗР-5-08-01315348 от 01.03.2023 год. на ръководителя на ТП на НОИ – Кърджали,
във връзка с постъпила жалба от И. ТЕНЧЕВ С., против Разпореждане
№О-08-999-00-********** от 31.01.2023 год., с което на лицето е отказано
изплащане на парично обезщетение по болничен лист №***. В този констативен
протокол е описано, че според установеното при проверката, с трудов договор №*** от *** год., И.Т.С. е бил
назначен, на основание чл.68, ал.1, т.1, във връзка с чл.70, ал.1 и ал.2 и
чл.107а, ал.6 от Кодекса на труда КТ), на длъжност „***“ в ОУ „***“ ***, на
пълно работно време - 8 часа и че със Заповед №1109-426 от 23.12.2022 год., на
основание чл.330, ал.2, т.10 от КТ, във връзка с чл.215, ал.1, т.1 и ал.3 от
Закона за предучилищното и училищното образование, трудовото му правоотношение
е прекратено на 27.02.2023 год. Отразено е, че проверяваният осигурител е
представил в ТП на НОИ - Кърджали удостоверение/приложение №9 към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощи от ДОО/ с Вх.№Р14-08-000-00-**********/30.01.2023 год.
към болничен лист №*** от 17.01.2023 год., издаден за периода от 17.01.2023
год. до 31.01.2023 год., на жалбоподателя И.Т.С.,
като в т.8 от удостоверението осигурителят е посочил, че считано от 03.01.2023
год., осигуряването на лицето е прекъснато. Посочено е, че в хода на проверката
е установено, че на И.Т.С. е бил издаден и Болничен лист №*** от 03.01.2023 год.,
за периода от 03.01.2023 год. до 13.01.2023 год. вкл., за който осигурителят е
представил удостоверение с Вх.№Р14-08-000-00-**********/17.01.2023 год., с
данни относно правото на парично обезщетения, като в т.8 от удостоверението
осигурителят е посочил, че считано от 29.12.2022 год., осигуряването на лицето
е прекъснато. Посочено е, че горецитираният болничен
лист бил анулиран еднолично на 04.01.2023 год. от лекаря, който го е издал, за
което осигурителят представил удостоверение с Вх.№Р14-08-000-00-*********/18.01.2023
год. в ТП на НОИ/приложение №9 към чл.8,
ал.1 и чл.11, ал.1 от НПОПДОО/, за заличаване на подаденото на 17.01.2023
год. удостоверение.
За нуждите на проверката, от страна на осигурителя ОУ
„***“ ***, на контролния орган били представени допълнително два констативни
протокола/№001 от 29.12.2022 год. и №002 от 30.12.2022 год./ за удостоверяване
явяването на И.Т.С. на работа, съответно на 29.12.2022 год. и на 30.12.2022
год., както и протокол с Вх.№586 от 19.01.2023 год. на комисия по трудовоправни въпроси към ОУ „***“ ***, в който, в резултат
на постъпилата информация за анулиране на болничен лист №*** от 03.01.2023
год., от комисията е направено заключение, че И.Т.С. не се е явявал на
работното си място в продължение на 12 последователни дни, считано от
29.12.2022 год. до 18.01.2023 година.
Така, въз основа на горните констатации, установени
при проверката, контролният орган е направил изводи, че И.Т.С. е бил с
прекъснато осигуряване, считано от 29.12.2022 год. и от тази дата същия не
следва да се счита за осигурено лице за риска „общо заболяване и майчинство“,
поради което и същият няма право на парично обезщетение за периода на болничен
лист №*** – от 17.01.2023 год. до 31.01.2023 година.
В представената в съда административната
преписка по издаване на оспореното решение на директора на ТП на НОИ –
Кърджали, е приложена справка от болничен лист №*** от 17.01.2023 год., издаден
от МЦ „***“ ЕООД ***, за временна неработоспособност на И.Т.С., за периода от
17.01.2023 год. до 30.01.2023 год./л.26/, както и Удостоверение/приложение №9 към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1 от НПОПДОО/, с Вх.№Р14-08-000-00-**********/17.01.2023
год., съдържащо данните относно правото на парично обезщетение по цитирания
болничен лист/л.48/, представено от работодателя в ТП на НОИ - Кърджали.
При така установената фактическа обстановка и като
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали направи
следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на
служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт,
съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в
законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в
съответствие с целта на закона.
По
отношение компетентността на органа, издал административния акт, предмет на
настоящия съдебен контрол, съдът приема следното:
Разпоредбата
на чл.40, ал.3 от КСО, в приложимата й редакция (Посл.изм. - ДВ, бр.99
от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) регламентира,
че паричните
обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и
раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено
осигуряване се изчисляват и изплащат от Националния осигурителен институт на
осигурените лица по декларирана от тях лична банкова сметка, а ако лицето няма
право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено
ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно
лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт, издава разпореждане за отказ.
Обжалваното
пред директора на ТП на НОИ – Кърджали Разпореждане №О-08-999-00-********** от 14.03.2023 год. е
издадено от В. М. – *** в ТП на НОИ – Кърджали, на когото, със Заповед
№1015-08-53 от 14.04.2016 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, т.2 от
същата/л.16/, на основание чл.29, т.1 от Правилника за организацията и
дейността на Националния осигурителен институт, е възложено да издава и подписва
разпорежданията за отказ за отпускане на обезщетения и помощи от ДОО, в т.ч. и
при временна неработоспособност, по чл.40, ал.3 от КСО, т.е. разпореждането е
издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съобразно хипотезата
на чл.40, ал.3 от КСО.
На следващо място, съгласно разпоредбата на
чл.117, ал.1, т.2, б.„е” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу
разпореждания за отказ за изплащане на парични обезщетения по глава четвърта, раздели І/който раздел І регламентира обезщетенията при временна
неработоспособност и трудоустрояване/ и ІІ или помощи, като в същия смисъл,
съобразно изричната разпоредба на
чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на
териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят
на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса
по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от
компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства,
отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – директора на ТП
на НОИ – София-град, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в
рамките на неговата материална и териториална компетентност.
Оспореното решение е издадено в посочения
едномесечен срок/жалбата против разпореждането е постъпила в ТП на НОИ – Кърджали
на 10.04.2023 год., а решението е постановено на 10.05.2023 год./, като освен
това, същото е издадено при спазване изискванията за писмена форма и съдържа
всички реквизити, съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК,
приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с подробно посочени
фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната
норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за
издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с
решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на
посочените в чл.117,
ал.1, т.2, б.„е” от КСО, т.е. не са налице нарушения, свързани с формата,
съдържанието и сроковете за издаване на оспорения административен акт, от което
следва, че по отношение на същия не са налице отменителните
основания по чл.146, т.1, т.2 и т.3 от АПК.
Разгледан по същество, оспореният административен акт
е законосъобразен, като издаден и в съответствие и с приложимите материалноправни разпоредби на закона, по следните
съображения:
Ясно е, че съгласно нормата на чл.40,
ал.1 от КСО, осигурените лица за
общо заболяване и майчинство
имат право на парично обезщетение
вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна
неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск. Анализът на посочената разпоредба сочи, че за да придобие право на
обезщетение, следва по отношение на съответното лице, при условията на кумулативност, да са налице две предпоставки, а именно: 1.
лицето да е осигурено за съответния осигурителен риск към момента на настъпване
на осигурителното събитие и 2. лицето да има най-малко 6 месеца осигурителен
стаж като осигурено за този риск.
Същевременно, според легалната дефиниция
на понятието „осигурено лице”, дадена в §1, ал.1, т.3 от Допълните разпоредби
на Кодекса за социална осигуряване/ДР на КСО/, това е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4
и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, като
осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10,
продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т.1 - 3 и т.5. По силата на чл.10,
ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени
или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й, като ал.2 на
същата норма предвижда, че осигуряването се прекъсва през периодите, които не
се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл.4 или чл.4а,
ал.1 не е прекратена. Ясно е, предвид тази законодателна уредба, че за да се
приеме, че има прекъсване на осигуряването, лицето трябва да не работи и
съответно да не се счита за осигурено лице на някое от основания по чл.4 от КСО, защото за да има прекъсване на осигуряването, трябва да има прекъсване на
трудовата дейност.
Така, по аргумент от цитираните
разпоредби, отнесени към описаната по-горе фактическа обстановка, жалбоподателят
ще има право на заявеното парично обезщетение за временна неработоспособност,
ако притежава качеството на „осигурено лице“ по смисъла на ДР на КСО и има
изискуемия се осигурителен стаж като осигурено лице за съответния риск - „общо
заболяване и майчинство“, към датата на настъпване на осигурителното събитие,
която в случая се явява 17.01.2023 год. Това е така, защото спорният в
настоящото производство период на временна неработоспособност, от 31.01.2023
год. до 01.03.2023 год., удостоверен с болничен лист №*** от 06.02.2023 год.,
се предхожда от друг такъв период, по предходен болничен лист №*** от 17.01.2023 год., с период 17.01.2023 год. - 30.01.2023 год., т.е.
временната неработоспособност на спорния по делото болничен лист №*** е
продължение на тази, удостоверена в болничен лист №***, настъпила на 17.01.2023
год. В тази връзка между страните няма спор, че към тази посочена дата, жалбоподателят
И.Т.С. има 6 месеца осигурителен стаж като осигурен за риска „общо заболяване и
майчинство“, както и че межди него и ОУ „***“ *** е било налице валидно трудово
правоотношение. Така, спорен по делото е въпросът единствено, дали
жалбоподателят е отговарял на изискването за осигурено лице непосредствено
преди началото на временната неработоспособност, датираща от 17.01.2023 година.
Съдът в настоящият състав, след преценка
на събраните по делото писмени доказателства, намира за правилен и обоснован
изводът на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ
– Кърджали, респ. възпроизведен и от директора на ТП на НОИ – Кърджали в
издаденото от него решение, в смисъл, че И.Т.С. не е имал качеството на
осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от КСО към релевантния по делото
момент, респ. към датата на настъпване на осигурителния риск, както и намира, че този извод е направен въз основа
на правилна и точна преценка на документите, представени от осигурителя и на
установените факти и обстоятелства в хода на проведено контролно производство.
Съдът намира за обосновани изводите на
административния орган, че осигуряването на жалбоподателя е било прекъснато по
смисъла на чл.10, ал.2 от КСО, като по този начин лицето е загубило качеството
си на „осигурено лице“ за съответния риск/общо заболяване и майчинство/, поради
което и изплащането на обезщетение за временна неработоспособност, поради общо
заболяване, по представения болничен лист №*** от 06.02.2023 год.,
законосъобразно и правилно е било отказано на жалбоподателя И.С.
Неоснователни са, най-напред, доводите на
жалбоподателя, че по отношение на него не е налице прекъсване на осигуряването
и че същият има право на паричното обезщетение по чл.40, ал.1 от КСО. Обратното
на тези твърдения сочат събраните в хода
на административното производство и приобщени по делото доказателства. Така,
видно от представения и приет по делото Констативен протокол №
КВ-5-08-01316096/02.03.2023 год., съставен от главен инспектор по осигуряването
при ТП на НОИ – Кърджали, при извършената проверка на осигурителя ОУ „***“ ***
е констатирано, че за периода, предхождащ настъпването на временната
неработоспособност, а именно от 29.12.2022 год. до 17.01.2023 год., жалбоподателят
И.Т.С. е бил с прекъснати осигурителна права, т.е. осигуряването му е било
прекъснато, тъй като в посочения период същия не се е явявал на работа, респ.
не е упражнявал трудова дейност по трудовия си договор с посочения по-горе
работодател. В хода на контролното производство, проверяваният осигурител е
представил на контролния орган при ТП на НОИ – Кърджали трудовоправна
и счетоводна документация, удостоверяваща 2/два/ работни дни „самоотлъчка“, за
месец 12.2022 год., на И.С., а именно - на 29.12.2022 год. и на 30.12.2022 год.,
като неявяването на работа от страна на лицето е било констатирано от
работодателя и обективирано от него в присъствени
списъци за явяване на работното място и констативни протоколи за установяване
на извършено дисциплинарно нарушение, свързано с неявяване на работа/л.52 - л.55/. На следващо място, установено е, че с болничен лист №*** от
03.01.2023 год., издаден от „ИППМП - ***“ ООД, за времето от 03.01.2023 год. до
13.01.2023 год., общо 11 календарни дни, на И.С. е бил разрешен отпуск за
временна неработоспособност поради общо заболяване, но същият болничен лист е
бил анулиран еднолично от лекаря, който го е издал. За анулирането на болничния
лист на 18.01.2023 год. е бил уведомен работодателят ОУ „***“ ***, който в
Протокол от комисия по трудово-правни въпроси е приел, че И.Т.С. отсъства от
работа без уважителни причини за периода от 29.12.2022 год. до 18.01.2023 год. Гореизброените
обстоятелства по неявяване на работа на жалбоподателя за посочените
дни, а именно за периода от 29.12.2022 год. до 17.01.2023 год., са намерили
израз и в съставените от работодателя първични счетоводни документи - фишове с
начисления и удръжки за И.Т.С., като същите били отразени като „самоотлъчка“.
Така, изложеното обоснова извода, че след
като в периода от 29.12.2022 год. до началната дата - 17.01.2023 год., на
временната неработоспособност, удостоверена с болничен лист №***, предхождаща
временната неработоспособност по процесния болничен
лист №***, И.Т.С. не е упражнявал трудова дейност, тъй като изобщо не се е
явявал на работа без уважителна причина, то неговото осигурявано е прекъснато
за периода на неупражняване на трудова дейност, а вследствие на това не може да
се приеме, че същият през този период от време е имал качеството „осигурено
лице“ по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. Казано с други думи, с
прекъсването на осигуряването жалбоподателят е загубил качеството си на „осигурено
лице“ по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР
на КСО, като същото не е било възстановено към датата на настъпване на
осигурителното събитие, т.е. началото на временната неработоспособност, от
което следва, че по отношение на лицето липсва едно от кумулативните изисквания
за получаване на парично обезщетение по чл.40, ал.1 от КСО, а именно - да е
осигурено лице за съответния осигурителен риск.
Предвид изложеното, изводът, до който е
стигнал административният орган – ръководителя по изплащане на обезщетенията и
помощите при ТП на НОИ – Кърджали, издал оспореното разпореждане за отказ за
изплащане на паричното обезщетение, както и горестоящият
му орган – директорът на ТП на НОИ – Кърджали, пред който това разпореждане е
било оспорено, че по отношение на жалбоподателя не са налице предпоставките за
получаване на парично обезщетение за временна неработоспоспособност
поради общо заболяване, се явява правилен и обоснован.
Във връзка с горното следва да се
отбележи, че по делото не са ангажирани абсолютно никакви доказателства, нито
пък са направени искания, в насока, че лицето И.Т.С. за спорния процесен период е осъществявал реално трудова дейност по
трудовото си правоотношение или че отсъствието му от работа е било по уважителни
причини или след разрешение на работодателя, т.е. че не е налице хипотезата на
чл.10, ал.2 от КСО. Безспорният извод от нормите
на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО и чл.10 от КСО е, че реалното упражняване на
трудова дейност по валидно съществуващ трудов договор, се явява основание за
възникване на осигурителното правоотношение с произтичащите от него права на
обезщетение на осигурено лице по смисъла на КСО, респ. прекъсването на
трудовата дейност за определен период от време, макар и не прекратена, води до
прекъсване на осигуряването, което от своя страна изключва осигурителните права
по получаване на обезщетения в рамките
на това осигурително правоотношение, доколкото същото не е възстановено с
възобновяване на трудовата дейност.
Както бе упоменато и по-горе, спорът в
настоящото производство се отнася до прекъсването на осигуряването на И.Т.С.,
рефлектиращо върху правото му на получаване на парично обезщетение за временна
неработоспособност, като обстоятелството, че лицето е имало действащ трудов договор,
което впрочем не е спорно по делото, не е достатъчно да обоснове правото на
лицето да получи обезщетението по чл.40, ал.1 от КСО, в какъвто смисъл са
твърденията в жалбата, защото както се посочи и по-горе, прекъсването на
трудовата дейност, прекъсва и осигуряването. Според съда, наличните по делото
доказателства, водят до обоснован извод, че е налице такова прекъсване на
осигуряването на жалбоподателя, в резултат на неупражняване на трудова дейност
за определен период от време, без извинителни причини, от което следва, че
качеството „осигурено лице“ по отношение на И.Т.С. към момента настъпване на
осигурителното събитие, не е налице.
На следващо място, неоснователни са и
развитите в жалбата твърдения за нарушение на принципа на съразмерност по чл.6
от АПК, аргументирани с доводите, че на жалбоподателя се следва парично
обезщетение от фондовете на ДОО, в случаите, когато действително не упражнява
трудова дейност, за която да получава трудово възнаграждение. Като бе упоменато
и по-горе, паричното обезщетение по чл.40, ал.1 от КСО замества трудовото
възнаграждение, но получаването на същото не е безусловно, а зависи от това, по
отношение на правоимащото лице да е изпълнен
изискуемият се от закона фактически състав – лицето да е осигурено лице за общо
заболяване и майчинство и да притежава минимум 6 месеца осигурителен стаж като
осигурено лице за този риск. Само при наличието на тези предпоставки, както и
при липсата на правоизключващи юридически факти,
изчерпателно изброени в чл.46 от КСО, се следва отпускане и изплащане на съответното
парично обезщетение, като заместваща трудовото възнаграждение облага.
От изложеното по-горе следва, че като е отхвърлил
жалбата на И.Т.С., против Разпореждане №О-08-999-00-********** от 14.03.2023
год. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ –
Кърджали, като неоснователна, директорът на ТП на НОИ – град Кърджали е издал
оспорения административен акт и при правилно приложение на материалния закон,
т.е. по отношение на същото не е налице и отменителното
основание по чл.146, т.4 от АПК, като при това положение, същото се явява
издадено и в съответствие с целта на закона.
При така установеното фактическо и правно положение
съдът намира, че жалбата, подадена от И.Т.С., с адрес ***, се явява
неоснователна и недоказана, като при съобразяване на разпоредбата на чл.168,
ал.1 от АПК съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в установената от закона форма и с предвиденото съдържание,
без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби и целта на закона, т.е. по отношение на него не са налице отменителните основания по чл.146 от АПК, поради което и
жалбата следва да бъде отхвърлена с решението по настоящото дело.
С оглед изхода на спора по настоящото дело и предвид
своевременно направеното от процесуалния представител на ответника, искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
жалбоподателят И.Т.С., с адрес ***, следва да бъде осъден да заплати на
Националния осигурителен институт – град София, сумата в размер на 100.00/сто/
лева, представляваща минималния размер на юрисконсултско
възнаграждание, определен от съда на основание чл.24,
предл.I/първо/ от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съгласно което, по административни
дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лева.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/,
във връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Т.С., с адрес ***, с ЕГН **********, против Решение №2153-08-130 от 10.05.2023 год.,
издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му
против Разпореждане №О-08-999-00-********** от 14.03.2023 год. на ръководител
по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, с което, на
основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от НПОПДОО, на жалбоподателя И.Т.С.
е отказано изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност,
поради общо заболяване, по болничен лист №***, издаден на 06.02.2023 год. от МЦ
„***” ЕООД ***.
ОСЪЖДА И.Т.С., с адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Национален осигурителен
институт /НОИ/, с адрес - ***, ЕИК ***, сумата в размер на 100.00/сто/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр.
с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или
връчи на страните по делото.
Решението, съгласно разпоредбата на чл.119 от КСО, е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване или протестиране.
С Ъ Д И
Я: