№ 16950
гр. София, 18.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110109589 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на делото са предявените от „ФИРМА“ ЕАД срещу И. Д. и Ц. Д.
, обективно съединени искове с правни основания чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД,
относно осъждането на ответниците да заплатят на ищцовото дружество,
както следва - всеки един от тях по : 701,88 лв., представляваща дължима, но
незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия през периода
от м. 05.2019г.- м. 04.2021г. до имот находящ се на адрес: гр.АДРЕС, аб. №
********** , ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба
до изплащане на вземането, 149,36лева –мораторна лихва за забава за периода
15.09.20г.- 26.02.23г., както и сума за дялово разпределение в размер на
10,14лв. главница за периода м. 01.20г.- м. 04.21г. , заедно със законна лихва от
датата на исковата молба до изплащане на вземането, както и 2,45лв.
мораторна лихва върху главницата за периода от 10.06.20г. до 16.02.23г.
Ищцовото дружеството основава претенциите си с твърденията, че
ответниците дължат претендираните суми, в качеството им на съсобственици
на имот, находящ се в гр.АДРЕС, аб. № **********, до който ищцовото
дружество е доставяло топлинна енергия в периода от м.05.2019г. до
м.04.2021г. , цената на която не е била заплатена от ответниците в качеството
им на потребители.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв постъпи от
страна на ответниците чрез назначения им особен представител – адв. Д. Г. от
1
САК . Исковете се оспорват като неоснователни и недоказани, оспорва се
наличието на облигационно отношение между страните , доставката на
топлинна енергия до имота и нейната цена. Релевира възражение за
погасяване на вземанията по давност. Иска се отхвърляне на исковете спрямо
ответниците.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и
цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с
предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното
дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на
купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави
твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за
купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената
цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с
което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за
заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния
период/ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба свързва качеството
потребител с правото на собственост или учредено вещно право на ползване,
като от значение е реалното ползване на съответния вид енергия.
В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото
съдът приема, че в рамките на исковия период ответниците И. Д. Д. и Ц. Д. Д. ,
се явяват пасивно легитимирани да отговарят за вземанията за цена на
топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи
процесния имот, в качеството си на наследници на С. А. Д. . Това е така, тъй
като въз основа на данните, които се извличат от представения нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №1, том I1, рег. № 1151, нот. дело
№ 177/2005 г. /л. 9-10 от делото/ се установява, че на 02.03.2005г. С. А. Д. е
придобила собствеността върху процесния имот , като е подала от дата
22.03.2005г. до ищеца заявление за откриване на партида, в което е посочено ,
че домакинството се състои от 3-ма членове/ л.12-13 от делото/ , като видно от
приложена по делото справка по реда на Наредба 14/18.11.09г./ л.35/ ,
2
наследници по закон на С. Д./ поч. на 08.10.21г./ са син И. Д. и дъщеря Ц. Д..
По делото няма данни относно осъществяването впоследствие на други
юридически факти, довели в промяна в правата върху наследственото
правоприемство , включително липсват данни, а и твърдения за отказ от
наследството на наследодателката.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между
страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната
разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става
по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се
твърди, нито се доказва ответниците да са възразили срещу прилаганите от
ищеца общи условия или да са предложили сключването на индивидуално
споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения,
че в рамките на исковия период те са били носители на вещно право на
ползване върху процесния апартамент № 417 съдът прави извод, че между тях
и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна
енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между
страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В
случая, видно от протокол от общо събрание на етажната собственост от
26.09.2002 г. и списък към него /л.17-18 от делото/, договор от 01.10.2002 г. /л.
15-16 от делото/, договор при общи условия за извършване на услуга дялово
разпределение от 02..06.2017 г. /л. 24-31 от делото/, индивидуални справки за
топлинна енергия и протоколи за извършен отчет /л. 83-86 от делото/, се
установява, че етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: гр.
София, ж. к. „Люлин“ , бл. 21, вх.Б, ет.4 , са възложили извършването на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода на „ФИРМА **“ООД .
От представеното от третото лице-помагач на ищеца „ФИРМА“АД
3
становище , с приложени изравнителни сметки и талони за отчет на уреди за
дялово разпределение за процесния имот и период, се установява, че за имота
е начислявана топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация , както и
за консумирана топла вода , посредством щтранг-лира, находяща се в баня и
наличие на два индивидуални водомера за топла вода. Третото лице –помагач
е посочило още, че при изготвяне на изравнителната сметка на абонатната
станция за съответните отчетни подпериоди , включени в процесния, дела за
топлата вода е изчислен въз основа на показанията за водомерите за топла
вода , снети след приключване на отоплителните сезони.
Доколкото не са ангажирани доказателства в обратния смисъл , и
предвид представените писмени доказателства от третото лице-помагач / л.
83-86 от делото/ съдът приема , че разпределението на топлинна енергия през
процесния период и начисляването на такава е извършвано от фирмата за
дялово разпределение в съответствие с действащата нормативна уредба.
През процесния период в имота са начислявани суми за битово гореща
вода и сградна инсталация, за които през процесния период са издавани
изравнителни сметки / представени от третото лице-помагач/. Ответниците
нито твърдят, нито доказват по делото да са се възползвали от предвиденото
рекламационно производство и да са оспорили изготвените от фирмата за
дялово разпределение изравнителни сметки в установените срокове съгласно
чл. 32, ал. 3 от общите условия, които имат силата на закон за страните - в 45-
дневен срок след периода, за който се отнасят, нито в срока за рекламации за
отчет на уредите и разпределението по чл. 70, ал. 6 от Наредбата за
топлоснабдяването. Поради това и с оглед на липсата на мотивирано
оспорване на тези документи и в настоящото производство, съдът намира, че
разпределението е извършено по описания и отразен начин в съответствие с
нормативната уредба. В заключението на допуснатата от съда съдебно-
счетоводна експертиза е посочено, че дължимвата от абоната главница е в
общ размер на 1424,03лева, от която в размер на 1403,76лв.- общо за ТЕ и за
БГВ , и 20,76лв. – за отчитане на уреди за разхределение на топлинна енергия.
Мораторната лихва, изчислена от вещото лице върху задълженията за
главница е в размер на 299,25лева, от които в размер на 194,50лева - върху
задължението за топлинна енергия , и в размер на 4,75лева за дялово
разпределение . В съдебно заседание вещото лице е посочило, че
извършените от ответниците плащания за погасяване на процесните
задължения са били от дата, предхождаща исковата молба, и са съобразени
при завеждане на исковете.
Ето защо, съдът приема, че въз основа на ангажираните писмени
доказателства, включително заключението по съдебно-счетоводната
експертиза по делото, са установени по категоричен начин доставената и
потребена в процесния имот топлоенергия в определено количество и нейните
стойности за исковия период.
Следва да бъде разгледано своевременно релевираното от ответниците
4
възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно тълкувателните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК на
ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни
услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се
прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира течението на
давността, като в случая исковата молба е депозирана на 23.02.23г. , а за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и 7 дни/
срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във
връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в
сила от 14.05.2020 г./, поради което извън погасителната давност са
вземанията за периода м. 01.2020г.- м. 04.2021г., като вземанията за периода
м. 05.19г.- м. 12.19г. се явяват погасени по давност .Издаването на
изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски стават
дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната
давност за тях. В случая, съдът приема, че крайният размер на главното
задължение за цена на топлинна енергия на ответниците следва да бъде
определено въз основа приетия от съдебно-счетоводната експертиза такъв ,
като се приспаднат погасените по давност месечни вземания за перида м.
05.19г.- м. 12.19г., или дължимото вземане на топлинна енергия за периода м.
01.20г.- м. 04.21г. е в размер на 901,98лева , като всеки един от ответниците
дължи да заплати по 450,99лева съобразно дела си.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да
се добавят и дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение, чиято обща стойност се равнява на посочения от ищеца размер
от 20,27лева / съвпадащ и с този от експертизата/ и която се претендира за
периода м. 01.20г. – м. 04.21г. – период, необхванат от давността. Това е така,
тъй като съгласно чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение
на топлинната енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и
сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях
търговец. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сградата – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от
асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване на изискванията на тази наредба
и приложението към нея.
В чл. 36 от общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиентите търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на
сградата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение.
5
Редът и начинът за заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
С договора от 02.06.2017 г., сключен между ищеца и „ФИРМА“ ЕАД,
страните са договорили заплащане от „ФИРМА“ ЕАД на ползваните услуги
съгласно Приложение № 2, въз основа на броя обслужвани имоти и броя
средства за дялово разпределение в тях. Договорено е цената да се определя
първоначално и да се актуализира ежегодно до 30-ти април за следващия
отчетен период. Както се посочи по-горе, представен е и договор от
01.10.2002 г., сключен между етажните собственици в процесната сграда и
фирмата за дялово разпределение, с който страните са договорили
абонаментна цена за отчитане на показанията топлинен разпределител и
водомер за топла вода , водомерите за топла вода, поддръжката на
монтираните уреди и изготвянето на обща и индивидуални сметки.
Ето защо, предвид ангажираните по делото доказателства, ищецът
„ФИРМА“ ЕАД се легитимира като носител на вземането за цена на
извършваната услуга дялово разпределение за процесния период в
претендирания размер , която не се установява да е била заплатена от
ответниците.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от
посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване
от ищеца наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на
ответниците в забава и размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от
11.08.2016 г., относими към релевантния период, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2
в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, а не от
публикуването на общата фактура на интернет страницата на продавача, както
се твърди от ищеца с исковата молба. Ето защо, за вземанията за цена на
топлинна енергия за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., за които съдът
прие, че не са обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на
ищеца. Определен по реда на чл. 162 ГПК, размерът на лихвата за забава
върху възприетата от съда непогасена по давност главница за цена на
топлинна енергия в общ размер на 901,98 лв., дължима за периода от
01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., се равнява на сумата от 192,48 лв., начислена за
претендирания период от 15.09.2020 г. до 16.02.2023 г. Отново при
съобразяване дълга на всеки един ответниците, то И. Д. и Ц. Д. се явяват
задължени за сумата от по 96,24 лв. /1/2 от 192,48 лв./, до който размер
предявените срещу всеки от тях искове за лихва за забава върху задължението
6
за цена на топлинна енергия следва да бъдат уважени, като се отхвърлят за
разликата до пълния предявен размер.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба в съда – 23.02.2023 г. и касаеща процесния период, поради което
акцесорната претенция за сумата от общо 4,89 лв., начислена за
претендирания период от 10.06.2020 г. до 16.02.2023 г., се явява
неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноските:
Предвид частичното уважаване на исковете , на ищеца се следват
разноски съразмерно на уважените искове в размер общо на 406,32лева / за
заплатена държавна такса, депозит за особен представител, и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер/. Разноските следва да бъдат понесени
поравно от двамата ответници, съразмерно на уважените спрямо тях искове.
От страна на ответниците не са направени разноски по производството,
поради което такива в тяхна полза не следвада бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Д. Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „ФИРМА“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, сумата от 450,99 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.01.2020 г. до
30.04.2021 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
АДРЕС , с аб. № **********; сумата от 10,13 лв., представляваща цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
исковата молба -23.02.2023 г. до окончателното им заплащане, както и сумата
от 96,24 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 16.02.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 450,99 лв. до пълния предявен размер от 701,88 лв., и за периода
от 01.05.2019 г. до 31.12.2019 г.; иска за лихва за забава върху задължението за
цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 96,24 лв. до
пълния предявен размери от 149,36 лв., както и иска за лихва забава върху
задължението за цена на услуга дялово разпределение в размер на 2,45 лв. за
периода от 10.06.2020 г. до 16.02.2023 г.
ОСЪЖДА Ц. Д. Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „ФИРМА“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС на
7
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, сумата от 450,99 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.01.2020 г. до
30.04.2021 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
АДРЕС , с аб. № **********; сумата от 10,13 лв., представляваща цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
исковата молба -23.02.2023 г. до окончателното им заплащане, както и сумата
от 96,24 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 16.02.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 450,99 лв. до пълния предявен размер от 701,88 лв., и за периода
от 01.05.2019 г. до 31.12.2019 г.; иска за лихва за забава върху задължението за
цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 96,24 лв. до
пълния предявен размери от 149,36 лв., както и иска за лихва забава върху
задължението за цена на услуга дялово разпределение в размер на 2,45 лв. за
периода от 10.06.2020 г. до 16.02.2023 г.
ОСЪЖДА И. Д. Д. с ЕГН ********** да заплати на „ФИРМА“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 203,16 лв., представляваща разноски , направени
от ищеца за настоящото производство, съразмерно на уважените спрямо
ответника искове.
ОСЪЖДА Ц. Д. Д. с ЕГН ********** да заплати на „ФИРМА“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 203,16 лв., представляваща разноски , направени
от ищеца за настоящото производство, съразмерно на уважените спрямо
ответника искове.
Решението е постановено при участието на „ФИРМА“АД като трето
лице- помагач на ищеца по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8