Решение по дело №3558/2020 на Районен съд - Плевен

 р е ш е н и е

N ...................

гр.***,  19.05.2021год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

           ***ски районен съд, ІV състав, гражданска колегия в публично заседание на  двадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ТОМОВА

при секретаря Анета Христова  

като разгледа докладваното от съдията томова гражданско дело N 3558 по описа за 2020 год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:

 

           Производството е по искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, чл.265, ал.1, предл.второ от ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, вв вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.

           Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от И.Х.П. против ЕТ „И.– И.Д.”.

Ответникът ЕТ „И.– И.Д.” е депозирал насрещна искова молба против И.Х.П..

           Ищецът И.Х.П. излага в исковата молба и уточняващи такива, следните фактически твърдения: Твърди се, че между страните бил сключен Договор за строителство на нежилищна сграда в ***, по силата на който ЕТ „И.– И.Д.” приел да изработи „Груб строеж на едноетажна сграда по проект на възложителя”. Сградата следвало да бъде изградена в ***, на административен адрес ***, в срок от 60 календарни дни след подписване на Протокол за дадена строителна линия. По силата на чл.2 от договора, възложителят поел задължение да заплати възнаграждение в размер на 36 000лв., както следва: до започване на обекта - 18 000лв.; след завършване на бетоновите работи на кота 0 – 7 000лв.; при изграждане на покривна конструкция – 5 000лв.; остатъка до уговорените 36 000лв.– след приключване на възложената работа.

          Твърди се, че възложителят И.П. заплатил на ответника следните суми: на 30.03.2016г. превел по банков път сумата от 18 000лв.; на 20.10.2017г. превел сумата от 7 000лв.; на 08.12.2017г. – 305лв.; на 12.12.2017г. – 120лв. и на 31.05.2018г. – 6 000 лв. (според уточнение в отговора по насрещната ИМ) или общо платени 31 425лв.

          Твърди се, че изпълнителя започнал работа след отправена от възложителя нотариална покана, връчена на 04.09.2017г.

          Твърди се още, че на 17.01.2019г. била връчена от възложителя на изпълнителя нотариална покана, с която последния бил поканен в седмодневен срок да започне работа по довършване на следните строителни работи: полагане на керемиди върху покривната конструкция на сградата; изпълване на зидария на санитарен магазин – 32 кв.м. и зидария на санитарна автомивка – 51 кв.м.; бетонов тротоар около сградата с ширина един метър; изграждане на калоутаителна и маслоутаителна водомерна шахта. Изпълнителят бил уведомен, че при неизпълнение на посочените работи в предоставения срок, договора щял да се счита от възложителя за прекратен. Твърди се, че ответника не изпълнил посочените работи и договора бил развален, поради виновно неизпълнение на задължения на изпълнителя.

          Твърди се още в исковата молба, че не били извършени от изпълнителя описани възложени по договорното правоотношение СМР.

          Претендира се да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 19 168,16лв.

          С депозираната молба от 13.11.2020г., в отговор на дадени указания от съда, ищецът  уточнява петитума, заявен с първоначалната искова молба, за осъждане на ответника да му заплати сумата от 19 168,16лв. (разликата между тази сума и сочената в уточняващата молба в размер на 19 168,20лв. е незначителна). Пояснява се, че сумата от 19 168,20лв. била заплатена от възложителя на изпълнителя, но част от нея – в размер на 15 015,20лв. била за СМР, които не били изпълнени, а друга част – в размер на 4 153лв. била платена за работи, които били изпълнени некачествено.

          Сочи се, че възложените и заплатени, но неизпълнени СМР се изразявали в следното: Зидарии за санитарните възли и офиса в автомивката; Тухлена зидария за обособяване на санитарния възел и склада в магазина;  Изграждане на комин на магазина; Зидария над входната врата; Бетонов тротоар с ширина един метър около обекта; Изграждане на водомерна шахта; Доставка и монтаж на хидроизолационно фолио; Покриване на покрив с керемиди.

          Излага се, че възложените и заплатени, но некачествено СМР се изразявали в следното: Некачествено изпълнение на колони и греди – на места не били с необходимото бетоново покритие (според уточняваща молба от 17.12.2020г.); Некачествено изграждане на кало- и маслоутаителни шахти – не били изградени и завършени, според одобрения проект (според уточняващата молба от 17.12.2020г.); Некачествено изграждане на четири броя подови канали – същите били счупени (сочено в молбата от 17.12.2020г.); Некачествена изработка на дървена конструкция за покрив - некачествени монтаж на дъсчена обшивка, направа на летвена скара, полагане на мембранно платно /мушама/ на покрива- липса на полагане от северната и южна страна на покрива – липсвали скоби, клещи и подкоси между стоици и попове, на северния  и южен скат на покрива не били поставени хидроизолация, обшивка и летви, ребрата били поставени на по-голямо разстояние от указаното в проекта по част конструкция, пет броя попове не били анкетирани към плочата, хидроизолацията на източния скат била с нарушена цялост. Сочи се в уточняващата молба от 17.12.2020г., че покривната конструкция в сочения вид била негодна за ползване; по отношение на колоните и гредите се наложило поправяне; шахтите били изградени наново; подовите канали били подменени, т.к. били положени счупени (според уточнение в о.с.з. на 13.01.2021г.).

          Ответникът ЕТ „И.– И.Д.” оспорва насочените срещу него искове. Признава, че възложителя му е превел сума в размер на 24 000лв., но оспорва плащане над този размер. Признава, че не е бил спазен срока за изпълнение на задълженията му по договора, но твърди, че това е следствие на обстоятелства, които не могъл да преодолее – строителната площадка била открита на 24.11.2016г., когато настъпили зимни условия, които не били подходящи за строителство. Излага твърдения за изпълнени от него СМР, както и доставката на материали за други, които не могъл да изпълни, т.к. бил изгонен от обекта. В писменото си становище от 18.11.2020г. по внесените от ищеца уточнения  оспорва да са част от понятието груб строеж посочените  зидарии за санитарни възли и офиса в автомивката, тухлената зидария за обособяване на санитарния възел и склада в магазина, изграждането на комин, зидария на входната врата, бетонов тротоар около обекта, изграждане на водомерна шахта.

          Депозирана е насрещна искова молба от ЕТ „И.– И.Д.” против И.Х.П., в която също се излагат твърдения за сключване на процесния договор, но се твърди, че възложителя заплатил само сумите от 18 000,00 лева и от 6 000,00 лева. Твърди се, че независимо от неизпълнение на задължението на възложителя за плащане, изпълнителя изградил сградата със свои средства до покрив.  Сочи се, че по покрива била извършена доставка, реконструкция и монтаж на нова дървена конструкция, монтаж на дъсчена обшивка, за което били вложени материали на стойност 3 832,60лв. и стойност на труд 4 100лв. или общо 7 932,60лв., които не били платени от възложителя. Твърди още, че бил доставил на обекта 2бр.шахти на стойност 400лв., като за доставката им били платени 100лв.. Положил бил и арматура за пътеките около сградата на стойност 100лв. Навеждат се доводи, че възложителя не му заплатил общо сумата за посочените СМР и материали в размер на 8 532,60лв. и се претендира да бъде осъден ответника по насрещния иск да му я заплати. В о.с.з. на 20.12.2019г. е допуснато изменение на цената на иска, който е приет за предявен  за сумата от 11 054,67лв. Предмет на спора по тази насрещна претенция след връщане на делото за ново разглеждане е искането за заплащане на сума в размер на 8 519,35лв., т.к. до този размер е обезсилено решението и върнато делото за ново разглеждане. За разликата до изменения размер на цената на иска от 11 054,67лв. искът е бил отхвърлен с решението, което в тази част като необжалвано е влязло в сила.

Ответникът по насрещния Иск И.П. е депозирал писмен отговор, с който оспорва насочената срещу него претенция.

В о.с.з. на 20.04.2021г. е допуснато изменение на цената на исковите претенции, предявени от ищеца И.П., в съответствие с депозирана от същия писмена молба, както следва:

По отношение на възложените, заплатени, но неизпълнените СМР се претендира: 1. За зидарии за санитарните възли и офиса в автомивката и тухлена зидария за обособяване на санитарния възел и склада в магазина на стойност - 691,89лв.; 2.Изграждане на комин на магазина- 87,28 лв.; 3. Зидария над входната врата - 49,42 лв.; 4.Бетонов тротоар с ширина един метър около обекта- 971,63лв., 5.Изграждане на водомерна шахта - 367,46лв.; 6.Доставка и монтаж на ходроизолационно фолио-117,48лв.; 7.Покриване на покрив с керемиди-7188,72 лв. Всичко на обща стойност 9473,88 лева.

По отношение на възложените и заплатени, но некачествено извършени СМР: 1. Некачествено изпълнение на колони и греди със стойност на саниране на бетони на колони и греди - 397,88 лв.; 2. Некачествено изграждане на кало- и маслоутаителни шахти със стойност за саниране на кало и маслоутаителни шахти - 910,80лв.; 3. Некачествено изграждане на четири броя подови канали със стойност за подмяна на четири броя подови канали - 134,11лв.; 4. Некачествена изработка на дървена конструкция за покрив със стойност за ремонт на дървена конструкция за покрив - 709,94 лв.; 5. Некачествен монтаж на дъсчена обшивка със стойността за монтаж на дъсчена обшивка - 584,58 лв.;  6. Некачествена направа на летвена скара за керемиди със стойността за направа на летвена скара за керемиди - 312,84 лв.; 7. Некачествено полагане на мембранно платно /мушама/ на покрива- липса на полагане от северната и южна страна на покрива със стойност - 117,48лв. Всичко на обща стойност 3 167.62 лева

           Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното :

От представения препис на Договор за строителство на нежилищна сграда от 25.03.2016 г. се установява, че между И.П., в качеството на възложител и ЕТ „И.– И.Д.”, в качеството на изпълнител е било постигнато съгласие изпълнителя да извърши дейности по изграждането на груб строеж на  едноетажна сграда по проект на възложителя, а последния да заплати възнаграждение в размер на 36 000 лв. В чл.2 от договора са регламентирали начина и сроковете за плащане на възнаграждението: 50% или 18 000 лв. до започване на обекта; след завършване на бетоновите работи на кота „0” – 7 000лв.; преди изграждане  на покривната конструкция –авансово 5 000лв.; след окончателно завършване на обекта – окончателно плащане на възнаграждението по посочена банкова сметка.   

***.4 изпълнителят се е задължил да извърши работите според изискванията за качество, предвидени в договора по изготвения проект, включващ като допълнение бетонов тротоар около сградата с ширина 1 метър, кало и  маслоутаителна и водомерна шахта.

Уговорено е било, според отразеното в чл.5, изпълнението на възложените работи да бъде извършено в срок от 60 календарни дни от датата на  Протокола за дадена строителна линия.

В чл.14 страните са закрепили правилата по чл.265 от ЗЗД, уреждащи правата и отговорността на страните при изпълнение с недостатъци.

От представения препис на преводно нареждане от 30.03.2016 г. се установява, че по сметка на ответното дружество ищецът е  превел сумата от 18 000 лв. на сочената дата.

От представеното преводно нареждане от 31.05.2018 г. се установява, че по сметка на ответното дружество ищецът е превел сумата от 6 000 лв.

Видно е приложения препис на пл.нареждане от 20.10.2017 г., че на сочената дата ищецът е превел по сметка на Х.В.Д. в ***сумата от 7 000 лв., с посочено основание „по договор за строителство с ***., нот.зав.922/25.03.16“.

От представените преписи на два броя разписки – от 08.12.2017 г. и 12.12.2017 г., се установява, че ***е получил от ищеца сумата от 305 лв. за плащане на получен бетон и сумата от 120 лв. за разтоварване на тухли.

От представения препис на нотариална покана от 04.09.2017 г. се установява, че ищецът е подканил ответника да започне строителството на процесната сграда. Същата е била връчена на адресата на 11.09.2017г., видно от приложената в кориците на ***на ***разписка №3496/2017г. на нотариус ***.

От приложения препис на нотариална покана от 07.01.2019 г., връчена на адресата на 17.01.2019г. се установява, че ищецът е поканил ответника да довърши незавършените строителни работи в седмодневен срок, като след изтичането му ще счита договора за развален на основание чл.262, ал.2 от ЗЗД.

Установява се от представения препис на Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежи на техническа инфраструктура от 24.11.2016 г. за „Изместване на кабел 20кV“, в ***на ***, че строителната площадка за процесния обект е била открита на 24.11.2016 г., при дадено Разрешение за строеж от ***от 27.10.2016г. Видно е от приложения препис на Акт обр.12, че на 29.11.2016 г.  е било установено извършване на описани СМР: направа на пясъчна подложка, сигнална лента и полагане на кабел.

От представения Граждански договор №3 от 17.09.2018 г. се установява, че същият е бил сключен между ответния ЕТ и ***, за изпълнение на следната дейност -  СМР на обект „Автомивка“ *** – направа на дървена конструкция на покрив и покритие с цигли, срещу договорено възнаграждение от 2000лв.

От представения Граждански договор №4 от 17.09.2018 г. се установява, че същият е бил сключен между ответния ЕТ и ***, за изпълнение на следната дейност -  СМР на обект „Автомивка“ *** – направа на дървена конструкция и покритие с цигли, срещу договорено възнаграждение от 970лв.

От представения Граждански договор №5 от 17.09.2018 г. се установява, че същият е бил сключен между ответния ЕТ и ***, за изпълнение на следната дейност - СМР на обект „Автомивка“ *** – направа на дървена конструкция на покрив и покритие с цигли, срещу договорено възнаграждение от 970лв.

От приложеното копие на фактура №**********/31.01.2019 г. и фискален бон към нея се установява, че същата е била издадена за закупени от ЕТ „И.И.Д. греди, дъски, летви и тухли, за които материали е била заплатена сума в размер на 3832,60 лева.

От представения РКО №11/20.10.2018 г. се установява, че на посочената дата ответния ЕТ е изплатил на *** сумата от 1700лв. срещу дейност по направа на дървена конструкция на покрив.

От представения РКО №12/20.10.2018 г. се установява, че на посочената дата ответния ЕТ е изплатил на *** сумата от 1300лв. срещу дейност по направа на дървена конструкция на покрив.

От представения РКО №13/21.10.2018 г. се установява, че на посочената дата ответния ЕТ е изплатил на *** сумата от 1300лв. срещу дейност по направа на дървена конструкция на покрив и шофьор.

Открито е производство по оспорване автентичността на подписите, положени в гражданските договори, и за „получил сумата“ в трите РКО, по заявено оспорване от ищеца И.П., което не е проведено успешно, с оглед установеното от гласните доказателства, че носят подписите на посочените в тях лица, и тези писмени доказателства се съобразяват.

Представени са от ищеца експедиционни бележки №4335/02.03.2020г., №4336/02.03.2020г. и №4340/03.03.2020г., както и фактура №**********/04.03.2020г. с фискален бон към нея, установяващи закупуване на 11 куб.м. бетон, за стойност и превоз на който е била заплатена сума в размер на 1 410лв.

От представения препис на Договор за възлагане на СМР от 21.03.2019г. се установява, че по силата на това съглашение ищеца И.П. е възложил на трето за спора лице ****** извършване на описани в количествено-стойностна сметка СМР срещу възнаграждение в общ размер на 6 954,53лв., която сума е била заплатена, видно от приложеното преводно нареждане.

По делото е приложена в копие прокурорска преписка №441/2018г. по описа на ***. От същата се установява, че е приключила с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство, т.к. деянието не съставлява престъпление. Не се установява в материалите по преписката да се съдържа писмено изявление на ***Д., в каквато насока са наведени доводи от ищеца при мотивиране на искането му за прилагане на преписката. Единствено писменото изявление на страна по делото, съдържащо признание на неизгодни за нея факти може да има доказателствена стойност при решаване на спора. Св.И.Д. не е страна по спора и изявленията, направени от него в друго производство имат характер на свидетелски показания, които в писмен вид  не могат да бъдат ползвани като доказателствено средство  в настоящото производство, в каквато насока е налице позоваване на ищеца в писмените му бележки.

От постъпилата справка от ***с изх.№1178-1/02.02.2021г. се установява, че в информационната система на НАП няма данни за деклариран доход от св.***по граждански договор №4/17.09.2018г. и от св.*** по граждански договор №3/17.09.2018г.

От приложения препис на удостоверение от ***с изх.№15-07/27.01.2021г., се установява, че ЕТ „И.– И.Д.”*** е вписан в ***за периода 03/2018 – 10/2019г.

В хода на производството по делото са събрани гласни доказателства по искане на страните.

Свидетелят ***, разпитан в о.с.з. на 26.11.2019г., излага в показанията си, че познавал страните и работил на процесния обект при направата на покрив с пряк ръководител ***. Твърди, че когато той отишъл да работи там сградата била изградена, имало плоча и върху нея трябвало да се направи дървена конструкция. Сочи, че направата на дървената конструкция започнало през месец ноември и  за около 10 дни била завършена и покрита с мембрана, с изключение на част от 25-30кв.м., която останала без такова покритие, за да могат да се прекарват материали през нея, и  оставало да се сложат циглите, но заваляло сняг, поради което спрели. Твърди още, че след известно време, за което не си спомня продължителността, отишли да довършат покрива, но заварили там друга бригада, която работела по него. Сочи, че не бил видял доставени керемиди на обекта. Излага, че материалите, които се влагали в направата на покрива били закупени от г-н Д.. Твърди също, че участвал в полагане на В и К инсталация по сградата; положени били два пръстена – отпред на сградата за канализация, за мръсен канал и кофраж отпред за маслоутаители, който трябвало да се налее с бетон, но не успели да направят това, защото не били допуснати от възложителя. Св.Кънчев твърди също, че той е подписал оспорените Граждански договор №4 от 17.09.2018 г. и РКО №12/20.10.2018г.

Свидетелят ***, разпитан в о.с.з. на 20.12.2019г. излага в показанията си, че работел за ЕТ И.И.Д.” и участвал в строителството на автомивка на И.П. в ***. Твърди, че работил на обекта от самото начало, като почнали пролетта на 2016 г., спрели заради проблем с Енергото и после продължили. Излага, че ***Д. закупувал необходимите материали от търговия, намираща се в индустриалната зона на ***. Сочи, че била направена покривната конструкция без полагане на циглите, като имало оставен отвор за изнасяне на материалите. Твърди, че спрели работа, поради разваляне на времето в края на 2018г. Излага още, че цигли не били закупени, тъй като при опита си да завършат покрива били изгонени от възложителя. Свидетелят твърди, че във връзка с изграждане на В и К инсталацията били изкопали с багер две шахти. Започнали да полагат пръстените, но И.П. поискал да се разкопае до самата сграда и се спукали два тръби. Св.***сочи още, че около сградата трябвало да се положат пътеки, но И.П. казал, че според техника арматурата не била достатъчно. Взета била впоследствие допълнително такава, но когато се обадили да питат кога да отидат на обекта, възложителят казал да не леят никакъв бетон. Св.***твърди също, че той е подписал приложения по делото Граждански договор №5 от 17.09.2018 г. и РКО №13/21.10.2018г. за получил сумата.

В о.с.з. на 09.04.2021г. е проведен допълнителен разпит на св.***. При него същия твърди, че на покрива оставало само циглите да се поставят. Имало и оставени отвори, които трябвало да се довършат, но не помнел къде точно. Било поставено хидрозолационно фолио върху дъсчената обшивка. Останало да се доизгради стена от тухлената зидария вътре в сградата. Твърди, че не е имало пукнатини по бетоновите елементи на сградата. Твърди още, че била поставена арматурата около сградата за изграждане на пътеките, но не били излели бетона. Работите останали недовършени, т.к. И.П. ги изгонил. Сочи, че когато отишли да довършат обекта, там вече работели други строители.

Свидетелят ***, разпитан в о.с.з. на 20.01.2020г. излага в показанията си, че работил на процесния обект при направа на покрива. Излага, че когато отишъл на обекта покривната плоча била излята вече, фасадната стена била иззидана и започнали покривната конструкция, като материалите били закупувани от ***Д. от търговия в ***. Твърди, че сглобили конструкцията на покрива, като останала малка част от около 30кв.м., през която да прекарват материалите. Св.***твърди още, че когато завалял сняг преустановили работата. Сочи, че по уговорка трябвало да се редят и цигли, но после никой не го потърсил да продължат. Свидетелят твърди също, че  той е подписал приложения по делото Граждански договор №3 от 17.09.2018 г. и РКО №11/20.10.2018г. за получил сумата.

Свидетелят ***, разпитан в о.с.з. на 20.01.2020г. твърди, че той е подписал представените разписки от 08.12.2017г. и 12.12.2017г., като сумите му били дадени от И.П. и трябвало да ги предаде на строителя за закупуване на бетон и други строителни работи. Твърди, че след получаване на сумите ги предал на И.Д. – сина на ***Д. и впоследствие страните си оправили сметките. Свидетелят пояснява, че знаел, че след разрешението за строеж през 2016г.  били опитали с друг технически ръководител да започнат строителство, но при изкопните работи попаднали на кабел, който минавал през площадката. Строителят се оттеглил, т.к. трябвало да се измести кабела и есента на следващата година се включил св.***с участието си в строителните дейности. Св.***излага, че е работил като технически ръководител на процесния обект до извършване на тухлената зидария по калканите, след което напуснал през месец август 2018г. Подготвил и спецификацията на дървената покривна конструкция съгласно одобрения проект. Пояснява, че т.к. не е работил на обекта след това, не знаел дали били закупени и вложени материалите за покривната конструкция. Свидетелят сочи, че челните дъски на покрива се поставят задължително след циглите, а монтажът на улуците, водосточните тръби и водосточното казанче е след монтиране на челните дъски. Сочи, че по неговото разбиране те били включени в понятието „груб строеж”.  Св.***сочи, че по проект било предвидено изграждане на тротоар с ширина около метър и половина от трите страни на сградата. Сочи също, че технологично необходимото време за завършване на такъв обект до състояние „груб строеж” е около 3-4 месеца в зависимост от сезона. Сочи също, че изграждането на покривната конструкция можело да започне още на третия ден след изливане на покривната плоча. Излага, че докато бил на обекта август месец не била завършена още калканната зидария.

Свидетелят И.Д., разпитан в о.с.з. на 09.04.2021г., излага в показанията си, че е имал пълномощно от своя баща ***Д. във връзка с процесния договор и е следял за изпълнението, като е ходил на обекта, наглеждал е работниците и понякога е снабдявал с материал. Твърди, че изпълнителя бил изгонен от обекта от възложителя, като това се случило зимата и оставало покриване на покрива с керемиди. Сочи, че имало оставени аварийни отвори с квадратура около 3 – 4 метра, от където да се изнасяли материалите за направа на покрива. Твърди, че имало положено хидроизолационно фолио върху дъсчената обшивка върху цялото пространство с изключение на аварийните отвори. Твърди също, че били изградили бетонов пояс на подпокривното пространство, т.к. без него не биха могли да продължат изграждането на покрива. Св.И.Д. твърди, че имало изкопани на обекта кало-маслоутаителни шахти  и сложени бетонови пръстени – излят отстрани бетон за уплътняване. Не били поставени бетоновите капаци, т.к. още не били готови. Свидетелят сочи, че имали задължение по договора да направят пътеки отстрани около обекта и били подготвили терена, като минали с багер, поставили подложен найлон и арматура. Излага, че били положили стоманобетонен пояс за фундаменти, т.к. това било основата на сградата. Сочи също, че тухлените зидарии вътре в сградата не били направени изцяло, защото били изгонени от обекта. Твърди, че на покрива бил извършен монтаж на дъсчена обшивка, летвена скара за керемиди, хидроизолационна мембрана. Не му било направило впечатление да имало неестествени пукнатини в бетона, положен за плоча на покрива. Излага, че полаганата арматура не била грундирана. Твърди, че подовите канали били на 99% завършени и чакали капаците за шахтите. Твърди също, че имало забавяне заради проблем с електричеството при започване на обекта. За отстраняване на този проблем възложителя бил наел фирма и тези дейности отнели 5 – 6 месеца. Твърди, че възложителя ги бил изгонил, т.к. си намерил друга фирма изпълнител. Сочи, че възложителя трябвало да плати за циглите и водосточните тръби 5 000 – 7 000лв., не си спомнял точно, но твърди, че те не били платени.

Свидетелката Х.Д., разпитана в о.с.з. на 09.04.2021г. сочи, че е съпруга на св.И.Д. и снаха на ***Д.. Излага, че не си спомняла да е давала пълномощно на съпруга си към 2017г. за разпореждане със суми от нейна сметка. Твърди, че преди години имала сметка в ***, по която се превеждали само суми от работната й заплата, като теглела от нея посредством банкомат. Твърди, че не й било направило впечатление да са постъпвали по сметката й суми по-големи от работната заплата, като нямала онлайн банкиране и не била проверявала.

Свидетелят М.И., разпитан в о.с.з. на 09.04.2021г. излага в показанията си, че не познавал ***Д., но познавал св.И.Д.. Излага, че не е вземал участие в изграждането на процесния обект и не си спомнял защо фигурирал като строител в Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 30.03.2016г., касаещ същия обект. Твърди, че към същия момент строителната му фирма е имала лиценз, но не знае дали ответника е имал такъв.

Свидетелят Д.П., разпитан в о.с.з. на 09.04.2021г., излага в показанията си, че познавал ищеца И.П. и бил в приятелски отношения с него. Твърди, че преди няколко години ищеца дошъл заедно със св.И.Д. в канцеларията, в която св.П. работел като счетоводител на ***– ***. Помолили го да им съдействал за подготвяне на компютър на договор за строителство на автомивка и принтирането му, като използвали за образец типов договор. Сочи, че тогава се запознал със св.Д. и му казал, че като строител можел да подаде оферта по повод набирани такива за бетониране на складове на кооперацията. В тази връзка се виждали още веднъж със св.Д. при подаване на оферта от него. Св.П. твърди, че в края на лятото или началото на есента през 2017г., св.И.Д. му изпратил съобщение по вайбър с банкова сметка, *** И.Д. да заплатял дължими пари. При това пояснявал, че тя била на съпругата му, т.к.неговите сметки били запорирани. Свидетелят твърди също, че съобщението, което му било изпратено от св.Д. било изтрито от подателя на 16.02.2021г.

Проведен е допълнителен разпит на св.И.Д., при който същия излага, че е контактувал със св.П., когато отишли в офиса му да подготвят договора с ищеца, както и по повод подавана оферта за ремонт в полза на кооперацията. Св.Д. твърди, че не бил пращал съобщение на св.П. с банкова сметка ***, по която да се превеждат суми по договора с ищеца.

С оглед констатирани противоречия между показанията на свидетелите Д.П. и И.Д., в частта, в която се твърди и отрича изпращането на съобщение с посочена банкова сметка, ***, е проведена очна ставка, при която всеки от тях поддържа твърденията си.

В о.с.з. на 26.11.2019г. са изслушани обясненията на ***И.Д. – действащ като ***-***Д.”, дадени по реда на чл.176, ал.1 от ГПК, в които твърди, че инж.***е бил технически ръководител на обекта, но не е взимал пари от него, предадени от ищеца П.. Твърди, че не е плащал бетон и за разтоварване на тухли.

В о.с.з. на 09.04.2021г. отново са изслушани обясненията на ***И.Д. по реда на чл.176 от ГПК, в които излага, че синът му се е занимавал изцяло със строителството на процесния обект, не знаел дали ЕТ е имал съответния лиценз за извършване на такова строителство; не знаел да е била превеждана сума от 7 000лв. по сметка на Х.Д..

От изслушаното в о.с.з. на 09.04.2021г. заключение по допуснатата съдебно-икономическа експертиза се установява, че на 20.10.2017г. ищеца И.П. е превел по сочена банкова сметка *** Х.В.Д. сума в размер на 7 000лв. Установява се също така, че титуляра Х.Д. се е разпоредила до размера на тази сума, чрез многократни тегления.

От приложеното ч.гр.д.№98/2019 г. на РС *** се установява, че в производство по чл.207 от ГПК е изготвено заключение по СТЕ, което е установило, че към датата на огледа за нуждите на тази експертиза – 11.03.2019г., процесния обект  нямал завършен етап „Груб строеж”. Установява се, че работите, които били предвидени по договора и проект, но не били извършени, са следните: По покрива липсвали скоби, клещи и подкоси между столици и попове; на северния и южния скат на покрива не били поставени хидроизолация, обшивка и летви; ребрата били поставени на по-голямо разстояние от указаното в проекта по част конструкции; пет броя попове не били анкерирани към плочата; хидроизолацията на източния скат била с нарушена цялост. По конструкцията не били изпълнени зидариите за санитарните възли и офиса в автомивката, както и тухлената зидария за обособяване на санитарния възел и склада в магазина; армировката на колони и греди на места не била с необходимото бетоново покритие; не била изпълнена зидарията над входната врата; не бил изпълнен бетонов тротоар с ширина един метър около обекта. Относно В и К инсталацията се констатирали от вещото лице счупени четири броя подови канали; неизпълнение на водомерна шахта; не били завършени кало и маслоутаителни шахти съгласно проекта – поставени били само бетоновите пръстени с бетонови капаци, вместо чугунени; не била свързана канализацията с шахтите; шахтите не били измазани с водоплътна мазилка. Експертът е дал стойност на описаните незавършени дейности от 19 168,19 лв., като в това число са включени покриване с керемиди, доставка и монтаж на улуци, водосточни тръби и водосточно казанче.

В о.с. на 20.12.2019г. е изслушано заключението по СТЕ, изготвена от вещото лице ***. От него се установява, че при извършеното за нуждите на експертизата посещение на място  към м.ноември 2019г., експерта е констатирал, че сградата е доизградена от следващ изпълнител. ВЛ дава заключение, че изпълнителя-ответник е изпълнил следните видове работи с посочено количество, мярка и ед.цена: тухлена зидария, дървена покривна конструкция, дъсчена обшивка, летвена скара, хидроизолационно фолио, изкоп с багер, изкоп за подравняване ръчно, извозване на земни маси със самосвал, кофраж фундаменти, кофраж колони, кофраж плочи и греди, полагане стоманобетон фундаменти, плочи, колони и греди, армировка, пръстени за кало и маслоутаителни шахти, в т.ч. капаци, изкоп и полагане. ВЛ сочи, че по делото няма Приложение №1 към Договора, от което да е видно точно какви работи е следвало да бъдат извършени в рамките на този договор, а повечето СМР са вече закрити и не подлежат на измерване, липсват и строителни книжа, съставени по време на строителството в съответствие с Наредба №3 на МРРБ, по които експертизата да се ориентира за количествата и видовете работи – извършени и неизвършени. ВЛ посочва, че при тези обстоятелства е определило стойността на извършените СМР въз основа на външния оглед, възможните частично видими детайли, поддаващи се на идентификация и измерване, като изрично заявява, че състоянието и степента на завършеност е фиксирана с експертизата по ч.гр.д.№98/2019 г. на РС *** и тези констатации е съобразявало. ВЛ е дало заключение за обща стойност на описаните като изпълнени строителни работи в размер на 32 944,35 лв. с включена печалба от 10%. С оглед липсата на подробна количествена сметка към договора и отсъствие на протоколи, съставяни в хода на изпълнението на строежа, ВЛ е извършило и успоредна оценка по уедрени показатели по Еталон 3 на СЕК, възлизаща на 29 549,12 лв. с включена печалба от 10%. При това е заключено, че стойността на извършените от ответника-изпълнител дейности се определя на 32 944,35 лв, от които труд 6588,87 лв. и материали – 26 355,48 лв. В с.з. ВЛ ***сочи, че монтаж на улуци, доставка и монтаж на водосточни тръби и водосточно казанче, не влизат в понятието „груб строеж“. ВЛ сочи, че съгласно заповедната книга на обекта, с която се е запознала, изграждането на покривната плоча е започнало на 01.06.2018 г. – това било последната заповед в книгата, която се попълва от техническия ръководител на обекта – ***към онзи момент. Сочи се, че самата заповед е издадена от конструктор – в случай инж.***, която би трябвало след като е приела положената армировка и е видяла, че е положена по проект, да разреши да се бетонира.  Оригинала на сочената от ВЛ Заповед №4/01.06.2018г., издадена от инж.*** е приложена по делото, представена от ищеца (на л.29).

В о.с.з. на 09.04.2021г. е изслушано заключението по допусната допълнителна съдебно-техническа експертиза. От него се установява, че стойността на СМР, за които се твърди от ищеца, че са били заплатени от него по договора, но не са били изпълнени от изпълнителя се изчислява на 9 473,88лв. с ДДС, от която: за изграждане на зидария за санитарните възли-691,89лв.; за изграждане на комин на магазина - 87,28 лв.; за изграждане на зидария над входна врата-49,42 лв.; за изграждане на бетонов тротоар с ширина един метър около обекта-971,63лв.; за изграждане на водомерна шахта - 367,4блв.; за доставка и монтаж на ходроизолационно фолио-117,48лв.; за покриване на покрив с керемиди-7188,72 лв.

Установява се от същото експертно заключение, че стойността на СМР, за които се твърди от ищеца, че са били заплатени от него по договора, но не са били изпълнени качествено от изпълнителя и се наложило да бъдат поправени се изчислява на 3 050,14лв. с ДДС, от която: за направа на кало и маслоутаителни шахти-910,80лв.; за подмяна на четири броя подови канали-134,11лв.; за ремонт на дървена конструкция за покрив - 709,94 лв.; за монтаж на дъсчена обшивка - 584,58 лв.; за направа на летвена скара за керемиди-312,84 лв. Според заключението на ВЛ от тези СМР видими на място са кало и маслоутаителните шахти и четири броя подови канали.

При изслушване на експерта в съдебно заседание, същия пояснява, че дървената конструкция на покрива и дъсчената обшивка не са пряко видими, защото над тях са поставени керемидите, но технологията е такава, че се поставя първо дървената конструкция, след това се прави дъсчената обшивка  и след това летвената скара. Вещото лице излага, че и при двата огледа за нуждите на експертизата, св.И.Д. не е присъствал. Сочи, че при изготвяне на експертизата в обезпечителното производство е направила оглед на всички части на обекта, запознала се с проектите, имало и предписание от конструктора на обекта да се коригира дървената конструкция, т.к. не било спазено отстоянието между дървените ребра на покривната конструкция. Сочи, че при такова положение нямало как да се продължи с изграждането на покрива, а трябвало да се коригира първо конструкцията, след това да се направи обшивката и след това да се поставят пароизолационната мембрана и керемидите. Излага, че при огледа, който правила през 2019 на покрива била поставена паропропусклива мембрана само на големия скат, а на останалите нямало. При същия оглед имало направени изкопи за кало и маслоутаителни шахти и поставени по два бетонови пръстена, а при последния оглед, същите шахти били изпълнени, бетонирани, но вече с ПВЦ материал. Вещото лице пояснява, че всички бетонови работи, които били описани в заключението в обезпечителното производство и в последната експертиза са едни и същи видове работи и касаят само бетоновите работи за изграждане на кало и маслоутаителните шахти, водомерната шахта и бетоновите пътеки. Всички други бетонови работи по конструкцията на сградата били изпълнени и при първия и при втория оглед. Вещото лице излага, че технологично веднага след направата на конструкцията на сградата, след като бетона добие якост, започва изграждането на ограждащите и преградните зидове. Следва преградните стени да се хванат също с пояс, ако са с височина до горе, както било зададено в конкретния проект и след това да се изгради покрива. Вещото лице излага също, че съгласно конструктивния проект на процесната сграда, бетоновите пътеки следвало да бъдат изпълнени с мрежа ф 6,5, като при първия оглед било констатирано положен найлон, направен кофраж и сложена мрежа само от дългата страна на сградата, която обаче не била с посочения ф 6,5, а тънка. Експертът пояснява още, че забелязваната разлика в стойностите в експертното заключение в обезпечителното производство и последното такова произтичала от това, че били ползвани различни справочници, които излизали на три месеца. По последното заключение бил ползван справочник от 2019г., към датата на сключване на договора със следващия изпълнител. При изчисленията по първата експертиза били изчислявани СМР с материали, зададени по проекта, а в последното съобразявала действително вложени и установени при огледа материали.

При установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

Установи се от обсъдените доказателства, че отношенията между страните са се развили по сключен между тях на 25.03.2016г. Договор за строителство на едноетажна сграда по проект на възложителя от ***гр.***. По това съглашение ищеца И.П. е имал качеството на възложител, действал лично при сключване на договора, а ответника ЕТ „И.– И.Д.” е имал качеството на изпълнител, действащ чрез пълномощник св.И.Д., който е подписал писмения договор.

Съдът намира, че напълно ирелевантно за решаване на настоящия спор е обстоятелството имал ли е изпълнителя строител съответен лиценз. Извършването на дейности при липса на такъв може да съставлява административно нарушение и да подлежи на санкция, но не рефлектира по никакъв начин върху действителността на сключения между страните договор и не променя произтичащите от него права и задължения. Само по себе си не влече и извод за некачествено строителство. Наличието на такова подлежи на установяване в производството със съответните допустими доказателствени средства.

Установи се, че страните са постигнали съгласие обекта да бъде изграден от изпълнителя до състояние „груб строеж” и също така, според предвиденото в чл.4 – да изгради бетонов тротоар около сградата с ширина един метър, кало и маслоутаителна и водомерна шахта.

С оглед на това, че страните не са регламентирали допълнителни уговорки относно състоянието, до което е било задължение на изпълнителя да изгради сградата, както и не се установиха такива от събраните в настоящото производство доказателства, съдът приема, че при решаване на спора следва да се изходи от легалното определение на понятието „груб строеж”, дадено в разпоредбата на §5, т.46  от ЗУТ, а именно   „сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или с различна степен на довършителни работи”. До такова състояние е било в задължение на изпълнителя да изгради обекта, както и да направи уговорените изрично посочени в съглашението допълнителни СМР.

Установи се уговорено възнаграждение в полза на изпълнителя в размер на 36 000лв., като в съответствие с приложимата разпоредба на чл.266, ал.2 от ЗЗД, ако през време на изпълнението на договора надлежно определената цена на материала или на работната ръка бъде изменена, възнаграждението се съответно изменя, макар и да е било уговорено изцяло.

Срокът за изпълнение на възложената работа е бил определен на 60 дни, съгласно уговореното в чл.5 от Договора, броен от подписване на Протокол за дадена строителна линия.

Установи се от представения препис на Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия, че такъв е бил подписан на 24.11.2016г. От тази дата следва да се брои  определения в отношенията между страните срок за изпълнение на възложената работа.

Установи се, че на 11.09.2017г. възложителя е връчил на изпълнителя нотариална покана за започване на изпълнението по процесния договор в 7-дневен срок, в противен случай ще предприеме развалянето му.

Не стана ясно от събраните гласни и писмени доказателства кой е конкретния период, в който са съществували пречки за работа, поради установен на терена кабел, който е следвало да се премести. От свидетеля ***се сочи, че е чувал за такъв проблем, който е съществувал през 2016г. Свидетелят ***твърди, че имало проблем с Енергото след започването на работа през пролетта на 2016г.

С оглед на това, съдът счита, че не се установи обективните пречки с електропреносен кабел да са възникнали след подписването на сочения по-горе Протокол от 24.11.2016г., а приема, че те са съществували и отстранени преди това.

Установи се от представената нотариална покана от 07.01.2019 г., изходяща от ищеца и връчена на ответника на 17.01.2019г., че възложителя е отправил волеизявление за разваляне на процесния договор, поради неизпълнение, предоставяйки срок за започване на останалите недовършени работи от 7 дни и изрично заявявайки, че в противен случай ще счита договора за развален.

Тук следва да се извърши преценка били ли са налице сочените основания за разваляне на договора и бил ли е възложителя изправна страна по него.

 Установи се от заключението на вещото лице С.С., изслушано в производството по чл.207 от ГПК по ***по описа на РС-***, че към 28.03.2019г. сградата не е била завършена до уговорения етап „груб строеж”, като са били налице редица неизпълнени СМР, оценени по цени към момента на изготвяне на експертизата в размер на 19 168,19лв. Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице, т.к. е изготвено при оглед и измервания на място, от специалист разполагащ с необходимите специални знания и при липса на каквито и да е обстоятелства, внасящи съмнения в обективността и безпристрастността на експерта.

С оглед горното, съдът приема, че към момента на връчване на волеизявлението на възложителя за разваляне на договора на 17.01.2019г. е била налице значителна забава в изпълнението на договора с период от повече от две години, при уговорен в съглашението срок от 60 календарни дни. Не се установиха обстоятелства, оправдаващи забавата на длъжника по изпълнението. Ето защо, съдът приема, че към сочения момент е било налице виновно неизпълнение на задълженията на изпълнителя, произтичащи от договора.

Основно задължение на възложителя е било да заплати уговореното възнаграждение в определения размер и срокове. Поради това следва да бъде изследвано дали е било налице изпълнение на това задължение, за да се прецени изправен ли е бил кредитора към момента на отправяне на волеизявлението му за разваляне на договора.

Безспорно се установи от представеното преводно нареждане от 30.03.2016г., че възложителя е изпълнил в уговорения срок по чл.2, ал.2 задължението си да преведе на изпълнителя 18 000лв. от уговореното възнаграждение непосредствено след подписване на договора.

Следващото уговорено плащане е било в размер на 7 000лв. след завършване на бетоновите работи на „кота 0”.

От представеното от ищеца преводно нареждане от 20.10.2017г. се установи, че на сочената дата възложителя е превел по сметка на св.Х.В.Д. сума в размер на 7 000лв.

Във връзка с изясняване спора по това плащане, в хода на производството по делото е изслушано заключението по ССЕ и са разпитани свидетелите Х.Д., И.Д. и Д.П..

От експертното заключение се установи, че сумата е постъпила по сметка на св.Х.Д. в ***, както и е последвало разпореждане с нея.

При констатираното противоречие между показанията на свидетелите И.Д. и Д.П., съдът кредитира показанията на последния.  За същия не са налице съмнения  за заинтересованост от изхода на делото, докато за св.Д. стана ясно, че е син на регистрирания ЕТ изпълнител по договора и в същото време е уговарял и подписал писменото съглашение, както и по пълномощие на своя баща е ръководил изцяло изпълнението. Поради това по отношение на него е налице заинтересованост от изхода на спора. В същото време не се твърди съществуването на някакво друго правоотношение, по което сумата да е била преведена по сметка на съпругата на реално изпълняващия дейностите по строителството свидетел И.Д..

Ето защо, съдът приема, че възложителя е превел сумата от 7 000лв. по банкова сметка, ***, поради доведено до знанието му желание на изпълнителя за това.

Съдът приема също така, че плащането е било извършено в срока по чл.2, ал.2, предл.2 от договора, т.к. реалното изпълнение на работата на изпълнителя очевидно е започнало след връчването на нотариалната покана на 11.09.2017г. и нито се твърди, нито се установява завършване на бетоновите работи на „кота 0” преди 20.10.2017г.

Установи се също така, че на 31.05.2018г.  възложителя е превел по сметка на изпълнителя сума в размер на 6 000лв. и съдът приема, че това е било в изпълнение на уговореното в чл.2, ал.3 от Договора, т.к. не се твърди и не се установява етапа, предхождащ изграждането на покривната конструкция да е приключил в по-ранен момент.

Съдът приема, че в полза на изпълнителя са били платени и сумите от 305лв. и 120лв., платени от възложителя в брой на св.***. Установи се от показанията на същия, че сумите е получил от И.П. и ги е предал на св.И.Д. за закупуване на бетон и други строителни материали. Доколкото изпълнението на възложената работа е било с материали на изпълнителя, плащането на горните суми следва да се приеме за плащане на част от възнаграждението.

Предвид приетото по-горе за платени от възложителя суми в изпълнение на задължението му за плащане на част от дължимото възнаграждение в сроковете по подписания договор, съдът намира, че възложителя е бил изправна страна по правоотношението при отправяне на волеизявлението му за разваляне на договора.

Не се установи изпълнителя да е започнал изпълнението на довършителните работи в предоставения с нотариалната покана 7-дневен срок, поради което с изтичането му договорът следва да се приеме за развален. От показанията на разпитаните свидетели, работили на обекта, не се установи да са отишли за продължаване на работата в този 7-дневен срок. Изложиха се твърдения, че когато отишли заварили там друг строител, чиято бригада работела, но от представения Договор за възлагане на СМР с ***стана ясно, че следващ изпълнител е бил ангажиран през м.март 2019г., което е след изтичане на предоставения по процесния договор 7-дневен срок за изпълнение.

          Относно степента на завършеност  на процесния обект към момента на разваляне на договора между страните и стойността на извършеното, съдът съобразява изслушаните експертно заключение на ВЛ С.С. в обезпечителното производство по чл.207 от ГПК и експертно заключение на ВЛ ***. В изслушаните свидетелски показания се излагат твърдения за обем на завършените от ответника СМР, но те не са детайлни и напълно кореспондиращи помежду си, поради което съдът дава вяра на заключението на ВЛ С.С. относно направените от нея констатации при извършения оглед през м.март 2019г.

От заключението на ВЛ *** се установи, че при съобразяване степента на завършеност, констатирана в заключението на ВЛ С.С., стойността на СМР, изпълнени до разваляне на процесния договор, се изчислява на 32 944,35лв., в това число труд и материали и прибавена печалба 10%.

От същото експертно заключение е видно, че стойността на СМР, свързани с покривната конструкция е следната: дървена покривна конструкция – 10 115,60лв., дъсчена обшивка – 582,01лв., летвена скара – 178,82лв. и хидроизолационно фолио – 178,82лв. или общо 11 055,25лв. без прибавената печалба от 10%. Това е видно от табличния вид на заключението. Вещото лице е посочило при изслушването му  в о.с.з., че стойността на извършените СМР за труд и материали за покрива са 11 054,67лв., при което се разминава от посочения табличен вид с 0,58лв., но съдът приема, че се касае за допусната неточност в изчисленията, правени в хода на изслушването.

В сключения между страните договор не са уговаряни единични цени на отделните СМР, но конкретно за тези по изграждане на покрива, изпълнителя е изложил твърдения в писмения си отговор и насрещния иск за реално вложени материали и стойност на труд в общ размер на 7 932,60лв. (3 832,60лв. материали и 4 100лв. труд). По делото са и събрани доказателства, обсъдени по-горе, от които се установи, че са били закупени материали на обща стойност 3 832,60лв. с ДДС по фактура №**********/31.01.2019г. Установи се също така от представените граждански договори с №3, №4 и №5 от 17.09.2018г., РКО с №11, №12 и №13 от 21.10.2018г. и показанията на свидетелите ***, ***и ***, че изпълнителя е наел трети лица за изпълнение на дейностите по покрива, на които е заплатил възнаграждение в общ размер на 4 300лв. Следва да се посочи, че ирелевантно за настоящия спор е дали сумите са били декларирани пред НАП като доход от получилите ги лица. Недекларирането може да съставлява административно отношение, но не променя установения от доказателствата в настоящото производство извод за плащане на сумите и основанието за това. Така общо за труд и материали за направата на покрива до състоянието, в което се е намирал към момента на разваляне на договора, възнаграждението на изпълнителя, включващо стойност на материали и труд следва да се определи на 8 132,60лв.

Съдебно-техническа и оценителна експертиза е необходима за установяване единствено на СМР, за които не са налице доказателства по делото, съставяни в хода на изработката, установяващи стойност на вложените материали и труда.

При такова разбиране, съдът приема, че стойността на вложените труд и материали за изграждане на сградата, до състоянието й към момента на разваляне на договора, следва да се определи на 27 026,76лв., в това число 8 132,60лв. общо за направата на СМР по покрива, описани в т.2, т.3, т.4 и т.5 от табличния вид на експертното заключение, сумирани с посочените от вещото лице стойности за останалите СМР. При начисляване на сочената печалба от 10% възнаграждението за извършените до разваляне на договора работи от изпълнителя се изчислява на 29 729,44лв.

В настоящото производство ищецът И.П. претендира да му бъде върната от възложителя сумата в общ размер на 9 473,88лв. за възложени по процесния договор, заплатени от възложителя, но неизпълнени от изпълнителя СМР, както следва : 1. За зидарии за санитарните възли и офиса в автомивката и тухлена зидария за обособяване на санитарния възел и склада в магазина на стойност - 691,89лв.; 2.Изграждане на комин на магазина- 87,28 лв.; 3. Зидария над входната врата - 49,42 лв.; 4.Бетонов тротоар с ширина един метър около обекта- 971,63лв., 5.Изграждане на водомерна шахта - 367,46лв.; 6.Доставка и монтаж на ходроизолационно фолио-117,48лв.; 7.Покриване на покрив с керемиди-7188,72 лв. Всичко на обща стойност 9473,88 лева.

          От заключението на ВЛ С.С. в обезпечителното производство по чл.207 от ГПК се установи, че към м.март 2019г., т.е. след разваляне на процесния договор, горните СМР, за които има претенции ищеца, действително не са били изпълнени, а е следвало да са част от строежа по проекта, по който е трябвало да работи изпълнителя. Следва обаче да се отбележи, че в това число е било включено от експерта и поставяне на керемиди, което е безспорно между страните, че не е било завършено, но за него не се и твърди да е било платено, т.к. възнаграждението за тази работа е част от дължимото окончателно плащане след изпълнение на строителството. Следва също така да се посочи, че претендираната стойност на доставка и монтаж на хидроизолационно фолио на стойност 117,48лв. се търси от ищеца и по претенцията му за плащане на разходи за отстраняване на недостатъци по СМР, като некачествено полагане на мембранно платно /мушама/ на покрива на стойност 117,48лв. Както изрично беше пояснено при изслушване на експерта С.С. хидроизолационно фолио и паропропусклива мембрана са едно и също нещо.

          Както се прие от съда по изложените по-горе съображения, стойността на извършеното от изпълнителя до момента на разваляне на договора се изчислява на 29 729,44лв.

          Прие се също така, че платените от възложителя суми по договора и представляващи част от уговореното възнаграждение се изчисляват на 31 425лв. (18000 + 7000 + 6000 + 305 + 120).

          В подписания между страните договор не е налице никакво разграничение на уговореното възнаграждение по отношение на отделните СМР. Поради това, съдът счита, че при решаване на въпроса за подлежащата на връщане сума на отпаднало основание – разваляне на договорната връзка между страните, следва да се изходи от общия размер на платените от възложителя суми и стойността на изпълненото от изпълнителя до момента на разваляне на договора. При такова разбиране, съдът счита, че ответника дължи връщане на сумата от 1 695,56лв. (31425 – 29729,44). Приема, че тя е за платени, но неизпълнени СМР, както следва : зидарии за санитарните възли и офиса в автомивката и тухлена зидария за обособяване на санитарния възел и склада в магазина; изграждане на комин на магазина; зидария над входната врата; бетонов тротоар с ширина един метър около обекта; изграждане на водомерна шахта. Стойността на работите по извършването им се установи в по-голям размер от заключението на ВЛ С.С., изслушано в о.с.з. на 09.04.2021г., но не се установи този размер да е бил платен, за да подлежи на връщане. Ищецът не би могъл да претендира по-голяма по размер сума от платената от него, с която се надхвърля стойността на действително извършеното.

Претенцията на ищеца над сумата от 1 695,56лв. до пълния претендиран размер от 9473,88лв., търсен за описаните СМР и изцяло за СМР, изразяващи се в доставка и монтаж на ходроизолационно фолио и покриване на покрив с керемиди се явява неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли като такава.

Ищецът И.П. претендира също така в настоящото производство да му бъде заплатена от възложителя сумата в общ размер на 3 167,62 лв. за поправка на некачествено изпълнени от възложителя СМР, както следва:  1. за некачествено изпълнение на колони и греди - стойност на дейности по саниране на бетони на колони и греди - 397,88 лв.; 2. за некачествено изграждане на кало- и маслоутаителни шахти - стойност за саниране на кало и маслоутаителни шахти - 910,80лв.; 3. за некачествено изграждане на четири броя подови канали - стойност за подмяна на четири броя подови канали - 134,11лв.; 4. за некачествена изработка на дървена конструкция за покрив - стойност за ремонт на дървена конструкция за покрив - 709,94 лв.; 5. за некачествен монтаж на дъсчена обшивка - стойността за монтаж на дъсчена обшивка - 584,58 лв.;  6. за некачествена направа на летвена скара за керемиди - стойността за направа на летвена скара за керемиди - 312,84 лв.; 7. за некачествено полагане на мембранно платно /мушама/ на покрива - липса на полагане от северната и южна страна на покрива - 117,48лв.

В съответствие с разпоредбата на чл.265, ал.1, т.2 от ЗЗД при изпълнение с недостатъци, възложителят има право да иска заплащане на разходите, необходими за поправката им.

По отношение на твърдяното некачествено изпълнение на колони и греди, налагащо саниране на пукнатини по тях, съдът съобразява установеното от заключението на ВЛ С.С.  в обезпечителното производство, че при извършения за нуждите на тази експертиза оглед през м.март 2019г. е констатирала наличие на такива пукнатини в бетони при посочена площ 10,25кв.м., изискващи действия по саниране. Кредитирайки това заключение, съдът счита, че следва да се приеме наличие на некачествено изпълнение на сочените СМР, изискващо поправка, чрез извършване на нови такива. Стойността на дейностите по поправката се установиха от изслушаното в о.с.з. на 09.04.2021г. експертно заключение в размер на 363,82лв. (с включени печалба и ДДС). Претенцията на ищеца в размер на 397,88лв. не съответства на експертното заключение. Съдът счита, че следва да бъде съобразена тази стойност, която е посочена от ВЛ към датата на сключване на договора със следващия изпълнител, на който е било възложено довършване на обекта и дейности по отстраняване на недостатъци. В този смисъл е и разпоредбата на чл.265,  ал.1, т.2 от ЗЗД, т.к. правото на възложителя по този текст се съизмерява със сумата, която е заплатена за поправката на недостатъците и релевантни са цените към момента на поправянето.

 По отношение на твърдяното некачествено изграждане на кало- и маслоутаителни шахти, съдът счита, че от събраните в производството доказателства не може да се приеме за установено некачествено изпълнение на тези СМР. В заключението на ВЛ С.С. в обезпечителното производство по чл.207 от ГПК е посочено, че кало и маслоутаителните шахти не са били завършени – поставени са били само бетоновите пръстени с бетонови капаци, вместо чугунени, не е била свързана канализацията с шахтите, шахтите не са били измазани с водоплътна мазилка. При това е очевидно, че се касае за недовършени работи, които е следвало да бъдат довършени, а не за некачествено изпълнени, за отстраняване на недостатъци по които да се налагат действия. Единствено за капаците е видно, че са били изпълнени с бетон вместо с чугун. Както се поясни от ВЛ С.С. при изслушването й в о.с.з. на 09.04.2021г., по проект са били предвидени именно бетонови кало и маслоутаителни шахти, а след това са довършени с друг изпълнител и с ПВЦ материал.  За довършването на тези шахти обаче не дължи плащане изпълнителя, а единствено, ако е платено за СМР ще се дължи връщане на частта от платеното, за което няма насрещна престация. В случая се изясни при разглеждане на горната претенция какви суми са били платени в повече от извършената работа и същите се присъждат за връщане на отпаднало основание. Ето защо, съдът счита, че не се установиха недостатъци на изградени кало и маслоутаителни шахти, за стойността по отстраняване на които да се ангажира отговорността на изпълнителя. Поради това претенцията на ищеца за сумата от 910,80лв. се явява неоснователна и недоказана.

 По отношение на твърдяното некачествено изграждане на четири броя подови канали, съдът приема, въз основа на заключението на ВЛ С.С. в обезпечителното производство по чл.207 от ГПК, че към момента на огледа за нуждите на тази експертиза през м.март 2019г. четири броя подови канали по част В и К са били счупени. Това следва да се приеме за недостатък на тези СМР, т.к. в този им вид не биха могли да служат по предназначението си. Съдът приема също така, че недостатъка е следствие от действията на изпълнителя, т.к. е бил налице след приключване на действията му на обекта. В същото време не се установи счупването да е следствие на някакви действия на възложителя или трети лица. Стойността на дейностите по ремонт на подовите канали се установи от изслушаното в о.с.з. на 09.04.2021г. експертно заключение в размер на 134,11лв. По изложените по-горе съображения, съдът счита, че при определяне на сумата, която изпълнителя дължи на възложителя по правилото на чл.265,  ал.1, т.2 от ЗЗД за отстраняване на конкретния недостатък, следва да бъде взета предвид именно стойността, която е изчислена към датата на сключване на договора със следващия изпълнител, извършил поправката.

   Останалите претендирани  недостатъци са свързани с покривната конструкция - некачествена изработка на дървена конструкция за покрив, некачествен монтаж на дъсчена обшивка, некачествена направа на летвена скара за керемиди, некачествено полагане на мембранно платно. Поради това, съдът разглежда свързаните с тях претенции общо.

От обсъдените гласни доказателства се установи, че изпълнителя е извършил дейности по направа на покривната конструкция. Относно състоянието на изработеното обаче, съдът дава вяра на заключението на ВЛ С.С. в обезпечителното производство по изложени вече по-горе съображения. От него се установи, че при извършения през м.март 2019г. оглед на процесния обект е било констатирано, че по покрива липсвали скоби, клещи и подкоси между столици и попове; на северния и южния скат на покрива не били поставени хидроизолация, обшивка и летви; ребрата били поставени на по-голямо разстояние от указаното в проекта по част конструкции; пет броя попове не били анкерирани към плочата; хидроизолацията на източния скат била с нарушена цялост. При това вещото лице е посочило в същото заключение, че се налагали СМР по доставка, реконструкция и монтаж на нова дървена конструкция, монтаж на дъсчена обшивка, направа на летвена скара за керемиди, доставка и полагане на хидроизолационно фолио върху дъсчената обшивка. От поясненията на ВЛ при изслушване на заключението му в о.с.з. на 09.04.2021г. се установи, че след приключване на работата на ответника на строежа е било дадено предписание от конструктора на обекта да се коригира дървената конструкция, т.к. не било спазено отстоянието между дървените ребра на покривната конструкция, че подобен недостатък не позволява да се изгради покрива качествено, а се налага да се коригира първо конструкцията, след това да се направи обшивката, да се постави пароизолационната мембрана и едва след това да се поставят керемидите. При така установеното, съдът счита, че са били налице в извършените от ответника СМР твърдените недостатъци от ищеца на покривната конструкция, които е следвало да бъдат отстранени, за да се довърши покрива. Съдът приема въз основа на експертното заключение на ВЛ С.С., изслушано в о.с.з. на 09.04.2021г., че за дейностите по отстраняване на тези недостатъци е следвало да бъдат направени разходите, за които се претендира от възложителя, а именно: за доставка, реконструкция и монтаж на нова дървена  конструкция - 709,93 лв.; за монтаж на дъсчена обшивка - 584,58 лв.;  за направа на летвена скара - 312,84 лв.; за полагане на хидроизолационно фолио (мембранно платно) върху дъсчената обшивка - 117,48лв.. Ето защо, съдът счита, че ответника дължи на ищеца тези суми по правилото на чл.265, ал.1, т.2 от ЗЗД.

Предвид горното, съдът намира, че претенцията на ищеца за заплащане на разходи за поправка на извършена от ответника работа с недостатъци се явява основателна и доказана до размера на сумата от 2 222,76лв., от която 363,82лв. за саниране на бетони; 134,11лв. за подмяна на четири броя подови канали; 709,93 лв. за ремонт на дървена конструкция за покрив; 584,58лв. за монтаж на дъсчена обшивка;  312,84лв. за направа на летвена скара за керемиди; 117,48лв. за полагане на мембранно платно на покрива. Тази претенция в останалата част до пълния претендиран размер от 3 167,62лв., в това число за саниране на кало и маслоутаителни шахти - 910,80лв. и до 397,88лв. за саниране на бетони, претенцията се явява неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли такава.

По насрещната искова претенция на ЕТ „И.– И.Д.” против И.П..

Ищецът по този иск претендира за плащане сумата от 8 519,35лв. за извършени по процесния договор преди развалянето му СМР по покривна конструкция, два броя шахти и поставяне на арматура за пътеките около сградата, за които не било платено възнаграждение от възложителя.

Установи се при обсъждане по-горе на събраните в производството доказателства, че възнаграждението за извършените от изпълнителя СМР на процесния обект се изчислява на 29 729,44лв., като в това число са съобразявани и всички СМР, за които ищеца по насрещния иск претендира възнаграждение.

Установи се също така, че платените от възложителя суми по договора и представляващи част от уговореното възнаграждение се изчисляват на 31 425лв.

          При така установеното се налага извода, че възложителя е заплатил по-голямо по размер възнаграждение от съответстващото на извършеното, поради което същия не дължи допълнително плащане в претендирания от ищеца по насрещния иск размер.

          Предвид изложеното, съдът намира, че насрещната искова претенция е изцяло неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли като такава.

          По въпроса за разноските:

          Всяка от страните е представила списък на разноските, които съдът приема и за действително сторени.

          От направените от ищеца И.П. разноски, които са в общ размер на 4 897,73лв., с оглед уважената част от иска на този ищец, ответника ЕТ „И.– И.Д.” му дължи разноски в размер на 1 518,30лв., съразмерно уважената част от иска.

          По отношение на направените от ответника разноски, съдът счита, че следва да се присъди съразмерно отхвърлената част от иска само съответната част от разноските, направени във връзка с първоначалния иск. Направените във връзка с насрещния иск разноски не подлежат на присъждане, т.к. тази претенция е отхвърлена изцяло. Или от направените във връзка с първоначалния иск разноски в общ размер на 4 305лв., съразмерно отхвърлената част от този иск ищеца дължи на ответника сумата от 2 970,45лв.

          При горните изчисления за разноски, по компенсация ищеца И.П. дължи на ответника ЕТ „И.– И.Д.“ разноски в размер на 1 452,15лв.

           Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :        

 

           ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, предл.трето от ЗЗД, ЕТ „И.– И.Д.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от ***И.Д., ДА ЗАПЛАТИ в полза на И.Х.П. с ЕГН **********, от ***, сумата от 1 695,56лв., представляваща подлежащо на връщане на отпаднало основание възнаграждение по развален Договор за строителство на нежилищна сграда от 25.03.2016г., за възложени и неизпълнени СМР: зидарии за санитарните възли и офиса в автомивката; тухлена зидария за обособяване на санитарния възел и склада в магазина; изграждане на комин на магазина; зидария над входната врата; бетонов тротоар с ширина един метър около обекта; изграждане на водомерна шахта, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 18.07.2019г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част над сумата от 1 695,56лв. до пълния претендиран размер от 9 473,88лв. за описаните СМР и изцяло за СМР, изразяващи се в доставка и монтаж на ходроизолационно фолио и покриване на покрив с керемиди, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

           ОСЪЖДА, на основание чл.265, ал.1, предл.второ от ЗЗД, ЕТ „И.– И.Д.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от ***И.Д. ДА ЗАПЛАТИ в полза на И.Х.П. с ЕГН **********, сумата от 2 222,76лв., представляваща разходи, необходими за поправката на недостатъци на изпълнен СМР по  Договор за строителство на нежилищна сграда от 25.03.2016г., както следва: 363,82лв. за саниране на бетони; 134,11лв. за подмяна на четири броя подови канали; 709,93 лв. за ремонт на дървена конструкция за покрив; 584,58лв. за монтаж на дъсчена обшивка;  312,84лв. за направа на летвена скара за керемиди; 117,48лв. за полагане на мембранно платно на покрива, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 18.07.2019г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния претендиран размер от 3 167,62лв., в това число за саниране на кало и маслоутаителни шахти - 910,80лв. и до 397,88лв. за саниране на бетони, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

          ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЕТ „И.– И.Д.”, ЕИК *** против И.Х.П. с ЕГН **********, ИСК с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД, за сумата от 8 519,35лв., представляваща неплатено възнаграждение по Договор за строителство на нежилищна сграда от 25.03.2016г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

           ОСЪЖДА, на основание чл.78 от ГПК, И.Х.П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ЕТ „И.– И.Д.”, ЕИК ***, сумата от 1 452,15лв., представляваща деловодни разноски по компенсация, съразмерно уважената и отхвърлена част от исковете.

        РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :