№ 813
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500764 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по две въззивни
жалби, и двете насочени против Решение № 6373/20.11.2024 г., постановено по гр.д. №
650/2024 г. по описа на СГС, ГО, с което Прокуратурата на РБългария е осъдена да заплати
на осн.чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ на Д. К. П. от гр. *** сумата от 8 200 лева, от които 6 000 лева –
обезщетение за неимуществени и 2 200 лева – обезщетение за имуществени вреди, от
повдигането обвинение на 11.05.2017 г. за престъпление по чл. чл.195, ал.1, т. 4, вр. с чл. 194,
ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК , за което е била оправдана с присъда, влязла в сила на
03.07.2023 г., постановена по НОХД № 2390 от 2019 г. по описа на РС - Пазарджик , както и
698.00 лева – разноски по делото, и е отхвърлена претенцията за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди до пълния й предявен размер от 6 600 лева, а претенцията за
неимуществени вреди до пълния предявен размер от 30 000 лева.
С допълнително решение № 640/31.01.2025 г. СГС е постановил и дължимост на
уважената сума по главниците, ведно със законната лихва върху тях, считано от 03.07.2023 г.
/датата на влизане в сила на оправдателната присъда/ до окончателното й изплащане.
Срещу решението е отхвърлителните му части е подадена въззивна жалба от Д. П.,
чрез адв.С. П. от АК Пловдив, а в уважителните му части – от Прокуратурата на РБългария,
чрез Прокурор К..
В първата от тях се поддържа неправилност на обжалваното решение в
отхвърлителните му части, поради постановяването му в нарушение на
съдопроизводствените правила, изразяващо се в едностранчива и превратна преценка на
приобщените по делото доказателства касателно релевантния въпрос относно дължимото се
на въззивницата П. обезщетение за причинените й неимуществени вреди от повдигнато и
поддържано обвинение от РП Пазарджик, с което била незаконно обвинена в извършване на
престъпление от общ характер; в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД, както и
1
поради необоснованост.
Като се навеждат конкретни доводи за всяко едно от оплакванията се иска от
настоящата инстанция да отмени атакувания съдебен акт в обжалваните му отхвърлителни
части и по съществото на спора се постанови уважаване на предявените осъдителени искове
в пълния им заявен размер.
Насрещната страна не е взела становище по тази въззивна жалба.
Във въззивната жалба на Прокуратурата на РБългария, чрез прокурор А. К., се правят
оплаквания за неправилност на обжалваното решение в уважителните му части, съответно
за присъдените обезщетения за сумата от 6 000 лв. за непричинени имуществени вреди и 2
200 лв. за имуществени такива, поради постановяването му при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в превратна преценка на
приобщените доказателства касателно релевантните за предмета на производството факти,
респ. – за неправилно приложение на материалния закон в нормите му на чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ и чл.52 ЗЗД, както и за необоснованост.
В отговора по тази въззивна жалба насрещната страна оспорва доводите, развити в
нея и поддържа правилност на първоинстанционното решение в уважителната му част.
Допълнителното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Софийският апелативен съд, гражданско отделение, 16-ти състав, като съобрази
данните по първоинстанционното дело, приема следното:
СГС е бил сезиран с предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ от Д.
К. П. от гр.***, чрез адв.С. П. АК Пловдив против Прокуратурата на Република България.
Твърдяло се е в исковата молба, че на 11.05.2016 г. ищцата е привлечена като
обвиняем по досъдебно производство за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4 НК.
Била й взета мярка за неотклонение „Подписка“. С постановление по същото досъдебно
производство на 10.11.2017 г. й било повдигнато обвинение и за извършено престъпление по
чл.290, ал.1, във вр. с чл.20, ал.3 НК.
Обвинителният акт за двете престъпления бил внесен в РС Пазарджик на 13.12.2019
г. и по него било образувано НОХД № 2390/2019 г.
По същото били проведени множество заседания, а ищцата сменила много адвоката,
като част от тях се отказвали, поради сложността на делото.
С постановена по делото присъда на 12.09.2022 г. ищцата била оправдана по първото
обвинение - това за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4 НК.
Оправдателната присъда била потвърдена с Решение от 03.07.2023 г. на ОС Пазарджик
по ВНОХД № 669/2022 г.
Поддържа се, че в периода на провеждане на цялото наказателно производство - общо
шест години, ищцата търпяла неимуществени вреди - страх и психо-емоционален стрес от
осъждане за тежко умишлено престъпление, притеснение, вкл. че това се отразява и на
близките й, като й били причинени и имуществени такива за заплащане на оказаната й
адвокатска помощ по време на процеса.
За репариране на така причинените й вреди претендира от ответника сумата от 30 000
лв. за неимуществените и 6 600 лв. за имуществените, ведно със законната лихва върху тях,
считано от датата, на която е оправдана - 03.07.2023 г. до окончателното изплащане.
В отговора по исковата молба ответникът Прокуратурата на Република България на
първо място поддържа недопустимост на предявени иск, т.к. не е изчерпана
административната процедура по реда на Глава Трета „а“ от ЗСВ, доколкото няма постигнато
споразумение.
В условието на евентуалност поддържа неоснователност на иска с аргументи, че
образуваното наказателно производство срещу ищцата е протекло ритмично и липсва
бездействие на Прокуратурата, което да е причина за продължителността на производството.
Оспорва да са налице предпоставките за уважаване на предявения иск, установени в
2
приложимия материален закон, доколкото с присъдата, постановена по НОХД № 2390/2019
г. ищцата е била призната за виновна в извършване на второто от повдигнатите й обвинения
- това по чл.290, ал.3 НК, във вр. с чл.20, ал.3 НК.
На самостоятелно основание оспорва предявения иск по размер с възражение за
прекомерността му.
Решаващият въззивен състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след
като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение в
неговата цялост така, както се атакува от страните в производството, прецени доводите на
страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за
неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими –
предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно
процесуално легитимирани страни, имащи правен интерес от това – и двамата въззивници са
страни - съответно - ищец и ответник в първоинстанционното производство, като всеки е
останал недоволен от частта от атакуваното решение, срещу която е насочена неговата
въззивна жалба.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявен иск, в съответната
писмена форма и е подписано.
След самостоятелен анализ на приобщените по първоинстанционното дело
доказателства въззивната инстанция приема за установено от фактическа страна следното:
Досъдебно наказателно производство е започнало срещу ищцата-въззивник на
11.05.2017 г., когато с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение, същата е била привлечена в качеството на обвиняем по досъдебно
производство № 1191/2016 г. по описа на РУ на МВР гр. Пазарджик, пр. пр. № 2993/2016 г.
по описа на РП - Пазарджик, за престъпление по чл.195, ал.1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с
чл. 20, ал. 2 от НК - за това, че на 05.08.2016 г. , в съучастие, като съизвършител със С. Г. от
гр.***, чрез използване на МПС, е отнела чужди движими вещи, подробно изброени, всички
на обща стойност от 500 лв. от владението на К. П. от гр.***, без неговото съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои. С постановлението спрямо ищцата е била взета
мярка за неотклонение „Подписка”.
С последващо постановление от 10.11.2017 г. за привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение по същото досъдебно производство въззивницата-ищец е била
привлечена като обвиняем и за престъпление по чл. 290, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 3 от НК -
за тома, че на 14.05.2017 г. в с.Виноградец, обл.Пазарджик, е подбудила Н. А. Х., в
качеството му на свидетел по ДП № 1191/2016 г. по описа на РУ МВР Пазарджик устно и
съзнателно да потвърди неистина пред надлежен орган на властта.
С Постановление от 29.11.2017 г. спрямо П. е наложена мярка за процесуална принуда
„Забрана за напускане пределите на Република България".
На 13.12.2019 г. за повдигнатите й обвинения е бил внесен обвинителен акт в РС
Пазарджик, по който е било образувано НОХД № 2390/2019 г.
С присъда № 260003/12.09.2022г г. постановена по делото въззивницата-ищца е
призната за невиновна и оправдана по първото от повдигнатите й обвинения - за извършено
престъпление по чл.195, ал.1, т.4 НК. Със същата присъда е призната за виновна в
извършването на второто от повдигнатите й обвинения - за извършено престъпление по
чл.290 от НК. Присъдата е влязла в сила на 03.07.2023 г.
Установява се от данните по приобщеното в цялост НОХД № 2390/2019 г., че в хода
му са проведени дванадесет открити с.з. пред първата инстанция и едно пред въззивната
такава. В рамките на първоинстанционното производство П. се е явявала лично и с адвокат
на десет от тях, като две от заседанията са били отложени поради представени болнични
листа от нея.
Според показанията на свидетеля Д. К., който твърди да е съсед на въззивницата -ищца
в гр.*** /живеели в един двор, но в съседни къщи/, през периода на воденото срещу нея
3
наказателно дело П. била много притеснена и угрижена. През същия период от време се
родили и двете й деца и тя се тревожела, че ако влезе в затвора няма да има кой да се грижи
за тях и ще й ги вземат. По време на втората си бременност вдигала високо кръвно. Знае, че
често я викали в следствието и в съда ходила няколко пъти, като всеки път била много
притеснена, плачела. След като била оправдана вече се поуспокоила. Свидетелят не знае П.
да е осъждана за други престъпления.
Решаващият състав приема, че показанията на К. следва да се кредитират, доколкото
са плод на личните му възприятия.
В частта им, касаеща фактът дали въззивницата е осъждана за други престъпления или
не, както и че здравословното й състояние се е влошило заради повдигнатото й обвинение,
тези показания съдържат единствено субективните представи и възприятия на свидетеля,
поради което и не може да се счете, че свидетелят е недобросъвестен.
Установява се обаче от приложеното към отговора по исковата молба на
Прокуратурата на РБългария свидетелство за съдимост на въззивницата-ищца, че
последователно с две споразумения /имащи характера на влезли в сила присъди/, съответно
№ 233/24.09.2015 г. по НОХД № 1813/2015 г. по описа на РС Пазарджик и № 285/02.11.2015
г. по НОХД № 2102/2014 г. по описа на РС Пазарджик, същата е била призната за виновна,
както следва: 1/ в извършване на престъпления от общ характер - по чл.286, ал.2, във вр. с
ал.1 НК, за което й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест
месеца, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години и 2/ по чл.286,
ал.2, във вр. с ал.1 НК, за което й е определено наказание от три години лишаване от
свобода; по чл.293, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК, за което й е определено наказание
лишаване от свобода за период от четири месеца; по чл.290, ал.1 НК, за което й определено
наказание „лишаване от свобода“ от три години, като й е наложено общо най-тежко
наказание три години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от пет
години.
При така изложеното предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинените
на въззивницата-ищца неимуществени вреди се явява доказан по основание, предвид че
същата е била призната за невиновна с влязла в сила присъда в извършване на тежко
умишлено престъпление /предвижда се наказание лишаване от свобода от една до десет
години/, за което й е било повдигнато обвинение и е воденото наказателно производство
/досъдебно и съдебно/ в рамките на близо шест години.
По отношение размера на този иск.
Възприема се еднозначно от съдебната практика понятието „справедливост“,
установено от чл. 52 ЗЗД да не е абстрактно такова, а да е поставено в зависимост от
преценката на конкретни и обективно установени обстоятелства, които съдът съобразява при
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди.
В производство като настоящето, в което е предявен иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
такова обстоятелства са не само общо относимите - вида, характера, интензитета и
продължителността на увреждането на ищеца, но и - тежестта на повдигнато обвинение,
дали то е за едно или за повече престъпления, вида на последните и дали ищецът е оправдан
по всички обвинения или само по част от тях, а по други е осъден; дали е взета мярка за
неотклонение – нейния вид и продължителност, както и другите наложени на ищеца
ограничения на правата и свободите му в рамките на наказателното производство;
продължителността на наказателното преследване, при съобразяване дали същата надхвърля
или не разумните срокове за провеждането му; начинът на развитие на наказателното
производство срещу ищеца, приключило с оправдаването му, броят на съдебните инстанции,
разгледали делото.
Съдът следва да съобрази още фактите дали през времетраенето на процесното
наказателно преследване срещу ищеца са били водени и други наказателни производства, по
какви обвинения, респ. - техният изход, продължителност и наложените на ищеца мерки за
неотклонение и други ограничения и ако те също са били незаконни – дали ищецът вече е
обезщетен и в каква степен.
От значение са и всички останали конкретни обстоятелства, установени по делото,
4
които сочат как и по какъв начин незаконното наказателно преследване се е отразило на
ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е
то; конкретните преживявания на ищеца, неговото емоционално и психическо състояние, и
изобщо – цялостното отражение на воденото срещу него наказателно преследване върху
живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук,
степента на накърняване на доброто му име с оглед социалния му статус; съдебното му
минало.
Наред с тези обстоятелства съдът следва да съобрази и обществените критерии за
справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на
населението към периода на увреждането, следвайки принципа за пропорционалност между
претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им възмездяване.
Приема се още, и решаващият състав изцяло се присъединява към това разбиране, че
справедливостта налага и сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на
общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени
вреди от един и същ вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в
сходни хипотези.
Съобразно установените по задължителен за настоящата инстанция с ТР № 1/
23.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1/2022 г., ОСГК на ВКС критерии за определяне на
обезщетението за неимуществени вреди от деликт по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, то се определя
глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт, които са пряка и
непосредствена последица от процесното наказателно преследване.
Отнесени към установените по настоящия казус факти гореизложени критерии
налагат извод за частична основателност на оплакванията във въззивната жалба на
Прокуратурата на РБългария за неадекватност на определеното като размер обезщетение за
причинените неимуществени вреди на Д. П. от воденото срещу нея наказателно
производство по НОХД № 2390/2019 г. по описа на РС Пазарджик, приключило частично с
оправдателна присъда.
Това е така, защото първоинстанционният съд не е взел предвид при определяне
размера на това обезщетение фактите относно възрастта на въззивницата-ищца, съдебното й
минало и най-вече фактът, че наказателното производство срещу нея е водено за две
умишлени престъпления, като приключило само частично с оправдателна присъда за
престъплението по чл.195, ал.1, т.4 НК, като за престъплението по чл.290, ал.1, във вр. с
чл.20, ал.3 НК същата е била призната за виновна и е осъдена на пробация за срок от една
година.
Към момента на образуване на досъдебното производство срещу нея Д. П. е била на
26 г. и вече е била осъждана с влезли в сила две присъди /споразумения/ за престъпления по
чл.286 НК и по чл.290 НК, като най-тежкото й наложено наказание е лишаване от свобода за
срок от три години, чието изтърпяване е отложено за срок от пет години.
Престъплението, за което е осъдена с влязлата в сила присъда от 12.09.2022 г. на РС
Пазарджик по НОХД № 2390/2019 г. по описа на РС Пазарджик, осъществява идентичен
състав - по чл.290, ал.1 НК, при това - в изпитателния срок на предходно постановените
присъди, като единствено определеното като вид наказание от съда е причината, същите да
не бъдат изтърпени ефективно.
Следователно - присъдата, с която въззивницата-ищца е била частично оправдана
съдържа и осъдителна част, с която е осъдена за престъпление, за което вече е била осъждана
с предходна влязла в сила присъда на наказание лишаване от свобода.
Затова и размерът на обезщетението за неимуществени вреди за обвинението, за което
същата е частично оправдана по същото дело, следва да бъде съобразено с посочените
факти, които са били пренебрегнати от първоинстанционния съд.
Наред с тях въззивната инстанция съобрази продължителността на наказателното
производство - близо шест години, като две от съдебните заседания са били отложени по
причина поведението на въззивницата-ищца. Предвид че обвинението спрямо П. е било за
две умишлени престъпление, първото от тях извършено в съучастие с втория подсъдим,
решаващият състав приема, че общата продължителност на наказателното производство -
5
съответно близо две години в досъдебна фаза и около четири години в две съдебни
инстанции, не надхвърля разумните срокове за провеждането му. Отчете и обстоятелството,
че в целия този период спрямо нея е била взета най-лека мярка за процесуална принуда -
подписка, отменена с постановяване на оправдателната присъда на 12.09.2022 г.
Настоящата инстанция съобрази и че по делото не се установи да е налице пряка
причинно-следствена връзка между воденото наказателно производство и влошаване
здравословно състояние на ищцата-въззивник, за което частично свидетелства свидетеля К.,
доколкото други писмени и гласни доказателства, вкл. съдебно-медицинска експертиза в
тази насока не са ангажирани.
Обсъдените гласни доказателства на свидетеля К. не установяват да са настъпили
неблагоприятни последици в емоционалното състояние на въззивницата в следствие на
образуваното спрямо него наказателно производство, по-големи от обичайните за такива
случаи.
Въззивната инстанция прецени и липсата на твърдения и доказателства за наличие на
действително уронване на честта и доброто име на ищцата-въззивник сред обществото от
неоснователно воденото срещу нея наказателно преследване за престъплението, за което е
оправдана, вкл. то да е станало широко обществено достояние/достояние на кръга от нейни
близки и познати.
Съобрази и че не се твърди, нито са ангажирани доказателство последното да се
отразило негативно и на трудова дейност й заетост, нито на нормалния й начин на живот -
според показанията на свидетеля К. в хода на наказателното производство същата е станала
майка на две деца.
Гореизложените обстоятелства, според решаващият състав, обосновават извод за
наличие на предпоставки за намаляване размера на присъденото от първоинстанционния съд
като дължимо обезщетение за неимуществени вреди до размер на 3 000 лв., който в случая и
при отчитане конкретиката на всички релевантни обстоятелства в най-пълна степен покрива
общоприетия критерий за справедливост.
Така определения размер на обезщетението, според въззивната инстанция,
съответства на необходимостта от преодоляване на причинените вреди в тяхната цялост и е
достатъчен за репарирането им.
Присъдената главница за обезщетението е дължимо в едно с лихвата за забава,
считано от датата на предявяване на иска - 03.07.2023 г. до окончателното й изплащане.
Ето защо и поради частичното съвпадения на правните изводи на
първоинстанционния и въззивния съд обжалваното решение следва да бъде частично
отменено за разликата над сумата от 3 000 лева до присъдения от първоинстанционния съд
размер от 6 000 лв.
В останалата му отхвърлителна част решението се явява правилно и оплакванията в
обратната насока, развити във въззивната жалба на ищцата-въззивник са несъстоятелни.
По отношение предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в сторени разноски за платени адвокатски възнаграждения на процесуалните
представители на въззивницата-ищца.
Установява се от наличните по делото писмени доказателства, че в рамките на
развилите се досъдебно и съдебно производства срещу Д. П. същата е заплатила
възнаграждения на представляващите я адвокати в общ размер на 6 600 лева /така
приложените договори за правна защита и съдействие/.
Така в рамките на досъдебното производство първоначално П. сключила договор за
правна защита и съдействие с адвокат В. П. от АК Пазарджик / № 004074/ 11.05.2017 г./, на
който заплатила сумата от 400 лева. На 24.10.2017 г. същата сключила договор с адв. Т. Н. от
АК Пазарджик, на който заплатила сумата от 700 лева. На 28.05.2019 г. сключила договор с
адв. С. П., на който заплатила сумата от 400 лева.
В развилото се съдебно производство сключила договор за защита и съдействие на
20.01.2020 г. с адв.П. Б. от АК Пловдив, на който заплатила сумата от 400 лева.
6
Само месец по-късно - на 17.02.2020 г. сключила договор с адв.В. С. от АК
Пазарджик, на който заплатила сумата от 1 000 лева.
На 27.01.2021 г. сключила договор за правна защита и съдействие с адв. В. И. от А К
Пловдив, на който заплатила 1 500 лв., а на 20.01.2022 г. - с адв. С. П. от АК Пловдив, на
който заплатила сумата от 700 лв.
Последният адвокат, неин процесуален представител по наказателното дело е била
адв.К. Г. от АК Пазарджик, на която по договор от 19.08.2022 г. въззивницата-ищца
заплатила сумата от 1 500 лева.
Съобразявайки тези факти въззивната инстанция приема следното от правна страна:
Няма спор, че на ищцата-въззивник се дължи обезщетение за причинените й
имуществени вреди за направени разходи за платени адвокатски възнаграждения на
защитниците й в наказателното производство, защото сторените такива са в пряка
причинно-следствена връзка с това производство, но - при установените релевантни факти
относно броя на повдигнатите й в неговия ход обвинения и крайния резултат, такава връзка
е налице единствено и само по отношение обвинението за извършване на престъпление по
чл.195, ал.1, т.4 НК, за което е оправдана.
За обвинението по чл.290 НК, за което е осъдена, посочената причинено-следствена
връзка не е налице.
И т.к. във всеки от обсъдените договори за правна защита и съдействие е посочено, че
такова е предоставено от адвокатите по делото общо за цялото дело - т.е. и за двете
обвинения, то по изложените вече съображения касателно искът за неимуществени вреди
следва да се приеме, че платените възнаграждения са за предоставена в равна степен правна
помощ за всяко едно от престъпленията, в които е обвинена. Следователно за обвинението,
за което П. е оправдана, платеният размер като възнаграждение на защитниците й общо е в
размер на 3 300 лв.
От друга страна, съобразно задължителните постановки на ТР № 1/ 27.11.2023 г. на
ВКС по т. д. № 1/2022 г., ОСГК на ВКС, при иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът може да
определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в
размер, по-малък от платения в наказателния процес.
При разрешаването на този въпрос съдът е длъжен да изследва дали незаконно
обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с
оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и
очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на
защитата.
При преценката на тези релевантни факти в случай, че се установи уговореното
адвокатско възнаграждение да надвишава съществено разумния и обичаен размер на
дължимото възнаграждение следва, че изплатеното в повече няма за причина незаконното
обвинение и не е необходима последица от него. То остава в тежест на неположилия
дължимата грижа пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото поведение. За
платеното в повече държавата не дължи обезщетение.
Съобразявайки гореизложеното във връзка с установените факти по настоящето дело
и при въведено възражение от ответника-въззивник за прекомерност на сторените от П.
разноски за платени адвокатски хонорара на защитниците й следва да се посочи, че всеки
обвиняем има право на защита, включващо в себе си и правото на избор на защитник, респ. -
замяната му , като прецени, че това отговаря на интересите на защитата му.
В случая Д. П. се възползвала в пълнота от това право, като е ангажирала в
досъдебната фаза на наказателното производство общо четирима адвокати, а в съдебната -
петима.
Вярно е, че същата не е ангажирала доказателства относно факта какво е наложило
честата смяна на защитниците й, вкл. в подкрепа на твърденията й, че част от тях са се
отказали, поради фактическата и правна сложност на делото.
7
Както е разяснено в цитираното вече ТР № 1/27.11.2023 г. по т.д. № 1/2022 г. на ОСГК
на ВКС, отговорността за разноски, вкл. в наказателното производство е гражданска и се
урежда от правилата на ЗЗД за отговорността от неизпълнение на общото задължение да не
се вреди другиму, т.к. за отговорността на Държавата за причинени вреди не са уредени
особени правила в ЗОДОВ. По отношение на отговорността за вреди от неизпълнението на
задължения с определено съдържание е приложимо правилото на чл. 83, ал. 2 ЗЗД, че
длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като
положи грижи на добър стопанин. При деликтната отговорност няма нужда от подобно
правило, тъй като делинквентът дължи обезщетение само за тези вреди, които са в причинна
връзка с неговото противоправно деяние. Вредите, които са в причинна връзка с
неполагането на дължимата грижа от пострадалия, са следствие от неговото поведение,
което прекъсва причинната връзка с противоправното деяние на делинквента и той не
може да носи отговорност за тяхното обезщетяване.
В унисон с тези разяснения въззивната инстанция приема частично основателни
оплакванията във въззивната жалба на ищцата по делото, че смяната на адвокати във връзка
с организирането на защитата е нейно процесуално право и от упражняването му не може да
произтичат неблагоприятни за нея правни последици, каквито са отказът да бъдат
репарирани в настоящето производство, когато тя е положила дължимата грижа да си
осигури адекватна правна помощ.
Наказателно процесуалният кодекс не съдържа ограничение на броя на защитниците,
които обвиненото лице може да упълномощи, поради което и предвид гореизложеното се
налага всякога, когато обвиняемият/подсъдимият е положил дължимата се грижа, всички
разходи за защитниците му съставляват причинени от наказателното производство
имуществени вреди.
Държавата не отговаря за тези вреди, възникнали от неоправданото заплащане на
възнаграждение на повече от един адвокат - когато видът и тежестта на обвинението,
интензитетът на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд по защитата
не налагат упълномощаването на повече от един защитник /Решение № 119 от 18.04.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 4522/2017 г., IV г. о., ГК Решение № 188 от 17.10.2019 г. на ВКС по гр. д.
№ 471/2019 г., IV г. о., ГК/.
В настоящия случай обаче, както вече се посочи, въззивницата-ищца е била обвинена
в извършване на различни престъпления, второто от които в съучастие с друго лице, което е
наложило участие в извършването на множество процесуално-следствени действия в хода на
досъдебното и съдебното производство, както и сериозен анализ на събраните
доказателства. Следва да се акцентира, че пред първоинстанционния наказателен съд са
били проведени общо 12 на брой съдебни заседания и техния брой и честотата на
насрочването им предпоставя необходимост упълномощаването на повече от един защитник
– за да се избегне неоправданото отлагане на производството в случай на заетост на
защитника, ако той е само един. Аргумент в горната насока може да се извлече и от факта,
че РС Пазарджик е назначил и адвокат, осъществяващ правна помощ на Д. П. именно с
оглед избягване безпричинното отлагане на делото, поради отсъствието на защитник.
На отделно основание всеки един от платените от нея хонорари на ангажираните като
защитници адвокати по наказателното дело е в рамките /а и под/ минимума за това,
определен в Наредба № 1/2004 г. към релевантния момент, при отчитане обстоятелството, че
обвинения спрямо нея са били две, за две различни престъпления.
Предвид изложеното частично основателни се явяват оплакванията във въззивната
жалба на въззивницата ищца за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която й
е присъдено обезщетение за причинените й имуществени вреди - заплатени хонорари на
адвокатите, нейни защитници по наказателното производство, но само по отношение на
обвинението, за което е оправдана.
8
Това налага частична отмяна на решението и постановяване уважаване на предявения
иск до размер на 3 300 лв., който е половината от общо направения разход от П. на
посоченото основание, т.к. по второто обвинение е осъдена.
В останалата му част, като правилно, решението следва да се потвърди.
Съобразно изхода от спора пред настоящата инстанция сторените от страните
разноски във въззивното производство следва да останат за тяхна сметка. Само за
изчерпателност е необходимо да се добави, че пълномощника на въззивницата-ищца не е
приложил към представения от него списък по чл.80 ГПК доказателства за действителното
заплащане на посочените в списъка и претендирани разноски.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, гражданско отделение, 16-
ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 6373/20.11.2024 г., постановено по гр.д. № 650/2024 г. по описа
на СГС, ГО в частта му, с която Прокуратурата на РБългария е осъдена да заплати на
осн.чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ на Д. К. П. - ЕГН ********** от гр. *** общо сумата над 6 300 лв.
до присъдената от 8 200 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени и
имуществени вреди, от повдигането обвинение на 11.05.2017 г. за престъпление по чл.
чл.195, ал.1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК , за което е била оправдана с
присъда, влязла в сила на 03.07.2023 г., постановена по НОХД № 2390 от 2019 г. по описа на
РС - Пазарджик , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.07.2023 г. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Д. К. П. - ЕГН ********** от гр. *** против
Прокуратурата на РБългария за заплащане на сумата над 3 000 лв. до присъдената от 6 000
лева като обезщетение за неимуществени вреди от повдигането обвинение на 11.05.2017 г.
за престъпление по чл. чл.195, ал.1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК , за което
е била оправдана с присъда, влязла в сила на 03.07.2023 г., постановена по НОХД № 2390 от
2019 г. по описа на РС - Пазарджик , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
03.07.2023 г. до датата на окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария да заплати допълнително на Д. К. П. - ЕГН
********** от гр. *** сумата от 1 100 лв. обезщетение за имуществени вреди от повдигането
обвинение на 11.05.2017 г. за престъпление по чл. чл.195, ал.1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с
чл. 20, ал. 2 от НК , за което е била оправдана с присъда, влязла в сила на 03.07.2023 г.,
постановена по НОХД № 2390 от 2019 г. по описа на РС - Пазарджик , ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 03.07.2023 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6373/20.11.2024 г., постановено по гр.д. № 650/2024 г.
по описа на СГС, ГО в останалата му обжалвана част, с която предявеният иск от Д. К. П. -
ЕГН ********** от гр. *** иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ против
Прокуратурата на РБългария е отхвърлен за разликата над присъдената общо сума от 6 300
лв. до пълния предявен размер от общо 36 600 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10