Р Е Ш Е Н
И Е
№
ІІ – 15 18.05.2020г. гр.
Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд гражданска
колегия, втори въззивен състав
На
двадесет и първи януари 2020 година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар:
Стойка Вълкова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско
дело номер 2016 по
описа за 2019 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 2599 от
18.10.2019г., постановено по гр. дело № 3054/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е разпределено реалното ползване на
съсобствения между Е.Д.И. и А.Д.Ц. недвижим имот, представляващ УПИ ІV-1879,
кв. 151 по плана на кв. Черно море, гр. Бургас, административен адрес в гр.
Бургас, кв. Ч. м., ул. Ч. № *съгласно четвърти вариант към допълнителното
заключение на изготвената от вещото лице Мирчо Мавродиев съдебно-техническа
експертиза.
Против
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от А.Д.Ц., с която се претендира
да бъде отменено изцяло първоинстанционното решение и вместо него да бъде
постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде разпределено
ползването на недвижимия имот между него и Е.Д.И. съгласно Вариант 3,
приложение 4 от депозираното по делото заключение на съдебно-техническата
експертиза. В жалбата се посочва, че
решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, незаконосъобразно
и необосновано. Посочва се, че при разпределяне на реалното ползване на един имот
съдът следва да предпочете този вариант, който съответства на правата им в
съсобствеността и осигурява удобен начин на ползване и достъп до имота, както и
до построените в него сгради с цел обслужването и поддръжката им. Посочва се,
че в случая приетия четвърти вариант не е целесъобразен с оглед изострените
отношения между съсобствениците и с оглед осигуряване на най-добрата възможност
за ползване на дворното място.
Не се отправят
искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание
А.Ц. лично и чрез своя процесуален представител поддържа депозираната въззивна
жалба. Сочи, че поддържа реалното разпределение на ползването на недвижимия
имот да бъде определено от страна на съда по вариант 3 (Приложение 4) от
допълнителното заключение на вещото лице, депозирано в първоинстанционното
производство.
Ответната страна по
въззивната жалба – Е.Д.И. не изразява конкретно становище по основателността на
въззивната жалба и не представя писмен отговор.
Не се отправят
искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание
ответната страна по въззивната жалба – Е.Д.И. чрез своя процесуален
представител оспорва жалбата и счита, че същата следва да бъде оставена без
уважение. Посочва, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
Бургаският окръжен
съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на
закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск от Е.И.Д.
против А.Д.Ц., с който се претендира да бъде постановено съдебно решение, по
силата на което да бъде определен начина на разпределение на реалното ползване
върху незастроената част от съсобствения между страните недвижим имот съобразно
идеалните части, които всеки един от тях притежава по силата на постигната
между тях спогодба, обективирана в Определение от 09.05.2018г., постановено по
гр. дело № 1622/2018г. по описа на по описа на Районен съд – Бургас. В исковата
молба се посочва, че съсобствеността между страните по отношение на процесния
недвижим имот е възникнала въз основа на прехвърлителни сделки в полза на
двамата съсобственици и постигната между тях и одобрена от страна на съда
съдебна спогодба по гр. дело 1622/2018г. по описа на Районен съд – Бургас.
Пред
първоинстанционния съд е депозиран писмен отговор от страна на А.Д.Ц. по реда
на чл. 131 от ГПК, в който не се оспорва обстоятелството, че страните са
съсобственици в процесния имот и се посочва, че въпреки техните усилия
доброволно да разпределят ползването на недвижимия имот до съгласие не се е
достигнало. Претендира се съдът да постанови решение, с което да замести
липсващото съгласие в качеството им на съсобственици относно ползването на незастроената част от
недвижимия имот и да бъде разпределено реалното ползване по начин, който да
съответства на правата им в съсобствеността, както и да им осигури удобен начин
за достъп и ползване на имота и на построените в имота сгради, на които те са
изключителни собственици.
За да разпредели реалното
ползване на съсобствения между Е.Д.И. и А.Д.Ц. недвижим имот, представляващ УПИ
ІV-1879, кв. 151 по плана на кв. Черно море, гр. Бургас, административен адрес
– гр. Бургас, кв. Ч. м., ул. „Ч.“ № * съгласно Четвърти вариант към допълнителното заключение на изготвената от
вещото лице съдебно-техническа експертиза, съдът е приел, че в този вариант
дяловете са определени така, че са по-удобни за максимално използване от
страните, а и се запазва съществуващото положение на нещата и в най-малка
степен би се изменило съществуващото към момента фактическо положение, като
интересите на двете страни ще са съразмерно удовлетворени, а от друга страна
това е и тяхно желание.
В депозираната пред
настоящата инстанция въззивна жалба се посочва, че с атакуваното решение
реалното ползване не е разпределено с оглед осигуряване на най-добрата
възможност за ползване на дворното място. Посочва се, че на ищците е
предоставено ползването на почти цялото лице на парцела към улицата, не е
съобразено от съда, че разпределянето на реалното ползване следва да не създава
предпоставки за бъдещи спорове и искания от страна на въззивника Вариант 3 от
Приложение 4 не биха се създали предпоставки за каквито и да е допирни точки
между страните с оглед техните обтегнати отношения.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата,
т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на
наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд
намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения
на императивни материалноправни норми.
По
отношение на наведените възражения във въззивната жалба, настоящата инстанция
намира следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността. Безспорно е,
че съгласно разпоредбите на чл. 31, ал. 1
от ЗС всеки съсобственик може да ползва съсобствената вещ според
нейното предназначение и по начин да не пречи на останалите съсобственици да си
служат с нея съобразно правата им. Съсобствената вещ се ползва и управлява
съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от
общата вещ - чл. 32, ал. 1
от ЗС. Когато съсобствениците не могат да вземат решение за начина
на разпределение на ползването на съсобствената вещ, тъй като не могат да
постигнат мнозинство или взетото решение на мнозинството е вредно за общата вещ
начинът на разпределение се определя в производството по предявен иск с пр.
осн. чл. 32, ал. 2
от ЗС. Производството по чл. 32, ал. 2
от ЗС представлява спорна съдебна администрация в отношенията между
съсобствениците в случаите, когато не могат да формират мнозинство, за да
разпределят ползването на общата вещ или взетото решение от мнозинството е
вредно за вещта. С решението по чл. 32, ал. 2
от ЗС съдът замества липсващото съгласие на съсобствениците относно
реалното ползване на съсобствената вещ съобразно правата на всеки съсобственик.
Съдът следва да определи частите за реално ползване за всеки съсобственик по
начин, който да съответства на правата от съсобствеността, да осигури удобен
начин за достъп и ползване на имота, както и на построените в него сгради за
обслужването поддържането им. Със съдебното решение частите за реално ползване
следва да са определени по начин, който да не създава предпоставки за бъдещи
спорове между съсобствениците относно постановеното разпределение на
ползването. В този смисъл е и цитираното от въззивника Решение № 159 от
03.09.2012г., постановено по гр. дело № 1205/2011г. по описа на ВКС на РБ, ІІ
гр. отд.
По
делото се установява по безспорен начин, а и страните не спорят, че по силата
на одобрена съдебна спогодба по гр. дело № 1622/2018г. по описа на Районен съд
– Бургас между Е.Д.И. и А.Д.Ц. в дял на Е.И. е поставен и тя става изключителен
собственик на масивно жилище на един етаж с площ от 80 кв.м., построена в
дворно място с площ от 700 кв.м., представляващо УПИ ІV-1879, кв. 151 по плана
на кв. Черно море, гр. Бургас, ведно с 5/12 ид.ч. от дворното място, а в дял на
А.Д.Ц. е поставен и той става изключителен собственик на масивен гараж с площ
от 23 кв.м. и на лятна кухня (масивна тухлена сграда) с площ от 18, 50 кв.м. с
отделна баня и тоалетна към нея, построени в същото дворно място, ведно със
7/12 ид.ч. от него.
По
делото е извършена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е
предоставило няколко варианта за разпределение на ползването на незастроената
част от недвижимия имот съобразно квотата в съсобствеността на страните.
В
конкретния случай и предвид депозираната въззивна жалба, настоящата инстанция
намира, че спорът между страните е сведен до избора между вариантите, които е
предложил вещото лице под номера – 3 и 4, тъй като при предложените
първоначално два варианта се предвижда разрушаване на полумасивна стопанска
сграда.
Настоящата
инстанция намира, че с оглед наведените оплаквания от жалбоподателя и
твърденията, че страните са с влошени отношения намира, че най-удачен за
реалното ползване на недвижимия имот е посочения от вещото лице вариант 4, като
в дял на Е.Д.И. е предоставено ползването на защрихованата в зелено част на
скицата (дял 1), а на А.Д.Ц. е предоставено ползването на защрихованата в синьо
част на скицата (дял 2), тъй като този вариант за ползване на недвижимия имот
създава по-малка вероятност за конфликти между страните, тъй като е
предоставено ползването на А.Ц. в максимална степен на площта, която обгражда
собствените му постройки в това дворно място и по този начин той би могъл да
има достъп до своите сгради от всички страни. При вариант 3 се предоставя
ползването за Е.И. на площ от имота, която обгражда изцяло една от постройките
на А.Ц. и по този начин той няма да може да я ползва и обслужва пълноценно и
само на това основание биха могли да възникнат последващи конфликтни между
страните.
От
друга страна – при вариант 3 се предоставя ползване на част от незастроената
част на недвижимия имот на А.Ц., до която няма достъп от самото дворно място и
за да се осъществи достъпа до тази част той би следвало да излезе извън
дворното място и по този начин да достигне до предоставената му за ползване
част от недвижимия имот, което настоящата инстанция намира, че не е
целесъобразно и би дала възможност страните са имат други спорове в бъдеще,
свързани именно с достъпа до тази част от имота.
Настоящата
инстанция намира, че не е основателен и довода на въззивника, че на ищцата е
предоставено ползването на почти цялото лице, тъй като е безспорно, че във
вариант 3 за А.Ц. е предвидено общо ползването на 13, 36 м. (5, 32 + 8, 04) от
лицето на парцела от общо 15, 36 м., а във вариант 4 е предвидено ползването на
10, 94 м. (5, 32 + 5, 62) от лицето на парцела от общо 15, 36м., като и в двата
варианта за А.Ц. лицето на парцела, осигуряващ достъпа до притежаваните от него
сгради в имота не се променя, а все един и същ – 5, 32 м. и по този начин не се
накърнява ползването и достъпа до притежаваните от него постройки в имота.
Мотивиран
от изложеното и с оглед на така установените факти по делото, съдът намира, че
предложения от вещото лице вариант 4 (лист 46 от първоинстанционното
производство) съответства най-пълно на правата на собствениците и им осигурява
в еднаква степен удобен начин на ползване и достъп до имота и до построените в
него сгради с цел обслужването и поддържането им за ищцата от една страна и за
ответника от друга страна, като Е.Д.И. ще следва да ползва площта, защрихована
в зелено (дял 1), а А.Д.Ц. ще следва да ползва площта, защрихована в синьо (дял
2).
Мотивиран
от изложеното и като взе предвид, че направените от страна на настоящата
инстанция фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е направил районния
съд в атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че постановеното
решение следва да бъде потвърдено.
На
основание чл. 78 от ГПК, съдът не следва да се произнася по отношение на
разноските, тъй като няма отправено искане в този смисъл от ответната страна по
жалбата, а и няма представени доказателства в настоящото производство за
направени разноски.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК настоящото решение е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
2599 от 18.10.2019г., постановено по гр. дело № 3054/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.