РЕШЕНИЕ
№ ………..
28.01.2020г.
гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен
състав в публичното съдебно заседание на шести януари през две хиляди и
двадесета година в състав:
|
|
|
При секретаря Захаринка Петракиева като
разгледа докладваното от съдията Кирилов НАХД № 2443 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М.Р.П. ***, ЕГН **********
против НП № 19-0938-004058/09.08.2019г. на *** сектор към ОД на МВР – гр. Плевен, Сектор „Пътна
полиция“ Плевен, с което на жалбоподателя П., са наложени административни
наказания, както следва: на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП – глоба в
размер на 50.00 лева, за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП; на основание
чл.175, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП – глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от един месец, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10.00
лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление в частта относно наложеното наказание на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП – глоба в
размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един
месец, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като неправилно и
незаконосъобразно, както и че в хода на административнонаказателното
производства е допуснато съществено нарушение на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
В
съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата.
Излага доводи относно непосочване на точната правна квалификация, която води до
нарушение правото на защита и е съществено процесуално нарушение. Моли да бъде
приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
В съдебното заседание
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. М.С.от АК – Плевен.
Ответникът по жалбата ОД на МВР град
Плевен Сектор „Пътна полиция“ Плевен, редовно призован, не се явява
представител.
Жалбоподателят
и процесуалния му представител не спорят за нарушенията по чл.137А, ал.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което съдът няма да се произнася в
тази част на наказателното постановление.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид доводите на жалбоподателя и процесуалния му представител, констатира
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.
Относно
извършеното нарушение по смисъла на чл.140, ал.1 от ЗДвП, съдът намира, че
жалбата е основателна, поради следните съображения:
Видно от представеното по делото АУАН Серия GA № 47091/27.07.2019 год., на същата дата в 09.36
часа в гр. Плевен, на бул. „***“ до номер *** с посока на движение към улица „***“,
като водач на лек автомобил „Опел Вектра“ р регистрационен номер ***извършва
следното: Управлява горепосоченото МПС без да е поставил обезопасителен колан,
с който е оборудван автомобила по време на движение; управлява горепосоченото
МПС без регистрационна табела отпред на автомобила; не представя Контролен
талон към СУМПС, с което е нарушил чл.137А, ал.1 от ЗДвП; чл.140, ал.1, пр.3 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят П. е подписал
акта без възражения.
В срокът по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателя е депозирал възражение до *** „Пътна полиция“ – гр. Плевен.
Въз основа на акта за
установяване на административно нарушение било издадено Наказателно
постановление №
19-0938-004058/09.08.2019г. на *** група към ОД на МВР – гр. Плевен, Сектор
„Пътна полиция“ Плевен, с което на жалбоподателя П., са наложени
административни наказания, както следва: на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1
от ЗДвП – глоба в размер на 50.00 лева, за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП;
на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП – глоба в размер на 50.00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – глоба в
размер на 10.00 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за това че на
27.07.2019г. в 14.30 часа в гр. Плевен, на бул. „***“ до номер *** с посока на
движение към улица „Св.св.Кирил и Методий“, управлява лек автомобил „Опел
Вектра“, с регистрационен номер ***, като извършва следното: Управлява
горепосоченото МПС без да е поставил обезопасителен колан с който е оборудван
автомобила по време на движение; Управлява горепосоченото МПС без
регистрационна табела отпред на автомобила; Не представя КТ към СУМПС.
По време на съдебното
заседание са разпитани актосъставителят Г.Н.Р. и свидетелят С.Г.К..
В
хода на съдебното следствие по искане на процесуалния представител на
жалбоподателя, съдът е допуснал до разпит в качеството на свидетел Т.Б.А..
Съдът като прецени събраните
доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за
установено следното:
От разпита на свидетелите Г.Р.
и С.К. се установява, че при извършване на служебните си задължения, същите са
спрели за проверка приближаващ към тях лек автомобил, управляван от
жалбоподателя П., който се движил без предна броня и предна регистрационна
табела, не използвал обезопасителен колан по времзе на движение и не представил
КТ към СУМПС, като за констатираните нарушения е съставен АУАН.
Видно от показанията на
свидетеля Т.А. е, че същият е извикал жалбоподателя П. да му помогне в
извършване на служебните му задължения, като за целта жалбоподателят е доставил
с лек автомобил „Опел Вектра“ нужните материали. След което при извършване на
маневра, жалбоподателят П. е закачил предната броня на автомобила в бордюр, при
което същата паднала, заедно с предната регистрационна табела. Свидетелят А. и
жалбоподателят се опитали да поставят
бронята, но не успели, след което П. потеглил с автомобила към
автосервиз за поставяне на предната броня на автомобила.
При така установената
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Констатациите в
Наказателното постановление се потвърждават от показанията на разпитаните
свидетели Г.Р., С.К. и Т.А., както и от приетите и вложени по реда на чл.283 от НПК чрез прочитането им в делото писмени доказателства по НАХД№ 2443/2019г. по
описа на ПлРС.
Същественото при
производството от административно-наказателен характер е да се установи спазена
ли е процедурата по съставяне на АУАН; съставеният акт съдържа ли императивно
определените в закона реквизити; компетентността на актосъставителя; има ли
извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на
чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като
нарушител и дали е извършено виновно /умишлено или непредпазливо/;
наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните
разпоредби за съдържание, реквизити и срокове, както и компетентността на
административно наказващия орган. За процесуални предпоставки при съставяне на
акта и издаване на наказателното постановление съдът следи служебно.
В преценката си дали да
издаде НП, административно-наказващият орган се основава на фактическите
констатации по АУАН, които в рамките на производството по налагане на
административни наказания се считат за верни, до доказване на противното. С
оглед така изложеното, съдът е длъжен, разглеждайки делото да установи чрез
допустимите от закона доказателства дали е извършено административното
нарушение, извършено ли е от лицето сочено като извършител, както и
обстоятелствата, при които е извършено.
В съставения АУАН е
посочено, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1, пр.3 от ЗДвП.
Като
в издаденото Наказателно постановление жалбоподателят П. е санкциониран за
нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП (Доп. – ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г., изм., бр. ***
от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) - По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се
допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по
установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
Съгласно
разпоредбата чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила
от 21.01.2017 г.) - Наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.
водач, който управлява моторно превозно средство, на което табелите с
регистрационния номер не са поставени на определените за това места.
Следва
да се установи по безспорен и категоричен начин, както обективните елементи на
нарушението, така и субективният елемент, които се явяват част от основанието
за налагане на административното наказание. В случай, че се установи липсата на
който и да е от двата елемента-обективният или субективният на нарушението,
издаденото НП се явява незаконосъобразно, поради противоречие на материалния
закон.
От посочените по-горе
разпоредби следва, че нарушение ще е налице, когато МПС не е регистрирано по
надлежния ред; когато МПС е регистрирано, но е без табели с регистрационен
номер. Тоест в случая става въпрос за две отделни нарушения. В тази връзка в
обстоятелствената част на постановлението от една страна е посочено, че
управляваният от жалбоподателя автомобил е без регистрационна табела отпред на
автомобила. По-надолу обаче в постановлението е отразено, че жалбоподателя е
извършил нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС, като
табелите с регистрационен номер не са поставени на определените за това места.
На следващо
място в оспореното НП, предмет на настоящата жалба е посочено, че жалбоподателя
е допуснал нарушение на чл.140, ал.1
от ЗДвП. Същевременно обаче, законовият текст гласи: „По пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. По републиканските пътища, отворени за
обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива,
които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни
средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното
му ползване", т.е. цитираният текст от закона съдържа две основни
хипотези (визирани в двете отделни изречения), при което тези две основни
хипотези, съдържат в себе си отделни „под хипотези", които АНО не е
прецизирал, и не е посочил коя точно е приел, че е осъществена, при което в
оспореното НП общо и бланкетно е посочена общата норма на цитирания чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, тоест не е налице яснота на приетото от АНО извършено нарушение
и от там възможността да се прецизира и наказанието, което също води до
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, поради нарушено
право на защита и е самостоятелно основание за отмяна на наложеното наказателно
постановление.
Наред с горното следва да се
отбележи и това, че в конкретния случай управлението на МПС, което не е
регистрирано, респективно без регистрационни табели, следва да се приеме за
маловажен случай. От показанията на свидетеля Т.А. се установява, че случаят за
санкционираното лице е изолиран, тъй като става въпрос за кратковременно
придвижване на автомобила до автосервиз, с оглед поставяне на падналата предна
броня на автомобила, ведно с регистрационната табела
На следващо място следва да
се отбележи, че наказващият орган дори формално не е посочил, респективно не е
обсъдил изобщо възможността за приложение на чл.28 от ЗАНН, в каквато насока са
и част от възраженията на процесуалният представител на жалбоподателя. При
извършване на преценка дали са налице основанията на чл.28 от ЗАНН наказващият
орган е длъжен да приложи правилно закона, като разграничи “маловажните” случаи
на административно нарушение, от нарушенията обхванати от чл.6 от ЗАНН,
съобразно с относимите към конкретният случай смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. В случаите, когато деянието представлява маловажен случай на
административно нарушение, наказващият орган, следва да приложи чл.28 от ЗАНН.
Като не е приложил посочената норма административно-наказващият орган е нарушил
материалния закон и е издал незаконосъобразно
НП. Това е така, съгласно ТР
№1/12.12.2007г. на ВКС по н.д. №1/2007г., ОСНК.
Според цитираната съдебна практика, когато деянието представлява
маловажен случай на административно нарушение, административно-наказващия орган
следва да приложи чл. 28 от ЗАНН, като
преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия
обхват се включва и проверка на законосъобразността на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие с материалния закон. С оглед
посоченото по-горе съдът приема, че не съществува реална възможност за проверка
на извършената от наказващият орган преценка за маловажност на извършеното
нарушение на правилата за движение, доколкото липсва изобщо произнасяне на
наказващият орган, което от своя страна води до процесуално основание за отмяна
на НП. В този смисъл липсата на такава оценка, означава липса на мотиви в тази
част на наказателното постановление, което пряко засяга правото на защита на
жалбоподателя и води до неговата отмяна. Поради което съдът счита, че
издаденото НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а подадената жалба
следва да бъде уважена.
С
оглед изхода на делото претенцията на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски по производството, които възлизат на 50.00
лв. адвокатски хонорар.
На основание чл.143, ал. 1 от АПК, Областна
дирекция на МВР гр. Плевен, следва да
бъде осъдена да заплати на жалбоподателя тази сума, като разноски по делото.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Плевенски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0938-004058/09.08.2019г. на ***
сектор към ОД на МВР – гр. Плевен,
Сектор „Пътна полиция“ Плевен, в частта с която на жалбоподателя М.Р.П., е
наложено административно наказание на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП
– глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
един месец, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР гр. Плевен, да заплати
на М.Р.П., ЕГН: **********, сума в размер на 50,00 (петдесет) лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд – гр. Плевен, в 14 дневен срок от получаване на
съобщението за постановяването му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: