О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
204
гр. Пловдив, 16.06.2020г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи граждански състав, в
закрито заседание на 16.06.2020г., в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова възз.ч.гр.д. № 209 по описа на АС - Пловдив за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 122, изр.1 и
4 ГПК.
С Определение
№ 950/05.06.2020г., постановено по
гр.д. № 487/2020г. по описа
на ОС - Х., производството
по делото е прекратено
и е повдигнат спор за родова подсъдност между ОС - Х. и РС - И. кой
съд е компетентен да разгледа предявения с ИМ, вх.№ 2415/02.08.2019г. по описа
на РС - И. иск с правно основание чл.108 ЗС, предявен от С.С.Д. против Б.Х..
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени данните по делото, намира следното:
По спора за подсъдност между
двете съдилища, принадлежащи към общ съдебен район,
компетентен да се произнесе е Апелативен съд - Пловдив, като по-горен по степен на съда, който последен е отказал да разгледа делото - ОС
- Х..
Производството по делото е
образувано по искова молба, вх.№ 2415/02.08.2019г. по описа на РС- И., подадена
от С.С.Д., ЕГН **********,***, против Б.Х., с постоянен адрес ***, с която е
предявен осъдителен иск за собственост с правно основание чл.108 ЗС с предмет
правото на собственост на ищеца върху недвижим имот в с.О., общ. И., обл.Х., с данъчна оценка 3310.10лв., съгласно
представеното удостоверение на л.8.
С исковата молба първоначално е
сезиран РС - И. и е образувано гр.д.№ 74/19г.по описа на РС - И..
С Определение № 5/24.01.2020г.,
постановено по гр.д.№ 74/19г.по
описа на РС – И., е оставено без уважение искането на ответника за приемане за
съвместно разглеждане на осн. чл.211 ГПК на насрещен иск, вх.№ 3551/20.11.2019г.
за заплащане на обезщетение за извършени подобрения в процесния имот в размер
на 29 860лв. и с писмо от 28.01.2020г. същият е изпратен на ОС - Х. по
подсъдност.
Въз основа на молба от
ответника, чрез адв.Г.З., вх.№ 730/26.02.2020г., с
Определение № 19 от 27.02.2020г., постановено по гр.д.№ 74/19г.по описа на РС - И., на осн. чл.118, ал.2 ГПК, производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на ОС - Х., тъй като е
прието, че е направено възражение по чл.119, ал.1 ГПК и е налице хипотеза на
чл.104, т.6 ГПК, съгласно която исковете, независимо от тяхната цена, съединени
в една ИМ с иск, подсъден на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда
на същото производство, се разглеждат от същия, която хипотеза е повторена и в
разпоредбата на чл.210, ал.2, изр.2, пр.1 ГПК, която не допуска разделяне на
искове, които се намират във връзка с предмета на делото.
Въз основа на Определение № 19
от 27.02.2020г., постановено по гр.д.№
74/19г.по описа на РС – И., е образувано гр.д.№ 487/2020г. по описа на ОС -Х., в
което е постановено Определение №
950/05.06.2020г., постановено по гр.д. № 487/2020г. по описа на ОС -Х., с което
производството по делото е прекратено и е повдигнат спор за родова подсъдност
между ОС - Х. и РС - И., тъй като е прието, че молбата няма характер на
възражение по чл.119, ал.1 ГПК и не е налице хипотезата на чл.104, т.6 ГПК.
В случая е без значение дали с
молбата на ответника е направено изрично възражение по чл.119, ал.1 ГПК, тъй
като за спазване правилата на родовата подсъдност,
установени в разпоредбите на чл. 103 ГПК и чл. 104 ГПК,
съдът следи служебно, а нарушенията на правилата за родова подсъдност обуславят
процесуална недопустимост на постановеното съдебно решение. Когато съдът е
сезиран с вещен иск, то цената на иска над сума от 50 000 лв. е критерият,
който определя окръжния съд за родово компетентен като първа инстанция
(Решение № 62 от 8.05.2014г. на ВКС по гр. д. №
7786/2013г., II г. о., ГК).
В случая, с първоначалната ИМ
от ищеца е предявен вещен иск с цена на иска под 50 000лв., определена по правилото на чл. 69, т.2,
пр.2 ГПК, а с насрещната ИМ е бил предявен от ответника облигационен иск с цена
над 25 000лв.
Тъй като исковете не са
предявени с една ИМ, като същите дори не са предявени от една и съща страна, не
е налице хипотеза на чл.104, ал.1, т.6 ГПК.
За определяне на родовата
подсъдност по предявения вещен иск с правно основание чл.108 ЗС е приложимо
правилото на 104, т.3 ГПК, което обуславя родова подсъдност на районен съд като
първа инстанция. Следователно, по него компетентен е районен съд като първа
инстанция, в случая сезираният РС - И., в чийто съдебен район се намира имотът,
на който съд делото следва да бъде изпратено за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Тъй като настоящото определение по чл. 122 от ГПК не е
преграждащо, както
и не е изрично предвидено да е обжалваемо (т.9
от ТРОСГТК № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2013 г.), същото е окончателно.
С оглед на гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
РАЙОНЕН СЪД - И. е компетентен да разгледа и се произнесе по ИМ, вх.№ 2415/02.08.2019г.
по описа на РС- И., с която е предявен от С.С.Д. против Б.Х. осъдителен иск за собственост
с правно основание чл.108 ЗС с предмет правото на собственост на ищеца върху
недвижим имот в с.О. общ. И., обл.Х., с
данъчна оценка 3310.10лв.
ИЗПРАЩА
делото на РС - И. за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: