№ 189
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Никола Чомпалов
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело №
20211100901021 по описа за 2021 година
СГС е сезиран с искова молба от Л.Х.Х., с която е предявен срещу „Б. ДСК“ ЕАД иск с
правно основание чл.439 ал.1 ГПК за установяване недължимост на сума в размер на общо
222 343,68 лв. Твърди се от ищеца, че е длъжник по изп.лист от 28.07.2011 г. по ч.гр.дело N
1003/2011 г. на районен съд –гр.Варна, по който е било образувано изп.дело N
20118100400395 на ЧСИ Н., което е било преобразувано в изп.дело N 20138100401088 за
главница в размер на 141 663 лв. и законна лихва от 80 680,68 лв., които произтичат от
договор за банков кредит от 06.08.2007 г. Твърди се, че по преобразуваното изп.дело в
продължение на 7 години не са извършвани изпълнителни действия срещу длъжника, а с
постановление за възлагане на недв.имот от 29.08.2017 г. е осребрен имот, ипотекиран от
трети лица за обезпечение задължението на ищеца и солидарния му съдлъжник „Б.Г.“
ЕООД. Поддържа се, че последното изпълнително действие е извършено на 23.11.2012 г.,
когато е наложен запор върху дружествени дялове, след която дата не са извършвани
изпълнители действия, поради което към предявяване на иска е изтекъл 5-годишният
давностен срок по чл.110 ЗЗД. Иска се от ищеца да се установи, че не съществува
задължение в размер на общо 222 343,68 лв. – по изп.дело N 20138100401088 на ЧСИ Н..
Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска с възражението, че по
изпълнителното дело са предприети множество изпълнителни действия през всяка една
година от периода 12.10.2011 г. – 20.07.2020 г. Поддържа се, че за събиране на вземането по
издадения в негова полза изп.лист е образувано изп.дело срещу солидарно отговорни
длъжници, а извършеното срещу един от тях изпълнително действие прекъсват
двугодишния срок по чл.433 ал.1, т.8 ГПК по отношение на останалите длъжници. Освен
това според ответника погасителната давност до 26.05.2015 г. не е текла – т.10. от ТР N
2/26.06.2015 г. по тълк.дело N 2/2013 г. на ВКС. Сочи се, че дори и да се приеме, че е
1
настъпила перемпция по чл.433 ал.1, т.8 ГПК тя е без значение за давностния срок, защото
направено искане за извършване на изпълнително действие след настъпване на перемпцията
прекъсва давността, а действието следва да се извърши в ново изп.дело. След 26.06.2015 г. е
извършен въвод във владение на 26.04.2018 г. и наложен запор върху автомобил на ищеца
на 08.07.2019 г. Навежда се довод, че изпълнителните действия срещу имущество на трети
лица, което е дадено за обезпечение дълга на ищеца, водят до прекъсване на давността.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявения иск с
доводите, изложени в исковата молба. Сочи се от ищеца, че изпълнителните действия срещу
имущество на трети лица не прекъсват давността за неговото задължение. Твърди се, че след
23.11.2012 г. срещу ищеца не са предприети изпълнителни действия, които да прекъсват
давността.
Ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа възраженията и
оспорванията срещу иска с довода, че нито е настъпила перемпция по чл.433 ал.1, т.8 ГПК,
нито е изтекъл давностният срок. Сочи се, че ищецът в качеството на взискател не е бил
дезинтересиран и че не е необходимо да извършва изпълнителни действия срещу всички
длъжници по изпълнението, както и че е извършил действия за принудително събиране на
вземането.
Представена е заповед по чл.417 ГПК от 06.07.2011 г. на районен съд – гр.Варна по
гр.дело N 10003/2011 г., с която „Б.Г.“ ЕООД и Л.Х.Х. са осъдени солидарно да платят на
„Б. ДСК“ ЕАД сумата от 141 663 лв. – главница по договор за кредит от 06.08.2007 г. и
анекси към него, сумата от 11 455,95 лв. – договорна лихва за периода 25.11.2010 г. –
01.07.2011 г., сумата от 1 987,23 лв. – наказателна лихва за периода 25.11.2010 г. –
01.07.2011 г., такси от 2064,84 лв. и разноски от 3102,12 лв. и 2001,06 лв.
Представен е изп.лист от 28.07.2011 г. на районен съд – гр.Варна по гр.дело N 10003/2011
г., издаден въз основа на заповедта по чл.417 ГПК.
С молба N 4447/05.10.2011 г. „Б. ДСК“ ЕАД е поискал да се образува изп.дело срещу
„Б.Г.“ ЕООД и Л.Х.Х. за събиране на вземанията по изп.лист от 28.07.2011 г. на районен съд
– гр.Варна по гр.дело N 10003/2011 г.
Със запорно съобщение N 8417 от 12.10.2011 г. ЧСИ Н. Н. по изп.дело N
20118100400395 е наложил запор върху притежаваните от Л.Х.Х. дялове от капитала на
„Б.Г.“ ЕООД.
Със запорно съобщение N 8413 от 12.10.2011 г. ЧСИ Н. Н. по изп.дело N 20118100400395
е наложил запор върху притежаваните от Л.Х.Х. дялове от капитала на „Б.П.“ ООД.
Със запорно съобщение N 8414 от 12.10.2011 г. ЧСИ Н. Н. по изп.дело N 20118100400395
е наложил запор върху притежаваните от Л.Х.Х. дялове от капитала на „Д.Б.“ ООД.
Със запорно съобщение N 12458 от 23.11.2011 г. ЧСИ Н. Н. по изп.дело N
20118100400395 е наложил запор върху притежаваните от Л.Х.Х. дялове от капитала на
„Е.С.СЛД.“ ЕООД.
2
Представено е постановление за възлагане на недв.имот от 21.08.2017 г. на ЧСИ Н. Н. по
изп.дело N 20138100401088, с което поземлен имот с идентификатор 02508.6.476 с площ от
482 кв.м. е възложен в собственост на К.И.С..
Представена е сметка-дълг N 8708/18.05.2021 г. на ЧСИ Н. Н. по изп.дело N
20138100401088, в която се сочи, че към 01.06.2021 г. задълженията възлизат в размер на
общо 239 144,38 лв.
Към настоящето дело са приложени изп.дело N 20118100400395 на ЧСИ Н. Н., както и
преобразуваното изп.дело N 20138100401088.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл.439 ал.2
ГПК.
Ищецът има качеството на длъжник по изп.лист от 28.07.2011 г. на районен съд –
гр.Варна по гр.дело N 10003/2011 г., издаден въз основа на заповед по чл.417 ГПК, от което
качество произтича легитимацията му да води специалния установителен иск по чл.439 ал.2
ГПК за отричане на изпълняемото право. Искът е предявен срещу взискателя по
изпълнението, който е легитимиран да участва в качеството на ответник, и е основан на
факти, настъпили след изтичане на двуседмичния срок по чл.414 ал.2 ГПК / редакция ДВ.
бр.59 от 20 Юли 2007 г./ - изтекъл давностен срок.
На първо място следва да се спомене, че „перемпцията“ по чл.433 ал.1, т.8 ГПК няма
никакво значение за настъпване на правопогасителния ефект на давността. Това е така,
защото изтеклият давностен срок и настъпилият като резултат от този факт погасителен
ефект по отношение на вземането изключва правото на принудително изпълнение, а
„перемпцията“ по чл.433 ал.1, т.8 ГПК не го изключва. Едни и същи факти могат да имат
значение както за перемпцията, така и за давността, но правните последици на тези два
института са различни, защото погасителен ефект по отношение на изпълняемото право
може да настъпи само поради изтекла давност, но не и поради „перемпция“ /решение № 93
от 17.05.2021 г. по гр.д. № 2766/2020 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 37/24.02.2021 г.
по гр. д. № 1747/2020 г. ВКС, IV-то ГО/. Ето защо съдът намира, че не следва да обсъжда
повдигнатия от ищеца довод за настъпила „перемпция“, защото правният ефект по чл.433
ал.1, т.8 ГПК не е елемент от фактическия състав на погасителната давност.
Вземането по издадения срещу ищеца изпълнителен лист произтича от договор за банков
кредит, а в този случай, независимо от уговорката за погасяване на дълга чрез плащане на
разсрочени месечни вноски, по отношение на главницата се прилага общата 5-годишна
погасителната давност по чл. 110 ЗЗД, а по отношение на акцесорните вземания за
договорни и наказателни лихви се прилага кратката тригодишна давност по чл.111 б.“в“
3
ЗЗД. Ищецът признава, че не е подал срещу заповедта по чл.417 ГПК възражение по чл.414
ГПК, поради което съдът приема, че заповедта е влязла в сила на 04.11.2011 г., когато е
изтекъл двуседмичният срок по чл.414 ал.2 ГПК – редакция ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007 г.,
започнал да тече от връчване на поканата за доброволно изпълнение на 19.10.2011 г. След
като заповедта е влязла в сила на 04.11.2011 г., от тази дата вземането се счита за безспорно
и на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД давността е прекъсната - поради признание на вземането
от длъжника. Това е така, защото неподаването от длъжника на възражение по чл.414 ГПК
се приравнява на признание на вземането.
В тежест на ответника, който има качеството на взискател по изпълнението, е да
установи настъпването на факти, които са визирани в закона като основания за прекъсване и
спиране на давностния срок - чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. Изпълнителният лист е издаден и срещу
„Б.Г.“ ЕООД, който има качеството на солидарен длъжник, но основанията за прекъсване и
спиране на давностния срок спрямо него нямат действие за дълга на ищеца – чл.125 ЗЗД.
В изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително
изпълнение, след извършването на което започва да тече нова давност - т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Не се спори, че на 23.11.2012 г. са извършени от съдебния изпълнител действия по
принудително изпълнение, които са основание за прекъсване на давността - със запорни
съобщения N 8417 от 12.10.2011 г., N 8413 от 12.10.2011 г., N 8414 от 12.10.2011 г. и N
12458 от 23.11.2011 г. на ЧСИ Н. Н. по изп.дело N 20118100400395 са наложени запори
върху притежаваните от ищеца длъжник дялове от капитала на „Е.С.СЛД.“ ЕООД, от
капитала на „Б.Г.“ ЕООД, от капитала на „Б.П.“ ООД и от капитала на „Д.Б.“ ООД. От
23.11.2012 г. е започнал да тече нов петгодишен давностен срок за главница и тригодишен
давностен срок за договорните и наказателни лихви.
От приложените по делото изп.дела на ЧСИ Н. Н. се установява, че за принудителното
събиране на вземането срещу ищеца длъжник изпълнението е било насочено срещу УПИ с
площ от 482 кв.м., находящ се в гр.Балчик, в.з.“Овчаровски плаж“, ведно със сграда с РЗП от
251,58 кв. От страна на ответника, който има качеството на взискател по изпълнението, са
подавани множество молби за извършване на публична продан на този имот, а съдебният
изпълнител е насрочил такива продани – за периода 06.02 – 06.03.2013 г.; 28.10- 18.11.2013
г.; 23.05 – 23.06.2014 г.; 29.08 -29.09.2014 г.; 04.11 – 04.12.2014 г., 04.02-04.03.2015 г.; 15.05 –
15.06.2015 г.; 18.12.2015 г. – 18.01.2016 г.; 19.04 – 19.04.2016 г.; 10.09 – 10.10.2016 г.,
05.12.2016 г. – 05.01.2017 г.; 27.03 – 27.04.2017 г. С протокол от 18.07.2017 г. ЧСИ Н. Н. по
изп.дело N 20138100401088 e обявил за купувач на проведената успешно публична продан
К.И.С., след което със съобщение N 11273/08.07.2019 г. е наложен запор върху автомобил
на длъжника с рег.N ******* ВП, а със съобщения от 15.07.2020 г. и от 20.07.2020 г. са
наложени запори върху вземания на длъжника.
При тези факти съдът намира, че до успешното провеждане по протокол от 18.07.2017 г.
на публичната продан на УПИ с площ от 482 кв.м., находящ се в гр.Балчик, в.з.“Овчаровски
плаж“, с идентификатор 02508.6.476, по изп.дело N 20138100401088 на ЧСИ Н. Н. са били
4
направени от взискателя множество искания и са били извършени от съдебния изпълнител
множество изпълнителни действия през периода 2012 г. – 18.07.2017 г., които водят до
прекъсване на давностните срокове.
Недвижимият имот, срещу който е било насочено изпълнението, е собственост на трети
лица – Т. Й.Г. и Н.П.Г.а, които са учредили ипотека върху него за обезпечение вземането на
ответника кредитор срещу длъжника ищец, произтичащо по договор за банков кредит от
06.08.2007 г.
В гражданското право се приема, че давността е правна последица и санкция за
бездействието на правоимащия кредитор, който бездейства и не проявява активност за
упражняване на правото си. Изложените по-горе факти обаче сочат, че периодично
взискателят е подавал молби, с които е искал да се извършат действия по принудително
изпълнение срещу ипотекирания от трети лица имот. Това означава, че ответникът в
качеството на взискател не е бил дезинтересиран, поради което и няма основание да понесе
неблагоприятните последици на погасителната давност, защото давността е била прекъсвана
многократно през периода 2012 г. -18.07.2017 г.
Исканията на ответника взискател за извършване на изпълнителни действия и
извършените въз основа на тях изпълнителни действия от съдебния изпълнител са сторени
по отношение на ипотекиран от трети лица имот. Тези трети лица имат качеството на
ипотекарни длъжници и на основание чл.429 ал.3 ГПК са обвързани от субективните
предели на издадения срещу ищеца длъжник изпълнителен лист. Следователно
изпълнителните действия срещу ипотекирания от трети лица имот следва да се приравнят по
правни последици на изпълнителни действия, извършени срещу имуществото на самия
длъжник. В този смисъл са разясненията, дадени в т. 2 от ТР № 4/11.03.2019 г. по тълк.д. №
4/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Нормата на чл. 151 ЗЗД предвижда, че ипотекарният длъжник може да противопостави на
кредитора всички възражения, с които разполага длъжникът, вкл. за погасителна давност по
смисъла на чл. 120 ЗЗД, но давността не тече поотделно за длъжника и за третото лице,
предоставило обезпечение за задължението на длъжника. Третото лице - ипотекарен
длъжник не е солидарен длъжник, поради което правилото на чл.125 ЗЗД е неприложимо в
случая.
След като на основание чл. 429 ал. 3 от ГПК изпълнителният лист, издаден срещу
длъжника, има сила и срещу третото лице, обезпечило вземането с ипотека върху свой имот,
следва да се приеме, че изпълнителните действия срещу ипотекирания от третото лице имот
прекъсват давността срещу длъжника. Взискателят няма вземане срещу ипотекарния
длъжник, а неговата отговорност е обусловена от съществуването на задължението на
длъжника в изпълнителното производство. Предприемането на изпълнителни действия
срещу ипотекирания от трето лице имот прекъсват давността срещу длъжника, както и
изпълнителните действия срещу длъжника запазват възможността да се насочи
принудителното изпълнение и върху ипотекирания от трето лице имот.
5
След провеждане успешно на публичната продан на ипотекирания от трети лица имот по
протокол от 18.07.2017 г. давностните срокове от 5 години за главницата и три години за
лихвите са били прекъснати и са започнали да текат отново. Със съобщение N
11273/08.07.2019 г. е наложен запор върху автомобил на длъжника с рег.N ******* ВП, а
със съобщения от 15.07.2020 г. и от 20.07.2020 г. са наложени запори върху вземания на
длъжника. Тази последващи изпълнителни действия по налагане на запори през 2019 г. и
2020 г. са извършени в рамките на 5-годишния и 3-годишния давностен срок, започнали да
текат от 18.07.2017 г., поради което водят отново до прекъсване на давността, която към
предявяване на иска на 09.06.2021 г. не е изтекла.
Като краен извод – през периода 01.02.2012 г. – 18.07.2017 г. са били извършени
периодично /през всяка година/ множество изпълнителни действия срещу ипотекирания от
трети лица недв.имот. Всяко едно изпълнително действие срещу ипотекирания от трети
лица имот води до прекъсване на давността срещу длъжника, защото спрямо взискателя
ипотекираното имущество от трето лице, което няма качеството на длъжник по
материалното правоотношение, се счита за имущество на длъжника, от което взискателят
има право да се удовлетвори. Това е така, защото ипотекарният длъжник е в идентично
правно положение с длъжника, когато се насочва изпълнение срещу ипотекирания имот.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск по чл.439 ал.2 ГПК е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.Х.Х. срещу „Б. ДСК“ ЕАД иск с правно основание чл.439 ал.1
ГПК за установяване, че вземане в размер на 141 663 лв. – главница, ведно с вземане за
законната лихва от 80 680,68 лв. за периода 01.07.2011 г. – 01.06.2021 г., които са предмет на
изп.дело N 20138100401088 на ЧСИ Н., район на действие ОС- Добрич, образувано за
принудително събиране на вземания по изпълнителен лист от 28.07.2011 г. на районен съд –
гр.Варна по ч.гр.дело N 10003/2011 г., издаден въз основа на заповед по чл.417 ГПК, не
съществуват поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА Л.Х.Х. ЕГН **********, гр.Варна, ул.“******* да заплати на „Б. ДСК“ ЕАД,
EИК *******, гр.София, ул.“*******, съдебни разноски от 300 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6