МОТИВИ към присъда № 232 от 13.12.2017 г. по НОХД № 4999/2017 г.,
БРС, НО, 44-ти състав
Бургаска
районна прокуратура (БРП) е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 431 - 967/2016
г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР - Бургас, вх. № 10289/2016 г, пор. №
3282/2016 г. по описа на Районна прокуратура - Бургас,, като е повдигнала
обвинение срещу М.К.С. - роден на *** ***, с постоянен адрес:***,
понастоящем в Арест-Велико Търново, българин, български гражданин, с начално
образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********, за престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.63, ал.1, т.3 вр.чл.28, ал. 1
от НК,
а именно за това че на 18.09.2016 г. в гр. Бургас,
ул. „Кракра" №, като непълнолетен, но след като разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в условията на
повторност при немаловажен случай, отнел чужди движими вещи - таблет марка
MPMAN, модел MPDC707 на стойност 70 лв. (седемдесет лева) и парична сума в
размер на 100 лв. (сто лева), всичко на обща стойност 170 лв, от владението и
собствеността на А.С.И., ЕГН **********, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
Производството
пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII
НПК /като предвид настъпилите промени в НПК, влезли в сила от 05.11.2017 г., по
делото бе проведено и разпоредително заседание и бяха разгледани и въпросите по
същото/, като при условията на чл. 371, т. 2 от НПК- подсъдимият призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи
да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на
основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще
се ползва от направеното самопризнание, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът с нарочно
определение и съобразявайки разпоредбата на чл. 252 НПК, незабавно след
провеждането на разпоредителното заседание по делото и обсъждането на въпросите
по чл. 248 от НПК, е пристъпил към разглеждане на делото по реда на съкратеното
съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, като е възприел становищата на
страните за разглеждане на делото по реда на тази процедура и е счел, че са
налице основанията за провеждането й. В този смисъл, съдебният състав се е
произнесъл и с нарочно протоколно определение, с което е приел и че
самопризнанието на подсъдимото лице се подкрепя от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства и е посочил, че при постановяване на своята присъда,
ще се ползва от същите.
Пострадалото лице А.С.И., редовно
призована и уведомена за правата си в настоящото производство не се явява и не
заявява претенции в производството.
В хода на
съдебните прения представителят на държавното обвинение поддържа обвинението,
за което е предаден на съд подсъдимия. Намира фактическата обстановка за изцяло
изяснена. Сочи,
в пледоарията си, че изложеното от фактическа страна се установява от
направеното самопризнание и по безспорен начин се подкрепя от събраните
доказателства, а именно от показанията на свидетелите- И., Неделчев, Топчу,
Андонова, С. и Попов, от проведеното разпознаване на лице, приложените разписки
и протоколите за доброволно предаване. От правна страна намира, че подсъдимият С. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 28, ал.
1 от НК, като
от субективна страна е действал с пряк умисъл.
С оглед на изложеното, моли
съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение. При
индивидуализиране на наказанието му като смекчаващи отговорността обстоятелства
според прокурора следва да бъдат взети предвид факта, че деянието е извършено в
тъмната част на денонощието, факта, че същият е проникнал в дом и пострадалата
е спяла, събудил я е и я изплашил, след което се разпоредил с инкриминираната вещ.
Следва да се вземат предвид и предходните му осъждания и факта, че е извършил
настоящото престъпление докато е бил във ваканция във ВУИ, където е бил
настанен за извършено такова престъпление, а смекчаващо вината обстоятелство е
единствено младата му възраст.
Предвид изложеното, моли съда да наложи на подсъдимия С.
наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, което съгласно
императивните разпоредби на чл. 58а от НК следва да бъде намалено с 1/3.Намира,
че са налице и предпоставките за
приложение на чл. 66 от НК, поради което предлага така определеното наказание
да бъде отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години.
Служебният
защитник-адв. А. напълно се съгласява със становището на представителя на БРП,
и моли съда, ако признае нейния
подзащитен за виновен по повдигнатото му обвинение, като отчете
смекчаващите вината обстоятелства и му
наложи поисканото от прокуратурата наказание, като приложи и института на
условното осъждане по чл.66 ал.1 от НК в размера, както го предлага
представителят на прокуратурата.
Подсъдимият се
присъединява към казаното от неговия защитник и в дадената му последна дума
посочва, че съжалявам за постъпката си.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият М.К.С. е роден на *** ***, с постоянен адрес:***,
понастоящем в Арест-Велико Търново, българин, български гражданин, с начално
образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********.
Пострадалата И. живеела в къща,
намираща се на адрес гр. Бургас, ул. „Кракра" № . Там съжителствала на
семейни начала със свидетелят- Топчу. На 17.09.2016 г. свидетелката И. била сама,
тъй-като свидетелят Т отсъствал от дома им. Около 22:00 ч. на същата дата свидетелката
И. си легнала, като преди това оставила прозореца на стаята леко притворен.
Около 04:00 ч. на 18.09.2016 г. подсъдимият С. забелязал притворения прозорец,
и понеже било тъмно в стаята решил да проникне вътре за да открадне нещо.
Влязъл през незатворения прозорец в стаята и на масата забелязал таблет марка
MPMAN, модел MPDC707. На масата имало и
малка чанта, в която подсъдимият С.
намерил сумата от 100 лв. състояща се от банкноти от по 10 лв. В това време
свидетелката- И. се събудила от шума, и когато отворила очи видяла силует на
мъж в стаята. Същата се изплашила и започнала силно да крещи. Тогава подсъдимият
С. взел таблета и сумата от 100 лв. и
побягнал през отворения прозорец. Свидетелката И. се обадила по телефона на
свидетеля Топчу, за да му разкаже какво е станало, след което подала сигнал и
до полицията. На място пристигнала ДОГ, като бил извършен оглед на
местопроизшествие и били направени фотоснимки.
След
като отнел горепосочените вещи подсъдимият С. отишъл в домът на свиетеля Н /по
прякор Д/, като предложил да му продаде таблета. Последният се съгласил да го
закупи, като заплатил сумата от 15 лв. Свидетелят Неделчев предал таблета, с
протокол за доброволно предаване от 05.10.2016 г. На 19.05.2017 г. било
извършено разпознаване на лица по снимки при което Неделчев по категоричен начин разпознал подсъдимият
С., като лицето което му е продало таблета.
В хода на работата по разкриване на
престъплението на 20.09.2016 г. свидетелят. Попов провел беседа с подсъдимият С.
при която последния му разказал по какъв начин е отнел вещите и на кого е продал
таблета.
На
предадения таблет марка MPMAN, модел MPDC707 и на касова бележка и кутия за
таблет бил извършен оглед на ВД от разследващ полицай при Първо РУ - Бургас,
при който са фиксирани характерни белези на веща и серийни номера на касовия
бон и кутията.
По
досъдебното производство е била назначена и изготвена съдебно-оценителна
експертиза. От заключението и е видно, че процесният таблет марка MPMAN, модел
MPDC707 към момента на извършване на деянието бил на стойност 70 лв.
След
изготвяне на експертизата, на основание чл. 111, ал. 2 от НПК, инкриминираните
вещи са върнати на пострадалата И..
Привлечен
в качеството на обвиняем и разпитан в хода на досъдебното производство
подсъдимият С. прави пълни самопризнания и изразява съжаление за стореното. С
протокол за доброволно предаване възстановява и сумата от 15 лева. Така
възстановените по делото вреди възлизат общо на сумата от 85 лева, като до
сумата от 170 лева, същите остават невъзстановени.
Деянието
подсъдимият е извършил при условията на повторност при немаловажен случай, след като вече е бил осъждан с присъда вече
за такова деяние, видно от справката му за съдимост- С. е действал в условията
на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като е осъждан по НОХД №
4090/2015 г. по описа на БРС, с влязло в сила споразумение № 116/2016 г. на
21.03.2016 год. за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2
вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, на „Пробация", т.е за друго такова
престъпление (кражба) и преди изтичането на предвидения в чл. 30 от НК 5 -
годишен срок. Изложеното по-горе определя съставомерността на деянието му по
квалифицирания състав на чл. 195, ал. 1,т. 7от НК.
Към момента на извършване на деянието С. е бил
непълнолетен роден на *** год, но е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и не е извършил деянието поради лекомислие или увлечение. Той е
могъл да ръководи постъпките си, като се изхожда както от поведението му по
време на извършване на престъплението, така и от дадените обяснения. Деянието
на С. не представлява маловажен случай на
престъплението кражба по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 9 от НК, като се изходи
от начина на осъществяване на деянието, а именно извършено късно вечер, което
свидетелства за една повишена степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид.
Гореописаната
фактическа обстановка и направените правни изводи се установяват по безспорен и
категоричен начин от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства -
протокол за оглед на местопроизшествие - л. 5-8, протоколи за разпит на
свидетеля И. - л. 10-11, л. 88 и л. 116, протокол за разпит на свидетеля Н - л.
17, протокол за разпит на свидетеля Т - л. 38, протокол за разпит на свидетеля
Андонова - л. 40, протокол за разпит на свидетеля С. - л. 41, протокол за
разпит на свидетеля П - л. 43, протокол за разпознаване - л. 95-99, лично досие
на подсъдимия С. от МКБППМН - л. 51-76, постановление за привличане и разпит в
качеството на обвиняем на С. - л. 110-112, съдебно - оценителна експертиза - л.
26-28, протоколи за оглед на ВД - л. 22-24, л. 44-46 и л. 91-94, разписки и
протоколи за доброволно предаване - л. 18, л. 90, л. 101, л. 114 и л. 116,
справка за съдимост - л. 31, характеристична справка - л. 32 и л. 48.
Съдът прецени
събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.
373, ал. 3 от НПК.
От страна на
съда не бяха констатирани противоречия, несъответствия и непоследователност в
събрания по делото годен доказателствен материал, цитиран по-горе, събран по
съответния процесуален ред. Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от
гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с
оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното
деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице.
Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК първоинстанционнният съд не
осъществи подробен анализ на доказателствата.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето,
обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. Настоящият съдебен състав намира, че от
доказателствата по делото несъмнено се установява, че подсъдимият М.К.С., ЕГН **********, осъществил състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.63, ал.1, т.3 вр.чл.28, ал.
1 от НК.
От обективна
страна на 18.09.2016 г. в гр. Бургас, ул. „Кракра" № , като непълнолетен,
но след като разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си, в условията на повторност при немаловажен случай, подсъдимият М.К.С.
е отнел чужди движими вещи - таблет марка MPMAN, модел MPDC707 на стойност 70
лв. (седемдесет лева) и парична сума в размер на 100 лв. (сто лева), всичко на
обща стойност 170 лв, от владението и собствеността на А.С.И., ЕГН **********, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
От обективна страна е налице деяние, извършено против
обществените отношения, свързани със собствеността на гражданите.
Изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на вещта, което обхваща два акта:
прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху
вещта от страна на дееца. В разглеждания случай съдът счита, че от събраните по
делото доказателствени материали несъмнено се установява, че подсъдимият е
участвал, както в първата фаза на изпълнителното деяние – прекъснал е
владението на предишния собственик върху процесната вещ, така и във втората
фаза - трайното установяване на свое владение върху нея, поради което
престъплението е довършено. М.К.С., ЕГН **********е е осъществил изпълнителното
деяние отнемане в двете му части -той е прекратил фактическата власт на
владелеца пострадалата И., върху вещите
- таблет марка MPMAN, модел MPDC707 и парична сума в размер на 100 лв, предмет
на престъплението и е установил своя трайна фактическа власт върху тях - имал е
възможност да се разпорежда с тях като със свои, като е сторил това и спрямо
таблета, като го е отчуждил срещу горепосочената парична сума на св. Неделчев.
Фактът
на извършване на отнемане на таблет марка MPMAN, модел MPDC707 и парична сума в
размер на 100 лв, авторството на деянието и вината на извършителя се установяват
от самопризнанието на обвиняемия, което се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства.
С
гореописаното деяние М.К.С. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците от състава на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал.
1 вр. чл. 63, ал. 1, т.З вр. чл.28, ал.1 НК.
Квалификацията на деянието на подсъдимия по 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194,
ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. чл. 28, ал. 1 от НК се определя като извършено при условията на повторност и като непълнолетен към момента на
деянието.Към датата на извършване на деянието М.К.С.
е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си.
При така осъщественото деяние С. е действал в условията на повторност по
смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като е осъждан по НОХД № 4090/2015 г. по
описа на БРС, с влязло в сила споразумение № 116/2016 г. на 21.03.2016 год. за
извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1,
т. 3 от НК, на „Пробация", т.е за друго такова престъпление (кражба) и
преди изтичането на предвидения в чл. 30 от НК 5 - годишен срок. Изложеното
по-горе определя съставомерността на деянието му по квалифицирания състав на
чл. 195, ал. 1,т. 7от НК.
С оглед
на горепосоченото, деянието, предмет на настоящото наказателно производство, е
било извършено при условията на "повторност" по смисъла на чл.28,
ал.1 НК. Деянието на С. не представлява маловажен случай на
престъплението кражба по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 9 от НК, като се изходи
от начина на осъществяване на деянието, а именно извършено късно вечер, което
свидетелства за една повишена степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид. Случаят не е маловажен.
От
субективна страна, престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1
вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. чл. 28, ал. 1 от НК е извършено виновно при пряк
умисъл. С. е съзнавал, че отнема движими вещи -таблет марка MPMAN, модел
MPDC707 и парична сума в размер на 100 лв, които не му принадлежат, без
съгласието на владелеца свидетелката И., и е имал намерение да ги присвои. А
това означава, че той е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им.
Касае се за тежко умишлено престъпление п смисъла на
чл. 97, т.3 НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК. Подсъдимият
Стоянов е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
или допускала настъпването им.. Подсъдимият е съзнавал, че
инкриминираните движими вещи са чужди, съзнавал е, че прекъсва фактическата
власт на досегашния владелец, че извършва деянието при условията на повторност,
че установява своя фактическа власт върху процесните движими вещи, като е целял
това и е имал намерение противозаконно да ги присвои. Бил е непълнолетен, но е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си.
По вида и размера на наказанието:
В случаите на проведено съкратено съдебно
следствие на основание чл. 372, ал.4, вр. чл. 371, т.2 от НПК съдът следва съгласно чл. 373, ал.2 от НПК да определи
наказанието при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК
съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното
наказание с една трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите,
когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55,
съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца. Настоящият състав
счита, че в случая не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства относно подсъдимия, които да оправдаят приложението на чл. 55 НК,
поради което размерът на наказанието „лишаване от свобода” е определен
съобразно чл. 58а НК. Съдът намира, че предложеният размер на наказанието, както от
страна на прокуратурата, така и на защитата, която се солидаризира с
предложеното от представителя на държавното обвинение, е справедливо по размер
и съответно на обществената опасност на деянието и на дееца. при реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия. При
индивидуализацията на наказанието на М.К.С., като смекчаващо вината обстоятелство
следва да се, вземе предвид младата възраст, съдействие за разкриване на
обективната истина, че част от вещите са върнати на собственика им.
Същевременно са налице и отегчаващи вината обстоятелства следва да се вземе
предвид лоши характеристични данни, множество наложени възпитателни мерки по
ЗБППМН, трайно изградени престъпни навици.При
индивидуализиране на наказанието, както правилно прокурорът сочи в своята
пледоария следва да се отчете, че деянието е извършено в тъмната част на
денонощието, че лицето е проникнало в дом, докато пострадалата е спяла, събудил я е и я
изплашил, след което се разпоредил с инкриминираната вещ. Следва да се вземат
предвид и предходните му осъждания и факта, че е извършил настоящото
престъпление докато е бил във ваканция във ВУИ, където е бил настанен за
извършено такова престъпление.
Самата
стойност на вещта и естеството на конкретното деяние, съдът следва да съобрази
при индивидуализацията на наказанието, като съдът намали същото, но не води до
извод за приложение на чл. 55 НК. В този смисъл на следващо място направеното от подсъдимия
самопризнание се отразява в задължителното намаляване на определеното наказание
с оглед проведената диференцирана процедура по глава двадесет и седма, поради
което не може да бъде взето предвид повторно като смекчаващо обстоятелство.
Стойността на предмета на на
деянието намери отражение при определяне
на размера на наказанието за посоченото престъпление, за което е повдигнато
обвинение на подсъдимия, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода от 1 до 10 години, но при
съобразяване разпоредбата на чл.63, ал.1, т. 3 от НК- срокът става до 3 години лишаване от свобода.
Предвид изложеното до момента, съдът наложи наказание
от 1 /една/ година лишаване от свобода на подсъдимия М.К.С.,
ЕГН **********, което съдът намира
съответно на обществената опасност и на деянието, е на дееца.. Наказанието бе
определено при условията на чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК, като 1 /една/
година лишаване от свобода на подсъдимия М.К.С., съдът намали с 1/3, т.е. до размер 8 /осем/ месеца лишаване
от свобода. Като на основание чл. 66, ал.1 от НК ПОСТАНОВИ изпълнението на така наложеното наказание лишаване
от свобода в размер на шест месеца ДА БЪДЕ ОТЛОЖЕНО С изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, като лицето
не е било условно осъждано към него момент.
Следва отново да се подчертае, че при
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи
наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 от НК, тъй като намери, че в случая
не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да водят до приложението на чл. 55 от НК.
С оглед на
така изложеното съдът определи наказанието, като водим от всички дотук изложени
обстоятелства наложи наказание при превес на смекчаващите обстоятелства. Едно
такова наказание според съда би способствало за постигане целите, предвидени в
чл. 36 НК, досежно индивидуалната и генералната превенция спрямо лицето, като
би го възпрепятствало и от възможността за извършване на други престъпни
прояви.
Само в допълнение и във връзка с нововъведена
разпоредба на чл.301, ал.2 от НПК / акт след 06.11.2017 г./, то съдът намира, че настоящото деяние не
съставлява административно нарушение, а е осъществява престъпният състав на
горецитираните разпоредби, по които съдът намери предаденото на съд лице за
виновно и го осъди по повдигнатото му обвинение.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия М.К.С., ЕГН: **********,
да заплати по сметка на ОД МВР гр. Бургас направените разноски за изготвяне на
експертиза в размер на 50.00 /петдесет/ лева, както и да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Бургас 5,00 /пет/ лева
държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В.О:К.А.