Р Е Ш Е Н И Е
№
55
Габрово,
24.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-
ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на седемнадесети март,
две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря Радослава Кънева
и с участието на прокурор Людмила Рачева от
Окръжна прокуратура Габрово, като разгледа докладваното от съдията
КИРОВА к.а.н.д. № 27 от 2021 година по описа на същия съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на жалба вх.
№ СДА-01-238 от 11.02.2021 г., подадена от М.Т.М. ***, ЕГН: **********, против
съдебно Решение № 260016 от 10.12.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 25 от 2020
г. по описа на Районен съд Дряново /РСД/, с искане за неговата отмяна, както и
за отмяна на потвърденото с него НП.
С атакуваното
съдебно решение е потвърдено НП № ********** от 20.01.2020 г., издадено от
директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Велико Търново, против
касатора М.Т.М., с което на основание чл. 275, ал. 1,т. 2 от Закона за горите
/ЗГ/ и за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии, във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 8от 5.08.2011 г. за сечите в горите, му е наложена санкция по чл.
257, ал. 1, т. 1 от ЗГ – глоба в размер на 300.00 лв.
Нарушението,
за което е издадено процесното НП в отменената му част, се изразява в следното:
В периода от
16.05.2019 г. до 19.06.2019 г. касаторът М. не следи за спазване на одобрения
технологичен план за добив на дървесине от отдел 281, подотдел „в1“, землище с.
Гостилица – държавна горска територия, за който има издадено Позволително за
сеч от 13.05.2019 г., като в подотдела има направени два броя извозни пътя – 1.
С дължина 170 м. и ширина 3 м с посока изток – запад и 2. - С дължина 80 м. и
ширина 3м. с посока север – юг, неотразени в технологичния план за добив на
дървесина. Нарушението е по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012
за контрола и опазването на горските територии, във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5
от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите, поради което и на основание
чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ на М. е наложена посочената по-горе санкция.
В законния
срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба
до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. Намира ,че процесното
нарушение не е индивидуализирано в достатъчна степен, като не е посочено какво
дължимо поведение или действие е следвало да има същият. Не е установено и
посочено кога и от кого са били изградени тези извозни пътища. Самият той не е
присъствал на съставянето на цитирания в НП Констативен протокол, не е уведомен
за извършването на евентуална проверка на процесната дата, няма представа дали
такава е била реално извършена, от кого и какво е установено, като не е
запознат и със съдържанието на КП. Не е посочена дата на извършване на
нарушението. Посочен е само период, но той е продължителен и не става ясно как
са определени началният и крайният му срок. В законодателството не е уредено
„продължаваното нарушение“ и не е допустимо такъв начин на описание на момента
на извършване на нарушението. Оспорва извършването на самото нарушение. Не е
извършена и преценка за маловажност на случая от страна на АНО.
За да
постанови съдебния си акт, РСД е счел, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, в изпълнение на предоставените им от
закона правомощия. Изложената в тях фактическа обстановка се потвърждава
от събраните и представени в хода на производството доказателства – писмени и
гласни. Установено е несъмнено, че двата процесни извозни пътя са прокарани
именно по време на сечта – дървесината е била прясно отсечена, като на мястото
на пътищата дърветата били отрязани
по-ниско от останалите – почти до земята, с цел безпрепятствено преминаване на
превозни средства по тях. Те съставлявали ясно изразени просеки и върху тях
били видни следи от гуми на тежкотоварни автомобили. Относно периода, през
който е посочено, че е било извършено нарушението, същият е обвързан с
началото, от когато сечта е била позволена – 16.05.2019 г., от който момент за
жалбоподателя е възникнало задължението да следи за законосъобразното
извършване на сечта в имота. Втората дата е тази на проверката – 19.06.2019 г.,
когато нарушението е било установено. РСД намира, че и описанието на
нарушението е достатъчно точно и ясно. Обстоятелството, че М. не е присъствал
на проверката, не може да обуслови извода за незаконосъобразност на НП, т.к.
същият е бил поканен да присъства и е присъствал при съставянето на АУАН,
когато е имал възможността да се запознае с всички доказателства, събрани от
контролните органи, както и да направи съответните възражения, като правото му
на защита не е било накърнено по никакъв начин. Освен това съдът е взел
предвид, че на стр. втора от НП са изложени и мотиви относно неприложимостта на
чл. 28 от ЗАНН. По тези съображения районният съд е счел всички възражения по
жалбата за неоснователни и е потвърдил процесното НП.
В законния
срок касаторът е оспорил първоинстанционния съдебен акт, с искане за неговата
отмяна в едно с отмяна на НП. Намира, че свидетелските показания не установяват
наличие на процесното нарушение от обективна страна, с тях не се установява
наличието на прекарани пътища, които не са предвидени в технологичния план. Не
е установено по такива да се е движела горска техника, нито около тях да е
имало складирана дървесина. Съдът не бил обсъдил в пълнота всички събрани и
представени пред него доказателства, вкл. свидетелските показания на Г.Н.,
който е лице, имало преки впечатления от начина на провеждането на сечта. Той е
бил категоричен, че дървесината е била извозвана по пътищата, предвидени и
нанесени в плана. Неправилно съдът е счел, че не е налице процесуално нарушение,
изразяващо се в непълно описание на нарушението. АНО не е мотивирал също ясно
извода си за неприлагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В проведеното
по делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява
от адв. Ж., която поддържа жалбата.
Ответникът,
редовно призован, не изпраща представител, но депозира писмен отговор по
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира
жалбата за неоснователна.
Като подадена
в законния срок и от заинтересовано лице, жалбата се явява редовна и допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Както АУАН,
така и НП са издадени от компетентни органи в изпълнение на законовите им
правомощия и при спазване на предвидения в закона ред.
Нарушението, за което от М. се търси административно наказателна
отговорност, е такова по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, съгласно която норма лицата по чл. 108, ал. 2 от
ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването
на одобрения технологичен план. По делото не се спори, че М. е лице по чл. 108,
ал. 2 от ЗГ и именно на него е издадено позволителното за сеч в случая. Затова
и негово е било задължението да следи за изпълнение на технологичния план.
Според цитираната разпоредба на чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от 5.08.2011
г. за сечите в горите, в технологичния план се определя схемата на
съществуващите и проектираните извозни пътища, технологични просеки и трасета
за въжени линии. Според цитираната в процесното НП санкционна разпоредба на чл.
257, ал. 1, т. 1 от ЗГ наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е
предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска
практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни
правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му,
както и решения и предписания, основани на тях. В случая е наложена минимално
предвидената санкция – глоба от 300.00 лв.
Самото нарушение се установява от обективна и субективна страна. Несъмнено
именно М. е следвало да следи за осъществяване на сечта в посочения имот,
съгласно издаденото Позволително за сеч, за периода от 16.05.2019 г. до
30.12.2019 г., като същият е отговарял за това, тя да съответства на наличния
технологичен план № 1 от 7.03.2019 г., към който е приложена и схема на трасе,
по което е предвидено да се транспортира дървесината до пътната мрежа. За
установеното на място при осъществена проверка на 19.06.2019 г. е съставен
Констативен протокол /КП/ № 006012, в който е описано наличието на двата
извозни пътя, които не са предвидени в този план.
Самото административнонаказателно производство е протекло при спазване на
законовите изисквания. АУАН е съставен в присъствието на и връчен на адресата.
Той е могъл да вземе участие от самото начало на процедурата, вкл. и да се
запознае с КП, за който твърди, че не е уведомен. Самият КП е официален
свидетелстващ документ, който не е оспорен по съответния ред в съдебно
заседание и е годно доказателство относно констатираните и отразени в него факти,
вкл. и по отношение на спорните такива – прокарване на двата броя извозни
пътища. От свидетелските показания също се установя направата на такива пътища.
Дали същите са ползвани за извоз на дървесина по време на проверката или в
близост до тях е имало струпана такава е ирелевантно за правния спор. От
значение е това, че такива са прокарани и, съответно, дърветата, които са били
на мястото им, са били изсечени в нарушение на плана, без това да е било
предвидено в него. Нещо повече – дърветата, които са били на местата на тези
пътища, са били изрично маркирани за осичане „с оранжева боя“ /според
показанията на свидетелите Й. и М., присъствали на проверката на място/ - т.е.
прокарването на тези пътища е било целенасочено, за да изпълняват именно такава
цел. По тях е имало и следи от превозна техника, което е индиция за това, че те
са били и ползвани реално именно като пътища. Дори покрай единия от пътищата по
време на проверката е имало и явни следи от дървесина. В заключение настоящият
съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за установеност на
нарушението – на всички елементи от същото.
АСГ споделя и изводите на първоинстанционния съд за липса на процесуални
нарушения, вкл. и на нарушения по формата на АУАН и НП. В случая е невъзможно
да се посочи дата на извършване на нарушението, т. к. такава няма обективната
възможност да се установи. Съдът следва да напомни, че при описването на период
на извършване на едно нарушение от типа на процесното /за противоправно
бездействие – в случая за неупражнен контрол/, деянието не е „продължавано“, а
„продължено“ и касае не усложнена неправомерна дейност и множество нарушения, а
характеристика на самото деяние, което е само едно и се извършва именно през
определен непрекъснат период от време с еднородно поведение на субекта – продължено
действие или бездействие, което е налице във всички моменти на този период. В
случая не е нужно да се доказва, че то е било налице във всеки един ден, в
рамките на периода, достатъчно е да установи наличието му в началния и крайния
му момент, което е налице. Началната дата съвпада с началото на периода на
позволение на сечта, като до този момент не е установено тези два пътя да са
били прекарани, поради което е логично да се заключи, че те са били прокарани
след тази дата. Също така те са били реализирани до датата на проверката, която
ги е установила на място– 19.06.2019 г. В случай, че бе налице установяване на
субект, извършил незаконна сеч на определена дата, то щяхме да сме изправени
пред друго по вид нарушение, каквото обаче не е обект на разглеждане в рамките
на настоящото производство.
Що се касае до твърдението, че НП е незаконосъобразно поради неналичие на
конкретна преценка за маловажност, извършена от страна на АНО, то АСГ следва да
напомни, че излагането на мотиви в такава насока не е част от задължителното
съдържание на НП, поради което тяхната липса не следва да доведе до неговата
отмяна. Такава преценка може и следва да се извърши и при съдебния спор относно
законосъобразността му. Правилно първоинстанционният съд е счел, че случаят не
е маловажен. АСГ също намира, че той не
се отличава съществено от останалите случаи на нарушения от съответния
вид. В случая са прекарани дори не един, а два такива извозни пътя, като
единият от тях е и голям. Деянието е типично за вида си и като е наложил
санкция, а не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, административно
наказващият орган е приложил правилно закона.
Наложената санкция е в минимален размер, не е необходимо тя да се мотивира,
след като по-нисък такъв не може да се определи на основание чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.
В заключение настоящият съдебен състав намира, че като е потвърдил
процесното Наказателно постановление, районният съд се е произнесъл с един
мотивиран и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
В постъпилия своевременно Отговор на касационна жалба, подаден от надлежно
упълномощен юрисконсулт, е направено и своевременно искане за присъждане на
деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата
съдебна инстанция. Искането е допустимо и основателно, такива следва да се
присъдят в полза на РДГ – Велико Търново на основание чл. 63 д от ЗАНН, във вр.
с чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 24 от Наредба
за заплащане на правната помощ, както и чл. 2, ал. 1 от УП на РДГ, в размер на
100.00 лв.
Въз основа на
горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във вр. с чл.63,
ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 260016 от 10.12.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 25 от 2020 г. по описа на
Районен съд Дряново, с което на касатора - М.Т.М. ***, ЕГН: **********, на
основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите /ЗГ/, за нарушение на чл.
12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии, във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8от 5.08.2011 г.
за сечите в горите, на същия е наложена санкция по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ –
глоба в размер на 300.00 лв., като мотивирано и законосъобразно.
ОСЪЖДА М.Т.М. ***,
ЕГН: ********** да заплати на Регионална дирекция по горите – Велико Търново,
деловодни разноски за настояща съдебна инстанция в размер на 100.00 /сто/ лв.,
съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
Препис от
решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.