Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
04.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година
в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №8666/2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от К.В.Г. ЕООД - в несъстоятелност, с която са предявени срещу Д.В.Р.-М.
искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземания,
както следва:
с правно основание чл.55, ал.1, вр.
чл.87, ал.1 ЗЗД за сумата от 27500 лв. общо, представляваща подлежащи на
връщане суми – от 10000 лв., 10000 лв. и 7500 лв., платени авансово като
възнаграждение по три договора за консултантски услуги от 09.06.2014 г.,
подлежащи на връщане след разваляне на договорите поради неизпълнение,
с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД
за сумата от 8372,90 лв., представляваща лихва за забава върху горните главници
за периода 16.12.2014 г. – 13.12.2017 г.
Ищецът твърди, че по силата на три договора
за консултантски услуги е платил на ответника авансово исковата сума, а
ответникът е следвало да осъществи съответни консултации. Със споразумение от
28.11.2014 г. договорите са прекратени предсрочно поради неизпълнение на
поетите от консултанта задължения, като страните са уговорили ответницата да
върне платеното възнаграждение в срок до 15.12.2014 г. Задължението не е
изпълнено, поради което с три заявления по чл.410 ГПК е поискано издаване на
заповеди за изпълнение за главниците от 10000 лв., 10000 лв. и 7500 лв. заедно
с лихви за забава. По издадените от съда заповеди са постъпили възражения и са
предявени искове по чл.422 ГПК. Твърди, че му се дължи връщане на главниците,
заедно с лихва за забава от датата на падежа до 13.12.2017 г.
Ответницата оспорва исковете. Позовава
се на нищожност на договорите за консултантски услуги, оспорва да е получила
плащане по трите договора, евентуално – твърди, че са изпълнени задълженията по
договорите, като на ищеца са предоставени консултантски услуги съгласно
уговореното и не се дължи връщане на възнаграждение. Оспорва да е подписала
споразумение за прекратяване на договорите по взаимно съгласие, като твърди, че
насилствено и поради упражнена заплаха е била принудена от законния
представител на ищеца да подпише документ, с който не се е запознала и за който
не може да твърди, че представлява представеното Споразумение, което оспорва по
автентичност и с твърдение, че е антидатирано.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Производството е образувано по
искове с правно основание чл.55, ал.1, вр., чл. 87, ал.1 ЗЗД, предявени от
възложителя за връщане на платно възнаграждение по договори за консултантски
поради развалянето им в следствие на неизпълнение от страна на ответника в
качеството му на изпълнител. Исковете с положителни установителни, предявени по
реда на чл.422, ал.1 ГПК, както следва:
Гр.д. №25765/2018 г. на СРС, с
предмет – установяване на вземания за сумата от 10000 лв. главница и 3044,51
лв. лихва за периода 16.12.2014 г. – 13.12.2017 г., за които е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. №3056/2018 г. на СРС;
Гр.д. №44788/2018 г. на СРС, с
предмет – установяване на вземания за сумата от 10000 лв. главница и 3044,51
лв. лихва за периода 16.12.2014 г. – 13.12.2017 г., за които е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. №10319/2018 г. на СРС;
Гр.д. №44787/2018 г. на СРС, с
предмет – установяване на вземания за сумата от 7500 лв. главница и 2283,88 лв.
лихва за периода 16.12.2014 г. – 13.12.2017 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №2152/2018 г. на СРС.
С определение от 21.01.2019 г. по
№25765/2018 г. към него са присъединени за общо разглеждане на исковете по
гр.д. №44788/2018 г. на СРС и гр.д. №44787/2018 г. на СРС, а с оглед общата
цена на претенциите делото е изпратено по подсъдност на СГС.
Установява се от представените по
трите дела Договор за консултантски услуги от 09.06.2014 г., че на посочената
дата между страните са възникнали правоотношения по три договора, по силата на
които ответницата като изпълнител се е задължила да предоставя консултантски
услуги във връзка с обществени поръчки, обявявани от Столична община, а ищецът
като възложител се е задължил да плати по всеки от трите договора еднократно в
деня на подписването му възнаграждение в размер на 10000 лв. Неоснователни са
възраженията на ответника за нищожност на договорите поради липса на предмет,
доколкото изпълнението, което следва да бъде извършено, е твърде общо описано и
не е конкретно индивидуализирано. Договорът за услуга е ненаименован договор,
най-близък по своя предмет до договора за изработка, чиито правила се прилагат
към него. Той е неформален и писмена форма не се изисква – ако страните са
съставили писмен договор за целите на облекчаване на доказването, не е порок във
волята им, ако предмета на договора не е изчерпателно описан – стига между
договарящите да има яснота и да няма спор какво следва да се изпълни.
Ответницата се позовава на изпълнение от своя страна на договорите и представя
по делата разпечатки от и-мейл кореспонденция, с която представя на възложителя
информация за обявени обществени поръчки, изготвени договори, изготвени писма и
анализи. Т.е. по време на действие на договорите очевидно между страните не е
имало спор относно естеството и обема на работата, която е следвало да извърши
изпълнителя. Ето защо съдът приема, че правоотношението е валидно възникнало,
макар в съставения писмен договор страните да не са описали подробно уговорките
си относно параметрите на възложената работа.
Ищецът твърди, че договорът е
предсрочно прекратен поради неизпълнение от страна на ответника и представя по
делото Споразумение от 28.11.2014 г., с което заявява, че е постигнато съгласие
за прекратяването и връщане на платеното възнаграждение. Във връзка с
направените от ответника оспорвания, на ищеца бе указано на основание чл.183 ГПК да представи по делото оригинала на посочения документ. Макар указанията да
са съобщени, както на синдика на ищеца, така и на упълномощения адвокат,
документът не бе представен, като с определение от съдебното заседание,
проведено на 27.05.2020 г., същият бе изключен от доказателствата по делото.
Ето защо съдът няма да опира фактическите и правните си изводи на посоченото
Споразумение, което не е част от доказателствата по делото.
Както бе посочено по-горе,
предявените искове са с правно основание чл.55, ал.1, вр. чл.87, ал.1 ЗЗД – за
връщане на дадено по развален договор. За да бъдат уважени, ищецът следва да
докаже, че между страните е възникнало правоотношение, по силата на което е
изпълнил престацията си (в случая – платил уговореното възнаграждение), но
поради виновно неизпълнение от насрещната страна, е отправил изявление за
разваляне на договора (като няма пречка изявлението да бъде направено с исковата
молба по предявения иск по чл.55 ЗЗД).
В настоящото производство се
установява възникване на правоотношенията по трите консултантски договора,
както и плащане на уговореното възнаграждение по тях (видно от платежното
нареждане от 11.06.2014 г. на л.16 по гр.д. №25765/2018 г.) – общо 30000 лв. Неоснователно
е оспорването от страна на ответницата относно плащането – представеното
преводно нареждане е заверено от банка, в същото като основание е вписано, че
плащането е по договори за консултантски услуги и датата, на която е извършен
преводът, като момент, съвпада с уговорките в процесните договори.
Спорен е въпросът възникнало ли е у
ищеца потестативното право да развали едностранно договорите поради виновно
изпълнение от страна на изпълнителя – т.е. налице ли е пълно неизпълнение,
както твърди ищецът.
Установява се от представените
писмени доказателства с отговора по гр.д. №44788/2018 г. (на л.39-45 от
№44788/2018 г.), че между страните е проведена кореспонденция по електронната
поща, като чрез представените електронни писма ответницата е уведомявала ищеца
за обявени обществени поръчки, които отговарят на профила на ищеца, изготвила е
и му е предоставяла договори, анализи във връзка с конкретни обществени
поръчки, писма и други документи. Всичко това сочи, че в изпълнение на
процесните договори ответницата е извършвала работа по събиране и предоставяне
на информация, извършване на анализи и изготвяне на документи във връзка с
процедури по обявени обществени поръчки, които дейности попадат в рамките на
възложената работа по процесните договори за консултантски услуги. Поради това
съдът приема, че в изпълнение на процесните три договора ответницата е
изпълнила задълженията си да предостави консултантски услуги на ищеца. Ето защо
в полза на ищеца не е възникнало потестативното право едностранно да развали
процесните договори. От тук следва и че в полза на ищеца не е възникнало
вземане за връщане на платеното възнаграждение, тъй като основанието, на което
е получено, не е отпаднало с обратна сила
По изложените съображения съдът
приема, че исковете за съществуване на вземанията за главници за сумите от
10000 лв. по ч.гр.д. №3056/2018 г., 10000 лв. по ч.гр.д. №10319/2018 г. и 7500
лв. по ч.гр.д. №44787/2018 г. са неоснователни, тъй като вземанията не са
възникнали.
Неоснователни са и акцесорните
претенции за лихва за забава, доколкото главните вземания не съществуват.
Исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумите от 3044,51 лв. по ч.гр.д. №3056/2018 г.,
3044,51 лв. по ч.гр.д. №10319/2018 г. и 2283,88 лв. по ч.гр.д. №44787/2018 г.,
следва да се отхвърлят.
По разноските:
На ответника следва да се присъдят,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, направените разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 3600 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.В.Г. ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК:*******, срещу Д.В.Р.-М., ЕГН:**********, искове, предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК за
установяване съществуването на вземания, както следва:
с правно основание чл.55, ал.1, вр.
чл.87, ал.1 ЗЗД за сумата от 27500 лв. общо, представляваща подлежащи на
връщане суми – от 10000 лв., 10000 лв. и 7500 лв., платени авансово по три
договора за консултантски услуги от 09.06.2014 г., подлежащи на връщане поради
разваляне на договорите поради неизпълнение,
с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД
за сумата от 8372,90 лв. общо, представляваща лихви за забава върху горните
главници за периода 16.12.2014 г. – 13.12.2017 г.
ОСЪЖДА К.В.Г. ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК:*******, да заплати на Д.В.Р.-М., ЕГН:**********, на основание
чл.78, ал.3 ГПК сумата от 3600 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: