РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Перник, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251700600072 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 3/ 20.01.25 г. постановена по НОХД № 625/24 г. състав на районен
съд Перник ПРИЗНАВА подсъдимият М. Г. Ц.- роден на *** в *** българин, с българско
гражданство, с постоянен и настоящ адрес: *** неженен, *** образование, неосъждан,
месторабота *** на длъжност ***, с ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че на
неустановена дата в периода от месец март до месец декември 2022 г., в *** противозаконно
е присвоил /предал на лице с малко име С - неустановено по делото/ чужда движима вещ -
лек автомобил марка „Ланд ровер“, модел „Рейндж Ровер“ с рег. № *** собственост на
„Мого България“ ЕООД преименувано на 15.04.2022 г. в „Амиго Финанс“ ЕООД,
гр.Белоградчик, с ЕИК № *********, на стойност 13000,00 лева /тринадесет хиляди лева/,
която е владеел /въз основа на сключен договор за финансов лизинг № ***, поради което и
на основание чл.206 ал.1, вр. чл.54,ал.1, вр. чл.58а, ал.1 от НК го осъдил и му наложил
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 г.4 м. /една година и четири месеца/.
На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛОЖИЛ изпълнението на наложеното
наказание «лишаване от свобода» за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
законна сила
Със същата присъда районния съд е присъдил и съответно направените разноски.
Против така постановената присъда в срок е постъпила въззивна жалба от адв. И.,
1
като защитник на подсъдимия. В жалбата се сочи, че наложеното наказание е несправедливо
завишено, поради което се иска неговото намаляване чрез приложение разпоредбата на чл.55
НК. В съдебно заседание пред въззивния съд се доразвиват съображения за това, че
обжалваната присъда е немотивирана в тази й част, като изобщо не са взети предвид
смекчаващите отговорността обстоятелства.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Перник е изразил становище, че
жалбата е неоснователна и предлага присъдата на първоинстанционния съд да бъде
потвърдена, като правилна и законосъобразна.
Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед
доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:
По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му
изясняване. Въз основа на тях, след направен съвкупен и обстоен анализ, както и с оглед
характера на производството- по реда на чл.371 т.2, вр. чл.370 НПК, районен съд Перник е
установил точно фактическата обстановка. Направените правни изводи относно авторството
на деянието и вината са правилни. Установено е по несъмнен начин, че подсъдимият е
извършил престъплението, за което е обвинен при фактическата обстановка посочена в
обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият М. Г. Ц. е роден на *** в *** Българин е. Има българско
гражданство. Живее в ***. Има *** образование. Работи като *** в *** Не е женен. До
настоящия момент не е осъждан за извършени от него престъпления от общ характер. Не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а ал.1 от НК.
През 2019 година подсъдимият М. Г. Ц. решил да придобие лек автомобил за
лична употреба. Във връзка с това той взел решение да стори горното посредством
сключване на договор за лизинг. Така, на ***, в гр.***, бил сключен договор за финансов
лизинг № *** с „Мого България“ ЕООД, гр.София. Условията на този договор предвиждали
търговското дружество да придобие моторно превозно средство-лек автомобил марка
„Ландровер“, модел „Рейндж Ровер“ с peг. № *** което да предостави за ползване съобразно
обичайното му предназначение на подсъдимия Ц. срещу заплащане на ежемесечни
лизингови вноски в продължение на 48 месеца. След заплащането на последната такава
лизингополучателят бил длъжен да придобие лизингованата вещ. До окончателното
придобиване на автомобила от подсъдимия същият оставал изключителна собственост на
лизингодателя. В договора, сключен между подсъдимия и „Мого България“ ЕООД, гр.
София имало клауза, че подсъдимият нямал право да се разпорежда по какъвто и да е начин
с моторното превозно средство, включително да не извършва действия по обременяването
му с ограничени вещни права или тежести, както и да не го предоставя като обезпечение на
трети лица, а също така и да не го преотстъпва за ползване на трети лица, без изрично
предварително писмено съгласие на лизингодателя. На същата дата *** дружеството „Мого
България“ ЕООД, гр. София, придобило процесния лек автомобил марка „Ландровер“, модел
„Рейндж Ровер“ с peг. № *** и предало владението на подсъдимия. За горното бил съставен
и подписан приемо- предавателен протокол. При предоставянето на автомобила
2
подсъдимият превел по сметка на дружеството уговорената първоначална вноска в размер
на 3600,00 лева. Първоначално подсъдимият ползвал моторното превозно средство и
изпълнявал условията на договора. През месец март 2022 г. бил освободен от работа. В
резултат на това и поради липсата на средства започнал да просрочва вноските. На
25.03.2022 г., той внесъл вноската по договора, но тъй като предходните плащания били
правени нерегулярно, последната частично погасена вноска била с падеж 05.02.2022 г. След
05.04.2022 г. подсъдимият преустановил каквито и да е плащания по договора. Общата сума
по сключения договор, която подсъдимият бил изпълнил към този момент била в размер на
първоначалната вноска, както още 35 ежемесечни вноски и част от 36-та вноска от общо
дължимите 48 такива. Подсъдимият вместо да върне автомобила взел решение да го
прехвърли на трето лице, независимо от уговорените клаузи на договора и въведените с тях
забрани. В изпълнение на взетото решение се срещнал с негов познат, за когото знаел, че се
казва С и на когото дължал сумата от 5000,00 лева. на друго основание. Срещата се провела
на неустановена дата в периода от месец март 2022 г. до месец декември 2022 г. в кафе ***,
находящо се в *** В хода на тази среща подсъдимият предложил на С и той се съгласил да
му предаде лизинговия лек автомобил. Уговорката им включвала лицето С да продължи
вместо подсъдимия изплащането на лизинговите вноски към дружеството „Мого България“
ЕООД, гр.София, като ползва като свое моторното превозно средство. След изпълнение на
задълженията по сключения договор, съгласно постигнатата устна договореност между
подсъдимия и С Ц. щял да му прехвърли собствеността на автомобила. След като двамата се
договорили за горното подсъдимият предал на С лекия автомобил, ведно с ключа и всички
налични у него документи, в това число и номера на договора за лизинг, за да има
възможност С да заплаща месечните вноски. След предоставянето на автомобила от
подсъдимия на С последният не заплатил нито една лизингова вноска по договора за лизинг,
по който не бил и страна. На 15.04.2022 г. дружеството „Мого България“ ЕООД, гр. София
било преименувано в „Амиго Финанс“ ЕООД, гр. Белоградчик с ЕИК № *********. Във
връзка с установените просрочия по договора за финансов лизинг с №*** св. К.К.
юрисконсулт в дружеството „Амиго Финанс“ ЕООД направила многократни опити да се
свърже с подсъдимия на посочения от него телефонен номер, както и на посочения имейл
адрес ***, но същите останали без резултат. Лизинговата вещ била издирвана и от външни
партньори на дружеството „Амиго Финанс“ ЕООД - „Глобал Груп София“ ООД, но същата
не била установена. На 05.03.2023 г. изтекъл крайният срок на договора за финансов лизинг
с №*** без същият да е изпълнен и без лизинговата вещ да е предадена на лизингодателя и
без подсъдимият да е установен. За същото незабавно били сигнализирани органите на МВР.
Автомобилът предмет на сключения от подсъдимия договор не бил установен. Не била
установена и самоличността на лицето С на което подсъдимият го предал.
При така изяснената фактическа обстановка, районен съд Перник е направил
обосновани и законосъобразни правни изводи относно авторството и механизма на
извършване на деянието.
Извършеното от подсъдимия самопризнание на фактите в обстоятелствената част
3
на обвинителният акт се подкрепят изцяло от събраният доказателствен материал.
Безспорно установено е, че Ц. не е изплатил всички дължими лизингови вноски по
цитирания по- горе договор и вместо да върне колата на лизингодателя собственик, той се
разпоредил с нея, като със своя в полза на трето лице.
Всички доказателства преценени в своята съвкупност и взаимовръзка правилно
са оценени от първия съд. На тях е придадено значението което те действително имат, а по
това не се спори и от страните.
Квалификацията на извършеното от подсъдимия престъпление е точна.
При тези изводи, Пернишкият окръжен съд не намира основания за отменяване
или изменяване на обжалваната присъда, в частта й, с която подсъдимият е признат за
виновен по предявеното му обвинение.
При обсъждане въпроса за индивидуализацията на наказанието районния съд на
практика не е изложил мотиви в тази насока и погрешно приел, че липсват смекчаващи
отговорността обстоятелства, но въпреки това постановения краен резултат е правилен.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства е следвало да се приеме факта, че
въпреки знанието за местонахождението на автомобила /лицето което го владее/ подсъдимия
е отказал да разкрие тази информация и е прекратил контактите си с дружеството
собственик. Смекчаващи отговорността обстоятелства са липсата на минали осъждания,
това, че подсъдимия е изплатил много голяма част от стойността на автомобила по договора
за лизинг, обстоятелството, че въпреки незаконосъобразното разпореждане с чуждата вещ
подсъдимия го е сторил с надеждата, че за собственика няма да настъпят неблагоприятни
финансови последици, ако третото неустановено лице- С. изпълни обещанието си.
При така посочените смекчаващи отговорността обстоятелства съдът намира, че
не е налице хипотезата на чл.55 НК, както се настоява във въззивната жалба. Изложените
смекчаващи отг. обстоятелства не са нито изключителни по правното си естество такива,
нито многобройни.
Районния съд е определил наказание лишаване от свобода за срок от две години,
което в последствие редуцирал по реда на чл.58а НК до една година и четири месеца.
Това наказание според въззивната инстанция е определено правилно и
законосъобразно и не се явява несправедливо с оглед данните за деянието и дееца. При
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства наказанието е определен към неговия
минимум от една година.
Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована,
законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и наложеното
наказание е справедливо, поради което липсват основания за нейното изменяване или
отменяване.
Като взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 3/ 20.01.25 г. постановена по НОХД № 625/24 г. по
описа на районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5