Р Е Ш Е Н И
Е №115
гр.Силистра, 05.01.2023 година
В И М Е
Т О Н А Н
А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра,в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова,
с участието на прокурор……………,като разгледа докладваното от съдия М.Славова адм.дело №175 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Р.В.Д. ***,който в съдебно заседание се
представлява от упълномощен адвокат Р.Н. от АК-Варна, против Заповед № 22-1099-000530/10.10.2022 г. за прилагане на принудителна административна
мярка (ЗППАМ) по чл.171 т.2а б.“а“ ЗДвП, по вид „прекратяване на
регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца, считано от 09.10.2022г.
Жалбоподателят,
като собственик на дерегистрирания автомобил, отрича
да го е предоставял на П.Й.П., който бил поискал ключовете за него под
предлог,че трябвало да си вземе връхната дреха,оставена в колата.В същия
контекст твърди, че не е подозирал за намеренията му да управлява автомобила,
като изразява и опасения, че решението за това е било взето под въздействието
на употребения алкохол. Основното възражение е свързано с твърдение,че
издателят на правоограничителната заповед не бил
изяснил главен факт,в сегмента на субективните възприятия и воля на
жалбоподателя - да предостави за управление собствения си автомобил или е дал
ключовете за него само за да си вземе дрехата от него управлявалия го
неправоспособен водач П.Й.П.. Доминират оплаквания за несъответствие на
административната принуда с целта на закона,предвид предизвиканите с нея
неблагоприятни правни последици в сферата на жалбоподателя,силно накърняващи
абсолютното му право на собственост,без при това да има някаква вина за
извършеното от друго лице и санкционирано нарушение на ЗДвП.Поради всичко това
настоява за отмяна на оспорената ЗППАМ.
Ответният орган - Началник група „Моторни превозни средства,водачи и
административно-наказателна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
гр. Силистра, чрез упълномощен представител гл.юрисконсулт В.А., в писмено
становище по делото (л.33-л.34), оспорва жалбата, като излага подробно
аргументи за законосъобразността на процесната ЗППАМ, настоявайки същата да
бъде оставена в сила от съда. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от АПК във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата.Съдът, като прецени доводите на страните и обсъди
доказателствата по делото,прие за установено следното:Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол; от лице с установен правен интерес от
оспорването; в преклузивния срок от чл.149 ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет
на съдебния контрол е Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №22-1099-000530/10.10.2022г. по чл.171 т.2а б.“а“ ЗДвП,издадена от
ответния орган,по вид „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6
месеца. Дерегистрираният автомобил е марка „Порше Кайен Турбо“,с
рег.№*********, собственост на жалбоподателя Р.В.Д., а ПАМ е приложена чрез сваляне на 2 (две)
табели с горния регистрационен номер и отнемане на Свидетелство за регистрация
на МПС №********.
С жалбата не се оспорват констатациите от приложения Акт
за установяване на административно нарушение №760484;серия GА (л.17), съставен на 09.10.2022г. в гр. Силистра,против
П.Й.П., които са буквално възпроизведени в оспорената ЗППАМ, ведно с
обстоятелството,че по същото време и място е управлявал същия автомобил, под
въздействие на алкохол, установено с друг АУАН №760483; серия GA,съставен и връчен на нарушителя също на 09.10.2022г. (л.18),
като и двата акта са подписани без възражения от негова страна.С първоначално
посочения АУАН са иззети от полицейските органи две регистрационни табели с
номер:********* и СРМПС №******,
съгласно регламентацията от чл.172 ал.2 т.3 ЗДвП.Невъзразявайки по горните
установявания жалбоподателят по-скоро акцентира върху липсата на знание
(субективна страна) за него,като търпящ процесната административна принуда,защото
не бил предоставял за управление автомобила си на неправоспособния водач; нито
е знаел,респ. предполагал, че същият ще го приведе в движение, поради което
намира ПАМ за непропорционална, засягайки правото му на собственост в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която е издадена заповедта.
Административнонаказателното
производство, в рамките на което са установени относимите за настоящото факти и
обстоятелства, е започнало по линия на непосредствения пътен контрол,като още
по време на проверката нарушителят посочил-„нямам възражения“. АУАН №760484 е съставен
затова, че на 09.10.2022г. в 03:15ч. в гр.Силистра, по ул.“Цар Шишман“, П.Й.П.,
с ЕГН:********** е управлявал лек автомобил „Порше Кайен Турбо“,с рег.№*********, без да е правоспособен водач (не притежава СУМПС),което
е нарушение на чл.150 ЗДвП.Това изчерпва фактическия състав от чл.171 т.2а
б.“а“ пр.“първо“ ЗДвП, като съставомерно обстоятелство влечащо след себе си
последицата за собственика на МПС, в последната хипотеза на същия чл.171 т.2а
б.“а“ ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС на собственик,чието моторно
превозно средство е управлявано от лице,което е неправоспособно.
Субективното отношение на адресата на процесната ЗППАМ
към установеното нарушение е без правно значение, защото, от една страна, административната
принуда не е наложена за Р. извършено от него лично
административно нарушение, в състава на което задължително се изследва вина,по
аргумент от чл.6 ЗАНН и, от друга- защото законът не го е въвел като елемент на
фактическото основание за прилагане на ПАМ от процесния вид по чл.171 т.2а
б.“а“ ЗДвП. (Вж.Решение №8753/11.06.2019г.,адм.д.№ 476/18г. на ВАС,VIIО).
Съдебният контрол е ограничен до проверка на
фактическото основание, посочено в обжалвания административен акт,защото
вписаното в заповедта такова е юридическият факт,от който органът черпи
упражненото публично право (арг. чл.170 ал.1 АПК). Редовно
съставеният Акт за установяване на административно нарушение се ползва с
обвързваща съда доказателствена сила, до доказване на противното, по аргумент
от чл.189 ал.2 ЗДвП,въвеждащ оборима презумция за вярност на констатациите в АУАН.Такова
насрещно доказване, с оглед релевираното в производството фактическо основание
за издаване на оспорената ЗППАМ (собственият на жалбоподателя автомобил е
управляван от неправоспособно лице) не е проведено,а централният факт е
установен безпротиворечиво, включително и от писмените доказателства по делото.
Предпоставка за издаване на заповед с правно основание
от кръга на посочените в чл.171 ЗДвП е извършено от водача административно
нарушение,предвидено в някоя от хипотезите му,което се установява с
АУАН,съставен от компетентни длъжностни лица по реда на ЗАНН. За прилагането на
превантивната ПАМ по чл.171 т.2а ЗДвП, с правно значение е установеното
административно нарушение (в случая на
чл.150 ЗДвП), предвид нормативния регламент
от чл.22-23 ЗАНН, във връзка с чл.171 ЗДвП.
При горните
фактически установявания, от правна страна се налагат следните изводи: Оспорената
заповед,ограничаваща правната сфера на нейния адресат, разкрива всички белези
на индивидуален административен акт, съгласно дефиницията от чл.21 ал.1 АПК.Издадена е от материално, териториално и по степен компетентен полицейски
орган,видно от Заповед рег.№342з-1315/30.12.2021г. на Директора на ОД МВР
Силистра (л.20) и Служебна
бележка (л.19), което следва и от чл.172 ал.1 ЗДвП.Със служебно известна на
съда Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, са определени
службите за контрол по ЗДвП (чл.165 ЗДвП).Спазена е и нормираната с чл. 59 ал.2 АПК,респ. с чл.172 ал.1 ЗДвП, писмена форма,като не се установяват нарушения на
административнопроизводствените правила. В случаи като процесния (при безспорно
установено основание от чл.171 т.2а б.“а“ ЗДвП) ответният орган действа при обвързана
компетентност,поради което не е разполагал със свободата,по свое усмотрение, да
наложи или не административната принуда на собственика на МПС, управлявано от неправоспособен
водач. В дискреционната му власт нормотворецът е
оставил единствено определянето на срока на ПАМ, който в случая е фиксиран в
законовия минимум и не подлежи на някакъв допълнителен коментар.Следователно, заповедта
- предмет на настоящия контрол, не е засегната от някое от отменителните
основания по чл.146 т.1, т.2 и т.3 АПК.
Принудителните административни мерки
по чл.171 ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон,
което сочи, че същите са от вида „превантивни“ и „преустановяващи“ ПАМ по
смисъла на чл.22 ЗАНН.Съгласно чл.171 т.2а ЗДвП „прекратяване на регистрацията
на ППС“ се налага на собственик,чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са установени следните обстоятелства „[…] без да е правоспособен водач“.Следователно,при наличието на материалноправната
предпоставка от чл.171 т.2а б.“а“ ЗДвП, правилно е наложена процесната ПАМ.В
случая,с така посоченото фактическо основание в заповедта,е спазена и целта на
закона. Вън и независимо от отговорността на нарушителя е законоустановената
административна принуда по отношение на собственика на автомобила,с който е
извършено нарушението. Това нормативно разрешение е подчинено на същата цел -
да се отнеме възможността със собственото на жалбоподателя МПС,да бъдат
извършвани други нарушения на правилата за движение, за определен срок.
Процесната административна принуда - прекратяване на
регистрацията на МПС на жалбоподателя за срок от шест месеца, несъмнено
представлява намеса на държавата при упражняване на правото му на собственост
върху автомобила,тъй като го лишава за определения срок (6 месеца) не само той
лично,но и чрез друго лице, да си служи с колата, която притежава, но мярката е
законоустановена, предвидена е в интерес на обществото,годна е да изпълни целта
си и доколкото ограничението е само за шест месеца, е налице справедлив баланс
между правата на засегнатото лице и интереса на обществото. По тези съображения
настоящият състав приема, че правото на собственост на жалбоподателя не е
засегнато по недопустим от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи, начин.(Вж.Решение №4316/22.03.19г., адм.д. №15406/18г. на
ВАС, VII О).
Оспорената ЗППАМ е съответна на целта
на закона, в който смисъл е и пропорционална.Нормативната идея да бъдат лишени
определен кръг лица от възможност да управляват процесния автомобил, е в защита
на значимия обществен интерес от охрана на безопасното движение по пътищата.В случая
посочените в нормата материалноправни предпоставки за
прилагане на мярката са били налице, като е изпълнено изискването МПС да е
управлявано от лице, което не е правоспособен водач (няма издадено СУМПС).
Субективното отношение на собственика на автомобила (жалбоподателя) към
релевираното нарушение на чл.150 ЗДвП,не е елемент от нормативния фактически
състав за налагане на ПАМ.(Вж. Р №9667/24.06.19г.,адм.д.№12939/18г. на ВАС,VIIО).
С оглед на така формираните изводи основателно се
явява искането на ответния орган за присъждане на съдебни разноски, предвид и
своевременното им заявяване в процеса (л.33-л.34). Същите следва да бъдат
присъдени в полза на юридическото лице, в чиято структура е издателят на акта,
а именно Областна дирекция на МВР гр.Силистра,по аргумент от §1 т.6 ДР АПК и чл.37
ал.2 ЗМВР.Според чл.143 ал.3 АПК,юрисконсултското
възнаграждение се определя съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, регламентиращ
размера му с Наредбата за заплащането на правната помощ (Обн.ДВ,
бр.5/06г.,посл.изм.ДВ,бр.74/21г.),чиито чл.24 го е визирал
в относителни граници - от 100 до 240 лева.В случая,предвид невисоката фактическа
и правна сложност на делото, разглеждането и решаването на което е приключило в
едно съдебно заседание, същото следва да бъде определено в размер на 100 лева.
След обобщаване на гореизложеното, се
налага крайният извод, формиран при проверката по чл.168 АПК,че оспорената Заповед №22-1099-000530/10.10.22г. на Началник група „МПСВАНД“; сектор „ПП“ при ОД МВР
гр.Силистра, е съответна на закона и фактите по делото и следва да бъде
оставена в сила, воден от което и на основание чл.172 ал.2 пр.“посл.“ от АПК, Административният съд гр.Силистра
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.В.Д. ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №22-1099-000530/10.10.2022г.,издадена
от Началник група „МПСВАНД“;сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР
гр.Силистра,с която на основание чл.171 т.2а б.“а“ от Закона за движението по
пътищата, е прекратена регистрацията на ППС с рег.№*******, за срок от шест месеца, считано от 09.10.2022
година.
ОСЪЖДА Р.В.Д. ***; с ЕГН:**********, да
заплати на Областна дирекция на МВР гр.Силистра, с административен адрес:
гр.Силистра, бул.“Македония“ №144, сумата
от 100 (Сто) лева - съдебни разноски.
Решението е окончателно съгласно чл.172 ал.5 изр.2 ЗДвП.
СЪДИЯ: