Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Сливен, 02.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, шести наказателен състав,
в публично заседание на шести август през 2020
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря Марияна
Семкова, след като разгледа докладваното от председателя АНД № 499 по описа за
Производството
е образувано по повод жалба от Д.Б.Д. против НП № 19-0804-003924 от 25.03.2020 г. на Началник група към ОДМВР - Сливен, сектор "Пътна полиция" Сливен, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 200,00 лева на основание чл. 179, ал.2,
пр.1
от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 117 от ЗДвП.
В
с.з. жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с процесуален
представител по пълномощие. Моли наказателното постановление
да бъде отменено като незаконосъобразно.
В
с.з. административно - наказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител, който да изрази становище по жалбата.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по
отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира
за установено следното от фактическа страна:
На
23.10.2019 год. около 13,00 часа жалбоподателят управлявал МПС - лек
автомобил "Рено Меган“, с рег. № СН ….. КА, като се движел по ул. „Дели Ради“ в
посока бул. „Илинденско въстание“ в гр. Сливен. При управление на автомобила, приближавайки
към място до пътя, където се намират деца – пред входа на осмо основно училище,
жалбоподателят допуснал ПТП като блъснал пресичащо дете – пешеходец. На място
бил изпратен екип на "Пътна полиция", като св. Г.Ц. – младши
автоконтрольор при РУ Сливен за извършено нарушение на чл. 117 от ЗДвП съставил
процесния АУАН, посочвайки като свидетел – очевидец възпитателя в цитираното
училище – И.В.. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото
писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи : Жалбата е процесуално
допустима - подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от
обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, „Редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното“ .
Видно от приложения към
административнонаказателната преписка АУАН и показанията на актосъставителя - св. Г., процесния АУАН е
съставен въз основа на обясненията, дадени му от св. И. В. и жалбоподателя. Въз
основа на тях актосъставителя, който не присъства на процесното деяние, е
описал следната фактическа обстановка -
„Водача управлява горепосоченото мпс,като пред входа на viii
оу ю.гагарин,приближавайки към място в близост до пътя се намират деца,не
намаля достатъчно скоростта /не спира/ и блъска пресичащият от ляво на дясно
пътното платно Р.Й.Ж с ЕГН:********** *** К.. Настъпва ПТП с пострадало
лице. Същевременно, в хода на съдебното
производство обаче, разпитан като свидетел, посоченият като очевидец – св- В. с показанията си
удостоверява фактическа обстановка, различна от тази, посочена в процесния АУАН
и съответно пренесена в издаденото въз основа на него НП. В съдебно заседание
св. Василев сочи, че пострадалото от процесното ПТП дете, е излязло от двора на
училището, за да вземе излязла топка, тръгнало е да пресича улицата и в следващия
момент, в който е било видяно от свидетеля вече е било блъснато от лекия
автомобил, управляван от жалбоподателя, като последния му е оказвал първа
помощ. Тоест, видно от показанията, дадени
пред съда, св. Василев сочи, че пострадалото дете е пресичало ул. „Дели
Ради“, но не от ляво на дясно, както е посочено в АУАН и НП, а от дясно на ляво
– тъй като осмо основно училище, при движение на процесния лек автомобил към
бул. „Илинденско въстание, което е безспорно установено, е от дясната страна на
автомобила и управляващия го водач.
Макар и самият жалбоподател да излага фактическа
обстановка, съвпадаща относно посоката на движение на детето с отразеното в
АУАН и НП, той от своя страна сочи, че е спрял преди детето да се удари в
автомобила му, а и съдът не следва да кредитира обясненията, дадени при
изслушване му, тъй като същите не представляват годно доказателствено средство.
С оглед изложеното, предвид дадените от св. Василев
показания в хода на процеса, съдът намира, че цитираната разпоредбата на чл.
189, ал.2 от ЗДвП е неприложима в конкретния случай. Доколкото по делото се
установи фактическа обстановка различна от отразеното в АУАН и НП, то съдът
намира, че е налице нарушаване правото на защита на жалбоподателя, поради което
и наказателното постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора, съдът
намира, че следва да осъди въззиваемата страна да заплати на дружеството
жалбоподател направените в хода на производството разноски в размер на 300.00
лева за адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбите
на чл. 18,
ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения ,
възнаграждението, което се дължи при интерес до 1000 лева е фиксиран именно на
300.00 лева.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 19-0804-003924 от 25.03.2020 г. на Началник група към ОДМВР - Сливен, сектор "Пъта
полиция" Сливен, с което на Д.Б.Д. ЕГН ********** е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 200,00 лева на основание чл. 179, ал.2,
пр.1
от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 117 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР - Сливен ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Б.Д. ЕГН **********, сумата от 300.00 лева, представляваща разноски
по делото.
Препис от решението да се
изпрати на страните по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Сливен в 14-дневен
срок от получаването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: