№ 585
гр. Бургас, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Таня Д. Евтимова
Членове:Галя В. Белева
Златомира М. Стефанова
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20242100500642 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод въззивна жалба с вх.
№1450/12.03.2024г. по описа на КРС, подадена от А. А. Ш., ЕГН **********
чрез адв. Кацарскиасимир Кацарски, БАК срещу Решение №38/19.02.2024г.
по гр.д. №988/2023г. по описа на Районен съд Карнобат, с което същият е
осъден на основание чл. 144 от СК да заплаща на пълнолетната си и учаща
дъщеря Х. А. Ш., ЕГН ********** по 300 лв. ежемесечна издръжка за бъдеще
време, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.11.2023г. до
настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна
вноска до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 149 вр. чл.
144 от СК да заплати на същата, като пълнолетна и учаща се в средно учебно
заведение, сумата от 1 200лв. ежемесечна издръжка за минал период от време
от 27.07.2023г. до 21.11.2023г. Жалбоподателят е осъден да заплати и 487 лв.
държавни такси по делото. На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК е допуснато
предварително изпълнение на решението в частта за присъдените издръжки.
Жалбоподателят намира обжалваното решение за неправилно и
необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения. Твърди
се, че приетата по делото декларация за семейно и имотно състояние,
представена от ищцата, е неправилно оценена. Неправилно е приет като
доказателство по делото социален доклад, изготвен по друго дело. Твърди се,
че съдът безкритично приел, че Ш. освен пенсията от 321 лв. получавал
месечно 1000-1500лв. доходи от трудова дейност в дърводобива. Безкритично
били приети и гласните доказателства на св. И. и св. П.. Не оспорва, че св. И.
била осъдена да заплаща по 195лв. месечна издръжка за най-малкото дете, но
до настоящия момент такава не била заплащана. Моли се
1
първоинстанционното решение да бъде отменено, тъй като счита, че не са
налице предпоставките за уважаване на претенцията по чл. 144 от СК, както и
че даването на издръжка от страна на Ш. на дъщеря му би създало особени
затруднения за него. С въззивната жалба са заявени доказателствени искания,
които въззивната инстанция с определението си по чл. 267 от ГПК е оставила
без уважение.
В предоставения срок въззиваемата страна – Х. Ш. не е депозирала
отговор на въззивната жалба.
При извършената по реда на чл. 267 от ГПК проверка съдът е намерил
въззивната жалба за редовна и допустима, а служебната проверка по чл. 269
от ГПК сочи постановеното първоинстанционно решение за валидно и
допустимо.
По съществото на спора, с оглед въведените във въззивната жалба
оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение и при
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ищцата Х. А. Ш. е предявила кумулативно обективно съединени искове
с правно основание чл. 144 и чл. 149 СК срещу баща си А. А. Ш. за
присъждане на месечна издръжка в размер на 300лв., считано от датата на
предявяване на исковата молба до настъпването на основания за прекратяване
или изменение на издръжката и по-конкретно до завършване на средното си
образование както и на месечна издръжка за минало време – за периода от
27.07.2023г. до 21.11.2023г. в същия размер от 300лв. или общо 1200лв. за 4
месеца. В исковата молба се твърди, че след раздялата на родителите й,
ищцата останала да живее в дома на своята майка в гр. Сунгурларе. Посочила
е, че е ученичка в 12-ти клас, като за издръжката си разчитала единствено на
своята майка. Доходът на майка й бил в минимален размер, а наред с това тя
трябвало да се грижи и за големия брат на ищцата - Л. (16г.), който също
живеел с тях, както и да заплаща издръжка в размер на 200лв. месечно на
малкия й брат С. (8г.), който живеел при ответника. Поддържа, че баща й
имал възможност да заплаща претендираната издръжка, тъй като по делото за
родителските права по отношение на брат й С. сам заявил пред социалните
работници от ДСП Карнобат, че освен инвалидна пенсия от 321лв. и
разполага и с месечен доход от 1 000-1500лв. В подкрепа на твърденията са
ангажирани писмени доказателства и е поискан разпит на двама свидетели.
В срок е подаден писмен отговор от ответника А. Ш. чрез адв.
Кацарски, с който исковите претенции са оспорени като неоснователни.
Изложено е, че ответникът действително е бил освидетелстван от комисия на
ТЕЛК и към онзи момент е получавал пенсия в посочения размер, но
понастоящем има ново решение на ТЕЛК, с което му е определена
инвалидност 50% и не му се полага повече такава пенсия. Излага, че вече не
получава такива доходи от трудова дейност в сферата на дърводобива. Иска
се исковите претенции да бъдат отхвърлени. Поискан е разпит на свидетел.
С обжалваното решение районният съд е уважил изцяло предявените
искове, като е приел, че са налице визираните в закона предпоставки – че
ищцата е дъщеря на ответника, която е навършила пълнолетие, но все още е
учаща се в редовна форма на обучение в средно учебно заведение, че същата
няма доходи от които да се издържа и не разполага с никакво имущество, а
2
същевременно ответникът има финансова възможност и би могъл да дава
издръжката без особени затруднения.
Въззивният съд изцяло споделя крайните изводи на първата инстанция,
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 144 от СК родителите дължат издръжка
на своите навършили пълнолетие деца, ако същите учат редовно в средни и
висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение до навършване на
двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат
от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я
дават без особени затруднения.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че
ищцата е дъщеря на ответника, че е навършила пълнолетие на 27.07.2023г. и
че е продължила и след това редовното си обучение в 12-ти клас на средно
училище в гр. Сунгурларе за учебната 2023-2024г.
Съдът намира за установено и обстоятелството, че ищцата не може да
се издържа сама – няма възможност да работи предвид обстоятелството, че
все още учи и не разполага с имущество, което да й генерира доходи. В
подкрепа на този извод е не само представената от нея декларация за семейно,
материално положение и имотно състояние, но също и показанията на
разпитаните свидетели – Л. И. (майка на Х.), която сочи, че семейството,
което се състои от четирима души, вкл. и ищцата, се издържа единствено с
нейните доходи като „работник кланица“ в минимален размер (видно от
удостоверение за изплатено брутно възнаграждение за периода юни 2023 до
декември 2023г. в размер общо на 7568,73лв.), както и св. П., приятел на Х.,
който заявява, че семейството живее скромно, а Х. не разполага с МПС,
имоти, не получава и наеми от такива, няма банкови сметки и влогове. Ето
защо и това обстоятелство правилно е било преценено от районния съд,
поради което и основателно е прието, че невъзможността ищцата да се
издържа сама е налице.
Спорен по делото е въпросът дали ответникът може да дава
претендираната издръжка без особени затруднения.
Възможността за заплащане на издръжка по смисъла на чл. 144 СК
предпоставя по-широка материална възможност, при която доставянето на
издръжката няма да се чувства особено осезателно от родителя. Родителят
следва да притежава средства над собствената си необходима издръжка,
които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за
издръжка на пълнолетното си дете, като средствата трябва да касаят
релевантния период. При преценката на тази възможност следва да бъдат
съобразени и средствата, които той безусловно дължи за други ненавършили
пълнолетие свои деца.
Пред първоинстанционният съд са ангажирани различни доказателства
относно финансовите възможности на бащата. По делото са представени 2бр.
3
експертни решения на ТЕЛК – едно от 01.07.2022г. със срок до 01.07.2023г., с
което ответникът е освидетелстван с 80% трайно намалена работоспособност
и едно от 15.05.2023г. със срок до 01.05.2026г., с което същият е
преосвидетелстван на 50 % трайно намалена работоспособност. С отговора на
исковата молба Ш. е потвърдил, че по силата на първото телково решение е
получавал инвалидна пенсия в размер на 321лв., но сочи, че след
преосвидетелстването вече не му се полага такава, като не е ангажирал
доказателства в подкрепа на изложеното. Съдът намира това твърдение на
ответника за недостоверно, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 72 от
КСО пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно
намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, като ответникът
попада в сочената група. Освен това същият не е ангажирал доказателства,
което да установи изложеното от него преустановяване на изплащането на
пенсията /например разпореждане от НОИ/. Ето защо и настоящият съдебен
състав намира, че правилно районният съд е преценил, че пенсията за
инвалидност следва да бъде отчетена като разполагаем месечен доход на
ответника.
Спорно е обстоятелството дали ответникът полага труд в сферата на
дърводобива, от който реализира допълнителни доходи.
От показанията на св. Л. И. става ясно, че след претърпяна операция на
сърцето ответникът започнал да взема социална пенсия и тъй като не можел
да извършва тежка физическа работа започнал да реже дърва по пътя, като
свидетелката твърди, че това продължавало и към момента, тъй като лично го
виждала да реже дървата на хората по улиците. Излага, че докато били още
заедно, ответникът носил у дома по 200-300лв. на ден.
Свидетелят П. П. излага, че ответникът режел дърва към горското, като
също често го виждал в града да реже дърва и на хората. Според П. рязането
на кубик дърва струвало между 8 и 10лв., а от приятелката си Х. знаел, че
баща й изкарвал по 1500лв. – 2000лв. на месец. Според свидетеля П. бил
добре материално осигурен и се грижел за себе си и за детето С..
Горепосочените гласни доказателства районният съд е кредитирал като
безпротиворечиви, взаимноподкрепящи се, отчитайки и вероятната
заинтересованост на св. И. от изхода на спора. Заявеното и от двамата
свидетели е подложено на преценка съобразно с останалия доказателствен
материал по делото, поради което и според настоящия съдебен състав не е
налице неправилно и безкритично възприемане на показанията им. Същите
напълно кореспондират и се подкрепят от изложеното от самия ответник пред
социалните работници от ДСП Карнобат по делото за родителските права по
отношение на брата на ищцата – детето С., отразено в изготвения за целта
социален доклад от 24.04.2023г. Видно от л. 10 от първоинстанционното
дело, в раздела „трудова заетост, работно време и доходи“ е посочено, че
ответникът сам е декларирал месечен доход в размер на 1000-1500лв. от
трудова дейност в сферата на дърводобива. Следва да се посочи, че
4
ответникът не е ангажирал никакви доказателства по делото относно
материалните си възможности, включително и такива, които да опровергаят
предоставените от свидетелите данни, а и тези заявени от самия него, въпреки
предоставената му от съда за това възможност – допуснатия до разпит
свидетел. Ето защо и при тези обстоятелства, съдът намира за доказани
твърденията на ищцата, че ответникът разполага с доход в размер над 1500лв.
месечно, както е приел и районният съд. При това положение, отчитайки
размера на минималната работна заплата за страната, средствата, които
ответникът следва да осигурява и за издръжката на живеещото при него дете
С., сравнително краткия период, за който се дължи издръжката 27.07.2023г.
(датата на която въззиваемата е навършила пълнолетие и от която претендира
издръжката на осн. чл. 144 от СК) до завършване на средното образование м.
май 2024г., (т.е. касае се за период от 10м.), според настоящия съдебен
състав, правилно районният съд е съобразил, че същият разполага с
достатъчно средства и би могъл без особени затруднения да заплаща
издръжка и на пълнолетното си дете-ищцата в претендирания размер.
Доколкото обстоятелствата, предпоставящи уважаването на иска по чл. 149 от
СК са същите като тези по чл. 144 от СК, правилно районният съд е уважил и
иска за миналия период от четири месеца.
Предвид съвпадането на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
От страните не са заявени искания за разноски, поради което и съдът не
дължи произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №38/19.02.2024г. по гр.д. №988/2023г. по
описа на Районен съд Карнобат.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5