№ 490
гр. Плевен, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20234430201738 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 72, ал. 4 от
ЗМВР
Съдебното производство е образувано по жалба, депозирана от В. Д. З.
от ***, ЕГН ********** чрез пълномощника адвокат Д. З., АК Бургас, против
Заповед за задържане на лице рег. № 1772зз-307/02.08.2023 година на *** Ц.
А. С.- ***, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено
задържане за срок до 24 часа на жалбоподателя В. Д. З..
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на
атакуваната заповед за задържане. Твърди се, че същата е постановена в
нарушение на материалния закон и административнопроизводствените
правила. Жалбоподателят оспорва фактическите констатации в заповедта за
задържане. Моли съда да отмени заповедта за задържане. В писмени бележки
развива подробни доводи за незаконосъобразността на издадената заповед.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя -
адв. Д. З. поддържа депозираната жалба. Пледира за отмяна на заповедта за
задържане.
Ответникът по жалбата – *** Ц. А. С.- *** редовно призован, не се
явява и не взема становище по основателността на жалбата.
1
Съдът, като взе предвид възраженията и становищата на страните,
разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 02.08.2023 г., около 14:35 часа, полицейски служители на Първо РУ
при ОД на МВР- Плевен установили жалбоподателя В. З. на ***, разположен
в непосредствена близост до собственото му жилище. Въз основа на
получени оперативни данни, че лицето държи в себе си забранени от закона
вещества и евентуално извършено престъпление по чл. 354 а ал. 3 НК, В. З.
бил задържан.
На 02.08.2023 г., в 14:35 часа, *** Ц. А. С.- ***, основание чл. 72, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР, издал заповед за задържане на жалбоподателя В. Д. З. за срок до
24 часа. В същата като основание за издаването й е посочено, „ има данни, че
на 02.08.2023 година около 14:35 часа в *** на улица *** държи в себе си
наркотични вещества без надлежно разрешително“.
На 02.08.2023 година, в 15:00 часа бил извършен личен обиск на
жалбохадателя В. З.. В него не били намерени забранени от закона вещества,
а мобилен телефон и кожен портфейл и двете негова собственост. Изготвен е
нарочен протокол за обиск на лице.
При задържането на 02.08.2023 година жалбоподателят В. З. подписал
декларация, в която отразил, че желае адвокатска защита по негов избор и за
негова сметка, не желае адвокатска защита от служебен адвокат по реда на
Закона за правната помощ, няма здравословен проблем, който да налага
консултация с лекар, не желае медицински преглед от лекар, не желае да бъде
уведомен член на семейството му или друго заинтересовано лице за
задържането, че е уведомен за правото му на свиждания, както и да получава
колети и храна и че се нуждае от специална хранителна диета. Посочил е още,
че е бил запознат с правата по чл. 72, чл. 73 и чл. 74 от ЗМВР.
Жалбоподателят бил задържан в 14:35 часа на 02.08.2023 г. и освободен
в 16:00 часа на същата дата.
Наказателно производство не е образувано, няма привлечено към
наказателна отговорност лице.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
2
категоричен начин от приобщените по делото материали по
административната преписка, приети към доказателствата по настоящото
производство.Съдът кредитира приетите по делото писмени доказателства,
тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват по
идентичен фактическата обстановка по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК , поради което се явява
процесуално допустима.
Няма дата на разписката за връчване на заповедта за задържане.
Обжалваната Заповед е издадена на 02.08.2023 г., връчена е на
жалбоподателя на същата дата.
Жалбата е депозирана на 10.08.2023 година, допустима е и и следва да
бъде разгледана по същество.
По своята правна същност, издадената от органите на МВР заповед за
задържане за срок до 24 часа представлява принудителна административна
мярка (ПАМ). Нейната законосъобразност подлежи на съдебен контрол,
съгласно чл. 72, ал. 4 от ЗМВР . Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от
АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
отоспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
странитедоказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно нормата на чл. 146 от АПК, проверката за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
обхваща компетентността на издалия го орган, спазена ли е изисканата от
закона форма, материалните и процесуалните разпоредби при издаването му,
както и дали е съобразен с целта на закона.
Съдът намира, че оспорения административен акт е издаден от
компетентен орган - полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР и в
предписаната в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма. Компетентността на
3
полицейския орган да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото
производство произтича пряко от разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР.
Заповедта за задържане съдържа посочените в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР
задължителни реквизити - в същата са посочени името, длъжността и
местоработата на полицейския орган, издал заповедта,
данните,индивидуализиращи задържаното лице – имена, ЕГН и адресна
регистрация,фактическите и правните основания за задържането, датата и
часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице. Заповедта е
подписана от него и от полицейския орган. Препис от заповедта е била
връчена на жалбоподателя срещу подпис.
Въпреки гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че
оспорения административен акт е незаконосъобразен и като такъв следва да
бъде отменен по следните съображения:
Задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-
дълъг от 24 часа представлява ПАМ по смисъла на чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), която се налага с цел да
се предотврати възможността лицето, за което има данни, че е извършило
престъпление, да извърши престъпление или да се укрие и спрямо него да
неможе да бъде реализирана наказателна отговорност. За прилагането на
ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е необходимо да са събрани
доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето,
извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на
данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право
на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да
наложи мярката. Предпоставките за издаване на заповедта за задържане
следва да бъдат налице към момента на задържане, а не да се установяват
след това. Обратното би довело по-скоро до произвол при прилагането на
мярката и необосновано задържане на лица, което противоречи на целта на
ПАМ.
Съдът намира, че събраните по делото доказателства не обосновават
наличието на материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
, а именно - наличие на „данни“, че задържаното лице е извършило
4
престъпление. Установяването на фактическите основания за издаване на
заповедта за задържане е в тежест на административния орган. От
ангажираните по делото доказателства не се установява наличие на връзка на
задържаното лице с твърдяното престъпление по чл. 354 ал. 3 т. 1 НК,.
в него не са били открити забранени вещества и предмети. От събрания
доказателствен материал се установява, че жалбоподателят е бил задържан и
отведен в РУ, изготвени са необходимите документи, след което е бил
освободен. В случая от така установеното от фактическа страна и предвид
събраните по делото писмени доказателства следва да се направи извод, че не
се установява наличие на данни, които да разкриват вероятна съпричастност
на жалбоподателя към извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК. Липсва
какъвто и да е доказателствен материал, в който да се съдържат сведения за
извършено от жалбоподателя престъпление. Следователно единствено на
базата на събраната оперативна информация, без да се конкретизира,
издателят на заповедта е направил извод за осъществен състав на
престъпление от жалбоподателя.
Съдът намира, че със задържането на жалбоподателя е нарушен
принципът на съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 2 от АПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен
от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на
принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на принудителната
административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от
гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта
за постигането на законовата цел.
Задържането за срок до 24 часа по реда на чл. 72 от ЗМВР е ПАМ, която
в зависимост от случая би могла да има превантивен или преустановителен
характер. Задържането по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР съставлява ограничаване на
правото на свобода и съгласно чл. 5, §1, б. с) от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи по изключение е приложимо с цел да
осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при
обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато
обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на
престъпление или укриване след извършване на престъпление. В конкретния
5
случай приложената ПАМ не се оправдава от никоя от тези цели.
Доказателствата по делото установяват, че самоличността на лицето е била
установена и то е с известен адрес, като не е имало признаци, че възнамерява
да се укрие. Не се установява със задържането на жалбоподателя да е
предотвратено или преустановено извършването на престъпление. Налагането
на ПАМ „задържане за срок до 24 часа“ е неоправдано, защото в случая не са
били налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на
обществения интерес за разкриване на извършители на престъпления,
предотвратяване укриването на извършителите, който интерес, независимо от
презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на
личната свобода.
В конкретния случай заповедта по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е
допринесла за постигане на целите на принудителната административна
мярка и съставлява акт на неоснователна принуда върху лицето чрез
лишаването му от свобода за срок до 24 часа. Същата съдът намира за
незаконосъобразна, поради което и следва да бъде отменена.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 1772зз-307/02.08.2023
година на *** Ц. А. С.- ***, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е
постановено задържане за срок до 24 часа на жалбоподателя В. Д. З., живущ в
***, ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд Плевен.
Препис от решението да се изпрати на страните за сведение.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6