РЕШЕНИЕ
№39 30.01.2020
г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд граждански състав на осемнадесети декември през две хиляди и
деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар Атанаска Ганева
като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№ 595 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на
„Т.Б.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** *, бизнес парк С., против К.Г.С., ЕГН **********,***. Твърди се, че между К.Г.С. и „Т.Б.” ЕАД (с предишно
наименование „Космо България Мобайл” ЕАД) били сключени Договор за мобилни услуги № ********* от 15.05.2015
г. Съгласно съглашенията, на
клиента бил предоставен мобилен телефонен номер *******. Било договорено в
отделен договор за лизинг от същата дата и предоставяне на мобилно устройство Samsung Galaxy Trend Plus White, с уговорена обща цена на лизинговата вещ била 183.77 лв.
с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят се задължавал да извърши 23
месечни вноски в размер на 7.99 лв. с вкл. ДДС (6.66 лв. без ДДС) всяка, като
било предвидено те да се фактурират с месечните сметки за ползвани мобилни
услуги.
Било сключено и Допълнително
споразумение № ********* от 06.02.2016 г. към Договора за мобилни услуги, съгласно
което за
предоставения мобилен телефонен номер ******* влизал в сила
нов абонаментен план. Към периода на издаване на процеснте фактури спрямо ползваните от К.Г.С. мобилни номер и
устройство се прилагали следните условия:
-
За
мобилен номер *******- условията,
договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 15.05.2015 г., изменен с
Допълнително споразумение № ********* от 06.02.2016 г.;
-
За
мобилно устройство Samsung Galaxy Trend Plus White- условията, договорени
в Договор за лизинг от 15.05.2015 г.
Ответникът не бил изпълнил свои парични задължения,
начислени му в 3 бр. фактури, издадени в периода м.ноември 2016 г.- м.февруари
2017 г., както
следва: фактура №
**********/18.11.2016 г., фактура № **********/18.12.2016 г. и фактура №
**********/18.02.2017 г. Във всяка от фактурите били начислени вземания на
мобилният оператор, произтичащи от различните договори, сключени между него и клиента.
Фактура № **********/18.11.2016 г. била издадена за отчетен период 18/10/2016-
17/11/2016 г. и включвала следните задължения на клиента за
мобилен номер *******: месечна
абонаментна такса 24.99 лв. без ДДС-
29,99 лв. с вкл.
ДДС; месечна лизингова вноска за мобилно устройство Samsung
Galaxy Trend Plus White 7,99 лв.
c вкл. ДДС. Общата сума,
начислена във фактурата, била 37.98 лв., като след приспадане на 0,75 лв.- надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен
период, претендираната сума по фактурата ставала 37.23 лв.
Фактура № **********/18.12.2016 г. била издадена за отчетен период 18/11/2016-
17/12/2016 г. и включвала следните задължения на клиента за
мобилен номер *******: месечна абонаментна
такса 24.99 лв., такса спиране на номер 0,75 лв., в общ размер на 25.74 лв. без
ДДС- 30,89 лв. с вкл. ДДС; месечна
лизингова вноска за мобилно устройство Samsung
Galaxy Trend Plus White 7,99 лв.
c вкл. ДДС. Общата сума,
начислена във фактурата, била
38.88 лв.
Поради неизпълнението на ликвидни и изискуеми
договорни задължения „Т.Б." ЕАД прекратил едностранно облигационните
правоотношения с потребителя по негова вина. Предсрочно прекратени били Договор
за мобилни услуги № ********* от 15.05.2015 г., изменен с Допълнително
споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 06.02.2016
г., считано от датата на спиране на достъпа на К.С. чрез
ползвания от нея номер ******* до мобилната мрежа на оператора- 09.01.2017
г. Това било
датата, на която е преустановен достъпа на абоната чрез номер ******* до
мобилната мрежа на оператора (т.нар. двустранно спиране), а именно
преустановена била възможността му да осъществява
входящи/изходящи обаждания и да ползва други услуги, за които доставчикът му бил предоставял необходимите условия. След предсрочното прекратяване на договора за мобилни
услуги по вина на
потребителя поради изпадането му в забава, била издадена и фактура № **********/18.02.2017 г., която включвала задължения за заплащане на
неустойки за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, в общ размер на 327.31 лв., както и предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство Samsung
Galaxy Trend Plus White в общ размер на 23.97 лв. с вкл. ДДС.
От
датата на двустранното спиране, за номера било спряно
начисляването на месечна
абонаментна такса и бил започнал да тече периодът
до уговорената крайна дата на процесния договор за мобилни услуги, за който
период била изчислена дължимата в резултат на
предсрочното прекратяване му по вина на потребителя неустойка. Размерът и
основанието за възникване на задължението за неустойка за мобилен номер ******* били уредени в раздел III, т. 4 от Допълнително
споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 06.02.2016
г. Съгласно посочената клауза, при предсрочно (в случая- преди 06.02.2018
г.) прекратяване на срочен
договор за мобилни услуги по вина на потребителя, последният дължи неустойка в
размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от
прекратяването на съответния договор до края на първоначално предвидения срок
на действието му. При изчисляването на неустойката била взета предвид месечната абонаментна такса за номера
без вкл. ДДС. Тъй като това било компенсаторна
неустойка, а не мораторна, периодът, който се посочва (09.01.2()17г.-
06.02.2018г.) бил за изчисляване на
неустойката, а не период, за който тя се дължи. Въз основа на уговореното между
страните, задължението за неустойка било в общ размер от 327.31
лв., което вземане в настоящото производство се
претендира частично- в размер на 74,97лв.
Обявяването на предсрочната изискуемост на
неначислените лизингови вноски било уредено в чл. 12 от Общите условия на
оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това
право било неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч.
по свързаните договори за мобилни услуги. За конкретното мобилно устройство Samsung Galaxy Trend Plus White, предсрочно изискуемият остатък от лизингови
вноски бил в размер на 23.97
лв., равняващ се на три неначислени лизингови вноски по 7,99 лв.
всяка. Претендираната сума по фактурата била в общ размер 98.94 лв.
Предвид гореизложеното, общата стойност на
неизплатените парични задължения на К.Г.С. спрямо „Т.Б.” ЕАД по издадените
фактури към сключените между тях Договори, описани по-горе, била в размер на 175.05 лв.
Поради липсата на действия на ответника, насочени към
изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Т.Б.” ЕАД било депозирано
заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд- Несебър, въз основа на което било
образувано ч.гр.д № 40/2019 г. и била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 73/11.02.2019 г. Съобразно разпореждането
на съда по заповедното производство, че издадената Заповед за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в законоустановения
срок се предявявал и настоящия иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, с който се моли да бъде прието за установено наличието на вземане по издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д № 40/2019 г. по описа на
Районен съд- Несебър, в общ размер на 175,05 лв., дължима съгласно фактура №
**********/18.11.2016г., фактура № **********/18.12.2016г. и фактура №
**********/18.02.2017г., както следва:
-
60,13 лв.- дължима главница за
месечни абонаментни такси и ползвани услуги за периода от 18.10.2016г.-
17.12.2016 г. на основание Договор за мобилни услуги № ********* от 15.05.2015
г., изм. с Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги №
********* от 06.02.2016 г.;
-
74,97 лв.- частично претендирана
неустойка за предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги № *********
от 15.05.2015 г., изм. с Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ********* от 06.02.2016
- 39,95 лв.- дължима главница по Договор за лизинг от
15.05.2015 г., от която 15,98 лв.- две лизингови вноски, начислени заедно с
месечните сметки за номер ******* за периода м. ноември 2016г.- м. декември
2016г., и 23,97 лв. - три предсрочно изискуеми лизингови вноски.
В срокът по чл.131 от ГПК писмен отговор не е подаден
от ответницата.
Съдът, като взе предвид становището на страната,
приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените
искове са с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92,
всички от ЗЗД.
По делото
е представен Договор за мобилни услуги № 613084255 от 15.05.2015г., сключен между страните,
съгласно който
ответницата била абонат на дружеството- доставчик на мобилни услуги, като титуляр по мобилен номер
0898/447054,
с избран абонаментен план Резерв Стандарт 19,99,
с тарифиране на интервали 60 секунди, и уговорен срок на действие- 24 месеца. С Допълнително споразумение № ********* от 06.02.2016
г. е променен уговорения план на Нонстоп 29,99, като
срока на действие е продължен до 06.02.2018 г. Договорът
и Допълнителното споразумение носят подписите на двете страни и не са оспорени
от ответницата. В тази връзка съдът приема, че между страните е налице валидно
облигационно отношение, което ги обвързва.
По делото са приети и описаните по- горе фактури, видно от
които на С. бил определен клиентски № 005328271. Същите
обективират претендираните от ищеца задължения. Във фактурите са отразени и
срокове за заплащането на определените в тях суми. Така описаните доказателства
също не са оспорени от ответницата, като няма и наведени възражения относно
факта на доставяне на услугата, поради
което се налага извода, че ищцовото дружество е доставяло за ползване
далекосъобщителната услуга и следва да бъде ангажирана отговорността на
ответната страна да заплати стойността й. От представените по делото фактури се
установява, че стойността на предоставените далекосъобщителни услуги за периода
от 18.10.2016 г. до 17.12.2016 г. възлиза на сума в размер от 60,13 лв.
Въз основа на соченото и предвид липсата на възражение
и оспорване от страна на ответницата, претенцията за сумата от 60,13 лв. се
явява доказана по основание. В тази връзка основателна е и претенцията за
дължимост на законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК до окончателното изплащане.
По отношение на претендираната сума, представляваща
неустойка относно предсрочното прекратяване на договора по вина на ответницата,
съдът намира, че същата не се дължи от С. по следните съображения:
Както бе посочено по- горе между страните е налице
валидна облигационна връзка. Ищецът твърди, че поради предсрочно прекратяване
на договора по вина на ответницата, същата, съобразно правилата на
индивидуалния договор, дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаментни вноски до края на срока на
договора. Действително съгласно приложените по делото Общи условия, мобилният
оператор може да прекрати едностранно договора при изрично посочени
предпоставки. По делото обаче липсват доказателства, че от страна на ищеца са
били предприети действия в тази насока, а именно да е достигнала волята на
дружеството за прекратяване на договора до ответната страна. Предвид на това,
че договорът е със срок до 06.02.2018 г., и като се вземе предвид, че за първи
път ответницата е узнала за упражненото право на прекратяване от ищеца, с
връчване на препис от исковата молба на 30.09.2019 г. /година и 7 месеца след
изтичане на срока на договора/, то съдът счита, че облигационната връзка между
страните не е била предсрочно прекратена, както твърди ищеца, а е прекратена с
изтичане на срока на договора. Ето защо за ответницата не е възникнало
задължението да заплаща търсената неустойка.
По отношение на претенцията за сумата от 39,95 лв.,
представляваща 5 незаплатени лизингови вноски след 11.2016 г., съдът я намира
за основателна. От представеният договор за лизинг безспорно се установява
наличието на облигационно отношение между страните, по силата на което, при
възползване от преференциални условия на Оператора, ответникът е взел мобилно
устройство Samsung
Galaxy Trend Plus White, на изплащане
посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 7,99 лв. всяка, съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор от същата дата. Ищцовото
дружество основава вземането си, позовавайки се на предсрочната изискуемост на
вноските, на основание договора за мобилни услуги. Както бе посочено по- горе,
такава не следва да се счита за настъпила предвид липсата на достигнало до
ответницата волеизявление на дружеството, че е упражнило това свое право.
Въпреки това, обаче, крайният падеж на договора за устройството е настъпил на 15.04.2017
г., т.е. преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, респективно преди
завеждане на иска, поради което на основание настъпил падеж следва да се считат
за изискуеми процесните неплатени вноски.
Следва да се отбележи, че в хода на настоящото
производство по делото постъпиха писмени доказателства, представени от
ответницата, от които е видно, че същата е заплатила цялата претендирана сума в
общ размер от 175,05 лв. Този факт, на основание чл.235, ал.3 от ГПК, следва да
бъде зачетен като още една индиция, че същата не оспорва дължимостта и размера
на задължението си. Настъпилото плащане, обаче, не освобождава съда от
задължението да прецени налице ли е основание за заплащане на сумите. В този смисъл
заплащането на сумата, претендирана като неустойка, не опровергава изложените
от настоящата инстанция доводи за недължимост на сумата.
С оглед на така постъпилото плащане исковите претенции
следва да бъдат отхвърлени. Настъпилото плащане, обаче, предвид на това, че е
сторено след завеждане на производството по чл.422 от ГПК, не освобождава
ответницата от задължението й да заплати сторените по заповедното и по
настоящото производство разноски на ищеца, тъй като с поведението си е станала
причина за иницииране на двете производства.
Видно от издадената заповед № 73/11.02.2019 г. по
ч.гр.д. № 40/2019 г. по описа на РС- Несебър, на заявителя- ищец е присъдена
сумата от 25 лв.- заплатена държавна такса, и 360 лв.- адвокатско
възнаграждение. Предвид на това, че претенцията по чл.422 от ГПК не е
основателна по отношение на сумата, съставляваща неустойка, разноските следва
да бъдат редуцирани до размера на 220,18 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищецът следва да
бъдат присъдени и сторените в настоящото производство разноски съобразно основателната
част на исковете, които възлизат на сумата от общо 277,22 лв.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
иска на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** 4, бизнес парк С., против К.Г.С., ЕГН **********,***,
за приемане за установено съществуването на вземане в полза на ищеца против
ответника, в размер на 60,13 лв.-
дължима главница за месечни абонаментни такси и ползвани услуги за периода от
18.10.2016г.- 17.12.2016 г. на основание Договор за мобилни услуги № *********
от 15.05.2015 г., изм. с Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ********* от 06.02.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.01.2019 г. до
окончателното изплащане, както и за сумата от 39,95 лв.- дължима главница по Договор за лизинг от 15.05.2015 г.,
от която 15,98 лв.- две лизингови вноски, начислени заедно с месечните сметки
за номер ******* за периода м. ноември 2016г.- м. декември 2016г., и 23,97 лв.
- три предсрочно изискуеми лизингови вноски, за които суми е била издадена Заповед
№ 73/11.02.2019 г. по ч.гр.д. № 40/2019 г. по описа на РС- Несебър, както и за
сумата от 74,97 лв., представляваща частично
претендирана неустойка за предсрочното прекратяване на Договор за мобилни
услуги № ********* от 15.05.2015 г., изм. с Допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 06.02.2016 г.
ОСЪЖДА К.Г.С., ЕГН **********,***, да заплати на „Т.Б.” ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** 4, бизнес парк С., сумата 220,18 лв., представляващи разноски по
заповедното производство, и сумата от 277,22
лв., представляващи разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: