№ 3933
гр. Варна, 05.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100502486 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Е.В. Г. чрез адвокат С.П. срещу решение
№ 260463 от 15.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 14337 по описа за 2018 г. на Районен съд -
Варна, двадесети състав, с което е прието за установено по предявените от ЯНК. СТ. Г. и Н.
СТ. К. срещу Е.В. Г. кумулативно активно субективно съединени отрицателни
установителни искове, че ответникът не е собственик на реална част с площ от 675 кв.м от
недвижим имот № 100.130 по ПНИ на СО „Терасите“, одобрен със заповед № РД-13-7706-
376 от 07.10.2013 г., целият имот с площ от 1 230 кв.м, находяща се в северната част на
имота, при граници на реалната част: от север: път - № 100.521, от юг - останалата част от
имот № 100.130, от изток – имот № 100.133 и от запад - № 100.129, която реална част е
отразена защрихована в зелен цвят и заключена между точка 1 до 15 от комбинирана скица
№ 4 от заключението на вещото лице, находяща се на лист 161 от делото, представляваща
неразделна част от решението, на основание член 124, алинея 1 от ГПК; както и е осъдена
въззивницата да заплати на ЯНК. СТ. Г. и Н. СТ. К. сумата от 1 703,50 лева, представляваща
сторените по делото разноски, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за недопустимост и неправилност на решението. Сочи се,
че исковата молба е била нередовна на основание член 127, алинея 1, точка 4 от ГПК, тъй
като съдържанието на исковата молба изисква в нея да се изложат обстоятелствата, на които
се основава искът, което не е сторено, като ищците считат и двете решения на ПК за титули
за собственост, позовавайки се на решението от 1996 г. и евентуално, ако съдът го обяви за
нищожно, - на решението от 1993 г., следователно не е налице правен интерес; и двете
решения на ПК - Аксаково, с което е възстановено на ищците правото на собственост на
процесния имот, са нищожни поради некомпетентност на комисията, неспазена форма и
правила по постановяване на решенията. Набляга се, че решението на първоинстанционния
1
съд е недопустимо, тъй като е недопустим предявения отрицателен установителен иск
поради недоказаност на правения интерес. Атакуваното решение е постановено при
допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения – на
разпоредбата на член 145, алинеи 1 и 2 от ГПК, на член 146, алинея 1, точки 1 и 5 и на член
146, алинея 2 от ГПК /не са посочени конкретните обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и възражения; нарушен е принципът на служебното начало в процеса,
заложен в член 7, алинея 1 от ГПК; твърде общото указание, че ответникът следва да докаже
наведените правоизключващи възражения е равнозначно на липса на указания по
отношение на доказателствената тежест на ответника; разпределението на
доказателствената тежест е извършено в противоречие със задължителната съдебна практика
в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 8/2012 г., ОСГТК; в
нарушение на разпоредбите на член 148 от ГПК във връзка с член 159, алинея 1 от ГПК
съдът не е събрал всички доказателства, поискани от ответницата; първоинстанционният
съд не е извършил самостоятелна цялостна проверка на всички фактически твърдения на
ответницата - в отговора на исковата молба, в писмените становища до съда, направените
устно в открито съдебно заседание и в писмените бележки по делото, като избирателно е
обсъдил само тези, послужили за обосноваване отсъствието на активна легитимация на
ищците по делото/. Излага се, че решението страда и от материалноправна
незаконосъобразност - неправилно е приложен от съда материалния закон, процесуалните
норми и не е съобразена задължителната практиката на съдилищата; в противоречие с
дадените задължителни разяснения по тълкувателно решение № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС
относно въпроса за конститтутивното действие на решениато на ПК преди изменението на
ЗСПЗЗ; постановено в противоречие с материалноправните норми на ЗСППЗЗ, доколкото
процесния имот е част от застроително мероприятие в периода след внасянето му в ТКЗС, с
което би била налице пречка за възстановяване правото на собственост; не е възприето и
въведеното възражение за осъществен в полза на ответницата фактически състав на
придобивна давност от 20.07.2006 г. Навеждат се и подробни доводи за необоснованост на
решението.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Във въззивната жалба са направени следните доказателствени искания:
1/ За даване указания на въззивника за предприемането на процесуални действия и
посочването на относими за делото доказателства, които е пропуснал да извърши в първата
инстанция поради непълнота на доклада на първоинстанционния съд;
2/ За даване на указания по член 146, алинея 2 ГПК, че ответната страна не сочи, нито
представя доказателства за твърдяните от него обстоятелства;
3/ За извършване на нов доклад по делото, доколкото този на първоинстанционния съд е
непълен и с неточно дадени указания;
4/ За допускане до приемане на нотариален акт /НА/ № 70 от 1969 г., с който праводателят
на доверителката Г. - Константин Желязов – е продал на З. и С. Баеви свой имот в
2
местността „Михлюза" от 1 000 дка, в който са описани като граници Вида С.ова, Н.Н., сухо
дере и И.Д. Семерджиеви;
5/ За допускане на допълнителна СТЕ, по която вещото лице, като вземе под внимание НА
№ 70 от 1969 г., да съпостави границите между имотите и да отговори на въпроса дали един
и същи имот от два дка е разделен и продаден на двама купувачи, както и да се проследят
границите по последващите продажби и да се отговори има ли идентичност между имота по
НА № 70 от 1966 г. с този на ответниците по НА № 71, тъй като имотите са съседни;
6/ При режим на призоваване да бъдат призовани собствениците на имоти 137 и 136, а
именно С.И. М. и Л.А. на адресите, описани в разписната книга, както и да бъде допуснат
един свидетел при довеждане, с показанията на който да се установи, че лицето Иван
Ламбов е обработвал и ползвал съседния на процесния недвижим имот, а именно № 138;
7/ За откриване на производство по оспорване на документ и на основание член 190 от ГПК
да бъде задължен ответникът да представи оригиналите от двете решения с оглед
упражняване на косвен контрол на съда по отношение на тяхната валидност/нищожност и
материалноправна законосъобразност, а именно: решение № 8121 от 05.02.1993 г. за
възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари
реални граници в землището на село Аскаково по заявление от Н. СТ. К. - наследник на С.
А. К. - на лозе 2,5 дка в местността „Мюхлюза" при граници Ив. К., Д. П., Ив. К. /точка 4 от
решението/ и решение № 8121 от 26.06.1996 г. за възстановяване правото на собственост на
земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на село
Аскаково по заявление от Н. СТ. К. за лозе 2.500 дка в местността „Мюхлюза" при граници
Ив. К., Д. П., Ив. К. /точка 5 от решението/;
8/ За допускане на съдебно-почеркова експертиза, която да отговори на въпроса дали
подписите на председател, секретар и членове на поземлената комисия в решение № 8121 от
05.02.1993 г. и решение № 8121 от 26.06.1996 г. на ПК – Аксаково са положени от лицата,
посочени като техни автори.
Отговор на жалбата от насрещната страна е постъпил в срок, с който се оспорва същата,
като се счита, че същата е неоснователна, а постановеното решение от първоинстанционния
съд е правилно, законосъобразно, мотивирано, не са налице нарушения на материалния
закон, съобразено е със събраните по делото доказателства, както и с практиката на ВКС.
Доказателствата са обсъдени в цялост, поради което и изводите на съда са правилни. По
отношение наведеното твърдение във въззивната жалба за недопустимост на иска спрямо
Е.Г., тъй като ищците са се легитимирали като правоимащи по отношение на един и същи
имот с два различни документа, които съдът не е обсъдил и, което обстоятелство според
ответника е от съществено значение, тъй като то определя кой е приложимия закон към
момента на възстановяване на собствеността на ищците по реституция - този към 05.02.1993
г. или към 26.06.1996 г. Сочи се, че доводите за нищожност и за материална
незаконосъобразност на двете решения са релевирани извън преклузивните срокове.
3
Оспорва се твърдението, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, тъй като
е недопустим предявения отрицателен установитилен иск поради недоказан правен интерес,
както и твърдението на въззивника, че и двете решения на ПК - Аксаково имат
конститутивно действие и с тях е завършен фактическият състав на възстановяването.
Възражението, за неприемане на НА №70/1966 е неоснователно, тъй като е представен
извън преклузивните срокове по ГПК.
Моли се за оставяне без уважение на искането на въззивника за даване указания на
въззивницата кои факти и обстоятелства са подлежали на доказване от ответника, тъй като
такива указания са му били дадени в първата инстанция; да бъде приет като доказателство
НА № 70 от 1969 г.; да бъдат допуснати свидетели поради наличието на преклузия; да бъде
допусната допълнителна експертиза, а ако се допусне, то се иска вещото лице, съпоставяйки
границите, описани в НА № 70 от 1969 г., с тези по акта на въззивника и с границите на
получените в замяна имоти от Костадин Желязков по НА № 133 от 1966 г., да даде отговор
на въпросите: налице ли е идентичност между някой от имотите на Костадин Желязков,
получени по замяна и описани в НА № 133/1966 г. с някой от имотите, описани в НА №
70/1969 г. и в НА № 71/1969 г., респективно с имота на въззивника, описан в неговия НА №
189 от 2006 г., както и, като съпостави границите на имотите, описани в НА № 133/1966 г.
на Костадин Желязков: лозе от 2 дка в местност "Михлюза", при граници: Иван Ламбов,
Костадин Янков и гора; лозе от 1 дка в местност "Михлюза", при граници: Павли Янков,
Вида С.ова и гора, да отговори може ли да се твърди, че двата имота, получени по замяна, са
били разположени един до друг или един над друг, и дали може да се твърди със сигурност,
че тяхното местоположение е било на това място, на което са ситуирани имоти №№ 100.128,
100.129 и 100.130; възможно ли е имотът от 2 дка при граници: Иван Ламбов, Костадин
Янков и гора, да е бил разположен по хоризонтала, така че тези два декара от едната страна
/от изток/ да са граничели с Иван Ламбов, дописан с молив в разписния лист на имот № 138,
граничещ с имот №1 00.130, и от запад да граничи с гората, граничеща към настоящия
момент с имот № 100.128, като вещото лице да има предвид разположението на имотите по
ПНИ; вещото лице да направи справка в ТП „Държавно горско стопанство" - Варна и да даде
отговор на въпроса: имот с идентификатор 00182.70.68 по КК на Аксаково, местност
„Ментеше", стар номер 00068 по КВС, граничи ли с имот № 100.128, и ако отговорът е
положителен да направи справка гората, граничеща с имот №100.128, в кой отдел/подотдел
попада според Горскостопанския план и според таксационната характеристика за този имот,
съответно отдел/подотдел да даде отговор - кога е извършено залесяването на тази
територия и на колко години е гората, след което да даде отговор на въпроса - дали към 1958
г., когато е била извършена замяната с ТПС комисия, на това място е имало гора.
Възразява се и срещу направеното искане за откриване на производство по член 190 от ГПК,
тъй като същото е направено извън преклузивния срок. В случай, че се допусне това искане,
то се моли за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред ОД "Земеделие"-
Варна, по силата на което да се снабдят с друго удостоверение, от което да е видно към
26.06.1996 г. кои лица са изпълнявали длъжността председател и секретар на ПК - Аксаково,
4
съответно кои лица са изпълнявали длъжността председател и секретар на ПК - Аксаково
към 05.02.1993 г., както и да се посочи в удостоверението дали ПК - Аксаково е бил
компетентния административен орган да се произнася с решения за признаване правото на
възстановяване и за възстановяване на заявени за реституция земеделски земи в землището
на Аксаково.
Иска се да бъде прието влязло в сила решение № 705 от 14.02.2020 г., постановено по гр.д.
№ 14339/2018 г. на ВРС - осми състав, потвърдено от Окръжен съд - Варна с решение № 395
от 23.02.2021 г., постановено по в.гр.д.№ 1725/2020 г., касаещо имот №100.128, който също
е придобит от Костадин Желязков, което е ново доказателство по смисъла на ГПК и е
допустимо и относимо по настоящия спор.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК,
отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК,
дейността на въззивния съд не е повторение на първоинстанционното производство, а само
негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от
първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях. Дори и същите да са били
опорочени, въззивният съд не следва да ги извършва наново, а да отстрани пороците чрез
собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото.
Същевременно следва да се държи сметка, че регламентацията на доклада по делото и
указанията на съда е отражение на съчетаното приложение на основните начала на
гражданския процес - служебно начало, при което съдът съдейства на страните за
изясняване на делото от фактическа страна; състезателно начало, чиято основна
характеристика е свързана с необходимостта заинтересуваните страни да посочат фактите,
на които основават исканията си, и да проведат доказване на тези факти; осигуряване на
равенство на страните при упражняване на тези им процесуални права; създаване по този
начин на предпоставки за установяване на истината относно фактите, които са от значение
за решаването на делото. В този смисъл докладът на делото е от особено значение за
постановяване на правилно и съобразено с обективната фактическа действителност решение
по материалноправния спор. Докладът е насочен да ориентира страните при упражняване на
техните процесуални права. Регламентацията на дължимите от съда процесуални действия
по докладване на делото е императивна и пропускът на първоинстанционния съд да
извърши доклад, респективно извършването на непълен или неточен доклад, следва да се
квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила.
В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с
5
доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да
предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства,
които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или
неточност на доклада и дадените указания. Съгласно член 146, алинея 1 от ГПК докладът по
делото съдържа обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения,
правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и
възражения на ответника; кои права и кои обстоятелства се признават; кои обстоятелства не
се нуждаят от доказване; как се разпределя доказателствената тежест относно подлежащите
на доказване факти. Разпоредбата на член 145, алинея 2 от ГПК задължава
първоинстанционния съд когато твърденията на някоя от страните са неясни или
противоречиви, да й даде указания да ги изясни или да отстрани противоречията в тях.
В конкретният случай първоинстанционният съд е извършил доклад съобразно
изискванията на процесуалните норми, посочени по-горе. Неправилното процесуално
поведение на страната пред първата инстанция не може да се отстранява чрез нов доклад
или даване на указания по разпределение на доказателствената тежест. Поради това без
уважение следва да бъдат оставени исканията на въззивницата за даване указания за
предприемането на процесуални действия и посочването на относими за делото
доказателства, които е пропуснала да извърши в първата инстанция, както и, че не сочи и не
представя доказателства за твърдяните от нея обстоятелства, както и за нов доклад по
делото.
На основание член 266, алинея 1 от ГПК поради настъпила преклузия следва да бъдат
оставени без уважение следните искания: за допускане до приемане на нотариален акт /НА/
№ 70 от 1969 г., с който праводателят на доверителката Г. - К.Ж. – е продал на З. и С. Баеви
свой имот в местността „Михлюза" от 1 000 дка, в който са описани като граници Вида
С.ова, Н.Н., сухо дере и И.Д. Семерджиеви; за допускане на допълнителна СТЕ, по която
вещото лице, като вземе под внимание НА № 70 от 1969 г., да съпостави границите между
имотите и да отговори на въпроса дали един и същи имот от два дка е разделен и продаден
на двама купувачи, както и да се проследят границите по последващите продажби и да се
отговори има ли идентичност между имота по НА № 70 от 1966 г. с този на ответниците по
НА № 71, тъй като имотите са съседни; за събиране на гласни доказателства чрез разпит на
собствениците на имоти 137 и 136, а именно С.И. М. и Л.А. на адресите, описани в
разписната книга, както и на друг свидетел, с показанията на който да се установи, че
лицето Иван Ламбов е обработвал и ползвал съседния на процесния недвижим имот, а
именно № 138; за откриване на производство по оспорване на документ и на основание член
190 от ГПК да бъде задължен ответникът да представи оригиналите от двете решения с
оглед упражняване на косвен контрол на съда по отношение на тяхната
валидност/нищожност и материалноправна законосъобразност, а именно: решение № 8121
от 05.02.1993 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на село Аскаково по заявление от Н. СТ.
К. - наследник на С. А. К. - на лозе 2,5 дка в местността „Мюхлюза" при граници Ив. К., Д.
6
П., Ив. К. /точка 4 от решението/ и решение № 8121 от 26.06.1996 г. за възстановяване
правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в
землището на село Аскаково по заявление от Н. СТ. К. за лозе 2.500 дка в местността
„Мюхлюза" при граници Ив. К., Д. П., Ив. К. /точка 5 от решението/; за допускане на
съдебно-почеркова експертиза, която да отговори на въпроса дали подписите на
председател, секретар и членове на поземлената комисия в решение № 8121 от 05.02.1993 г.
и решение № 8121 от 26.06.1996 г. на ПК – Аксаково са положени от лицата, посочени като
техни автори.
Иска се от въззиваемата страна да бъде прието влязло в сила решение № 705 от 14.02.2020
г., постановено по гр.д.№ 14339/2018 г. на ВРС - осми състав, потвърдено от Окръжен съд -
Варна с решение № 395 от 23.02.2021 г., постановено по в.гр.д.№ 1725/2020 г., касаещо имот
№ 100.128, който също е придобит от Костадин Желязков, което е ново доказателство по
смисъла на ГПК и е допустимо и относимо по настоящия спор. Посоченото решение е
досежно друг имот и е постановено по отношение на друг ответник, поради което и не е
относимо към настоящия спор, респективно искането следва да бъде оставено без уважение.
В жалбата не са обективирани искания за събиране на нови доказателства, такива са
направени в отговора – за приемане на писмено доказателство за изплащане на сума. Делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззивницата Е.Г. за даване указания за
предприемането на процесуални действия и посочването на относими за делото
доказателства, за даване на указания по член 146, алинея 2 ГПК, че не сочи и не представя
доказателства за твърдяните от нея обстоятелства, както и за извършване на нов доклад по
делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззивницата Е.Г. за допускане до приемане на
нотариален акт /НА/ № 70 от 1969 г., с който праводателят на доверителката Г. - К.Ж. – е
продал на З. и С. Баеви свой имот в местността „Михлюза" от 1 000 дка, в който са описани
като граници Вида С.ова, Н.Н., сухо дере и И.Д. Семерджиеви; за допускане на
7
допълнителна СТЕ, по която вещото лице, като вземе под внимание НА № 70 от 1969 г., да
съпостави границите между имотите и да отговори на въпроса дали един и същи имот от два
дка е разделен и продаден на двама купувачи, както и да се проследят границите по
последващите продажби и да се отговори има ли идентичност между имота по НА № 70 от
1966 г. с този на ответниците по НА № 71, тъй като имотите са съседни; за събиране на
гласни доказателства чрез разпит на собствениците на имоти 137 и 136, а именно С.И. М. и
Л.А. на адресите, описани в разписната книга, както и на друг свидетел, с показанията на
който да се установи, че лицето Иван Ламбов е обработвал и ползвал съседния на процесния
недвижим имот, а именно № 138; за откриване на производство по оспорване на документ и
на основание член 190 от ГПК да бъде задължен ответникът да представи оригиналите от
двете решения с оглед упражняване на косвен контрол на съда по отношение на тяхната
валидност/нищожност и материалноправна законосъобразност, а именно: решение № 8121
от 05.02.1993 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на село Аскаково по заявление от Н. СТ.
К. - наследник на С. А. К. - на лозе 2,5 дка в местността „Мюхлюза" при граници Ив. К., Д.
П., Ив. К. /точка 4 от решението/ и решение № 8121 от 26.06.1996 г. за възстановяване
правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в
землището на село Аскаково по заявление от Н. СТ. К. за лозе 2.500 дка в местността
„Мюхлюза" при граници Ив. К., Д. П., Ив. К. /точка 5 от решението/; за допускане на
съдебно-почеркова експертиза, която да отговори на въпроса дали подписите на
председател, секретар и членове на поземлената комисия в решение № 8121 от 05.02.1993 г.
и решение № 8121 от 26.06.1996 г. на ПК – Аксаково са положени от лицата, посочени като
техни автори.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивамите ЯНК. СТ. Г. и Н. СТ. К. за приемане
на влязло в сила решение № 705 от 14.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 14339/2018 г. на
ВРС - осми състав, потвърдено от Окръжен съд - Варна с решение № 395 от 23.02.2021 г.,
постановено по в.гр.д.№ 1725/2020 г., касаещо имот № 100.128, който също е придобит от
Костадин Желязков.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
10.01.2022 г. от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
ОТЛАГА произнасянето по поисканото от въззиваемата събиране на писмено доказателство
след изразяване на становище от въззивницата в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните към
медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
8
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78,
алинея 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9