Решение по дело №9306/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260171
Дата: 25 януари 2021 г.
Съдия: Деница Добрева Добрева
Дело: 20203110109306
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

……../25.01.2021г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа  година, в състав: 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА                                           

при участието на секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9306 по описа за 2020 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на В.И.В., ЕГН ********** *** ЗАД“ Армеец“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, с която е предявен иск по чл.405 от КЗ за заплащане на сумата от 19 819 лева (след допуснато изменение на иска с проколно определение от 13.01.2021г.),представляваща дължимо застрахователно обезщетение съгласно договор за застраховка „Каско” на МПС, сключен със застрахователна полица № 0307K6010188337/02.09.2019г. за причинени имуществени вреди на лек автомобил „БМВ 335И КУПЕ” с ДК № В 7546 НТ, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба-7.08.2020г. до окончателното плащане. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 11.05.2020г. в 00,42 часа в кр. Виница в посока „Аладжа Манастир“ ищецът В.В. при управление на БМВ 335И КУПЕ” с ДК № В 7546 НТ е претътпял произшествие поради движение със несъобразена с пътните условия скорост. В резултат на произшествието автомобилът е напълно унищожен. Поддържа се, че процесният автомобил е застрахован по договор за имуществено застраховане „Каско“ с клауза за покритие на всички рискове по застрахователна полица № 0307K6010188337/02.09.2019г. със срок на валидност до 02.09.2019г. След произшествието собственикът на увредения автомобил Атанас Пелтеков го е прехвърлил на ищеца с договор за покупко-продажба, като застрахователят е уведомен прехвърлянето съгласно добавък 1/27.12.2019г. към застрахователната полица. Твърди се, че ищецът е уведомил застрахователя за произшествието, за което е заведена щета №13020030102704. С писмо от 19.06.2020г. ответният застраховател е отказал да заплати обезщетение. Поддържа се, че отказът е без основание. Въз основа на изложеното се настоява за уважаване на предявените искове, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответника е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не се оспорва сключването на валиден договор за застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № 0307K6010188337/02.09.2019г. Твърди се, че ищецът е управлявал застрахования автомобил с несъобразена с пътните условия, релефа, условията за видимост и интензивност на движението скорост. По този начин е нарушил правилата за движение по пътищата. Твъди се, че условията при което се е осъществил настъпилия  риск изключват застрахователното му покритие, съгласно изричната клауза на т. 14, 5 от ОУ на застрахователя, предвиждаща че не се покриват щети на МПС, причинени от или вследствие на „груба небрежност“ от странана застрахования или трето ползващо МПС –то лице. Позовава се и на чл.14.11 от ОУ според която е изключено покритето на рискове, настъпили вследствие на грубо нарушаване на техническите правила за експлоатация и неспазване на предписанията на компетентните органи. На следващо място се позовава, че водачът на процесния автомобил не е изпълнил задълженията си по договора, а именно- да спазва правилата за движение, да пази и ползва застрахованото МПС с грижа на добър стопанин, както и да предприема всички обичайни и разумни предохранителни мерки и действия за предпазване на застрахованото имущество. При неизпълнение на тези задължения застрахователят е в правото си да намали или да откаже изплащането на обезщетение, на осн. т,50.9 от ОУ. Оспорва се причинната връзка между произшествието и претендираните вреди. Оспорва размера на обезщетението. Счита, че от размера на обезщетението следва да се приспаднат запазените част от автомобила.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддъжат становищата си по спора. Ищцовата страна е представила писмени бележки, в които е доразвила правните си доводи.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази от фактическа и правна страна следното:

Предвидената в чл. 405 КЗ отговорност на застрахователя може да бъде ангажирана при осъществяването на сложен фактически състав, който включва: наличие на валидно учредено застрахователно правоотношение между страните; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие; наличие на вреди, за които се претендира застрахователно обезщетение, възникнали в резултат от застрахователното събитие; изпълнение на задълженията, поети от ищеца в качеството му на застрахован; уведомяване на застрахователя за настъпило застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване.

Между страните В.И.В. и ответният застраховател е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане „Каско“. Видно от приложената на л. 4 комбинирана застрахователна полица  от 2-09-2019г. договорът е сключен за застраховано лице с Атанас Ангелов Пелтеков, по след като застрахованият автомобил е придобит от ищеца с договор за продажба на МПС с нотариална заверка на подписите на страните рег. №8892 от 25.10.2019г. ишецът като приобретател по договора е встъпил в правата и задълженията на застрахования (чл. 413, ал.1 от КЗ)

В срока на действие на имуществената застраховка, на 11.05.2020г., е настъпило пътно - транспортно произшествие. Фактът на настъпване на произшествието в гр. Варна в посока от кв.“Виница“ към  „Аладжа манастир“ не се оспорва от застрахователя. Съгласно представен на л. 52 от делото и неоспорен като доказателство акт №174581/11.05.2020г., издаден от мл. автоконтрольор пти ОД на МВР-гр.Варна за установяване на административно нарушение, произшествието е извършено от В.И.В. като водач на „БМВ 335И КУПЕ” с ДК № В 7546 НТ при следните обстоятелства: от кв.Виница в посока Аладжа манастир на петстотин метра преди Манастира управлява собствения си лек автомобил  и поради движение с несъобразена скорост с пътнтите условия при навлизане в десен завой губи контрол над автомобила и се блъска в дървета в ляво от пътя.

От заключението на назначената по делото и неоспорна от страните съдебно автотехническа експертиза, което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено се установява, че процесното произшествие е реализирано в тъмния отразък от денонощието по път с множество завои. При навлизане в предстоящ десен завой, при несъобразената с пътните условия скорост, застрахованият автомобил е излязъл от траекторията си. Поради нарасналите центробежни сили водачът е изгубил контрол  и се е блъснал в крайпътните дървета в ляво от пътя. Според експерта причината за произшествието е единствено неъобразената скорост на движение на зададения участък. Скоростта на движението не е била по-малка от 70 км/ч, тъй като завоят, в който е навлязъл лекият автомобил описва почти деветдесет градуса. Вещото лице сочи, че скоростта, която не би нарушила устойчивостта на автомобила при подобен участък е 45 км/ч. Водачът е имал техническа възможност да избегне удара, при условие, че скоростта му на движение е съобразена с поредицата от завои за този пътен участък.

Спорният въпрос е дали произшествието представлява покрит за застрахователя риск, съответно налице и са основания за отказ от плащане при условията на чл. 408, ал.1, т. 3 от КЗ. С оглед естеството на правоизключващите възражения съдът следва да се произнесе по тях именно в заявената поредност. Първо следва да е разгледа въпроса относно наличието на изключен риск, тъй като при основателност на това възражение, не би било налице въобще застрахователно покритие, а оттам и гаранционно правоотношение, и едва след това относно обосноваността на отказа на застрахователя да заплати обезщетение за иначе покрит риск, поради неизпълнение на предварително посочено в договора задължение на застрахования водач съгл. чл. 408, ал.1, т. 3 вр. чл. 395 КЗ.

Процесното МПС е застраховано по риска "П-Пълно Каско", поради което обект на покритие са пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, вкл. причинени от всички рискове по клаузите М, Ч и К от ОУ. Съгласно цитираната от застрахователя клауза на т. 14. 5 от Общите условия, изключен риск представляват умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето ползващо се лице и др., чиито действия са предизвикали застрахователното събитие. Съгласн т.14.11 от ОУ, на която застрахователят също се позовава изключен риск представлява и грубо нарушаване на техническите и технологични правила за експлоатация и ремонт на МПС, управление на технически неизправно МПС и/или неспазване предписанията на компетентните органи (движение по забранени и сигнализирани участъци, пътища, проходи, движение без вериги, движение с ремаркета, и др.). Договорните клаузи са ясни и техния смиъл е да е да се регламентират хипотезите, при които въобще няма да е налице настъпило застрахователно събитие, тъй като не е налице покрит риск, като съществен елемент от правоотношението.Трайно установената съдебна практика приема, че страните по застрахователното правоотношение са свободни да уговарят, както основанията за носене на отговорност от застрахователя, в случай на увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за освобождаване от застрахователна отговорност./ например Решение №224/20.07.2015г. по т.д.№ 4554/2013г. на ВКС, решение по т. дело № 656/2019 г. на Първо т. о., ТК на ВКС / От това следва, че когато в Общите условия страните са посочили ясно задълженията на застрахования, покритите рискове и изключенията от покритието, при наличието на обстоятелства, които водят до приложение на уговорените изключени рискове, застрахователят няма задължение за изплащане на обезщетение. В този случай чл. 408, т. 3 КЗ не следва да намира приложение при уреждане на застрахователни правоотношения за събития, които не са застрахователни, поради изключването им от застрахователно покритие по волята на страните.

  В чл.14,5 от приложимите към застрахователния договор Общи условия по застраховка за моторни превозни средства „Каско„ – раздел ІV „Изключени рискове„ - страните по спора са договорили, че застраховката не покрива щети, причинени от застрахования, член на неговото семейство, негов служител или трето ползващо се лице, водач на МПС вследствие на умишлени действия или груба небрежност.

Съществен за преценката дали е налице застрахователно събитие и изключен риск е единствено фактът  дали увреждането е причинено от водача на автомобила поради груба небрежност. /т. 14. 5 от ОУ/. В гражданското право небрежността се свързва с неполага на дължимата гриба според абстрактен модел на поведението на определена категория лица с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност се отличава от обикновената по дължимата грижа, тоест не по форма, а по степен и се свързва с грижите, които не биха положили и най-небрежните при конкретни условия. Съдебната практика, приема, че не всяко нарушение на технологичните правила и правила за безопасност (основно на труда, тъй като практиката е формирана по искове за обезщетяване на вреди от трудова злополука), а само пренебрегване на основни правила за безопасност представялява груба небрежност / решение по гр.д.№ 387/2010г. по гр.д.4075/2013, по гр.д .951/20111, по гр.д.№2798/2014, по гр.д. №4417/2015- всички на IV ГО на ВКС/. Отнесено към управлението на превозно средство грубата небрежност следва да се определи като такова противоправно поведение на водача на автомобила, изразяващо се в нарушаване на правилата за движение по пътищата, което е довело довело настъпване на увреждание при съзнание на водача за възможността да настъпят щети.

В практиката като проява на груба небрежност се е приемало поведение при което е налице несъобразяване на нормалната продължителност на управление МПС, осигуряваща възможност за концентрация и работоспособност, тъй като по този начин не е положена елементарна грижа за избягване на многократно завишен риск за живота и здраветно на упраляващия МПС(решение по т. дело № 656/2019 г. на Първо т. о., ТК на ВКС); оставянето на ключове в автомобил без надзор, когато това е създало предпоставки за противозаконното му отнемане (Решение  № 184/24.02.2016г. по т.д. № 3092/2014г. на ВКС); управление на през м. януари, в 16.30 ч., при вече намелена дневна светлина в населено място, със скорост 152 км./ч., в нарушение на правилата на ЗДП, в резултат на което е повредил два автомобила върху тротоар и напълно е увредил застрахования автомобил(Определение № 244/12.04.2011 по т.д. № 882/2010 на ВКС, TK, II т.о); управление на МПС  с около 80 кв/ч в населено място, при което водачът е предприел маневра да заобиколи намиращия се пред него в лява пътна лента товарен автомобил, готвещ се да направи ляв завой на Т-образно кръстовище. При тази маневра е пресякъл двойната непрекъсната линия и е навлязъл в насрещното платно, където е настъпило съприкосновение със завиващия товарен автомобил, довело до щетите (Определение № 36/22.01.2018г. по т.д. № 1497/2017 на ТК, II т.о), управление на автомобил с несъобразена с пътните условия скорост (Определние № 242/9.04.2020г. по т.д. № 2140/2019г. на ВКС, ТК I, т.о.).

В разглеждания по делото случай съдът намира, че ищецът е действал именно при груба небрежност. Установява се от изслушаната по делото експертиза и съставения на ищеца акт за установяване на административно нарушение, че водачът не се е съобразил с конкретната пътна обстановка. Ищецът е упралявал автобила със скорост по- голяма от 70 км/ час ( вероятно много по-голяма след като се стигнало до събаряне на дърво), докато скоростта, при която автомобилът е можел да бъде овладян е 45 км/ч. При справка в google maps е видно, че ограничението за движение по пътя Виница –Алджа Манастир е 30 км/час, а на места и 20 км/часа. Ищецът се е движел със скорост два пъти над допустимата и същото така много по-висока от тази, при която превозното средство би могло да бъде овладяно. Произшествието се е случило при в тъмната част на денонощието, като ищецът не е отчел и не е съобразил поведението си на пътя с намалената видимост. Самият път, на който е настъпило произшествието е изключително тесен, а трасето- с множество завои, които сами по себе си изсискват повишено внимание и достатъчно време за реакция. Високата и несъобразена скорост е лишила водача именно от такова време за реакция. Касае се за пренебрегване на основни правила за безопасност. Вещото лице е категорично, че единствената причина за инцидента е високата скорост, съответно че то е било напълно предотвратимо, ако водачът се беше съобрази с правилата за движение и пътната обстановка. Следва да се отчете обстоятелството, че инцидентът се е случил на отворен за движение път с несъобразена скорост, поради което потенциално е могъл да доведе до много по –сериозни последици от тотално увредения автомобил. Налице е нарушаване на общата норма на чл. 25  и чл. 20,ал.2 от ЗДвП. За това на виновния водач е съставен акт, който няма данни да е оспорен. От съвкупния анализ на установените обстоятелства съдът намира, че са нарушени повече от едно от изискванията за безопасност. Неправилна е преценката за избора на скорост, за терена на движение и за времето на движение. Именно пропускът на водача да отчете повече от един - в случая три фактора, от разумните изисквания за безопасно шофиране определя поведението му като повече от небрежно. Инцидентът не е реализиран при обикновенна, а именно  при груба небрежност, поради което е налице основание за изключване отговорността на застрахователя поради изключен риск по см. на чл. 14. 5 от Общите условия.

След като процесното събитие представлява изключен застрахователен риск, то не са налице условия за ангажиране на отговорността на ответния застраховател. Исковата претенция следва да се отхвърли.

С оглед изхода от спора, на ответника следва да се присъдят сторените по делото разноски за съдебни експеризи в размер на 530 лева и сумата от 200 лева за юрисконсултско възнагражднение, определено от съда на база фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното, съдът

 

                                          Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявен от В.И.В., ЕГН ********** ***  срещу ЗАД“ Армеец“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл.405 от КЗ за заплащане на сумата от 19 819 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение съгласно договор за застраховка „Каско” на МПС, сключен със застрахователна полица № 0307K6010188337/02.09.2019г. за причинени имуществени вреди на лек автомобил „БМВ 335И КУПЕ” с ДК № В 7546 НТ, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба-7.08.2020г. до окончателното плащане.

 

ОСЪЖДА В.И.В., ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД“ Армеец“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сумата от 730 лева, представляваща сторените по делото съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в седмичен срок от съобщението пред Варненски окръжен съд.

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: