№*0
гр. Н., 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ
Административно наказателно дело №*0243620200466 по описа за 2024
година
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН, въз
основа на жалба предявена от Ю. Ю. А. против НП №*4 – 0307 -
000653/21.08.2024 г. на Началника на РУ – Н. при ОД на МВР - Шумен, с
което на основание чл. 179, ал. 1, т.5, предл. 3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 150 /сто и петдесет/ лв. и са
му отнети 10 точки на осн. Наредба № Iз – 2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на
наказателното постановление (НП), предвид допуснатите при издаването
нарушения на процесуално – правните и материално – правните разпоредби и
за необоснованост. Излага се, че наложеното наказание е явно несправедливо,
прекомерно и непостигащо целите на закона, поради което се иска отмяната
му. Релевира се довод, че както процесното НП, така и акта за установяване на
административно нарушение (АУАН) са изначално опорочени, поради
допуснато процесуално нарушение, което се изразява в съставянето и
издаването на двата административни акта от некомпетентни органи. Не са
посочени необходимите факти и не са приложени съответните доказателства,
които да обосноват извод за нА.чие на материална и териториална
компетентност. Визираното обстоятелство е съществено за
законосъобразността на административния акт и отсъствието му съставлява
абсолютно процесуално нарушение, което е достатъчно за отмяната му. Сочи
се, че не са нА.це задължителните за тези актове реквизити съгласно чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Твърдят се допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на административнонаказателното производство, както и че неправилно е
отразена фактическата обстановка и че действителната такава не е изяснена,
тъй като се ползват бланкетни и общи изрази, с което се препятства и
възможността за адекватно упражняване на правото на защита от
1
жалбоподателя. Липсва описание на нарушението както в съставения АУАН,
така и в издаденото въз основа на него НП, което обуславя нА.чието на
съществен порок, който пречи да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Релевира се
довод, че административнонаказващият орган (АНО) изцяло е основал
фактическите си и правни изводи на твърденията на актосъставителя и не е
извършил разследване на спорните факти, съгласно изискването на чл. 52, ал.
4 от ЗАНН. Според въззивника, като не е отразил правилно съставомерните
обстоятелства актосъставителят е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, ограничило правото на защита на жалбоподателя.
Въззивникът адресира до съда искане НП да бъде отменено като
необосновано, неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Г.Н., която поддържа жалбата с наведените в нея
основания. Твърди се липсата на доказателства за материална и териториална
компетентност на актосъставителя и АНО. НА.це е и неяснота относно
обстоятелствата, която обуславя неправилно установяване на фактическата
обстановка, а оттам и на неправилното прилагане на закона. Според
процесуалния представител на жалбоподателя от лаконично описаната
обстановка не може да се направи извод за непосредствена и реална опасност
за движението на двата автомобила. Нарушението, което е описано не е
доказано от свидетелските показания на длъжностите лица. Техните
показания не са убедителни и не са обективни. В заседание по същество
пледира съдът да постанови решение, с което да отмени така издаденото
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Иска се
присъждане в полза на въззивника на сторените от същия разноски по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Постъпило е по делото писмено становище от процесуалния представител на
въззивника – юрк. Д., с което се оспорва депозираната жалба като
неоснователна и се навеждат твърдения, че оспорваното НП е правилно и
законосъобразно, постановено в унисон с материалния и процесуалния закон.
Релевират се аргументи, че при ангажиране отговорността на водача не са
допуснати съществени процесуални нарушения, АУАН и НП отговарят на
формалните законови изисквания, като и в двата акта са посочени датата и
мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено. Според процесуалния представител на въззиваемата страна, е
нА.це пълно съответствие между правното и фактическо описание на
нарушението, правилно е определена квА.фикацията и правилно е приложена
санкционната норма. Сочи се, че нарушението не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност, поради което липсва основание за прилагане
на разпоредбите на чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН. Претендира се въззивната жалба
да бъде отхвърлена като неоснователна, да се потвърди обжалвания
санкционен акт като правилен и законосъобразен и на основание чл. 63д ал. 4
от ЗАНН да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на
МВР - Шумен.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 29.05.2024 г. в 11:05 ч. жалбоподателят Ю. Ю. А. в град Н. на
кръстовището на улица “Плиска” и улица “Цар Петър I” като водач на л.а.
2
„***“ , сив на цвят, с рег. № ***, движещ се по ул. „Плиска“ в посока на град
Плиска, на кръстовището, сключвано между двете улици не съобразява
поведението си с пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“, отнема предимството на правилно движещ се автомобил с рег.
№ *** и създава опасност за движението и предпоставка за ПТП. Последното
е избегнато, поради бързата реакция на водача на втория автомобил след
маневра. Водачът на л.а. „***“ е спрян за проверка, направени му са тестове за
алкохол и наркотични вещества, които са отрицателни. Съставеният му акт от
свидетеля И. Т. К. е за установяване на административно нарушение серия GA
№ *** от 29.05.2024 г. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП – несъобразяване
поведението си с пътен знак Б2. АУАН е подписан без възражения от
жалбоподателя и от свидетеля Р. Т. Т.. Изложени са обстоятелствата по
установеното нарушение. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е постъпило
възражение, което е разгледано и прието за неоснователно от Началника на РУ
– Н.. Поради техническа грешка и изискването за съответствие между АУАН и
издаденото НП е изготвена докладна записка № 307р – 8824 от 06.06.2024 г., с
която се прецизира нарушената разпоредба – несъобразяване поведението си с
пътен знак Б2, отнемане предимство и създаване на опасност за движението.
Указана е и разпоредбата на чл.46, ал.2 от ППЗДвП, която дефинира пътен
знак Б2.
Въз основа на цитирания АУАН е издадено обжалваното НП, с което на
основание чл. 179, ал. 1, т. 5 пр. 3 от ЗДвП е ангажирана
административнонаказателната отговорност на въззивника като му е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 150 (сто и
петдесет) лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и са му отнети 10 точки на
осн. Наредба № Iз – 2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства гласни, писмени доказателства и извършения оглед на 1
брой оптичен носител CD, съдържащ аудио и видеозапис, изготвен от
техническо оборудване, монтирано на служебния автомобил „***“, с рег. №
***.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на
свидетели актосъставителят – свид. И. Т. К. – мл. автоконтрольор при ОДМВР
Шумен, РУ Н. и свидетелят по акта – Р. В. Т. и е извършен оглед на 1 брой
оптичен носител CD, съдържащ аудио и видеозапис, изготвен от техническо
оборудване, монтирано на служебния автомобил „***“, с рег. № ***, в който
са изпълнявА. служебните си задължения двамата свидетели при
установяване на нарушението. Приобщени са като писмени доказателства по
делото материА.те по административнонаказателното производство (АНП),
както и постъпила молба от Началника на РУ – Н. при ОД на МВР – Шумен и
1 брой оптичен носител CD, съдържащ аудио и видеозапис.
В хода на разпита свид. И. Т. К. заявява, че докато се движели с
патрулния автомобил по ул. „Плиска“ пред него друг л.а „***“ на
кръстовището на ул. „Плиска“ и ул. „Цар Петър“ спрял след знак „Стоп“ и при
потегляне отнел предимството на друг движещ се автомобил по ул. „Цар
Петър“, с което създал предпоставка за ПТП и опасност за движението.
Водачът на л.а. „***“ е спрян, извършена му е проверка за алкохол и
наркотични вещества, която е отрицателна. Съставеният му акт за
установяване на административно нарушение е подписан без възражение.
Другият водач, който се е движил по пътя с предимство е извършил рязка
3
маневра, за да избегне удара и е продължил без да спира. Актосъставителят не
е видял дА. е подаден светлинен сигнал от автомобила с предимство, но е бил
на позиция преди кръстовището, от която може да се види такъв сигнал, ако го
е имало. Взетите проби за алкохол и наркотици са били част от рутинна
проверка. Нарушителят е бил информиран, че е отнел предимството на друг
автомобил и се е съгласил, че е отнел предимството.
По отношение на процесния случай, по време на разпита в хода на
съдебното следствие свидетелят Р. В. Т. разказва, че докато бил дневна смяна
на въпросния ден и се движели с актосъставителя в служебен автомобил по ул.
“Плиска” към град Плиска. Преди кръстовището автомобилът, който се
движил пред тях по път без предимство, подминал знак Б2 и навлязъл в
кръстовището. Потегляйки и навлизайки в кръстовището, вероятно не е видял
идващия от негово ляво автомобил с предимство, който се движел в посока
към ул. “Тодор Каблешков”, и се създА. предпоставки за ПТП. За да избегне
удара последният направил отклонение вляво. При изготвянето на АУАН е
допусната техническа грешка при указването на конкретната разпоредба,
която е нарушена. Впоследствие е изготвена докладна записка с указан
коректно текст, който е нарушен, която е съобразена при издаването на НП.
Единственият друг свидетел е самият участник в инцидента, който
впоследствие е установен и от когото е снето сведение, което е приложено към
преписката.
В съдебно заседание бе изгледан и видеозапис от приложения CD, който
съдържа видео и аудио файл от техническо оборудване, монтирано на
служебния автомобил „***“, с рег. № ***, съдържанието на който
кореспондира със свидетелските показания.
Съдът кредитира показанията свид. К. и Т. изцяло като логични,
кореспондиращи помежду си и съответстващи на писмените доказателства по
делото, включително и снетото сведение от втория участник в инцидента А. А.
М.. Съобразени са и писмените доказателства, приобщени по делото като
логични и кореспондиращи помежду си и с гласните доказателства, ценени от
съда.
От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени
лица, които са действА. в рамките на своята материална и териториална
компетентност.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване, от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление №*4 – 0307 - 000653/21.08.2024 г. на
Началника на РУ – Н. при ОД на МВР - Шумен, е издадено от компетентен
орган съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и приобщеното по
делото копие от Заповед № 8121з - 1632/02.12.2021 г.
В хода на административонаказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения.
Административнонаказателното производство се е развило в рамките на
сроковете, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН. Вмененото във вина на
4
въззивника нарушение е индивидуА.зирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Допуснатата
техническа грешка в АУАН, която е коригирана в обжалваното НП, обуславя
изготвянето на Докладната записка на актосъставителя с № 307р – 8824 от
06.06.2024 г., чрез която е прецизирана правната квА.фикация на установеното
нарушение. Посочени са и индивидуА.зираните наказания.
Не e нА.це опорочаване на административнонаказателното
производство поради допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН.
Депозираното възражение с рег. № 307000 – 4455 – 06.06.2024 г. съдържа
оплаквания, че АУАН не съдържа описание на съществените елементи на
нарушението, което е препятствало наказващия орган да провери
законосъобразността му. Посочената разпоредба предвижда, че преди да се
произнесе по преписката наказващият орган преценява направените
възражения, а когато е необходимо, извършва разследване на спорните
обстоятелства. Наказващият орган има задължението да прецени направените
възражения, но не и да обективира мотивите си за тяхната основателност в
наказателното постановление. Такъв реквизит не е предвиден и в
разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, където е уредено задължителното
минимално необходимо съдържание на наказателното постановление.
Извършването на разследване на спорните обстоятелства не е задължение на
наказващия орган, а е предпоставено в зависимост от преценката му за
необходимостта от такова. В този смисъл, пропускът на наказващия орган да
проведе разследване на спорните обстоятелства никога не може да съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила. Санкцията за наказващия
орган, в случаите, когато такова разследване е било необходимо, но не е
извършено, е отмяна на наказателното постановление в случаи, че в
производството по съдебното му оспорване се установи неправилно
приложение на материалния закон.
От друга страна действително, в НП не са посочени смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства, с което формално е нарушена
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН, но в случая това нарушение не е
съществено, тъй като административното наказание е предвидено в
абсолютно определен размер, който не позволява индивидуА.зация на същото,
съответно не може да бъде намален, поради това, че е фиксирано /чл. 27, ал. 5
ЗАНН/.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна и
фактическа страна следното:
В хода на съдебното производство безспорно е установено, че на
посочената в НП дата 29.05.2024 год. и на указаното място – кръстовището
между улиците “Плиска” и “Цар Петър I”, жалбоподателят е управлявал МПС
по посочения пътен участък, като на кръстовището, преди навлизане в него и
продължаване в посока град Плиска, пътят е бил обозначен с пътен знак Б2.
Безспорно установено е по делото, че жалбоподателят не е спрял на знака и
навлизайки в кръстовището отнема предимството на автомобила, който се е
движел по ул. “Цар Петър I”, с което е създал предпоставка за ПТП.
Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП по императивен начин предписва, че
участниците в движението съобразяват своето поведение със сигнА.те на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнА., с пътните знаци и с
пътната маркировка. Поведението, което следва да спазват водачите на ППС
5
при нА.чие на пътен знак “Б2” е посочено в чл. 46, ал. 2 от ППЗДВП, а именно
че са длъжни да спрат на “стоплинията”, очертана с пътна маркировка, или
ако няма такава - на линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят
отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които
имат предимство.”
С оглед конкретното предписание на цитираните нормативни правила,
следва, че е ирелевантно за съставомерността на деянието обстоятелството
дА. въззивникът е спрял преди навлизане в кръстовището, след като същият
не е пропуснал движещият се по пътя с предимство автомобил, управляван от
А. А. М., при нА.чие на обективна възможност да възприеме последния.
Същевременно в хода на съдебното производство не са събрани
доказателства, които да установяват конкретни обективни пречки, които да
възпрепятстват жалбоподателя да установи нА.чието на движещо се превозно
средство по пътното платно. Напротив, от показанията на свидeлите К. и Т. се
установява, че видимостта към кръстовището е била нА.чна, поради което Ю.
Ю. А. е имал обективна възможност при проява на необходимото внимание да
възприеме автомобила, който се е движел с предимство. Като не е сторил това
и е навлязъл в кръстовището, без да осигури предимство на другия автомобил,
въззивникът е нарушил предписанието на знак Б 2 и е допуснал нарушение на
нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
При така установеното деяние, съдът намира, че въззивникът е
извършил вмененото му нарушение, вследствие на което е създал опасност за
движението и предпоставка за ПТП.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват
само в изрично предвидените случаи, като процесният не е от посочената
категория. Съдът намира, че нарушението е извършено от въззивника при
условията на непредпазливост под формата на груба небрежност, доколкото
въззивникът като лице притежаващо правоспособност да управлява МПС е
знаел и е бил длъжен да знае, че следва да съобрази предписанието на пътните
знаци и на път, регулиран с пътен знак Б2, да спре и да пропусне движещия се
с предимство автомобил.
С оглед на изложените доводи, съдът намира, че правилно
жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП,
предвиждащ глоба в размер на 150 лева за водач, който поради неспазване
правилата за предимство, създава непосредствена опасност за движението.
Наложеното наказание е във фиксиран размер, поради което не са нА.це
основания съдът да се произнесе по въпроса за индивидуА.зацията на същото.
Административнонаказващият орган е съобразил чл.6, ал.1, т.15 от
Наредба № Із - 2539 от 17.12.2012 г. и е отнел 10 контролни точки с оглед
установеното нарушение по чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Съдът счита, че процесното нарушение не разкрива белезите на
маловажност, а напротив, същото е с такава степен на обществена опасност,
която оправдава санкционирането на извършителя му. Наред с това
законодателят изрично е предвидил разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП,
съгласно която нормата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима към случаите на
административно нарушение по ЗДвП.
Действително, за да бъде прецизна правна квА.фикация на нарушението
следва ясно да се посочи коя е правната норма, съдържаща правилото за
поведение на водачите на ППС при нА.чие на пътен знак Б2, а именно наред с
6
разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, деянието да се квА.фицира и съгласно
нормата чл. 46, ал. 2 от ППЗДВП. Единствено това нарушение обаче,
изразяващо се в непълнота при посочване на нарушения материален закон, не
съставлява основание за отмяна на НП.
Поради изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН
съдът намира, че следва да потвърди обжалваното НП.
С оглед изхода на делото, въззиваемата страна има право на разноски и е
направила такова искане. Съобразно сведеното до минимум участие по делото
на юрисконсулт, изразило се в прилагане на писмени бележки, следва да се
присъдят разноски в минимален размер от 80,00 лева, за заплащането на които
следва да бъде осъден жалбоподателят.
С оглед изхода на делото следва да бъде оставено без уважение искането
на въззивника за присъждане на сторените от него разноски по делото.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление НП №*4 – 0307 -
000653/21.08.2024 г. на Началника на РУ – Н. при ОД на МВР - Шумен, с
което за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на ЮЛХАН Ю. А., ЕГН:
**********, с адрес град Н., ул. “***” №*, вх. №*, ет. №*, ап. №*, е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 150 /сто и петдесет/ лв. и са
му отнети 10 точки на осн. Наредба № Iз – 2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на
осн. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ЮЛХАН Ю. А., ЕГН: ********** да заплати на ОД на МВР
- Шумен сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща направени в
производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд – град Шумен, в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
7