РЕШЕНИЕ
гр.
София, 21.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в публично заседание на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
при секретаря Р. Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4755 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 203, ал. 2,
предл. 1 КТ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „У.Б.“ АД твърди, че ответникът Х.Т. е
служител на банката, назначен през 2004 г. (първоначално служител на влялото са
в ищцовото дружество „Е.В.Б.Б.Б.“ АД), като от 29.11.2010 г. ответникът е
назначен на длъжност „Специалист отношения с бизнес клиенти“ (впоследствие на длъжност
„Мениджър бизнес клиенти“) в гр. София, филиал „Възраждане“. Ищецът твърди, че
при извършена ревизия на 24.06.2013 г. е установено, че е налице липса в
касовата наличност, поверена на ответника, в размер на 616 257,10 лв.,
както и липса в наличността на АТМ – устройството (банкомата) във филиала,
който е зареждан от ответника, в размер на 146 300 лв. Според ищеца тези
липси се дължат на действия на ответника, осъществени в периода м. 11.2012
г. – м. 06.2013 г., които се изразяват във вземане на суми в брой от касовата
наличност във филиала, вземане на суми в брой от паричните средства,
предоставени на ответника за зареждана на банкомата, както и създаване на
несъществуващи задължения за банката към трети лица – нейни клиенти – чрез
създаване от ответника на неверни данни в информационната система на банката,
като след това тези суми са прехвърляни от клиентите на банката към сметки на
ответника. По този начин ответникът е причинил на ищеца в посочения период
имуществени вреди в размер на установените липси от общо 762 557,10 лв.
Ищецът твърди, че тези действия на ответника са умишлени, тъй като са извършени
от него при съзнаване на обстоятелството, че от тях за банката ще произтекат
вреди, като ищецът е целял или поне е допускал настъпването на тези вреди.
Ищецът посочва още, че за част от нанесените вреди в размер от общо
360 000 лв. срещу ищеца е уважен иск, който е предявен като частичен иск
за обезщетение от посочения общ размер на вредите, поради което в настоящото
производство ищецът иска ответникът да му заплати останалата част от дължимото
обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер от общо
402 557,10 лв., представляващ частичен иск от общия размер от
762 557,10 лв., заедно със законната лихва върху посочената сума от 24.06.2013
г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски по делото.
Ответникът Х.Т. оспорва иска. Не оспорва, че през
процесния период е бил служител на ищеца. Твърди, че не е причинил с действията
си вреди за ищеца, както и че действията му не са извършени виновно. Не
претендира разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
По делото е безспорно, а също
така е видно от представените трудов договор и допълнителни споразумения към него
(особено допълнителното споразумение от 23.11.2010 г.), че за процесния период м. 11.2012
г. – м. 06.2013 г. ответникът Х.Т. е служител на ищеца „У.Б.“ АД в поделението
на ищеца филиал „Възраждане“, гр. София, където заема длъжността „мениджър
бизнес клиенти“ (както е видно от представената по делото професионална справка
от 16.06.2014 г. за заеманите от ответника длъжности при ищеца, а също и от
длъжностна характеристика, връчена на ответника на 06.03.2013 г.; преди
това ответникът е назначен в посочения филиал на длъжност „специалист отношения
с бизнес клиенти“ съгласно допълнителното споразумение към трудовия му договор).
На 23.09.2013 г. трудовото правоотношение между ищеца и ответника е прекратено,
видно от представената заповед от същата дата за налагане на наказание
„дисциплинарно уволнение“ на ответника.
По делото е представено съдебно
решение от 22.04.2016 г. на СГС (влязло в сила на 28.02.2018 г., видно от
представените решение на САС от 20.02.2017 г., с което е потвърдено решението
на СГС, и определение на ВКС от 28.02.2018 г., с което не е допуснато до
касационно обжалване решението на САС). С това решение ответникът е осъден да
заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди, включващо сумата от
350 000 лв., представляващи липсваща касова наличност, и сумата от
10 000 лв., представляваща липсващи парични средства в касата на АТМ
устройство (банкомат), които липси са установени при ревизия на 24.06.2013 г.
По отношение и на двете посочени суми претенциите са били заявени като частични,
като разликата до общия заявен размер в това производство пред СГС е предмет на
иска, предявен в настоящото производство. Въпреки това обаче в случая не може
да се приеме, че е налице сила на пресъдено нещо относно правопораждащите
факти, които са основание както на предявения в настоящото производство иск,
така и на този, по който е поставено решението на СГС от 22.04.2016 г. Това е
така поради спецификата на правопораждащите факти в настоящия случай, при която
количествената характеристика е решаваща.
Претенцията на ищеца се основава
на непозволено увреждане, извършено от ответника, при което на ищеца са
причинени имуществени вреди, представляващи липсващи парични средства в
определен размер. По отношение на сумата от общо 360 000 лв. е установено
с посочено по-горе съдено решение, че ответникът умишлено е причинил на ищеца
вреда, изразяваща се в липсата на тази сума. Дали обаче ответникът е причинил с
виновното си (умишлено, според твърденията на ищеца) поведение и липсата на
допълнително 402 557,10 лв., предмет на настоящия иск, е въпрос, който
изиска установяването не само на липсата и на тази сума, но и на конкретното
поведение на ответника, довело до тази липса, както и на наличието на умисъл от
субективна страна и по отношение на тази липса. Иначе казано, не е достатъчно
да се установи, че при извършената на 24.06.2013 г. ревизия, е установена
липсата на сумата от 360 000 лв., която се дължи на виновно поведение на
ответника, за да се приеме, че и всяка друга сума, чиято липса е установена при
тази ревизия, също е в резултат от умишлените действия или бездействия на
ответника (особено като се съобрази, че в поделението на банката, където е
установена липсата, работят и други лица). Това налага в настоящото
производство да бъдат отново установени всички предпоставки за възникването на
отговорността на ответника за цялата сума от 762 557,10 лв., за да се
приема, че той носи отговорност и за липсата на сумата от 402 557,10 лв.,
предмет на настоящото производство.
По делото са представени два
протокола за резултатите от извършена ревизия на 24.06.2013 г. Според
отразеното в тези протоколи, които са подписани от ответника, и съгласно
показанията на свидетелите Л.Ц.и К.Г., които са лицата – вътрешни одитори в
банката – включени в състава на комисията, извършила ревизията, при направената
проверка в поделението на банката, където упражнява трудовата си дейност и
ответникът (филиал „Възраждане“), е установено, че към датата на ревизията
24.06.2013 г. е налице разминаване между данните съгласно информационната
система на банката относно наличните парични средства при ответника и
действително наличните при него суми, като липсва сума в размер на
616 257,10 лв. Тъй като ревизията е предизвикана от главния касиер на
банката поради установена свръхналичност на парични средства във филиала на
банката (както сочат в показанията си свидетелите и видно от представената по
делото вътрешна кореспонденция между служители на банката), част от ревизията е
насочена към проверка на всички налични парични средства във филиала,
включително средствата, които се намират в АТМ устройството (банкомата) във
филиала (това сочат в показанията си и двамата свидетели и особено свидетелкатаГ.).
Според представения протокол и съгласно показанията на свидетелите при
проверката на наличността на банкомата е установено, че в устройството следва
да има със 146 300 лв. повече, отколкото действително са установени
(установени са налични 40 лв.), т.е. посочената сума липсва.
По отношение на паричната сума от
616 257,10 лв., която е установено, че липсва при ответника (като разлика
между наличните при него суми и отразените в банковата информационна система),
трябва да се има предвид следното.
Според показанията на свидетелите
Ц. иГ. и заключението на счетоводната експертиза по делото на ответника е
възложено от директора на филиала на банката да приема пари в наличност,
въпреки че той не е назначен на длъжност касиер и съответно на него не е
предоставена индивидуална каса. Както разясняват свидетелите, всеки служител на
банката, който оперира с пари в наличност (получава пари в наличност от клиенти
на банката или предава на клиентите парични суми), поначало разполага с
индивидуална каса, която в края на всеки работен ден се заключва в трезора на
банката. На ответника обаче не е определена такава индивидуална каса, тъй като,
според възложената му от директора на филиала функция, ответникът е следвало да
не задържа в себе си пари в наличност, а незабавно да ги предава на друг
служител (на касиера), след като бъдат получени от клиенти на банката.
Свидетелите посочват, че въпреки липсата на индивидуална каса за ответника, в
информационната система на банката са правени записи за касовата наличност при
него (касов дневник и съответни справки за наличностите), доколкото са му
възложени функции, свързани с държането на пари в наличност. Тези записи са
представени и по делото, а също така са разгледани от счетоводната експертиза.
Във връзка с посоченото от
свидетелите и отразеното от счетоводната експертиза обстоятелство, че на
ответника са възложени дейности, свързани с получаване на пари в наличност от
клиенти на банката, по делото е представена заповед от 08.08.2012 г. на
директора на филиала, в която е посочено, че на ответника се възлага по
изключение да извършва касови операции – да приема вноски на каса, като след
това незабавно паричните суми следва да се прибират и съхраняват в определения
за това тетраедър (т.е. индивидуална каса), макар и да не става ясно дали
индивидуалната каса е на ответника или на друго лица. Заповедта е връчена на
ответника. Следва да се има предвид обаче, че в нея е посочено, че тя е
издадена във връзка с отпуск на друг служител през втората половина на м.
08.2012 г., поради което трябва да се разбира като въведена временна организация
на работата във филиала поради отпуска, т.е. до края на м. 08.2012 г.
Следователно тази заповед не се отнася пряко до процесния период.
Въпреки това трябва да се
отбележи, че на ответника е възлагано да работи с пари в наличност, което е
видно и от посочената заповед. Това е правено и в предходни периоди, когато
ответникът е работил в друг филиал на банката, видно от представената заповед
от 19.11.2008 г., в която директорът на филиал „Тодор Александров“ издава
нареждане, включително и към ответника, във връзка с поддържането на касовите
наличности, което предполага, че на ответника са предоставяни пари в брой и в
този филиал, където той също е заемал длъжността „специалист отношения с бизнес
клиенти“. Въпреки това свидетелят Ц. посочва, че не е установявал друг път в
банката подобна практика – на служител, чиито функции на включват работа с
пари в наличност, да се възлагат допълнително такива функции със заповед на
директора на поделението. Видно и от представените по делото длъжностни характеристики
(както за длъжността „специалист отношения с бизнес клиенти“, така и за
длъжността „мениджър бизнес клиенти“ – последната в изключително нечетливо
копие), за замените от ответника длъжности не е предвидено работа с пари в
наличност.
Свидетелите също така посочват,
че за предадените между служителите парични суми в наличност се съставя
приемно-предавателен протокол и се прави отразяване в информационната система
на банката. По делото са представени три приемно-предавателни протокола,
подписани от ответника – от 19.04.2013 г. за 307 000 лв., от 16.05.2013 г.
за 64 080 лв. и от 17.05.2013 г. за 28 000 лв. или за общо
399 080 лв., получени от ответника. Това обстоятелство е отразено и в
заключението на счетоводната експертиза по делото. Същевременно по делото са
представени и други документи, свързани с предаваните на ответника парични суми
от наличните в трезора на филиала на банката средства, а също и от клиенти на
банката, както и за предадените от ответника средства към трезора на банката,
т.е. към други служители на банката. Обобщена справка за тези три вида
операции, отразени за потребителското име на ответника в банковата
информационна система в периода м. 11.2012 г. – м. 06.2013 г., е
представена в последното заседание по делото. От справката е видно, че за този
период за потребителското име на ответника е отразено, че е той е приел от
банката общо 1 454 756,95 лв., а от клиенти на банката е получил общо
146 179,60 лв., като същевременно е предал на банката общо 984 679,45
лв. Така разликата, която представлява парична сума, която следва да е налична
при ответника, възлиза на 616 257,10 лв. Същата сума е отразена в
справките за касовата наличност на ответника, т.е. за наличните при него
парични средства, които са представени по делото. Тези справки са от 17.06.2013
г. и след това от 21.06.2013 г., като на последната справка, която е създадена
за целите на проверката, ответникът е отбелязал, че посочените в справката пари
ги няма в наличност. Тези обстоятелства също са отразени и в счетоводната
експертиза по делото. Както се посочи, липсата на същата сума е отразена и в
протокола за извършената ревизия от 24.06.2013 г.
В заключението на счетоводната
експертиза са разгледани както представените по делото документи във връзка с
извършените операции с потребителското име на ответника, включително и
подписаните от него протоколи, справки и други документи, а също така и
намиращата се в банката информация за процесния период. Според заключението
(задачи 8 – 12) в периода 29.11.2012 г. – 18.12.2012 г. с потребителското име
на ответника в информационната система на банката са генерирани 11 операции,
представляващи вноски от клиенти на каса, за сумата от общо 146 176,60 лв.
Вещото лице посочва, че отразените като внесени на каса суми са насочвани по
партидите на съответните клиенти на банката, т.е. със съответните суми са
заверявани сметките на клиентите на банката. Същевременно вещото лице
отбелязва, че липсват първични счетоводни документи за внесените суми
(обстоятелство, което е отбелязано и в представения по делото одиторски
доклад), а също така няма данни от които да може да се установи и дали тези
средства реално са постъпили.
Следователно от общата сума,
която според протокола от 24.06.2013 г. за извършената ревизия липсва в
наличност при ответника и възлиза на 616 257,10 лв., според
представените по делото документи и съгласно посоченото от вещото лице по
счетоводната експертиза 399 080 лв. представляват парични суми в
наличност, които са предадени на ответника от други служители на банката.
Получаването на тези суми от ответника в периода 19.04.2013 г. –
17.05.2013 г. е отразено както в посочените по-горе приемно-предавателни
протоколи, подписани от него, така и в информационната система на банката. Липсва
информация, от която да може да се определи предназначението на тези суми, още
повече, че на ответника е възложено само да получава пари в наличност от
клиенти на банката, но не и да предава на клиентите такива суми. По-същественото
обаче е, че липсват данни в информационната система на банката или други доказателства,
от които да е видно тези суми да са предадени на трети лица (на клиенти на
банката) или да са предадени обратно от ответника на други служители на
банката, отговарящи за парите в наличност (на касиери). Поради това следва
изводът, че тези парични средства са останали в държане на ответника. Тяхната
липса е установена при ревизията от 24.06.2013 г. и потвърдена от ответника –
както се посочи, той е отбелязал върху представената по делото справка за
касовата му наличност към 21.06.2013 г., че паричните суми не са в наличност
при него. Липсата на тази парична сума представлява вреда (загуба) за банката,
доколкото активът на нейното имущество е намален с посочената сума, предадена
на ответника.
Друга част от общата липсваща
сума, установена при проверката, която е в размер на 146 176,60 лв.,
според счетоводната експертиза представлява вноски на пари на каса от клиенти
на банката, които са приети от ответника. Тъй като липсват първични документи,
които би следвало да са съставени във връзка с внасянето на тези суми (вносни
бележки от клиентите на банката), не може да се установи дали действително
съответните клиенти на банката са предоставили на ответника паричните суми, или
той само ги е отразил като вноски от клиентите, но без реално да ги получава. От
данните от информационната система на банката, включително и от представените
по делото доказателства във връзка с тези операции, които са разгледани от
счетоводната експертиза, се установява, че ответникът е отразил вноските в
информационната система на банката и съответно с тези суми са заверени сметките
на клиентите.
При това положение, ако сумите са
предадени от клиентите на банката на ответника, но той не ги е предал на
банката (доколкото липсват доказателства за това, включително от записите в
информационната система), а само е отразил постъпването им по сметката на
клиентите, за банката са възникнали задължения, тъй като тя е длъжна да върне
внесените при нея суми на клиентите си при поискване, но реално в имуществото
на банката тези суми не са постъпвали. Поради това по този начин е увеличен
пасивът на банката, т.е. увеличени са задълженията ѝ към клиентите, без
на това да съответства и увеличаване на актива чрез постъпване на сумите при
банката, поради което е налице вреда за банката.
От друга страна, ако сумите, за
които ответникът е отбелязал в информационната система на банката, че
представляват вноски от нейни клиенти, всъщност не са реално предадени от
клиентите на банката, а само са отразени като техни вноски, в този случай за
банката не възниква същинско задължение, въпреки отразяването му в
информационната ѝ система. При това положение вреда за банката може да
настъпи само тогава, когато клиентите се разпоредят с отразените по сметките им
суми, които те реално не са внасяли, а по делото не са налице доказателства за
подобни разпореждания.
Тук обаче следва да се съобразят
дадените от ответника обяснения от 24.06.2013 г. (представени по делото)
във връзка с извършената проверка, в които той посочва, че вноските от клиенти
на банката са извършвани чрез него, като след това той не е предавал парите в
наличност и не ги е съхранявал на съответните специално обособени места. С
оглед на тези обяснения следва да се приеме, че ответникът действително е
получавал парични суми в наличност от клиенти на банката, които след това не е
предавал на съответните служители на банката, т.е. налице е първата посочена
по-горе хипотеза, при която от действията на ответника е причинена вреда на
банката.
Действително, според заключението
на счетоводната експертиза, при извършената редовна годишна инвентаризация на
активите на филиала на банката не са установени липсващи суми във филиала.
Трябва да се съобрази обаче, че според Приложение № 1 към заключението за
резултатите от ревизията (цитирано в заключението на вещото лице) при
проверката на касовата наличност и конкретно на наличните средства в касите на
служителите (т. 1.1 от приложението) на 28.12.2012 г. е проверена само касата
на служителката Н.К., при което не е установено несъответствие между наличните
суми и отразеното в информационната система на банката. Касата на ответника не
е проверявана, тъй като, както се посочи по-горе, с оглед на възложените му
функции да приема по изключение пари в наличност и след това да ги предава
незабавно на съответния касиер, ответникът не е разполагал с каса, т.е. той не
е следвало да държи при себе си пари в наличност. Именно липсата на ревизия на
парите в наличност при ответника, доколкото за него не е определена каса, може
да обясни причината при годишната ревизия в края на 2012 г. да не бъде
установена липсата на сумата от 146 176,60 лв. – внесена от клиенти на
банката чрез ответника.
Двете групи суми, получени от
ответника и посочени по-горе – от служители на банката (общо 399 080 лв.)
и от клиенти на банката (общо 146 176,60 лв.) – възлизат общо на 545 256,60
лв. Същевременно липсващата касова наличност, установена при ответника, е в
размер на 616 257,10 лв. Налице е разлика от 71 000,50 лв. Произходът
на тази сума, т.е. дали тя е предоставена от клиенти на банката, или от други
служители, не е изяснен по делото. За нея липсва информация и в заключението на
счетоводната експертиза. Единственият друг източник на парични суми в
наличност, които е получавал ответникът, са получени от него ценни пратки.
Според вещото лице обаче данни за такива пратки, получени от ответника, в
информационната система на банката има само през м. 06.2013 г. (три пратки), но
нито една от получените суми не е прехвърлена като налични средства по каса на
ответника. Следователно ответникът не е задържал паричните суми от получените
от него ценни пратки (чийто размер е общо 240 000 лв.).
По отношение на сумата от
71 000,50 лв. следва да се взема предвид, че тя е отразена в касовата
наличност на ответника, т.е. в наличните парични суми, които би следвало да се
намират при ответника според записите в банковата информационна система. Според
справките от 17.06.2013 г. и от 21.06.2013 г., на които се основават и
заключенията в протокола за извършената ревизия, парите в наличност при
ответника възлизат общо на 616 257,10 лв., което включва и сумата
71 000,50 лв.
Според свидетеля Ц. всеки
служител отразява извършените от него операции и получените от него пари в
наличност в банковата информационна система, където служителят се идентифицира
със свое индивидуално потребителско име и парола (това е разяснено и в
счетоводната експертиза). Потребителското име за ответника е ВТ004907, което е
отбелязано и в протокола за ревизията от 24.06.2013 г., в заключението на счетоводната
експертиза по делото, както и в други от представените по делото документи във
връзка с извършвани от ответника операции (включително в посочените по-горе
приемно-предавателни протоколи, подписани от ответника и в справките за касовата
наличност на ответника). Следователно отразяването на определена парична сума в
информационната система като налична при ответника, т.е. заведена на неговото
потребителско име, следва да се приеме като запис, направен от самия него.
В заключението на счетоводната
експертиза е посочено, че според проверените от вещото лице документи
ответникът е получил парола за достъп до модула ВОЛТ (VAULT) на банковата информационна
система на 22.04.2013 г. въз основа на искане на директора на филиала на
банката (в заключението на първия ред от отговора на задача 6 погрешно е
отразена датата 22.04.2012 г., но от изложените по-нататък обстоятелства става
ясно, че това е техническа грешка и датата е 22.04.2013 г.). Същевременно
обаче, видно от цитираното от вещото лице искане на директора на филиала
(самото искане или друга заповед на директора в тази връзка не са представени
по делото), на посочената дата са възстановени права и е предоставен
допълнителен достъп на ответника до модула ВОЛТ на банковата информационна
система, свързани с напускането на друг служител на филиала и възложените на
ответника допълнителни функции, свързани с изпращане и получаване на ценни
пратки. Същевременно, както се посочи по-горе, с представената по делото
заповед от 08.08.2012 г. на директора на филиала на ответника е възложено да
извършва касови операции, като приема вноски от клиенти на каса. Това
обстоятелство се посочва и от ответника в обясненията му от 24.06.2013 г.,
където той заявява, че е получавал такива вноски през м. 12.2012 г. Също така,
по-горе беше изяснено и това, че ответникът е получавал и пари в наличност от
други служители, работещи във филиала на банката. За извършване на тези
операции на ответника е необходимо да бъде предоставен достъп до модула ВОЛТ,
което е видно и от функциите на този модул на информационната система на
банката, които са разяснени от счетоводната експертиза – в него се отразяват
всички прехвърляния на пари в наличност. Следователно, трябва да се приеме, че
с искането на директора на филиала от 22.04.2013 г., посочено в заключението на
счетоводната експертиза, само е разширен достъпът на ответника до модула ВОЛТ
във връзка с новите му функции, свързани с изпращане и получаване на ценни
пратки, но ответникът и преди това е имал такъв достъп по отношение на операциите,
свързани с получаване на пари в наличност от клиенти на банката и от други
служители, работещи в същия филиал.
След като ответникът е разполагал
с достъп до модула ВОЛТ на информационната система на банката и е отразил в
тази система чрез използването на своето потребителско име и парола, че е
получил пари в наличност в общ размер на 616 257,10 лв., следва да се
приеме, че при него действително са постъпили тези суми, макар и за произхода
на сумата от 71 000,50 лв. да липсват данни по делото. Постъпването на
тази сума в наличност при ответника и съответно обстоятелството, че тя не е
предадена на съответните служители на банката (касиерите, работещи във филиала),
е видно и от обобщената справка от информационната система на банката за
получени от ответника парични суми в наличност и освободени (т.е. предоставени
на касиерите) суми. В допълнение следва да се имат предвид и обясненията на
ответника от 24.06.2013 г., в които той посочва, че липсата на касова наличност
в размер на 616 257,10 лв. се дължи на негови действия. Така ответникът
признава обстоятелството, че липсва именно посочената сума, която е следвало да
бъде налична при него и която сума той не е предал на съответните служители на
банката (касиерите).
По отношение на паричната сума от
146 300 лв., която при ревизията от 24.06.2013 г. е установено, че липсва в АТМ
устройството (банкомата) на филиала на банката, следва да се има предвид
следното.
Според заключението на
счетоводната експертиза при годишната ревизия на филиала на банката, когато на
27.12.2012 г. е проверена и наличността в банкомата, е установено, че няма
разминаване между счетоводните данни и фактическата наличност на парични
средства в устройството. Същата констатация е направена и при последващи три
ревизии, извършени в началото на 2013 г. – последната е от 04.04.2013 г.
Следващата ревизия е тази от 26.06.2013 г., когато е установена липсата на
парични средства в банкомата в размер на 146 300 лв. Следователно липсата
е настъпила в периода 04.04.2013 г. – 26.06.2013 г., който се включва и в
процесния период (м. 11.2012 г. – м. 06.2013 г.).
Видно от представения по делото приемно-предавателен
протокол от 19.04.2013 г. на тази дата ответникът е получил ключ и шифър
за достъп до вътрешността на банкомата. По делото не е представена обща заповед
на директора на филиала на банката, с която да се възлага на ответника да
зарежда с пари банкомата. Представени са отделни такива заповеди за конкретни
случаи (от 13.06.2011 г. и от 17.06.2011 г.), както и заповеди от директора на
друг филиал (който е същото лице като директора на филиал „Възраждане“), в
който преди това е работил ответникът (от 11.04.2006 г. и от 19.11.2008 г.), с
които на ответника е възлагано да извършва действия по зареждане на банкомата с
пари. Обстоятелството, че на ответника е възложено да извършва дейност по
зареждането на банкомата с пари, е видно и от представените по делото разписки,
отразени и в заключението на вещото лице, според които в периода 23.04.2013 г.
– 20.06.2013 г. ответникът е получил от касиера на филиала на банката шест пъти
суми за зареждане на банкомата с общ размер от 199 000 лв. Всички
разписки, с изключение на една за сумата 61 000 лв., са подписани от
ответника. Така в периода, в който е настъпила липсата на парични средства от
банкомата (м. 04 – м. 06.2013 г.) ответникът е получил от касиери, работещи във
филиала на банката, сумата от 199 000 лв. за зареждане на банкомата,
като през същия период той е имал и достъп до банкомата (осигурен ключ и
шифър).
Според представената по делото
справка за зареждането на банкомата през този период и други служители на
банката също са получавали суми за зареждане на устройството. Поради това само
по себе си обстоятелството, че ответникът също е извършвал дейност по зареждане
на банкомата с пари, не означава, че именно неговото поведение е довело до
установената липса на парични средства в устройството. Посоченото от свидетеля Ц.,
че той е наблюдавал на запис от охранителна камера един случай, при който
ответникът е зареждал сам банкомата, също не означава, че ответникът е причинил
с поведението си липсата на парични средства – свидетелят не сочи подобни
действия да се виждат на записа. Връзката между поведението на ответника и
установената липса на парични средства в банкомата се установява само от
заявеното от самия ответник – както в протокола за ревизията на банкомата от
24.06.2013 г., така и в обясненията си от същата дата, ответникът посочва, че
установената липса на сумата от 146 300 лв. се дължи само на извършените
от него действия по фиктивно зареждане на банкомата. В обясненията си
ответникът потвърждава, че е получавал суми от касиерите на банката за
зареждане на банкомата, но не е поставял всички получени суми в устройството.
С липсваща сума от 146 300
лв., предназначена за зареждане на банкомата, е намалено имуществото на
банката, т.е. причинена ѝ е вреда. Както се посочи, липсата е причинена
от поведението на ответника, поради което и вредата за банката е в причинна
връзка с неговите действия, които са извършени през процесния период.
В обобщение, относно причинените
от поведението на ответника вреди на ищеца следва да се посочи, че по делото са
налице редица обстоятелства, които не са напълно изяснени. Установено е, че
ответникът е оперирал с парични средства в наличност за процесния период, като
е имал и достъп до информационната система на банката и до модула ВОЛТ в нея,
но не е ясно защо са му възложени подобни функции, тъй като те не отговарят на
заеманата от него длъжност, още повече, че вътрешният одитор на банката
свидетелят Ц. посочва, че не е запознат с подобна практика в банката. Не е
изяснено и защо при възложените на ответника допълнителни функции не е
осъществяван достатъчен контрол върху дейността му, включително като той е
оставян сам да зарежда банкомата, участвал е в комисии, проверяващи зареждането
на банкомата, т.е. собствената му дейност, не е извършена годишна ревизия на
паричните наличности при ответника, макар да му е възложено да приема такива
наличности, не е проверявано изпълнението на задължението на ответника
незабавно да се освобождава от получените пари в наличност, като ги предава на
други служители на банката. Дори и при установената свръхналичност на парични
средства във филиала, която е резултат от отразените в банковата информационна
система операции с получени от ответника пари в наличност, не са предприети
незабавни действия, за да се установи дали тези суми се намират при ответника –
това е станало по-късно при извършената ревизия. Освен това следва да се
отбележи, че по делото не е напълно изяснено, доколкото липсват доказателства
за това, как ответникът е получил парите в наличност, отразени по неговото
потребителско име в банковата информационна система. В тази връзка липсват
първични документи, съставни от клиенти на банката за внасяни от тях суми,
предадени на ответника, няма информация и защо на ответника са предавани суми в
наличност от други служители на банката, а за част от сумите, както се посочи,
липсва каквато и да е документална информация за произхода им и как са
попаднали при ответника. По делото също така не са представени и всички
релевантни заповеди на директора на филиала, които са свързани с предоставения
достъп на ответника до модула ВОЛТ на банковата информационна система през
процесния период, както и с възложените му функции по приемане на пари в
наличност и по зареждане на банкомата. Всички тези неясноти в информацията,
събрана по делото, сочат на възможност поведението на ответника да не е
единствена причина за установените вреди за банката.
Така, макар да са налице
достатъчно доказателства, от които да може да се направи вероятен извод, че
ответникът е получил определени парични суми и след това не ги е предал на
лицата, за които са предназначени, този извод не би могъл да бъде категоричен,
а за част от сумите дори не може да се направи такъв извод от представените
доказателства, ако не се съобразят дадените от ответника обяснения от
24.06.2013 г. По същество с тези обяснения ответникът признава, че сам е
отговорен за установените при проверката липси, като признава включително и
размера на липсите. Именно тези обяснения, дадени от ответника, съдържащи
неговите признания за това, че установените липси, т.е. вреди за банката, се
дължат не неговото поведение, са основното доказателство за наличието на
причинна връзка между поведението на ответника и настъпилата вреда за банката,
а за част от случаите, както се посочи по-горе, установяват и самия факт на
вредата.
Тук трябва да се посочи, че
съгласно чл. 116, ал. 1 НПК присъдата на наказателния съд не може да
се основава само на самопризнанието на обвиняемия. За разлика от наказателния
процес обаче гражданският процес определя висока доказателствения стойност на
признанието на неизгоден за страната факт. Ако то е направено пред съда, признанието
води до отпадане на необходимостта да се установяват определени факти по делото
(отделяне на безспорни обстоятелства съгласно чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК,
които не се нуждаят от доказване) или дори до отпадане на необходимостта да се
доказват каквито и да било факти от предмета на доказване, ако се признае предявеният
иск (решение при признание на иска – чл. 237 ГПК). Ако признанието на неизгоден
за страната факт е направено писмено и извънсъдебно, както и обясненията на
ответника в настоящия случай, то също се ползва със значителна стабилност,
доколкото е недопустимо да се опровергава със свидетелски показания без
съгласието на насрещната страна (чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК).
Този подход на гражданския процес
към доказателственото значение и стойност на самопризнанието на страната
означава, че дадените от ответника обяснения от 24.06.2013 г. са достатъчни, за
да се приеме, че е налице негово противоправно поведение, от което са настъпили
вреди за банката. Вредите се изразяват в липсваща касова наличност при
ответника от общо 616 257,10 лв. и в липсващи парични суми, предадени
на ответника и предназначени за зареждане на банкомата на филиала от общо
146 300 лв., както е посочено в самите обяснения, или общият размер на
липсващите суми възлиза на 762 557,10 лв. Разбира се, по-горе бяха
изложени подробни съображения и анализ на множеството други доказателства по
делото, макар и повечето от тях косвени, чрез които също се установява липсата
на посочената сума, която може да се свърже с поведението на ответника, макар и
в голяма степен само чрез неговите обяснения.
В допълнение следва да се посочи
и това, че в настоящото производство ответникът не е предоставил каквато и да
било информация, която да разяснява какво се е случило с процесните суми, както
и каква е причината той да свърже липсата им единствено със своето поведение в
обясненията си. Поради това дадените от него обяснения не се разколебават, а
по-скоро се подкрепят от другите доказателства по делото.
Освен това, дори и поведението на
ответника да не е единствената причина за вредите, понесени от банката, то е в
причинна връзка с всички процесни липси, както посочва и ответникът в
обясненията си и както се установява в настоящото производство. При това
положение, след като съгласно чл. 53 ЗЗД ако няколко лица заедно за причинили
определена вреда, те отговарят солидарно за обезщетяването ѝ, ответникът
следва да отговаря за целия размер на дължимото обезщетение за причинените и от
неговото поведение вреди.
Накрая следва да се разгледа
наличието на вина у ответника във връзка с причинените вреди. Доколкото
съгласно чл. 203, ал. 2, предл. 1 КТ отговорността на ответника като служител
на ищеца за вреди, причинени при или по повод изпълнение на трудовите му
задължения, е в пълния размер на причинените вреди само, ако той е действал
умишлено, трябва да се посочи, че презумпцията за наличие на вина съгласно чл.
45, ал. 2 ЗЗД е неприложима, тъй като тя се отнася само до непредпазливите
деяния. Умисълът винаги следва да бъде доказан. Съгласно определението на чл.
11, ал. 2 НК, приложено съответно за нуждите на гражданската отговорност за
вреди, умисъл е налице, когато лицето, причинило вредата, е съзнавало и
предвиждало настъпването на вредоносни последици от действията си, като е
искало, т.е. целяло тези последици да настъпят, или поне ги е допускало. Тъй
като умисълът като форма на вина е част от вътрешния психически свят на лицето,
той се установява по външните прояви на поведението му.
В случая се установява, че
ответникът е получил за периода от около седем месеца значителни парични суми в
наличност – общо 762 557,10 лв., които след това не са намерени при него.
Макар по делото да няма данни какво се е случило с тези парични суми, нито
ответникът да заявява да се е възползвал по някакъв начин от тях, това всъщност
е без значение. Самото обстоятелство, че ответникът, който е служител в банка и
то работи в тази институция от години, е допуснал от неговото държане да
изчезне подобна парична сума и то при посочените по-горе обстоятелства – не е
отчитал предадените му парични средства и не е зареждал банкомата през един
продължителен период от време, сочи на съзнаване от негова страна и предвиждане
на обстоятелството, че с действията си ще причини вреда на банката, изразяваща
се в липсата на паричните средства. Следва също така да се приеме, че
ответникът е целял настъпването на тази вреда за банката, което може да се
обясни с неговите действия, описани в обясненията му от 24.06.2013 г., когато
различни служители на банката са искали информация за голямата касова
наличност, намираща се при него. Според обясненията му ответникът е намирал
различни начини да отклони отправените към него запитвания, като е заблуждавал
другите служители, че ще се освободи от наличните парични средства. По този
начин ответникът се е опитал да прикрие извършваното в този момент от него
деяние, което сочи на това, че той е целял да причини вредоносния резултат. По
отношение на парите, предоставени за зареждане на банкомата, извършеното според
обясненията на ответника „фиктивно зареждане“ на устройството означава, че той
не е поставил всички предоставени му парични средства в устройството, а ги е
задържал в себе си, без да ги върне обратно на други служители на банката,
което отново сочи на предвиждане на вредата, която ще произтече от действията
му за банката, която ще бъде лишена по този начин от паричните средства, и
пряко целене на настъпването на този резултат.
Не може да се приеме, че на
ответника са липсвали достатъчно познания за работа с банковата информационна
система или с банкомата, поради това, че извършването на действия с пари в
наличност не е включено в длъжностната му характеристика и той не е обучен за
това. На първо място естеството на самите действия, изразяващи се в получаване
на пари в наличност и неизползването им по предназначение – тези пари не са
предадени на служители на банката или на клиенти, ако са били предназначени за
тях, нито са поставени в банкомата – предполага, че дори и на лице без нужното
обучение е ясно, че парите не следва да се задържат у него, а да бъдат върнати,
след като не са употребени по предназначение. В случая следва да се съобрази
също така както дългогодишния опит на ответника като служител на банката, така
и обстоятелството, че и в предходни периоди са му възлагани дейности, свързани
с получаване на пари в наличност и зареждане на банкомата. Тези обстоятелства,
заедно с естеството на извършените действия, посочено по-горе, водят до извода,
че липсата на обучение, преминато от ответника, не може да изключи умисъла при
действията му, довели до причиняването на вреди за банката. Още повече, че
ответникът не е дал по делото каквото и да било обяснение за действията си,
което да се свърже с незнание на определени обстоятелства поради липса на
обучение (напр. ответникът не твърди да не е знаел как да отразява операции в
модула ВОЛТ или как да зарежда банкомата, което да е довело до грешки в
отразяването в информационната система на банката).
По изложените съображения следва
да се приеме, че в процесния период м. 11.2012 г. – м. 06.2013 г.
ответникът е извършил противоправни действия, с които умишлено е причинил вреда
на имуществото на банката ищец, изразяваща се в липсата на сума в общ размер от
762 557,10 лв., поради което съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД той следва да
обезщети ищеца като заплати тази сума. Същевременно обаче, според заключението
на счетоводната експертиза по делото (в отговора по задача 2) на 25 и
26.06.2013 г., т.е. непосредствено след ревизията, различни лица са внесли в
банката суми за възстановяване на липсващите парични средства – основанието на
плащанията е погасяване на дефицита, осчетоводен на името на ответника. Общият
размер на тези суми е 11 730 лв. Следователно с тази сума частично е
възстановена липсата за банката, поради което дължимото от ищеца обезщетение
възлиза на 750 827,10 лв. Като се съобрази, че за част от тази сума в
размер от 360 000 лв. вече е уважен иск със същото основание срещу
ответника, предявеният в настоящото производство иск следва да се уважи за
сумата 390 827,10 лв.
Според чл. 84, ал. 3 ЗЗД при
задължения от непозволено увреждане, каквито са и процесните, длъжникът е в
забава и без покана, т.е. от момента на причиняването на вредата, когато
възниква и задължението му да я обезщети. Поради това съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД от този момент той следва да дължи и законната лихва за забава. Следователно
основателна е претенция на ищеца ответникът да заплати и лихва за забава върху
дължимото обезщетение от датата, на която е установена вредата – 24.06.2013 г.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски по делото, съответно на уважената
част от иска, които възлизат общо на 27 376,62 лв. Тъй като ответникът е
освободен от заплащане на разноски за експертизата по делото, на основание чл.
78, ал. 6 вр. с ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати по сметка на съда сумата 5,83
лв., представляваща дължимата от ответника сума за разноски за експертиза,
съответно на отхвърлената част от иска.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Х.К.Т., ЕГН **********, адрес *** да заплати на „У.Б.“ АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, пл.
„******** на основание чл. 203, ал. 2,
предл. 1 КТ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата 390 827,10 лв. (триста
и деветдесет хиляди осемстотин двадесет и седем лева и 10 ст.) – обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в липса на парични суми в наличност от филиал
„Възраждане“ на банката, настъпила в периода м. 11.2012 г. – м. 06.2013 г.
и установена при проверка от 24.06.2013 г., заедно със законната лихва върху
посочената сума от 24.06.2013 г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от
402 557,10 лв. (предявен
като частичен иск от общия размер от 762 557,10 лв.).
ОСЪЖДА Х.К.Т., ЕГН **********, адрес *** да заплати на „У.Б.“ АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, пл.
„****** сумата 27 376,62 лв. (двадесет
и седем хиляди триста седемдесет и шест лева и 62 ст.) – разноски по делото.
ОСЪЖДА „У.Б.“ АД, ЕИК******, със седалище и адрес
на управление ***, пл. ******** да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 5,83 лв. (пет лева и 83
ст.) – разноски по делото за съдебна експертиза.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: