РЕШЕНИЕ
№ 233
гр. гр. Хасково, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20215640201053 по описа за 2021 година
установи, че:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания.
Образувано е по жалба от ЦВ. АНДР. АТ. от град Хасково, чрез адв.М.Т., срещу
Наказателно постановление № 20 - 1253 - 001996 от 17.02.2021 г. на Началник група към
Сектор ПП при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 175, ал. 1,
т. 4 от ЗДвП, чл.183, ал.4, т.7 предл.1 от ЗДвП, чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1,
предл. 1 и 2 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени съответните административни
наказания – „Глоба" в размер на 200 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от
1 месец за нарушение по чл. 103 ЗДвП, глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл.137Е
от ЗДвП, глоба в размер на 300 лева за нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП и „Глоба" в
размер на 10 лева - за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. В подадената жалба се
релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно
постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон, като излага конкретни съображения в тази насока. Твърди се от
жалбоподателя, че било допуснато нарушение по чл. 57от ЗАНН при издаване на
наказателното постановление, като се излагат конкретни съображения, както и фактически
твърдения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление. Иска се също и съдът да присъди направените по делото разноски за
адвокатски хонорар.
В съдебно заседание пред Районен съд - Хасково, жалбоподателят, редовно призован
не се явява. За жалбоподателят се явява адв.М.Т., като в първото по делото заседание
поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител по делото, за да заяви становище по жалбата и по атакуваното с нея
наказателно постановление.
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от
лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след
като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 12.09.2020г. около 18.10 часа, свидетелите Ж. К. Ив. и Т. Ив. П., били на работа и
били със служебни мотоциклети. Спирайки до складова база „Теда“ в гр.Хасково, срещу
себе си в посока ЖП гара по бул.“Съединение“ видели мотоциклет водачът на който бил без
предпазна каска. Свидетелите подали звуков и светлинен сигнал но процесният вотоциклет
не спрял, а продължил движението си посока под моста до мелница Звезда в гр.Хасково.
свидетелите последвали мотоциклета и подавали звуков и светлинен сигнал, но същият се
опитал да премине през жп релсите и останал на тях, а водачът избягал. В последствие бил
установен собственика на мотоциклета,а от там и водача. Установило се още, че
жалбоподателят управлявал без да има СУМПС валидно за категорията на управляваното
МПС. След като бил установен собственика на мотоциклета и съответно кой е управлявал
същият, на 19.09.2021г. на жалбоподателят е съставен АУАН. В същият са описани за
извършени от него общо четири нарушения. Контролният орган в АУАН е приел че
жалбоподателят : на 12.09.2020г. около 18.10ч. до складова база „Теда“ в посока ЖП гара,
управлява мотоциклет „Малагути“ с рег.№***** който не отговаря на управляваният
мотоциклет. Като водача не спира на подаден светлинен и звуков сигнал от служебен
мотоциклет на МВР. Водача не използва защитна каска. Не притежава съответната
категория за управление на МПС към която спада управляваният мотоциклет. Не представя
СУМПС и контролен талон към него. Тези нарушения са квалифицирани по чл.103 от ЗДвП,
чл.137Е от ЗДвП, по чл.150А, от ЗДвП и по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП. акта е предявен и
подписан от жалбоподателя, като му е връчен и екземпляр от акта. В акта не е направено
възражение по констатациите в него.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган
възприел малко по-различна от описаната в АУАН фактическа обстановка, но възприел
същите правни квалификации на нарушенията о писани в АУАН. В наказателното
постановление е възприето, че нарушенията са извършени веднъж на 19.09.2020г., веднъж
на 12.09.2020г. посочен е и различен час на извършване на нарушенията. Освен това на едно
место е записано, че жалбоподателят е управлявал мотоциклет Кавазаки 500, а след това, че
е управлявал мотоциклет Малагути.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените
по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по - горе, както и от
показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на
свидетелите Ж. К. Ив. и Т. Ив. П. относно обстоятелствата, свързани с процесното
управление на мотоциклета от жалбоподателя, за неговото поведение на пътя и техните
действия по извършване на проверката, начина по който е осъществена същата и
констатациите до които са достигнали, изложени в АУАН, в частта за която имат преки и
непосредствени впечатления и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с
останалия събран доказателствен материал. По отношение на тяхната правна оценка, което
се явява довод по същество и ще бъде обсъдено на съответното място по - долу в
изложението на правните изводи на съда.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП - при подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.
Съгласно разпоредбата на чл. 137Е от ЗДвП - Чл. 137е. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.)
Водачите и пътниците на мотоциклети и мотопеди използват защитни каски.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 150А, ал.1 от ЗДвП - Чл. 150а. (Нов - ДВ, бр. 43 от
2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) За да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал.1,т.1 от ЗДвП - Чл. 100. (1) (Предишен текст
на чл. 100 - ДВ, бр. 6 от 2004 г.) Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи:
т.1. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелство за управление на моторно превозно средство
от съответната категория и контролния талон към него;
По силата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП - наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който
откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.
По силата на чл.183, ал.4,т.7 от ЗДвП – чл.183, ал.(4) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г.,
изм., бр. 51 от 2007 г.) Наказва се с глоба 50 лв. водач, който: 7. (доп. – ДВ, бр. 101 от 2016
г., в сила от 21.01.2017 г.) не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или
носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на
предпазен колан или носене на каска;
По силата на чл.177, ал.1,т.2 от ЗДвП - Чл. 177. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) ал.(1)
Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.:т.2. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.)
който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал.
4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено;
По силата на чл.183, ал.1,т.1, предл.1, и 2 от ЗДвП - Чл. 183. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43
от 2002 г.) Наказва се с глоба 10 лв. водач, който: т.1. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., доп., бр.
103 от 2005 г., изм. и доп., бр. 51 от 2007 г.) не носи определените документи - свидетелство
за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно
превозно средство;
Следователно, деянията, за които на жалбоподателя са наложени административни
наказания, предмет на наказателното постановление са обявени от закона за наказуеми.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление, съдът
констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна
на санкционния акт на процесуално основание. Видно от описанието на нарушението в НП,
наказващият орган е посочил две различни дати и часове на извършване на описаните
нарушения, както и различни мотоциклети. Веднъж е посочено, че на 19.09.2020г., в 10.00
часа жалбоподателят е управлявал мотоциклет Кавазаки 500, а веднага след това е посочено,
че на 12.09.2020г. около 18.10 часа е управлявал мотоциклет Малагути. Тоест на лице е едно
3
разминаване в описанието на нарушенията и обстоятелствата при които те са извършени.
Това не дава възможност да се разбере кога точно са извършени нарушенията твърдени в
НП. което пък от своя страна затруднява защитата , а и съдът да разбере в какво точно се
обвинява жалбоподателя, а от там и да се осъществи ефективна защита.
Иначе не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на
процесния АУАН в присъствие на лицето, сочено като нарушител. На следващо място,
АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени и съответно издадени от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазен е редът за издаването.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното
постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се
установяват по недвусмислен и категоричен начин в частта на управление на мотоциклет от
страна на жалбоподателя на една от двете посочени в НП дати, без обаче да е ясно вида на
мотоциклета. Тоест доказано от съда е управление на мотоциклет от страна на
жалбоподателя. установено е, че управлявайки този мотоциклет на жалбоподателят е
подаден звуков и светлинен сигнал от свидетелите с помощта на управляваните от тях
служебни мотоциклети, като в последствие жалбоподателят е бил последван от свидетелите,
тъй като не бил спрял на тези сигнали. След това жалбоподателят оставил мотоциклета на
релсите и избягал. Едва няколко дни по-късно след като е установен на жалбоподателят е
съставен АУАН като наред с останалите нарушения при съставянето на АУАН той не
представил свидетелство за управление на МПС, и контролен талон към него.
По отношение на нарушението по чл. 103 от ЗДвП, според съда на първо место
жалбоподателят е разбрал че именно на него се подава звуков и светлинен сигнал. Словесно
описаното нарушение на разпоредбата по чл. 103 от ЗДвП, предвижда, че при подаден
сигнал за спиране от контролни органи водач на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най – дясната част на платното за движение или на посоченото от представителят
на службата за контрол място. Видно от показанията на свидетелите на жалбоподателя,
управлявайки процесното МПС е подаден звуков и светлинен сигнал и е последван от
полицейските служители със звуков и светлинен сигнал. И двама свидетели очевидци не
сочат, че по някакъв друг начин, освен чрез светлинен и звуков, са подавали друг сигнал за
спиране на водача, например със стоп палка.
Чл. 103 от ЗДвП не съдържа конкретизация на понятието "подаден сигнал за спиране",
поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП.
Последната задължава контролният орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране
със стоп - палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този
своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва
задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган
място. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг
червена светлина, като униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез
подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се
полицейски автомобил или мотоциклет. За да е осъществен състава на нарушение по чл. 103
от ЗДвП следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган,
който да е предназначен за конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал
водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното
платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите разпореждания.
В случая от събраните по делото доказателства не се установява да е подаден
своевременно ясен сигнал за спиране със стоп – палка, съгласно чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, вкл.
от движещ се полицейски мотоциклет. Звуковият и светлинен сигнал не са сред
предвидените възможни варианти за спиране от контролния орган, тъй като звуковият
сигнал не сочи, че водачът на конкретно ППС следва да намали скоростта и да спре на
указано място. Светлинният сигнал не може да удостовери задължение за водач на ППС да
4
спре за проверка - този вид сигнал означава, че е в действие специален автомобил, което
задължава другите водачи на ППС да се отбият и да създадат условия за преминаване на
този автомобил със специален режим на движение. Следователно подаването на светлинен и
звуков сигнал от мотоциклет със специален режим на движение не може да бъде
приравнено на сигнал за спиране по смисъла на ЗДвП. По делото безспорно е установено, че
по никакъв друг начин на жалбоподателя не е подаван сигнал за спиране от полицейските
служители. Напротив те са категорични, че на жалбоподателят е подаван само звуков и
светлинен сигнал, така е записано и в НП.
Съгласно действащата правна уредба, подаването на светлинен и звуков сигнал
обозначава полицейският автомобил като автомобил със специален режим на движение. При
подаване на такъв сигнал възникват задължения за останалите водачи за осигуряване на
безпрепятствено преминаване на автомобила със специален режим на движение (чл. 104, ал.
1 от ЗДвП), възникване на задължение за пешеходците да освободят платното за движение
(чл. 115, ал. 2 от ЗДвП). Всички тези задължения са различни от тези, възникващи при
подаден сигнал за спиране по чл. 103 от ЗДвП. С оглед на това подаването на светлинен и
звуков сигнал от автомобил със специален режим на движение не може да бъде приравнено
на сигнал за спиране по смисъла на ЗДвП.
Нещо повече - съгласно чл. 207, изр. последно от Правилника за прилагане на ЗДвП,
сигнал за спиране от движещ се полицейски автомобил се подава чрез постоянно светещ или
мигащ надпис "Полиция-Спри!". По аргумент за противното подаването на светлинен и
звуков сигнал от движещ се полицейски автомобил за обозначаване на специалния режим на
движение не съставлява сигнал за спиране и не вменява задължение на водача за това.
Предвид изложеното по-горе неспирането на жалбоподателя при подадения светлинен и
звуков сигнал от движещия се полицейски мотоциклет, не може да бъде квалифицирано
като отказ да се изпълни нареждане за спиране, подадено от орган за контрол и регулиране
на движението. Ето защо съдът намира, че жалбоподателя не е осъществил състава на
вмененото му административно нарушение. В подкрепа на последното е и константната
практика на АС-Хасково – Решение № 713 /25.10.2019 г. по АНД (К) № 756 по описа на
съда за 2019 година.
Тоест според настоящият състав на съда, НП в тази си част, за това нарушение следва да
се отмени.
По отношение на нарушението по чл.137Е от ЗДвП съдът намира, за доказано същото, а
именно че жалбоподателят е управлявал мотоциклета без да използва защитна каска.
Правилно в тази връзка е квалифицирано нарушението и правилно е санкционирано на
основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП.
Въпреки това обаче с оглед вече описаните по-горе съществени процесуални нарушения
НП и в тази си част за нарушението по чл.137Е от ЗДвП следва да се отмени.
По отношение на нарушението по чл.150А, ал.1 от ЗДвП съдът намира, че по делото от
представените писмени доказателства и свидетелски показания не се доказа по безспорно,
че жалбоподателят не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство. По делото се доказа, видно
от справката за нарушител, че жалбоподателят има категория В М С ТКТ СЕ и се води на
отчет в ОДМВР-Хасково, като за тези категории има и СУМПС. Не се доказа обаче по
делото от каква категория е описаното и управлявано от жалбоподателя МПС - мотоциклет.
В тази насока липсват твърдения както в АУАН така и в НП. тоест по отношение на това
нарушение следва да се отбележи, че същото е непълно описано, като не е посочено от каква
категория е управляваният мотоциклет. Тоест това е още едно съществено процесуално
нарушение, което води до отмяна на НП. Затова и съдът намира, че нарушението по
чл.150А, ал.1 от ЗДвП описано в НП е несъставомерно описано, тъй като освен, че не е
5
посочена категорията на управляваното МПС е посочено само, че жалбоподателят няма
съответната категория за него, а изискването и задължението по закон е да притежава
СУМПС за съответната категория, а от там и за недоказано.
Поради това и в тази си част относно НП следва да се отмени.
По отношение на нарушението по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП съдът намира за недоказано
на датата на управление на МПС от жалбоподателят да е доказано той да не е носел и да не е
представил СУМПС и контролен талон към него. Това е така защото видно от показанията
на свидетелите на 12.09.2020г. жалбоподателят е избягал и така е осуетил извършването на
проверка от страна на контролните органи. Това, че на датата на съставяне на АУАН той не
е носел СУМПС и контролен талон към него, е ирелевантно към датата на управление. Нещо
повече, при положение, че жалбоподателят не е бил спрян при управление на МПС когато
му е съставен АУАН, то той не е и длъжен да носи свидетелството си за управление и
контролният с италон към него. Тоест той към датата на съставяне на АУАН няма как да е
извършил това нарушение.
Затова и съдът намира , че и в тази част следва НП да се отмени.
За пълнота следва да се отбележи, че с оглед дадената правна квалификация на всички
нарушения, те правилна са били санкционирани на основание посочените в НП санкционни
норми.
До колкото обаче съдът прие, че са налице съществени процесуални нарушения
посини по-горе, както и недоказаност на описаните нарушения съобразно изложеното по-
горе, намира, че следва НП да се отмени изцяло.
Съгласно чл. 63 ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. Цитираната норма е процесуална, има действие
занапред и се прилага от момента на влизането в сила. Така допълненият текст на чл. 63 от
ЗАНН, видно от датата на обнародване - 29.11.2019г., към момента е в сила поради което на
жалбоподателя, се следва адвокатско възнаграждение. Видно от представените по делото
доказателства това възнаграждение е заплатено от жалбоподателя в размер на общо 500
лева, като срещу този размер липсва възражение за прекомерност от страна на АНО.
Мотивиран така, Хасковският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20 - 1253 - 001996 от 17.02.2021 г. на
Началник група към Сектор ПП при ОД на МВР Хасково.
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково да заплати на ЦВ. АНДР. АТ. с ЕГН ********** от
гр.********, сумата в размер на 500 лв. - адвокатско възнаграждение за защита пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
Съдия при Районен съд – Хасково: ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
СЕКРЕТАР: /П.Н./
6