РЕШЕНИЕ №
22.05.2018 г., гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на тринадесети април
две хиляди и осемнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА
МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Росица Димитрова
разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 3492
по описа за 2017 г.
Производството
е образувано по иск на К.В.Ф. *** срещу „Поло-11“ ЕООД – гр. София, за осъждане
на ответника да заплати на ищцата следните суми: 600 лв., представляващи
трудово възнаграждение за м. юли 2017 г., 21,60 лв., представляващи
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит за същия месец, и 600 лв., представляващи обезщетение за неползван отпуск
от 10 дни за 2016 г. и 10 дни за 2017 г. Не е посочено да се претендира
законната лихва.
В
исковата молба се твърди, че ищцата е работила по трудово правоотношение с
ответника на длъжност крупие с място на работа игрална зала в гр. Пазарджик от
13.01.2011 г. Трудовото и правоотношение било прекратено със заповед на
работодателя от 04.08.2017 г., считано от 05.08.2017 г. До прекратяването от
полагащия и се платен годишен отпуск от 20 дни годишно тя била използвала 10
дни от отпуска за 2016 г. и нито един ден от отпуска за 2017 г. Не и било
изплатено и трудовото възнаграждение за м. юли 2016 г., вкл. допълнителното за
придобит трудов стаж и професионален опит в размер 0,6% за всяка прослужена
година. Работодателят, чрез управителя на игралната зала, който осъществявал
пряката връзка с нея като служител, отказал да ѝ върне и трудовата
книжка.
Ответникът
е представил отговор, с който оспорва иска като неоснователен, като заявява, че
трудовото възнаграждение за юли 2017 г. е изплатено на ищцата срещу подпис на
ведомостта, като поради грешка са разменени местата на подписите на ищцата и на
друга служителка; заявява, че трудовата книжка на ищцата и е била върната още
през 2011 г. (прилага декларация, изходяща от ищцата, от 13.01.2011 г.), а
колкото до платения годишен отпуск, той е ползван изцяло от ищцата съответно в
периода от 1 август до 28 август 2016 г. и в периода от 14 до 31 юли 2017 г.
През м. юли 2017 г. ищцата е отработила 9 дни и е ползвала отпуск от 12 работни
дни, а за времето на отпуска според ответника не и се дължи допълнителното
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, а размерът му за
отработените 9 дни възлиза на 12,34 лв. Противопоставя се на искането за
изслушване на вещо лице относно размера и плащането на възнагражденията –
основно и допълнително – за времето извън периода 01.07.2017 г. – 31.07.2017 г.
Исковете
са с правна квалификация по чл. 128, т. 2
от КТ и по чл. 224, ал. 1 от КТ.
В
съдебно заседание страните чрез своите пълномощници поддържат становищата и
исканията си. Ищцата прави изменение на иска, което е допуснато от съда -
намалява размера на сумата, претендирана като обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ от 600 на 366,17 лв. и увеличава размера на сумата, претендирана като
допълнително трудово възнаграждение за придобит професионален опит от 21,60 лв.
на 28,60 лв., прави и възражение за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение, направени от другата страна.
В
писмена защита ответникът излага доводи за доказаност на твърденията си, че е
изпълнил всички задължения към ищцата, както и че тя е поискала писмено и е
ползвала целия платен годишен отпуск, който и се полага; в частност излага
подробни доводи по заключението на повторната почеркова експертиза, назначена
във връзка със спора дали молбата за ползване на отпуск и ведомостта за получаване
на възнаграждение за м. юли 2017 г. са подписани от ищцата. Сочи по-нататък, че
ищцата не е оспорила доказателствата за ползването на целия си платен годишен
отпуск за 2016 г., разрешен със заповед от 20.07.2016 г. Ищцовата страна също
представя писмена защита, в която се спира на показанията на двете разпитани
свидетелки, работили заедно с ищцата до момента на напускането и, от които
според нея става ясно, че данните, отразени във ведомостта за м. юли 2017 г.,
не могат да отговарят на действителността, тъй като показанията на свидетелките
установяват, че в действителност Ф. е работила през целия месец, а не е била 12
дни в отпуск, както е споредведомостта. Заявява още, че не следва да се дава
вяра на повторната тройна почеркова експертиза, тъй като заключението и
противоречи на заключението на първоначално изготвената такава. Трите вещи лица
са дали заключение след установяване на 12 общи признака, налични в общо двата
подписа, предмет на изследването - т.е. двата подписа са изследвани като съвкупност,
а не всеки поотделно, за да бъде заключено за всеки един от тях дали е положен
от ищцата - този подход според ищцовата страна е неправилен и може да бъде
допусната неточност.
От
фактическа страна не е спорно, че ищцата е работила в дружеството ответник на длъжност
крупие до 05.08.2017 г., когато трудовото ѝ правоотношение е прекратено
по взаимно съгласие.
Спорът
между страните е свързан с изплащането на трудовото възнаграждение за м. юли
2017 г. и с ползването на отпуска за 2017 г. (след оттеглянето на искането за
заплащане на обезщетение за неползван отпуск за 2016 г.), оттам и основният им
доказателствен спор е свързан с авторството на подписа, положен от името на
ищцата, върху молбата за ползване на отпуск и върху ведомостта за м. юли 2017
г.
По
делото са изслушани две експертизи с един и същ предмет – първоначална, която е
еднолична, и повторна, тройна.
Заключението
на първоначално изслушаното вещо лице е било, че подписите в двата документа не
са положени от ищцата. То се е аргументирало с разлики както в общите графически
признаци – темп на изпълнение, координация на движението, степен на сложност,
натиск и наклон, така и в някои от частните, засягащи изписването на първия
елемент от подписа (буквата К или подобен на нея знак), разположение под, съответно
над хоризонталната ос на точката на смяна на посоката на движение при този
знак, разтегнатост по вертикала на втория нечитаем елемент от подписа,
праволинейна, съответно начупена линия на писане при изследвания подпис и при
сравнителните образци, примковидна, съответно ъгловата връзка на парафната
линия с предходния елемент от подписите (т.е. на нечитаемия елемент,
наподобяващ букви).
Повторната
експертиза е дала заключение, че двата подписа са положени от ищцата, като е
използвала други сравнителни образци, отново дадени от нея или представляващи
безспорно положени от нея подписи, и е посочила, че открива съвпадения между
всеки един елемент на някой от двата подписа и някой, поне един, от
сравнителните образци. Трите вещи лица са преценили, че съвпадат и общите
признаци, включително онези, които според първото вещо лице не съвпадат – темп,
координация, сложност, натиск и наклон.
Съдът
намира, че при това положение следва да кредитира заключението на повторната
експертиза – не само защото то представлява единодушно мнение на повече на брой
специалисти, но най-вече заради това, че при новото изследване са открити
съвпадения на всички частни признаци на изследваните подписи с някой положен от
ищцата подпис от сравнителните образци. Напълно правдоподобно е обяснението, че
първото вещо лице е стигнало до извода за разликите поради липса на достатъчно
сравнителен материал – възможно е някои от елементите, които се откриват в
изследваните два подписа, да се срещат поначало рядко, в малка част от всички
подписи на ищцата, затова и в сравнителния материал, ползван от това вещо лице,
да не са попаднали такива подписи, оттам и изводът за несъвпаденията. По отношение
на противоречивите изводи за несъвпадение на общите признаци съдът, тъй като не
разполага със специални знания и възможност за преценка, може само да
предположи, че разликите се дължат на субективния по необходимост начин на
оценяване на тези признаци и отново да даде предимство на това заключение,
което е разполагало с повече сравнителни образци – това на трите вещи лица.
Вярно
е, че повторната експертиза разглежда двата изследвани подписа като един общ
обект, т.е. създава се впечатление, че тя приема за дадено, че те са положени
от едно и също лице – било ищцата или друго. Фактът обаче, че частните признаци
на всеки един от тези два подписа поотделно според вещите лица се откриват в
някой от сравнителните образци, би следвало да е достатъчен, за да не се подлага
на съмнение изводът, направен в заключението.
Поради
изложеното съдът приема, че ищцата е удостоверила получаването на трудовото си
възнаграждение за м. юли 2017 г. с подписа си, поставен поради техническа
грешка на съседния ред от ведомостта срещу името на Соня Кочева, включително
допълнителното трудово възнаграждение – съобразно заключението на изслушаната
счетоводна експертиза това възнаграждение е включено в сумата по ведомостта.
Ищцата,
видно от молбата, предмет на почерковата експертиза, е поискала и ползване на
12 дни платен годишен отпуск за 2017 г. (толкова, колкото ѝ се полагат
пропорционално на първите 7 месеца на 2017 г. до напускането ѝ) и
ползването им е разрешено писмено от работодателя. Възнаграждението за този
отпуск вместо трудово възнаграждение е начислено във ведомостта, получено е от
нея, получаването му е удостоверено с нейния подпис върху ведомостта, и според
заключението на счетоводната експертиза отговаря на действителното. При
положение, че ищцата формално се е намирала в правомерно разрешен отпуск, който
няма данни да е прекъсван, не би следвало да ѝ се дължи трудово
възнаграждение на общо основание, а възнаграждение по чл. 177 от КТ, без
значение дали през това време фактически се е намирала на работното си място и
е изпълнявала поставени ѝ задачи. Ако се установи, както твърдят тя и
разпитаните свидетели, че по време на разрешения отпуск ищцата е работила,
отношенията ѝ с работодателя по повод заплащането на извършеното би
следвало да се уредят по правилата на неоснователното обогатяване, а не като
отношения, свързани със заплащане на редовно трудово възнаграждение. По
настоящото дело тези свидетелски показания не следва да се обсъждат, тъй като
се оказват неотносими към спора.
Поради
всичко изложено следва да се приеме от правна страна, че предявените искове са
неоснователни – трудовото възнаграждение, както основно, така и допълнително, е
било заплатено на ищцата, а правото ѝ на заплащане на обезщетение за
неползван отпуск не е възникнало, тъй като отпускът е ползван.
По
отношение на възражението за разноските за адвокатско възнаграждение –
предявени са само два иска, за заплащане на трудово възнаграждение (макар и изразено
като две суми) и за заплащане на обезщетение за неползван отпуск. Минималното
адвокатско възнаграждение по тези два иска би възлизало на общо 600 лв.
Проведени са общо 4 заседания и за допълнителните две от тях това
възнаграждение следва да се увеличи съобразно чл. 7, ал. 8 от наредбата с още
общо 200 лв. По-голям размер на разноските от този с оглед сложността на делото
и материалния интерес е несправедливо да се присъжда.
Без
значение за изхода на делото са доводите за връщането или невръщането на
трудовата книжка на ищцата и те също не следва да се обсъждат.
По
изложените съображения съдът
РЕШИ:
Отхвърля
иска на К.В.Ф., ЕГН **********,***, за осъждането на ответника „Поло 11“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище в гр. София, да ѝ заплати сумата 600 лв.,
представляваща основно трудово възнаграждение за м. юли 2017 г., както и сумата
28,60 лв., представляваща допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит за същия месец.
Отхвърля
иска на К.В.Ф. за осъждането на ответника „Поло 11“ ЕООД – гр. София, да
ѝ заплати сумата 366,17 лв., представляваща обезщетение за неползван
платен годишен отпуск при прекратяването на трудовото ѝ правоотношение с
ответника.
Осъжда
К.В.Ф. да заплати на „Поло 11“ ЕООД – гр. София сумата 1184 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: