№ 12553
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110122761 по описа за 2022 година
Ищецът *** АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Черни
връх“ №51Д, е предявил установителен иск по чл.422 ГПК, вр. чл.41 КЗ, срещу *** АД с
ЕИК ***, гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ №68, за сумите, за които е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 8085/2022г. на СРС, 32 състав, а именно:
- 2 977,21 лева, представляваща главница за регресно вземане – ½ от изплатено
застрахователно обезщетение по застрахователна полица: BG/22/118000458143, ведно със
законна лихва за период от 16.02.2022 г. до изплащане на вземането.
Ответникът оспорва иска.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че е налице противоправно
поведение – нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на л.а,
застрахован по застраховка „Гражданска отоговорност“ при ответника, вследствие на което
е настъпило ПТП с л.а, застрахован по застраховка „Автокаско“ при ищеца; вреди в
причинна връзка с ПТП, стойност на вредите, плащане на застрахователно обезщетение за
отстраняване на вредите.
По фактите ищецът твърди, че на 26.4.2018г. на паркинг в Р Германия, при управление
на т.а. Скания Р440 с рег. № СА6891 ТН, с прикрепено ремарке с рег. № С4223ЕК, водачът
Г*** реализира ПТП в паркиран т.а. с рег. № KU-662GF
Ищецът *** АД изплатил обезщетение по претенция по Зелена карта за вредите по
увредения автомобил в размер на 5954,52лв. на 26.10.2018г.
Към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на ремарке с рег. № С4223ЕК е
застрахована при ответника *** АД.
Ищецът твърди, че след като застрахователното събитие е настъпило на територията на
1
Р Германия, следва да се приложи чл.59, §2 от ЗК на Германия, според който
застрахователите на влекача и на ремаркето следва да поделят по ½ задължението за
плащане на застрахователно обезщетения за причинени вреди от поведението на водача на
композицията.
Ответникът не оспорва, че е застраховател по договор за застраховка ГО на
автомобилистите за ремарке с рег. № С4223ЕК към датата на ПТП.
По фактите оспорва към момента ПТП към влекача да е било прикачено ремарке,
оспорва ищецът да е платил застрахователно обезщетение за вредите, оспорва
причиняването на вредите да е в причинна връзка с поведението на водача, вината на
последния, размера на вредите, механизма на ПТП.
Сочи, че в случая приложимото право е по чл.7 от Регламент „Рим І“, който определя
българското право като приложимо в настоящата хипотеза /правото на държавата, в която е
обичайното местопребиваване на застрахователя/, както и че съгласно чл.479, ал.1 КЗ
отговорността е на застрахователя по ГО на автомобилистите на теглещото МПС.
От събраните по делото писмени доказателства и заключението към САТЕ се
установява, че на 26.4.2018г. на паркинг Росис Аутохоф в Р Германия, при управление на
т.а. Скания Р440 с рег. № СА6891 ТН, с прикрепено ремарке с рег. № С4223ЕК, водачът
Г*** реализира ПТП в паркиран т.а. с рег. № KU-662GF. За ПТП е съставен протокол от
Полицейски инпекторат Вюрцбург. Т.а. с рег. № KU-662GF е паркиран в ляво от т.а. Скания
Р440 с рег. № СА6891 ТН, с прикрепено ремарке с рег. № С4223ЕК. Водачът на т.а. Скания
Р440 с рег. № СА6891 ТН предприема маневра с излизане от паркомястото с маневра десен
завой. Поради упражнен недостатъчен контрол на управлениетео от водача реализира ПТП
с паркирания т.а. с рег. № KU-662GF, като със задна лява част на полуремаркето го удря в
предна странична дясна част, където причинява увреждания на десни врата, огледало, долен
калник, декоративни елементи. Според САТЕ стойността за възстановяване на вредите е в
размер на 5316,45лв., като описаните вреди са в зоната на удара и причинени от ПТП.
Установява се от писмените доказателства и не е спорно между страните, че ищецът
*** АД изплатил обезщетение по претенция по Зелена карта за вредите по увредения
автомобил в размер на 5954,52лв. на 26.10.2018г.
Относно спорния въпрос за приложимото материално право: Съгласно Решение на Съда на
ЕС от 21.01.2016 г. по съединени дела С359/14 и С-475/14, задължително на основание
чл.633 ГПК, при ПТП, причинено от теглещо превозно средство, снабдено с ремарке,
приложимото право спрямо регресния иск на застрахователя на теглещото превозно
средство, който е изплатил обезщетение на пострадалия при произшествието, предизвикано
от водача на това превозно средство, срещу застрахователя на тегленото при
произшествието ремарке, се определя съгласно чл. 7 от Регламент № 593/2008 /Регламент
"Рим І"/, ако правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това произшествие
по силата на чл. 4 и следващите от Регламент № 864/2007 /Регламент "Рим ІІ"/ предвиждат
2
разделяне на задължението за поправяне на вредите.
Според мотивите, на СЕС, изложени в т. 50 и т. 51 от цитираното решение, самото
съществуване на право на иск на застрахователя на теглещо превозно средство, чийто водач
е причинил произшествие, срещу застрахователя на тегленото ремарке след изплащането на
обезщетението на пострадалото лице, не може да се изведе от договора за застраховка, а
предполага едновременното ангажиране на деликтната отговорност на държателя на
ремаркето по отношение на това пострадало лице. Затова и задължението за поправяне на
вредите, тежащо върху държателя на ремаркето трябва да се счита за "извъндоговорно
задължение" по смисъла на член 1 от Регламент "Рим II", и именно във връзка с нормите на
последния следва да се определи и приложимото към това правоотношение право.
Според чл. 4 от посочения регламент, освен ако не е предвидено друго, приложимото право
към такова извъндоговорно задължение е правото на държавата, в която е настъпила
вредата, а по делата в главните производства — държавата, в която е претърпяна пряката
вреда от произшествието. Съгласно член 15, букви a) и б) от Регламент "Рим II" това право
ще определи условията и обхвата на отговорността, както и причините за разделяне на тази
отговорност.
От това следва, че длъжниците по задължението за обезщетяване на пострадалото лице,
както и евентуално съответното участие на държателя на ремаркето и на държателя или
водача на теглещото превозно средство при причиняването на вредата на пострадалото
лице, следва да се определят по германското право.
В настоящия казус именно в съответствие с така даденото разрешение застрахователят на
теглещото превозно средство, който се явява длъжник по деликтното правоотношение, е
обезщетил пострадалото лице.
В цитираното решение на СЕС т. 54 е пояснено още, че задължението на застрахователя да
обезщети причинената на пострадало лице вреда произтича не от тази вреда, а от договора,
който го обвързва с отговорното застраховано лице – т. е. деликвента. Това обезщетение
следователно произтича от едно договорно задължение /между застрахователя и
застрахования/, поради което приложимото към това задължение право трябва да бъде
определено в съответствие с разпоредбите на Регламент "Рим I".
Именно поради последното е необходимо да се изследва дали по отношение на
приложимото право, съответно, на договора за застраховане на теглещи превозни средства,
като тези в главните производства, и на този за прикачените към тях ремаркета,
застрахователите на тези два вида превозни средства са били действително длъжни по
силата на тези договори да обезщетят пострадалите при причинени от тях произшествия
лица /т. 55/.
По отношение на въпроса дали застрахователят на теглещо превозно средство, който е
обезщетил пострадало лице, разполага в такъв случай със суброгационен иск срещу
застрахователя на ремаркето, съдът на СЕС е съобразил, че член 19 от Регламент "Рим II"
провежда разграничение между въпросите, уреждани от режима на деликтната отговорност,
3
и тези, уреждани от режима на договорната отговорност. Пояснил е, че тази разпоредба се
прилага в случай, при който трето лице — застрахователят, е изплатило обезщетение на
пострадалото от произшествие лице, кредитор по деликтното задължение за изплащане на
обезщетение за претърпените вреди срещу водача или държателя на моторното превозно
средство, и то в изпълнение на задължението за поправяне на вредите. В тази именно
хипотеза въпросът за евентуалната суброгация в правата на пострадалото лице се урежда от
приложимото право към задължението на третото лице, а именно застрахователят на
гражданската отговорност, да обезщети това лице.
Ето защо и условията, при които застрахователят може да упражни правата на пострадалото
при пътнотранспортното произшествие лице срещу отговорните за произшествието лица, се
определят от националното право, уреждащо посочения договор за застраховка, определено
в приложение на член 7 от Регламент "Рим I". Затова и на първо място следва да се определи
по какъв начин следва да бъде разпределено обезщетението за претърпените вреди в полза
на пострадалото лице между водача и собственика на теглещото превозно средство, от една
страна, и от друга страна, държателя на ремаркето, в съответствие с правилата на
приложимото национално право по силата на Регламент "Рим ІІ", а на второ място следва да
се определи, в съответствие с чл. 7 от Регламент "Рим І", кое е приложимото право спрямо
договорите за застраховка, сключени между застрахователите – ищци в главните
производства, и съответните застраховани от тях лица, за да се прецени дали и в каква
степен тези застрахователи могат по пътя на суброгацията да упражнят правата на
пострадалото лице спрямо застрахователя на ремаркето.
В обобщение и при съобразяване на всички специфики на хипотезите, уредени и в двата
Регламента е възприето тълкуване на същите в смисъл, че приложимото право спрямо
регресния иск на застрахователя на теглещо превозно средство, който е изплатил
обезщетение на пострадалите лица при причинено от водача на това превозно средство
произшествие, срещу застрахователя на тегленото по време на произшествието ремарке, се
определя съгласно член 7 от Регламент "Рим I", ако правилата на деликтната отговорност,
приложими спрямо това произшествие по силата на член 4 и следващите от Регламент "Рим
II", предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата.
Следователно чл. 7 от Регламент "Рим І" се прилага в случаите, в които правилата на
деликтната отговорност, приложими спрямо произшествието по силата на чл. 4 и
следващите от Регламент "Рим ІІ", предвиждат разделяне на задължението за поправяне на
вредата, а настоящият казус е именно такъв - приложимото материално право в
отношенията между пострадалия и застрахователя е това на Федерална Република
Германия, което предвижда разделяне на отговорността между застрахователя на влекача и
застрахователя на ремаркето от което следва, че приложимото материално право в
отношенията между застрахователите на влекача и на тегленото от него ремарке ще се
определи по правилата на чл. 7 от Регламент "Рим І".
Страните по делото не твърдят, а и не се установява от доказателствата, да са избрали
приложимо право, поради което и изводът е договорът за застраховка да се урежда от
4
правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на застрахователя /чл. 7, § 2
от Регламент "Рим I"/. А в случая няма спор, че същите са с местопребиваване в РБългария –
т. е. приложим е материалният български закон.
Освен това застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите попада в
хипотезата на чл. 7, § 4 от същия Регламент, защото има задължителен характер по смисъла
на КЗ. Затова и поради наличие на изрична регламентация в правото на България, като
държава-членка, налагаща задължението за сключване на застраховка "ГО" на
автомобилистите и обема на застрахователното покритие в случаите, когато такава е
сключена за ремарке, нейното материално право би имало преимущество пред правото на
Германия, като държава-членка, където е разположен рискът.
Така според чл. 483 КЗ, договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС, регистрирано в
България, каквито са и процесните теглено и теглещо превозни средства, а според чл. 479,
ал. вредите, нанесени от ремарке по чл. 481, ал. 1, изречение второ и ал. 2, т. 3, което е
свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо от това моторно
превозно средство по време на движение, и/или когато то се е откачило по време на
движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото
моторно превозно средство.
От изложеното следва, че според приложимия материален закон отговорността на
застрахователя на тегленото превозно средство по застраховка "ГО" на автомобилистите,
какъвто е ищецът, не включва задължение за обезщетяване на вреди, нанесени при
движение на ремаркето от теглещо превозно средство, като обезщетяването на същите е
вменено на застрахователя по задължителната застраховка "ГО" на теглещото превозно
средство /горното тълкуване е възприето в Решение № 292 от 4.05.2022 г. на САС по в. т. д.
№ 61/2022г./ Посочената материално-правна рамка изключва каквато и да е възможност
последният да се субругира в правата на пострадалото лице спрямо застрахователя на
ремаркето, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора разноски се дължат на ответника в размер на 100лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от *** АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул. „Черни връх“ №51Д, установителен иск по чл.422 ГПК, вр. чл.41 КЗ, срещу *** АД с
ЕИК ***, гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ №68, за сумите, за които е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 8085/2022г. на СРС, 32 състав, а именно:
- 2 977,21 лева, представляваща главница за регресно вземане – ½ от изплатено
застрахователно обезщетение по застрахователна полица: BG/22/118000458143, ведно със
законна лихва за период от 16.02.2022 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА *** АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Черни връх“
№51Д, да плати на *** АД с ЕИК ***, гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ №68, сумата
100лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6