РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 21.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и трети април през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 3428 по описа за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявени от С.Н.Г. ЕГН **********,*** срещу ***с адрес в гр. ***, бул. „***, представлявана от ***на ***съединени
в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца слeдните
суми: сума в размер на 15 000 лв.,
представляващи
обезщетение за претъ**ени неимуществени вреди вследствие от незаконосъобразните
действия на ***по повдигане на незаконно обвинение по чл. 206 ал.1 от НК и
вземане на мярка за неотклонение „подписка”, като наказателното производство е
прекратено с Постановление от ***. по ДП № ***. по описа на ** - Плевен, ведно
със законната лихва върху главницата, от които: за претъ**ените вреди с неимуществен характер за
периода от ***г. до *** г., изразяващи
се в силни болки в ***, ***и ***-обезщетение в размер на 7500 лв; за претъ**ените вреди с неимуществен характер за периода от ***г. до *** г.,
изразяващи се в ***страдания, ***, изпитван срам, унижение и разстройство на
съня, обезщетение в размер на 7500 лв.; сума в размер на 1582 лева,
представляващи обезщетение за претъ**ени имуществени вреди за периода от ***г. до *** г., за пътни и дневни
разноски, които ищецът не би направил ако не му се е налагало да пътува във
връзка с досъдебното и съдебно производства, както и адвокатски хонорар за
защита по НОХД № ***от ***г., по описа на РС - ***; НОХД № ***г., по описа на
РС - Плевен и НОХД № ***г., по описа на ОС – Плевен.
В обстоятелствената част
на ИМ излага, че на ***г. от **-*** му е връчен обвинителен акт с обвинение за
извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. Сочи, че въз основа на внесеното
обвинение е образувано НОХД № ***/***г по описа на РС ***. Твърди, че на датата, на която му е връчен
обвинителния акт му е наложена ярка за неотклонение „подписка", която в
продължение на три години не е променяна, въпреки неговото добросъвестно
поведение. Счита, че с това си действие ответникът е нарушил чл. 47 и 48 от
ХОПЕС както и е приел обратния на българското право принцип за невинност.
Излага, че след като му е бил връчен обвинителният акт и е образувано НОХД е получил психическо разстройство, т.к. е
знаел, че е невинен, което впоследствие е и доказано. Сочи, че има двама
синове, които живеели в гр. ***и към момента на вземането на мярката му за
неотклонение си закупили недвижими имоти. Твърди, че тъй като се срамувал от
повдигнатото му обвинение и поради факта, че не е искал да каже за това на ***си
не е могъл да помогне на последните в изграждането на недвижимите им имоти,
въпреки че е специалист по *** и ***. Излага, че въпреки молбите на ***си за
помощ той им отказал, както поради факта, че му е наложена мярка за
неотклонение, така и поради това, че е криел обвинението от семейството си и,
че това го карало да се чувства зле и депресиран. Навежда доводи, че ако е бил могъл да се
отзове на молбите им за помощ ***му са щели да си спестят поне по 2 хиляди лева
на апартамент. Сочи, че един от най- тежките му моменти е бил факта, че не е
могъл да присъства на рождените дни на ***си, поради изпитвания срам и унижение
от това, че е подсъдим без да е извършил престъпление. Счита и, че с налагането на мярката за
неотклонение е нарушено правото му да бъде зачитан неговия личен и семеен живот
- чл. 7 ХОПЕС. Сочи, че по времето, което е тъ**ял мярката за неотклонение
съпругата му, която живеела в ***му била намерила работа там, но той е могъл да
замине именно поради воденото дело. Твърди, че с налагането на осъдителна
присъда се е почувствал изключително унизен и разстроен бидейки осъден без да е
извършил престъпление. Излага, че с необоснованото обвинение и наложената
поради това мярка за неотклонение са нарушени чл. 25, 35 и 45 ХОПЕС, а именно
правото на възрастните хора да водят достоен и независим живот, право на достъп
до здравна профилактика и да ползва медицински грижи при условията, установени
от националните законодателства и практики и правото свободно да се движи и да
пребивава на територията на държавите-членки. Сочи, че е освидетелстван от ТЕЛК
и съгласно експертизата е със 60 % намалена работоспособност поради установени
общи заболявания, подробно изброени в експертно решение № ***г. Твърди, че
поради налагане на мярката за неотклонение, въпреки предписанията от лекари, не
е могъл да посещава балнео-лечебни заведение, където да му бъде извършвано
лечение и профилактика на заболяванията, нито е могъл да предприеме лечение на
същите заболявания в страните членки на ЕС.
Излага, че в града където живее и докато е траело съдебното производство
срещу него нямало специализирани лечебни заведения за лечение и профилактика на
заболяванията му. Твърди, че здравословното му състояние се е влошило и през
времето от налагане на мярката за неотклонение до приключване на делото срещу
него, като през това време е изпитвал силни болки в ***, ***и ***, което от
своя страна е довело до трайно безсъние, подпомгнало за задълбочаване на
депресивното му състояние. Излага, че претъ**ените от него имуществени
вреди са за периода от ***г. до *** г. и
се изразяват в пътни и дневни разноски, които не би направил ако не му се е
налагало да пътува във връзка с досъдебното и съдебно производства, както и
адвокатски хонорар за защита по НОХД № ***от ***г., по описа на Районен Съд - ***;
НОХД № ***г., по описа на Районен Съд - Плевен и НОХД № ***г., по описа на
Окръжен Съд - Плевен. Сочи, че претъ**ените вреди с неимуществен характер също
са за периода от ***г. до *** г. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.
В проведеното по делото о.с.з.
ищецът лично и чрез процесуалния си представител
моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски. Излага се, че по
делото безспорно е доказано, че ищецът е пострадал от незаконосъобразно
обвинение, повдигнато от ***. Сочи се, че е доказано и, че на ищеца са налагани
ограничителни мерки. Твърди се че през това време той е изпитвал душевен
дискомфорт, срамувал се е, изпитвал ***терзания във връзка с това, че не може
да помага на децата си и да присъства на техни лични празници. Излага се, че
ищецът страда от заболявания, които е
следвало да лекува.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че предявения иск е преждевременно
заведен, тъй като постановлението за прекратяване на наказателното производство
не е влязло в законна сила, тъй като същото не е връчено на едно от ощетените
от деянието юридически лица - „***“ ***, с. ***. Твърди и, че не е уточнен
размерът на претенцията. Навежда доводи, че претендираните от ищеца
неимуществени вреди са недоказани, а и прекомерни с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Сочи, че при определяне на интензитета на тъ**яната от ищеца наказателна
репресия във връзка повдигнатото срещу него обвинение следва да бъде съобразен
и фактът, че същата е продължила и в двете фази /досъдебна и съдебна/ в периода
от ***до 2020, което счита, че се явява разумен срок. Излага и, че ищецът е бил
обвиняем броени дни т.к. е привлечен в качеството на обвиняем на ***., а
обвинителният акт срещу него е внесен в съда на ***. Твърди, че взета
най-леката мярка за неотклонение „Подписка” спрямо ищеца не е довела до
значително ограничаване на правата му. Сочи, че отлаганите о.с.з. са били
поради различни причини, поради което приема, че не може да се държи отговорна ***.
Излага, че ищецът не е представил никакви доказателства затова, че е претъ**ял
неимуществени вреди вследствие от воденото досъдебно производство, които да са
с дълготраен характер. Твърди, че не са
представени доказателства, че в резултат на воденото срещу него наказателно
производство е довело до накърняване на
доброто му име в обществото, до негативни последици в личния му живот и в какво
точно се изразяват те. Излага, че към ИМ не са представени никакви медицински
документи, които да установят, че твърдените заболявания - болки в *** ***и ***
и общо влошаване на здравословното състояние, които да са пряка и
непосредствена последица от воденето на това досъдебно производство. Оспорва
предявената искова претенция за имуществени вреди в размер на 1 582лв.,
представляващи заплатени адвокатски хонорари за осъществена защита в
наказателното производство, транспортни и дневни разходи за явяване по съдебни
заседания по основание и размер. Твърди, че към исковата молба не са приложени
никакви доказателства в тази насока. Счита, че претенцията, формулирана като
претенция за „дневни“ разходи следва да бъде прецизирана т.к. счита, че ако тя
касае разходи за храна същата е неоснователна, поради факта, че този вид
разходи, се правят от всеки човек, ежедневно и не са пряка е непосредствена
последица от обвинението. Възразява срещу искането за присъждане на законна
лихва върху търсените обезщетения от датата на постановяване на прекратителния
акт. Поради изложеното моли съда да отхвърли
предявения иск.
В проведеното по делото о.с.з.
ответникът не изпраща представител.
В нарочна писмена защита
ответникът моли съда да отхвърли предявения иск. Счита същият за преждевременно
заведен на основанията посочени в отговора на ИМ. Твърди, че искът е недоказан.
Излага, че разпитаните по делото свидетели се установява, че същите не са
забелязали той да е силно притеснен от обвинението. Сочи и, че свидетелите били
категорични, че обществеността в гр. ***, въпреки че е разбрала за повдигнатото
обвинение срещу ищеца по никакъв начин не е променила отношението си към него.
Навежда доводи, че по делото не са представени документи, от които да се
установи, че здравословното състояние на ищеца е влошеното. Сочи, че по делото
не са представени доказателства, че поради повдигнатото срещу ищеца обвинение
същият не е могъл да посещава балнео- лечебни заведения. Излага, че по делото
не е доказано и, че вследствие на воденето обвинение не е могъл да помага на ***си,
доколкото наложената му мярка за неотклонение не ограничава драстично възможността
му свободно да се предвижва. Оспорва размера на търсените от ищеца вреди като
прекомерно завишени. Оспорва и претенцията за имуществени вреди като
неоснователна и недоказана.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от приобщеното по делото
ДП №***г. по описа на ** ***, че: на ***г.
е образувано ДП срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.206, ал.1 НК, за това, че
през *** месец ***г. противозаконно е присвоил чужда движима вещ – 1 брой ***и
един брой ***; че на ***г. ДП е спряно; че на ***.***г. образуваното ДП е
възобновено; че на ***г. С.Н.Г. е
привлечен като обвиняем, затова че за период от неустановена дата през *** ***г.
противозаконно присвоил чужди движими вещи- един брой ***марка ***, модел ***, със сериен номер ***, на стойност 270 лева, собственост на фирма „***“
***, гр. Плевен, както и един брой *** марка „***, със сериен номер №*********на стойност 300 лева, собственост на фирма
„***“ ***гр. Плевен, които владее и пази до настоящия момент, представляващо
престъпление по чл.206, ал.1 НК; че на същата дата спрямо ищеца взета мярка за
неотклонение „подписка“; че на ***г. ищецът е разпита в качеството си на
обвиняем и са му разяснени правата, които има като такъв; че на ***г., е предявено ДП на ищеца С. Г..
Установява се по делото, че въз
основа на изготвен ОА на ***.***г. срещу С. Г. за престъпление по чл.206, ал.1 НК е образувано НОХД ***/***г. по описа на РС ***, по което са проведени
следните о.с.з.: 1. на ***.***г; 2. На ***.***г.; 3. На ***.***г.; 4. на ***.***г.;
5. на 29.01.***г.; 6. На 12.03.***г; 7. На 30.04.***г.; 8. На 18.06.***г.; 9.
На 09.07.***г.; 10. на 25.09.***г.; 11. На 05.11.***г.; 12. На 17.12.***г.; 13
на 25.02.***г.
От приложената по НОХД ***/***г.
по описа на РС *** присъда № ***.***г. се установява, че ищецът е признат за
виновен за извършено престъпление по чл.206, ал.1 НК, като му налага наказание
лишаване от свобода за срок от една година, което наказание на основание чл.66,
ал.1 НК е отложено за срок от три години.
Установява се, че с решение № ***.***г.
по ВНОХД №***г. по описа на ПлОС въззивният съд е отменил присъда № ***.***г. и
е върнал делото за разглеждане от друг състав от стадия на разпоредителното
заседание.
Видно е от приложеното по делото
НОХД №***/***г. по описа на РС *** / образувано след връщане на делото от ОС
Плевен/, че производството по делото е прекратено, тъй като не може да се
образува състав, който да разгледа делото и същото е изпратено на ВКС за
определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа.
От приложеното по делото ЧНД №***/***г.
по описа на ВКС се установява, че дело №*/***г по описа на РС *** е изпратено на ПлРС за разглеждане по
същество.
Приобщено като доказателство по
делото е и НОХД №***/***г. по описа на ПлРС, от което се установява, че: ищецът
е упълномощил адвокат да го представлява по делото, като договорът за правна
помощ и съдействие е задраскан /л.35/, тъй като в проведеното по делото о.с.з.
ищецът се е отказал от услугите на процесуалния си представител, поради това,
че няма средства да му заплати възнаграждение /л.48/; че на ***.***г. е
проведено о.с.з., в което не е даден ход на делото, поради факта, че подсъдимия
/ищец в настоящето производство/ е отправил искане да му бъде назначен служебен
адвокат; че ***е представил доказателство, че ищецът му е платил сумата от 200
лева за изготвения от него отговор /л.56/; че на ***.***г. е проведено о.с.з.,
на което на подсъдимия е назначен адвокат; че на *** г. е проведено о.с.з., на
което производството по делото е прекратено и същото е върнато на ** за
отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения на процесуалните
правила.
Видно е от постановеното по ДП №***г.
по описа на ** Плевен постановление за прекратяване на наказателно производство
от ***г., че е прекратено воденото
ДП №***г. по описа на ** *** срещу С. Г., поради несъставомерност на деянието
и, че е отменена взетата срещу него мярка за неотклонение „подписка“.
Установява се от приложените по
делото Уведомления, че с изключение на ***„ ***“ *** /заличено в ТР/, всички
заинтересовани по ДП лица са уведоми за прекратяване на същото и по отношение
на тях срока за обжалване е изтекъл.
Приобщено като доказателство по
делото е и * №***/***г., от което се установява, че ищецът след
преосвидетелстване е с ***% степен на увреждане.
От приложеното по делото
разпореждане на ***гр. Плевен № **********, че ищецът получава пенсия в размер
на 493,07 лева
Представени като доказателства по
делото са и ПЗ показване на заем на името на С. Г., рецепти и рецептурна
книжка, водена на името на ищеца.
По делото са събрани и гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите А.Б.А. и Й.Р.Д..
Свидетелят А.Б.А. свидетелства, че познава ищеца от около 10-15 г. Разказва, че знае, че срещу ищеа се
води дело от около 3 - 4 години, поради кето и го питали дали „Няма ли да свършва“. Сочи, че във връзка с делото ищецът
ходил до гр***Плевен и гр******. Излага ,че не зае кой е спечелил делата.
Твърди, че ищецът му се оплаквал, че поради водените дела не могъл да ходи при ***си
и ***си. Разказва, че преди делото ищецът сее носел с добро име в
обществото. Сочи, че чули, че бил осъден, а
после оправдан. Твърди, че докато се е водело делото поведението на ищеца спрямо тях и другите хора не се е
променило Излага, че знае, че ищецът има проблем с ***, ***, но че не знае да е
ходил по санаториуми. Разказва, че в града ищецът се придвижва с колело.
Свидетелят Й.Р.Д. сочи че
познава ищецът от дълги години. Разказва, че ищецът се ползва с добро име, като добър,
работлив човек, без никакви проявления.
Обяснява, че тъй като „***“ на ***знае, че от три – четири ищецът ходи по дела,
за което идват „коли и го карат до ***“. Сочи, че му се е оплаквала, че не може да ходи
при децата си и, че има здравословни проблеми. Разказва, че въпреки че се е
разчуло за водените срещу ищеца дела мнението на хората за него не се е
променило. Твърди, че ищецът му споделил, че се чувства некомфортно, обидно му било
и бил, притеснен.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
С разпоредбата на чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ е регламентирана отговорността на държавата за причинени на
гражданите вреди от незаконни действия на правозащитните органи и по-конкретно
- вреди, причинени от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
За да бъде
ангажирана отговорността на държавата, задължително
условие е да са причинени вреди, които да са резултат от незаконното обвинение,
като вредите извън неизбежно следващите се от образуваното наказателно
производство, подлежат
на доказване, а не се презюмират. Имайки предвид това и твърдените обстоятелства
по делото, ищецът трябва да докаже при условията на пълно и главно доказване:
кой е субектът на извършеното деяние като надлежен правозащитен орган и
материалноправно отговорен по предявените искове за обезвреда; фактът на
деянието, което в случая се определя като повдигнато
срещу ищеца обвинение в извършване на престъпление,
което е приключило с оправдателна присъда; претъ**ените имуществени и неимуществени вреди; причинна връзка между вредите и
неправомерните актове на правозащитните органи. Тъй като отговорността на
държавата е обективна, то и ищецът не трябва да доказва вината при вредоносните
действия на правозащитните органи.
В настоящото производство
безспорно е между страните, че ***г. С.Н.Г. е привлечен
като обвиняем, затова че за период от неустановена дата през *** ***г.
противозаконно присвоил чужди движими вещи- един брой ***марка ***, модел ***, със сериен номер ***, на стойност 270 лева, собственост на фирма „***“
***, гр. Плевен, както и един брой *** марка „***, със сериен номер №*********на стойност 300 лева, собственост на фирма
„***“ ***гр. Плевен, които владее и пази до настоящия момент, представляващо
престъпление по чл.206, ал.1 НК и, че на същата дата спрямо него е взета мярка
за неотклонение „подписка“. Страните не спорят и, че с присъда № ***.***г. по
НОХД ***/***г. по описа на РС *** ищецът е признат за виновен за извършено
престъпление по чл.206, ал.1 НК, като му налажено наказание лишаване от свобода
за срок от една година, което наказание на основание чл.66, ал.1 НК е отложено
за срок от три години. Установено по делото е и, че с решение № ***.***г. по
ВНОХД №***г. по описа на ПлОС въззивният съд е отменил присъда № ***.***г. и е
върнал делото за разглеждане от друг състав от стадия на разпоредителното
заседание. Не е спорно и, че по НОХД №***/***г. по описа на ПлРС в проведеното
по делото о.с.з. на *** г. производството по делото е прекратено и същото е
върнато на ** за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения
на процесуалните правила. Не е спорно и, че с постановление за прекратяване на
наказателно производство от ***г., е прекратено воденото ДП №***г. по описа на **
*** срещу С. Г., Страните не спорят и, че от момента на привличане на
ищеца като обвиняем до прекратяване на ДП производство е продължило две години
и единадесет месеца. С оглед изложеното
съдът намира, че е налице основанието по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за ангажиране
отговорността на държавата. Съдът приема,
че претендираната от ищеца сума от 15 000 лева е за репариране на претъ**ени от него неимуществени вреди от повдигнатото му обвинение за извършено престъпление и
сумата от 1582,00 лева, представляващи неимуществени вреди.
Изхождайки от нормата на чл.7 ЗОДОВ, надлежен ответник по
предявените искове се явява органът, имащ правосубектност, от чиито незаконни
актове и действия са причинени вредите, като с оглед установеното, именно ***е
материалноправно легитимирана да отговаря по исковете, доколкото действията на
органите на дознанието се извършват под ръководството на съответната
прокуратура.
Спорни по делото са въпросите дали ищецът е претъ**ял претендираните от него имуществени и
неимуществени вреди от
обвинението в извършване на престъпление, по което същият е привлечен като
обвиняем, а впоследствие воденото срещу него НП прекратено
дали е налице причинна връзка между
незаконното обвинение срещу ищеца и претендираните от него вреди и в какъв размер следва да се определи тяхното
обезщетяване. Спорно е дали и Постановление
от ***г., с което е прекратено досъдебното производство е влязло в сила.
Съдът намира, че доколкото от справката
в ТР, водена на името на пострадалото ***„***“ *** се установява, че същото е
заличено като такова, след производство по несъстоятелност същото не съществува
в правния мир, поради което и няма как да бъде уведомено за постановения акт от
страна на ** Плевен. Поради изложеното съдът намира, че на ***г е влязло в сила
постановление за прекратяване на наказателно
производство от ***г, поради което и за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на иска.
От събраните по делото доказателства /писмени и гласни/ може да се направи извод, че
в резултат на повдигнатото обвинение, ищецът е претърпял неимуществени вреди. Същите
са свързани негативни психични
изживявания, каквито всеки един нормален
човек, обвинен в извършване на престъпление би изпитал, изразяващи се в: потиснатост, безсъние, злепоставяне в обществото, ***мъки и
страдания.
Съгласно т.11 на Тълкувателно
решение № 3/2004 г. на ОС на ГК на ВКС, обезщетение за неимуществени вреди се
дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено
престъпление и причинените вреди. В случая тази причинна връзка произлиза от
самите факти по делото.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за
всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, което Законът предвижда да се определи по справедливост.Съгласно
чл.51, ал.1, изр.1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като обезщетението
за неимуществени вреди се определя в съответствие с принципа на
справедливостта, залегнал в чл.52 ЗЗД, като се отчитат всички обстоятелства по
делото – продължителността на незаконно предприетото наказателно преследване;
характера и тежестта на престъплението, в извършването на което лицето е било
незаконно обвинено; личността на увредения; данните за психическото състояние и
негативните последици, претъ**ени от лицето. Изхождайки и от указанията, дадени
в ППВС № 4/1964 год., обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря,
както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за
справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при
съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен
на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се
присъди по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
По отношение на
претенцията за репариране на претърпените вреди с неимуществен характер за
периода от ***г. до *** г.,изразяващи се в силни болки в ***, ***и *** съдът
намира същата за недоказана, поради което следва да се отхвърли. Видно е от
представените по делото доказателства, че на ищеца е определена *** степен на
увреждане, след преосвидетелстване през ***г. По делото обаче не се събраха каквито
и да е доказателства, че сочените от ищеца болки са вследствие на воденото
срещу него наказателно производството или пък, че здравословното му състояние
се е влошило вследствие на него. Недоказано остана и твърдението му, че
вследствие на образуваното срещу него наказателно производство е бил в
невъзможност да посещава балнео- санаториуми и да лекува болките си.
Действително по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение
„подписка“, но същата не е била пречка той да лекува болките си, доколкото с
разрешение на органа наложил същата - ** е могъл да напусне безпрепятствено
населеното място. По делото не са наведени твърдения ищецът да е поискал да
напусне населеното място с цел лечение и да му е отказано. Напротив самият той
заявява, че не е искал такива.
С цел пълнота на
изложението съдът намира, че следва да отбележи, че недоказано остана и
твърдението на ищеца, че не е могъл да ходи по екскурзии, поради наложената му
мярка за неотклонение. По делото не се доказа ищецът да е планувал или заплащал
такива такива и да му е било отказано от органа, наложил мярката да напусне пределите на населеното място.
По отношение на претърпените вреди с
неимуществен характер за периода от ***г. до *** г., изразяващи се в ***страдания,
***, изпитван срам, унижение и разстройство на съня, съдът намира следното:
От събраните по делото гласни доказателства, се
установява по безспорен начин, както вече беше отбелязано, че вредите, претърпени
от ищеца са свързани с негативни психични
изживявания. От свидетелските показания се
установи, че след повдигане на обвинението, ищецът е търпял
морални страдания –изпитвал е неудобство от повдигнатото обвинение, каквото
всеки нормален човек, изправен в подобна ситуация би изпитал. Твърдените от
ищеца неимуществени вреди, свързано с това, че не е могъл да помага на ***си и
да вижда ***си съдът намира за недоказано. Съдът намира, че самият ищец се е
поставил в положение да не може да помогне на децата си при извършване на
ремонтните дейности, както и за помощ за ***му. Като вече беше отбелязано
въпреки воденото наказателно производство и взетата мярка за неотклонение
ищецът с разрешение на прокурор е могъл да напусне населеното място и да
помогне на децата си. Фактът, че не се е възползвал от възможността и не е отправил
искане да пътува до децата си е поради нежелание от негова страна да поиска
разрешение, а не поради факта, че ** е отказала да му даде такова, поради което
не може да че**и права от своето поведение.
За да определи размера на справедливото обезщетение съдът
съобрази и факта, че наказателното съдебно производство срещу ищеца е
започнало на ***г. и е приключило на ***г., когато
е влязло в сила постановлението за
прекратяване на ДП. Отчете факта и, че
по време на воденото производство спрямо ответника е постановена осъдителна
присъда, с която същият е признат за виновен.Съдът при определяне размера на
обезщетението взе предвид и чистото съдебното минало на ищеца.
С оглед на изложеното
и на събраните по делото доказателства съдът приема, че неминуемо воденото наказателно производство се е
отразило негативно на цялостното състояние на обвиняемото лице, поради което и
претърпените от него вреди следва да се репарират. На основание чл. 52 от ЗЗД съдът счита, че справедливо обезщетение за неимуществени вредите е в размер на сумата от 3 000 лв. и същото обезщетява
претърпените вреди, изразяващи се в
причинен психически дискомфорт. До соченият размер искът е основателен и
следва да бъде уважен, като за разликата н***3000 лв. до предявения иск от 7 500
лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на предявената претенция за имуществени вреди съдът намира същата за
частично основателна.
От приложеното по делото пълномощно по НОХД №***/***г.
по описа на ПлРС се установява, че ищецът е сторил разходи за адвокат в размер
на 200 лв. Този иск следва да се
уважи изцяло. Съобразно практиката на ВКС /р-е № ***г. по гр.д. № ***г. на
IV-то г.о. р-е № ***г. по гр.д. № ***г. на IV-то г.о. на ВКС/ направените разноски по наказателното производство, по което ищецът по
иска по ЗОДОВ е оправдан /в случая е прекратено с влязло в сила прокурорско
постановление/, представляват имуществени вреди за него, които подлежат на
обезщетяване от Държавата по реда на ЗОДОВ.
По отношение на останалите претендирани имуществени
вреди, подробно посочени в справка на л.109 от делото съдът намира същите за
недоказани, доколкото не са представени доказателства за сторването им.
Върху сумата се дължи законна
лихва. Съдът намира, че законната
лихва следва да се присъди от 08.07.2021 г., когато е влязло в сила постановлението за
прекратяване на ДП, като за периода преди тази дата иска следва да се отхвърли.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ***с адрес в гр. ***, бул. „***, представлявана от ***на ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.Г. ЕГН **********,*** сумата от 3000лв / три хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в ***страдания, ***, изпитван срам,
унижение и разстройство на съня вследствие от незаконосъобразните действия на ***по повдигане
на незаконно обвинение по чл. 206, ал.1 НК и вземане на мярка за неотклонение „подписка”,
по което наказателното производство е прекратено с Постановление от ***г. по ДП
№ ***. по описа на ** - Плевен, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от влизане в сила на Постановлението за прекратяване на нак.
Производство -***г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществените вреди изразяващи се в ***страдания, ***,
изпитван срам, унижение и разстройство на съня за разликата н***3000лв до предявения размер от 7 500лв.,
и за претендираната законна лихва от ***г. до ***. като неоснователен и
недоказан, на основание чл. 2, ал.1,
т.3, ЗОДОВ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Н.Г. ЕГН **********,*** иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу ***с
адрес в гр. ***, бул. „***, представлявана от ***на ***с искане ответникът да
му заплати сумата от 7500,00 лева, представляващи
обезщетение за претърпените вреди с неимуществен характер за
периода от ***г. до *** г.,изразяващи се в силни болки в ***, ***и *** вследствие
от незаконосъобразните действия на ***по повдигане на незаконно обвинение по
чл. 206, ал.1 НК и вземане на мярка за неотклонение „подписка”, по което
наказателното производство е прекратено с Постановление от ***г. по ДП № ***.
по описа на ** - Плевен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
влизане в сила на Постановлението за прекратяване на нак. Производство -***г.,
като неоснователен и недоказан
ОСЪЖДА ***с адрес в гр. ***, бул. „***, представлявана от ***на
**, ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.Г. ЕГН **********,***0лв /двеста лева/, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди - разноски за адвокатска защита по Договор за правна защита и
съдействие № ***/***., във връзка с воденото НП, прекратено с Постановление от ***г.
по ДП № ***. по описа на ** - Плевен ,ведно със законната лихва върху
главницата, считано от влизане в сила на Постановлението за прекратяване на
нак. Производство -***г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
имуществените вреди изразяващи се за разликата н***200лв до предявения размер от 1582,00лв.,
и за претендираната законна лихва от ***г. до ***. като неоснователен и
недоказан, на основание чл. 2, ал.1,
т.3, ЗОДОВ.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: