РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Варна , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20213000500246 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от АЙФ. АХМ. С. от гр.
Търговище чрез Адвокатско дружество „Димов и Х.“, представлявано от адв. Г. Х., насочена
срещу решение № 260017/02.03.2021г., поправено с решение № 260024/02.04.21г.,
постановени по т.д. № 84 по описа за 2020г. на Окръжен съд – Търговище, в частите му, с
които са отхвърлени исковете против ЗАД „Армеец“ АД, гр. София за разликите над
присъдения размер от 18 000 лв. до претендирания размер от 42 000 лв., предявен като
частичен иск от 100 000 лв. за обезщетяване на неимуществените вреди и за разликата над
присъдения размер от 964 лв. до претендирания размер от 1 928 лв. за обезщетяване на
имуществените вреди, претърпени от ищцата вследствие на получени травматични
увреждания при ПТП от 27.10.19г., ведно със законните лихви върху сумите, считано от
05.11.20г. до окончателното им изплащане, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ. Изложени са
подробни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваните
му части и се претендира неговата отмяна и уважаване на исковете в предявените им
размери, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 05.11.20г. до окончателното им
изплащане. Сочи се, че съдът неправилно е приложил нормите от материалния закон – чл. 52
от ЗЗД и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. В тази връзка се излага, че не са били отчетени вида и тежестта
на получените травми, не е съобразен вида и продължителността на проведеното и
продължаващо лечение, възстановителния период, икономическата конюнктура и
1
нормативно определения лимит на отговорността на застрахователя, както и съдебната
практика по аналогични случаи. Освен това се сочи, че не се оспорва наличието на
съпричиняване на вредите от пострадалата, но именно поради това е бил предявен иск в
размер на 42 000 лв. като част от 100 000 лв., а освен това съпричиняването не е в размер на
50 %. Поради всичко това се поддържа, че предявените искове следва да се уважат в пълния
предявен размер.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна
ЗАД „Армеец“ АД, гр. София чрез надлежно упълномощен процесуален представител, с
който същата е оспорена като неоснователна по подробно изложени съображения. Изцяло са
споделени правните съображения на съда в обжалваното решение, а освен това се поддържа,
че определеният размер на обезщетението не само не е занижен, а и се счита за завишен
спрямо установените по делото факти и принципа на справедливостта.
Първоинстанционното решение не е обжалвано и поради това е влязло в сила в
частите му, с които са уважени исковете на ищцата за присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди в размер на 18 000 лв. и за имуществени вреди в размер на 964 лв.,
както и в частта, с която е присъдена законната лихва, считано от 05.11.20г.
Въззивната жалба е допустима и въззивният съд дължи произнасяне по същата.
С оглед релевираните от ищцата твърдения в исковата молба, подадена на 17.03.20г.
и отправеното до съда искане за осъждане на застрахователя на делинквента да заплати
обезщетения за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди от ПТП,
настъпило на 27.10.19г., въз основа на застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, действало за периода от
23.04.19г. до 22.04.20г. /доказателство за сключената застраховка за МПС с рег. №
Н2719ВА, марка „Опел“, модел „Астра“ – виж на л. 21-23 от делото на РС-Търговище/, то
правната квалификация на иска е по чл. 432, ал. 1 от КЗ. Ищцата е предявила
застрахователната си претенцията по чл. 380, ал. 1 от КЗ на 17.12.2019г., на която
застрахователното дружество е отговорило, че няма представени доказателства за вината на
водача, чиято гражданска отговорност е била застрахована в дружеството, поради което
плащане на исканите обезщетения не е предприето /л. 24-27 от делото на РС-Търговище/. С
оглед на така установените обстоятелства, произнасянето по този иск с обжалваното
решение налага извода за допустимостта на последното.
Предметът на въззивното производство е съсредоточен върху спора относно
размерите на дължимите обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, претърпени
от ищцата, вследствие на травматичните увреждания, получени от нея при посоченото ПТП.
В исковата си молба ищцата е твърдяла, че е получила следните травми: долна луксация
/изкълчване/ на лява раменна става – излизане на главата на раменната кост от ставната ямка
на лопатката; множество счупвания на костите на подбедрицата – тибия и фибула, открито
вляво. Пострадалата била транспортирана спешно и приета в болнично заведение, където в
2
деня на приема е било предприето закрито наместване на фрактурата без вътрешна
фиксация – тибия и фибула, както и закрито наместване на изваденото ляво рамо. На
31.10.19г. е била извършена оперативна интервенция за открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация на тибия и фибула и поставяне на семитубуларна плака, задържана с
винтове. Поради последвало възпаление на раната на левия крак се е наложило на 05.11.19г.
да се направи операция, при която е била отстранена некротичната тъкан и е евакуирано
гнойното съдържание. Ищцата е била изписана на 15.11.19г. от болничното заведение и
лечението й продължило в домашна обстановка. На 30.12.19г. е било извършено под
локална анестезия и отстраняване на имплантирани уреди от тибия и фибула. Ищцата не е
могла да се движи като кракът й е бил имобилизиран с ортеза – ботуш, а лявото й рамо било
обездвижено с ластична ортеза. Твърдяло се е, че болките в лявото рамо и ляв крак
продължават, което налага приема на обезболяващи медикаменти. Ищцата не е могла да
става от леглото и да се обслужва сама, което е наложило полагането на грижи за
ежедневните битови и физиологични дейности от нейните близки. Ищцата претърпяла и
негативни психически въздействия от това ПТП, които освен преживения стрес се изразява и
в понижено настроение, тревожност и нарушения на съня, страх от случилото се и същото
да не се повтори. Наведени са твърдения за извършени разходи във връзка с лечението,
описани подробно в разходно-оправдателни документи и възлизащи на обща стойност от
1 928 лв. Отправените искания /след увеличаване на иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, предприето в с.з. пред РС-Търговище на 16.10.20г./ са за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 42 000 лв. като частичен от 100 000 лв.
и за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 928 лв., ведно със
законните лихви от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им
изплащане.
Ответното дружество с отговора на исковата молба освен оспорването на
претенциите по размери е оспорило механизма на настъпване на ПТП, както и е релевирало
възражение за съпричиняване на вредите от ищцата, твърдейки, че тя с бърз ход и
неочаквано е навлязла в пътното платно на необозначено за пешеходно пресичане място и
без да се огледа и да съобрази разстоянието до приближаващия се автомобил.
Както се посочи и по-горе, пред въззивната инстанция не се оспорва механизма на
настъпването на процесното ПТП и причинените вследствие на същото травматични
увреждания на ищцата. Те се установяват и от събраните пред първата инстанция писмени
доказателства (констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 202/27.10.2019г. на мл.
автоконтрольор в с-р ПП при ОД на МВР-Търговище; копия от материалите от образуваното
за случая досъдебно производство № 771/27.10.19г., представляващи протокол за оглед на
пътно-транспортно местопроизшествие и албум към него, както и протоколи за разпит на
ищцата в качеството й на свидетел), както и от заключенията на съдебно-медицинските
експертизи и съдебно-автотехническите експертизи, а именно: на 27.10.2019 г., около 11.30
ч. в светлата част на денонощието, при слънчево време и при добра видимост, сухо платно с
3
асфалтово покритие на ул. „Паисий“ до № 38 в гр. Търговище, се е движил лек автомобил с
рег. № Н2719ВА, марка „Опел“, модел „Астра“, управляван от И.И.П. Скоростта на
движение на автомобила е била в рамките на максимално разрешената за населено място -
от порядъка на 49-50 км/ч. Пътното платно за движение по улицата е предназначено за
движение в една посока с два броя пътни ленти, разделени с единична прекъсната бяла
разделителна линия. Мястото на инцидента е прав участък от пътя с лек наклон надолу по
посока на движение на автомобила. Ищцата е стъпила на пътното платно и започнала
неговото пресичане отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила „с леко
бърз ход“, но без да тича /от показанията й по досъдебното производство/, след което е била
ударена от превозното средство.
Имайки предвид скоростта на движението на автомобила, скоростта на движение на
пешеходката /изчислено от вещото лице в два варианта – при спокоен ход – средно 1.25
м/сек и при бърз ход – 1.56 м/сек/, изчислена и спрямо мястото на удара /по широчина на
пътното платно – от 5.20 м. до 5.40 м. вляво от десния ръб на пътното платно, посока кв.
„Запад“ на гр. Търговище и по дължина на пътното платно – на около 18.50 м. – 20.50 м.
след ориентир 2 в същата посока/, точките на съприкосновение на автомобила с тялото на
ищцата /предна лява част на автомобила в зоната на лява част на предна броня и ляв халоген
и в зоната на ляв крак на пешеходката/, вещото лице по изслушаната повторна САТЕ пред
ОС-Търговище е приело, че е възможно да се определи разстоянието между пешеходката и
автомобила към момента на предприемане на пресичането на пътното платно от нея –
отстояние от автомобила от 49.57 м. /при скорост на пешеходката от 1.25 м/сек/ и отстояние
от автомобила от 39.72 м. /при скорост на пешеходката от 1.56 м/сек/. И двете разстояния
обаче са били извън опасната зона за автомобила, която експертът е изчисли на 29.25 м.
Вещото лице е намерило, че най-близката обозначена пешеходна пътека с пътна маркировка
тип „М8.2“ за пресичане на пътното платно, е на разстояние 35-45 м. преди мястото на удара
в посока, обратна на огледа - на кръстовището с улица „Паисий“ и ул. „Кюстенджа“. Според
вещото лице техническите причини, довели до настъпването на ПТП са: поведението на
водача на лекия автомобил, който не е възприел, а ако е възприел – не е реагирал
своевременно с аварийно спиране пред намиращата се на платното за движение и пресичаща
го пешеходка; поведението на пешеходката, която е предприела пресичане на пътното
платно на нерегламентирано за това място.
В представените с исковата молба епикризи, издадени от „Ортопедо-
травматологично отделение“ при „МБАЛ-Търговище“ АД се установява следното: в първата
е отбелязано, че ищцата е постъпила на 27.10.19г. и изписана на 04.11.19г. При приема
описаното обективно състояние на ищцата е: ориентирана с открита рана в областта на ляв
глезен с дължина 12-13 см.; тежък мекотъканен оток със спонтанна и палпаторна
болезненост; болка и оток в проксимална фибула; положение на ръката зад главата вляво,
невъзможни активни движения, дианотична и студена; намален феномен на капилярно
пълнене – данни за luxatio erecta. Окончателната диагноза е „Множествени счупвания на
подбедрицата, открито вляво“ Предприето е било закрито наместване на фрактура без
4
вътрешна фиксация на тибия и фибула. На 31.10.19г. е била извършена операция за открито
наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, тибия и фибула под спинална упойка, при
която се е извършила открита репозиция, която е задържана провизорно с клампа и е
поставена 1/3 семитубуларна плака, задържана с винтове.
Във втората епикриза е отбелязано, че ищцата е приета отново на датата на първото
изписване – 04.11.19г. и е била изписана след болничен престой на 15.11.19г. с окончателна
диагноза – други уточнени локални инфекции на кожата и подкожната тъкан и фасция
вдясно. Приета е в отделението поради зелен секрет, излизащ от откритата рана по
вътрешната страна на глезена, тежки болки и повишена температура. На 05.11.19г. е
извършена нова оперативна интервенция – фасциотомия, при която под локална упойка са
извършени инцизии от медиалната и латералната страна на подбедрицата, при което са
прерязани фасциите и е евакуирано гнойното съдържимо. Ищцата е била изписана с
подобрение и с препоръки за щадящ режим на крайника.
В третата епикриза е посочено, че ищцата е била приета на 29.12.19г. и изписана на
01.01.20г. При престоя на 30.12.19г. под локална упойка е бил отстранен синдезмалния винт.
От заключението на вещото лице по назначените и приети по първоинстанционното
дело съдебно-медицински експертизи се установява, че описаните по-горе травматични
увреждания в областта на левия глезен и лявото рамо са в резултат на претърпяното на
27.10.19г. ПТП. След проведените болнични лечения с описаните лечебни дейности, ищцата
е провела рехабилитация. На прегледа, извършен на 22.01.21г. вещото лице е установило, че
е налице значителен оток в областта на лявата глезенна става, ограничени и болезнени
движения в ставата, куцаща походка. Движенията в лявата раменна става са в пълен обем,
болезнени в крайните степени на отклонение. Според вещото лице активното лечение е
продължило 3-4 месеца, а след това е проведена рехабилитацията. Счита, че ищцата се
нуждае от допълнително лечение, предвид значителния оток в глезена и ограничените
движения. Предстои отстраняване на останалите импланти по оперативен път. По време на
травмата и в началния период ищцата е имала много силни болки, които с времето и
проведените лечения постепенно намаляват. Към момента на прегледа е констатирано
пълно зарастване на счупванията, но независимо от това са налице описания оток,
ограничените и болезнени движения в глезена и куцащата походка. Налице са и кожни
белези от прекараната травма. Разходите, описани в представените с исковата молба
счетоводни документи са във връзка с лечението на травмите от това ПТП. Разходите са
били необходими и целесъобразни. От прегледа на медицинските документи – рентгенови
снимки, не са налице данни за предходни травми в областта на левия глезен и лявото рамо,
които да са повлияли в процеса на лечението.
От показанията на разпитания като свидетел съпруг на ищцата, които съдът
преценява с оглед неговата заинтересованост в полза на съпругата му, се установява, че по
време на болничния й престой той е ходил да й помага, за да я храни. Откакто съпругата му
5
е излязла от болницата, отново той полага грижите за нея. Поради гипса на крака съпругата
му е ходила с проходилка и това е продължило около 3 месеца. Налага се и по-често да си
почива, тъй като все още изпитва болки. Сочи, че съпругата му не може да си вдигне
травмираната ръка по-високо от височината на главата. Преди ищцата е работила, но сега не
работи. Преди семейството са отглеждали животни и обработвали градина, но сега ищцата
не може да се грижи за тях, а върши само домашната работа, доколкото може. Свидетелят
счита, че съпругата му се е променила и психически, защото забравя къде оставя документи,
не може да помага и все плаче от болки в ръката и крака.
От анализа на горните доказателства следва да се направи извода, че множеството
телесни увреждания, получени от ищцата при процесното ПТП /изкълчване на лявото рамо
и счупванията на двете кости на подбедрицата – тибия и фибула/, вкл. и усложнението,
изразяващо се във възпаление на меките тъкани около откритата рана, довело до
допълнителна оперативна интервенция, са й причинили болки, които в самото начало и до
извършване на оперативните лечения и изписване от болницата, са били интензивни /за
период от около 20 дни/. Предприети са първоначално закрито наместване на изкълчването
на раменната става и на фрактурите на големите кости на лявата подбедрица, последвани от
оперативна интервенция за открито наместване на фрактурите и фиксирането им чрез
съответни медицински изделия. Последвала е нова оперативна интервенция за частично
премахване на импланта и предстои нова операция за премахване на останалия имплант от
костта. По време на болничното лечение и общо около 4 месеца след инцидента ищцата е
имала нужда от помощта на своя съпруг, който е поел грижите за битовите и ежедневните й
нужди. Ползвани са били помощни средства за придвижване, но и към 22.01.21г. ищцата е
имала все още накуцваща походка и голям оток на левия глезен, които са следствие на
получената травма. Налице е и болезненост в двете крайни степени на движението на лявата
ръка. Налице са следователно остатъчни негативни физически последици при ищцата и след
изминал период от 1 година и 3 месеца след инцидента, независимо от пълното зарастване
на счупените кости.
Съдът намира, че по делото е установено, че преживените болки и страдания,
преживеният стрес, са се отразили и върху личността на ищцата – същата изпитва все още
страх и са налице вегетативни прояви като нарушен сън /така от показанията на свидетеля,
които не са разколебани от останалия доказателствен материал по делото/. Не са налице
обаче доказателства за по-тежка психическа травма или разстройство на личността, което да
нарушава функционирането ѝ в социалното обкръжение.
Имайки предвид възрастта на пострадалата към момента на претърпяване на
травмите и негативните преживявания /на 59 годишна възраст към датата на ПТП/, вида и
броя на травмите /като по-тежки са фрактурите на двете големи кости на подбедрицата/,
вида и продължителността на проведеното лечение /с 3 оперативни интервенции до момента
като последната е само за изваждането на част от импланта/, продължителността на
възстановителния период, надхвърлящ 1 година и прогнозата за предстояща още 1 операция
6
и допълнително лечение и рехабилитация с оглед оттока на глезена, както и имайки предвид
икономическата конюнктура към момента на претърпяването на вредите /минимална
работна заплата от 560 лв. през 2019г. и среден паричен доход от 6 529 лв. на едно лице за
2019г./; нивата на застрахователното покритие към момента на увреждането /лимит на
отговорност/, който е 10 420 000 лв. за едно събитие (чл. 492, т. 1 от КЗ) и съдебната
практика по сходни казуси /виж напр. решение № 159/14.12.20г. по т.д. № 2575/19г. на ІІ т.о.
на ВКС/, справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди
следва да е в размер на общо 36 000 лв. – колкото е определил и първоинстанционният съд.
В тази връзка следва да се посочи, че цитираните във въззивната жалба съдебни
актове, постановени по други дела от настоящата съдебна инстанция, не са по идентични
спрямо претърпените травми казуси – така напр. по в. т.д. № 130/20г. на ВАпС освен
многофрагментна фрактура на външен ляв пищял е била налице и такава фрактура на
лакътна става с нарушение на лакътен нерв, контузия на бял дроб с временна опасност за
живота, фрактура на черепа и съчетани травми на глава, гърди, корем, крайници, както и
мозъчно сътресение. Случаят, разгледан пък по цитираното в. т.д. № 33/18г. на ВАпС, касае
фрактура на тибия и фибула, но с последвала деформация на колянна става и невъзможност
от сгъване на коляното, която може да бъде преодоляна единствено чрез отстраняване на
ставата и поставянето на изкуствена такава. Освен това при този случай травмите са дали и
по-тежко отражение върху психиката на пострадалия.
Пред настоящата инстанция не е повдигнат спор относно това, че чрез представените
писмени доказателства от ищцата за извършени разходи за лекарства, медицински прегледи
и консумативи, същата е установила претенцията си за обезщетение на имуществени вреди в
предявения размер от 1 928 лв.
Съдът намира за основателно възражението на ответното дружество, че вредите
обективно са настъпили и вследствие на поведението на ищцата, тъй като мястото, на което
ищцата е предприела пресичане на пътното платно, не е обозначено с пътен знак или
хоризонтална маркировка и не е пешеходна пътека по смисъла на § 6, т. 54 от ДР на ЗДвП.
На 35-45 метра от това място на пътното платно се намира кръстовище, на което
пресичането е разрешено чрез обозначената пешеходна пътека. Тъй като мястото, на което
ищцата е предприела пресичането, не е пешеходна пътека - не е маркирано или обозначено
като такова, нито е продължение на тротоар или банкет и не е налице и някоя от хипотезите
на чл. 113, ал. 2 ЗДвП, даващи право на пешеходците да пресичат пътното платно извън
определените за това места, то следва да се приеме, че с това си поведение същата е
допринесла обективно за настъпването на ПТП, от което са й причинени травмите.
След съпоставяне приноса на виновния водач (който макар и при управление на
автомобила със скорост, която е в рамките на нормативно определената, не е възприел
възникналата опасност на пътя, а ако своевременно я е възприел, не е реагирал по никакъв
начин, за да я преодолее - отстоянието на пешеходката от автомобила към момента на
7
предприемане на неправилното пресичане е надхвърлящо опасната зона), с приноса на
пешеходката (пресичаща на неопределено за целта място), и предвид по-високите
изисквания към водачите на МПС за осигуряване безопасността на движението, следва да се
приеме, че приносът на ищцата в настъпването на вредите е 30%.
С оглед на горното и след редуцирането съобразно степента на съпричиняване на
вредите от пострадалата, дължимият размер на обезщетението за неимуществени вреди
възлиза на 25 200 лв., а това за имуществени вреди – на 1349.60 лв. Първоинстанционното
решение следва да се отмени в отхвърлителната му част за разликата над 18 000 лв. до
дължимия размер от 25 200 лв. и на ищцата следва да се присъди сума от още 7 200 лв. като
обезщетение за неимуществени вреди. Освен това същото следва да се отмени в
отхвърлителната му част за разликата над 964 лв. до дължимия размер от 1349.60 лв. и на
ищцата следва да се присъди сума от още 385.60 лв. като обезщетение за имуществени
вреди.
Решението следва да се потвърди в отхвърлителните му части за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 25 200 лв. до претендирания размер
от 42 000 лв. /предявен като частичен от 100 000 лв./ и за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди за разликата над 1349.60 лв. до предявения размер от 1 928 лв.
Спор относно момента на присъждане на законната лихва върху обезщетенията не е
повдигнат пред въззивната инстанция, поради което и върху дължимите обезщетения се
следва лихва от посочената от първата инстанция дата 05.11.20г. до окончателното им
изплащане.
По разноските за първата инстанция.
На осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. и съобразно уважените части от предявените искове, в
полза на Адвокатско дружество „Димов и Х.“, Булстат *********, гр. София се дължи
адвокатско възнаграждение, което съразмерно на уважената част от исковете възлиза на
1340.18 лв. /при дължимо минимално адвокатско възнаграждение, определено по чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1 на ВАдвС в размер на 1847.84 лв. и допълнително 20% ДДС = 2217.41
лв.; материален интерес от 43 928 лв. и уважена част от исковете в общ размер от 26 549.60
лв./. Първоинстанционният съд е присъдил сумата от 1320 лв., поради което на адвокатското
дружество следва да се присъди сума в размер на още 20.18 лв.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата се дължи сумата от 379.02 лв.,
представляваща съразмерна на уважената част от исковете спрямо общо направените
разноски от 627.12 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответното дружество се дължи сумата от
257.18 лв., представляваща съразмерна на отхвърлената част от исковете спрямо общо
дължимите разноски от 650 лв.
8
При това положение първоинстанционното решение в частта му, с която ищцата е
осъдена да заплати на ответното дружество сума от 100 лв. „след компенсация“ следва да се
отмени и в полза на всяка от страните да се присъдят дължимите им се разноски /освен
поради промяната на резултата с настоящото решение, но и поради липсата на предпоставки
за извършване на „служебна компенсация“ на разноските от съда/.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Търговище сумата в размер на още
307.74 лв. /дължимата ДТ от 4% върху уважените части от исковете - върху 25 200 лв. и
върху 1 349.60 лв., е в размер на общо 1061.98 лв. (1008 лв. + 53.98 лв.), а ищцата е внесла
ДТ в размер на 377.12 лв. Следователно общо дължимата от ответника сума е разликата
между 684.86 лв. и 377.12 лв. (за която той е осъден с решението на ТОС) = 307.74 лв./.
По разноските за въззивната инстанция.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на въззивницата следва да се присъди сумата от
807.99 лв., представляваща съразмерна част от направените разноски от общо 2359.28 лв.
/499.28 лв. – ДТ и 1860 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС/ спрямо
уважената част от въззивната жалба /при обжалваем интерес от 24 964 лв. и уважена част от
8 549.60 лв./.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемото дружество следва да се присъди
сумата от 131.51 лв., представляваща съразмерна част от дължимото юрисконсултско
възнаграждение от 200 лв. /което не е прекомерно съобразно размерите, посочени в чл. 25,
ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ/ спрямо отхвърлената част от
въззивната жалба /при обжалваем интерес от 24 964 лв. отхвърлената част е от 16 414.40 лв./.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260017/02.03.2021г., поправено с решение №
260024/02.04.21г., постановени по т.д. № 84 по описа за 2020г. на Окръжен съд – Търговище,
в частите му, с които:
е отхвърлен иска на АЙФ. АХМ. С., ЕГН ********** от гр. Търговище, кв. „Калково“,
№ 1 против „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, ул. „Стефан Караджа“, № 2 за разликата над присъдения
размер от 18 000 лв. до дължимия размер от 25 200 лв. като обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на ПТП, настъпило на
27.10.2019г. в гр. Търговище, причинено от водача на лек автомобил „Опел“, модел
„Астра“ с рег. № Н2719ВА, застраховано по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата от
9
05.11.2020г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ;
е отхвърлен иска на АЙФ. АХМ. С., ЕГН ********** от гр. Търговище, кв. „Калково“,
№ 1 против „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, ул. „Стефан Караджа“, № 2 за разликата над присъдения
размер от 964 лв. до дължимия размер от 1 349.60 лв. като обезщетение за
имуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на ПТП, настъпило на
27.10.2019г. в гр. Търговище, причинено от водача на лек автомобил „Опел“, модел
„Астра“ с рег. № Н2719ВА, застраховано по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата от
05.11.2020г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ;
АЙФ. АХМ. С., ЕГН ********** от гр. Търговище, кв. „Калково“, № 1 е осъдена да
заплати на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, ул. „Стефан Караджа“, № 2 сумата от 100 лв. – направени по
делото разноски, след компенсация с нейните разноски,
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, ул. „Стефан Караджа“, № 2 да заплати на АЙФ. АХМ. С., ЕГН
********** от гр. Търговище, кв. „Калково“, № 1 сума в размер на още 7 200 лв. (седем
хиляди и двеста лева) /представляваща разликата над присъдения размер от 18 000 лв. до
дължимия размер от 25 200 лв./ като обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата в
размер на още 385.60 (триста осемдесет и пет лева и шестдесет ст.) лв. /представляваща
разликата над присъдения размер от 964 лв. до дължимия размер от 1 349.60 лв./ като
обезщетение за имуществени вреди, които вреди са претърпени от ищцата в резултат на
ПТП, настъпило на 27.10.2019г. в гр. Търговище, причинено от водача на лек автомобил
„Опел“, модел „Астра“ с рег. № Н2719ВА, застраховано по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 05.11.2020г. до окончателното им изплащане , на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, ул. „Стефан Караджа“, № 2 да заплати на АЙФ. АХМ. С., ЕГН
********** от гр. Търговище, кв. „Калково“, № 1 сума в размер на 379.02 (триста
седемдесет и девет лева и две ст.) лв., представляващи разноски за първата инстанция, на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА АЙФ. АХМ. С., ЕГН ********** от гр. Търговище, кв. „Калково“, № 1 да
заплати на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, ул. „Стефан Караджа“, № 2 сума в размер на 257.18 лв. (двеста
петдесет и седем лева и осемнадесет ст.) лв., представляващи разноски за първата
инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
10
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, ул. „Стефан Караджа“, № 2 да заплати на Адвокатско дружество
„Димов и Х.“, Булстат *********, гр. София сумата в размер на още 20.18 (двадесет лева и
осемнадесет ст.) лв., на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., представляваща разликата до пълния
дължим размер на адвокатското възнаграждение с ДДС за оказана пред първата инстанция
безплатна адвокатска помощ на ищцата.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, ул. „Стефан Караджа“, № 2 да заплати по бюджета на съдебната
власт, по сметка на ОС-Търговище сума в размер на още 307.74 (триста и седем лева и
седемдесет и четири ст.) лв., на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260017/02.03.2021г., поправено с решение №
260024/02.04.21г., постановени по т.д. № 84 по описа за 2020г. на Окръжен съд – Търговище,
в частите му, с които:
са отхвърлени исковете на АЙФ. АХМ. С., ЕГН ********** от гр. Търговище, кв.
„Калково“, № 1 против „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, ул. „Стефан Караджа“, № 2 за разликата над
дължимия размер от 25 200 лв. до претендирания размер от 42 000 лв. /предявен
като частичен от 100 000 лв./ като обезщетение за неимуществени вреди, и за
разликата над дължимия размер от 1 349.60 лв. до претендирания размер от 1 928
лв. като обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на
ПТП, настъпило на 27.10.2019г. в гр. Търговище, причинено от водача на лек
автомобил „Опел“, модел „Астра“ с рег. № Н2719ВА, застраховано по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ;
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, ул. „Стефан Караджа“, № 2 да заплати на АЙФ. АХМ. С., ЕГН
********** от гр. Търговище, кв. „Калково“, № 1 сума в размер на 807.99 (осемстотин и
седем лева и деветдесет и девет ст.) лв., представляващи разноски за въззивната инстанция,
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА АЙФ. АХМ. С., ЕГН ********** от гр. Търговище, кв. „Калково“, № 1 да
заплати на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, ул. „Стефан Караджа“, № 2 сума в размер на 131.51 лв. (сто тридесет и
един лева и петдесет и една ст.) лв., представляващи разноски за въззивната инстанция, на
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
В останалите му части решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението в частта му по предявения иск за присъждане на обезщетение за
11
имуществени вреди не подлежи на обжалване на осн. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Решението в частта му по предявения иск за за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от съобщението до страните, при наличието на предпоставките за
допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12